Преди няколко дни ми се образува страшно много смях в следствие на три съобщения, които получих по фейсбук. Разбира се, ги препратих на приятели и познати. Днес реших да публикувам скрийншотите на тукашната общественост, за да може да ги оценят всички както си трябва.  Аз нямам тайни в личния си живот – Обеля не е голям квартал и всички се познаваме така или иначе.

Човека се извинява, че за 24 часа в рамките на които е изпратил първите две съобщения не е изтрезнял, абсолютно разбираемо, но това върху което искам да прикова вниманието ви е друго. Става въпрос за репликата „Това, разбира се, по-богат няма да те направи, но поне може да станеш още по-известен“ .

Следващия път когато ми се наложи да наемам хора задължително ще я използвам.  Да не говорим, че с темповете с които се продава въпросното списание Максим нищо чудно Олег Даневски да кандидатсва скоро за работа при мен. А той какво работи освен хедхънтинг ли? Ами прави разни неща на фотошоп. Предполагам, когато са решили в редакцията да се свържат с мен той е бил най-трезвения.

И докато сме на темата за въпросното списание, днес разбрах в туитър, че друг наш съвременник пише статии там -Иво Сиромахов. Тъй като Шматко е започнал кампания „Иво Сиромахов е (долен) крадец“ реших, че малко визуална помощ няма да е излишна, за да се разбере за какво точно става въпрос.

Олег и Иво, от това няма да станете по-богати, но поне може да станете още по-известни.

П.П. Познайте кой е откраднал идеята на Три Корни?

П.П.П. Как автора.ком ми открадна JPEG-a най-нагло. И после се поправиха, браво на тях.

П.П.П.П. #siromahovfacts е отговор на наглото посегателство над авторски материал на Три Корни.  Не съм аз инициатора, но подкрепям 100% инициативата. И ПРЕСТАНЕТЕ ДА МИ КРАДЕТЕ JPEG-А МАЛОУМНИ МЕДИИ, ДА ВИ ЕБА МАЙКАТА ПРОСТА!

П.П.П.П.П. Статия в Капитал относно #siromahovfacts

Хронология на #siromahovfacts – guide  за „журналисти“

1. Шматко a.k.a. @stoynoff пуска линк към фейсбука на Сиромахов, от който личи, че е преписал многократно ретуитвани туитове (ако си тъп журналист и не разбираш какво е това – ПРОСТО НЕ ПИШИ ПО ТЕМАТА)

2. Аз пускам в този постинг скриншоти от разговора си с арт директора на Максим, който прави впечатление на хумористичен неадекватник, и за да не е много къс постинга слагам и два скриншота от фейсбука на Сиромахов с отрязани парчета от източниците появили се в туитър по-рано, понеже и той пише в списание Максим, което е МНОГО ЗЛЕ и в него работят сдухани, безидейни и скучни палячовци.

3. Сиромахов казва във форума си, че това са вицове, които са народно творчество, аз се опитвам да стана известен на негов гръб и всичко е законно според закона за авторското право. На мен не ми пука за никакви закони, но все пак той си признава, че си „ИМА ИЗТОЧНИЦИ“ от които копира материал.

4. Нищо не се случва един-два дни.

5. ТРИ КОРНИ пуска ето тази статия от която ясно си личи, че Сиромахов е преписал ЦЕЛИЯ CHARACTER на Благо Джийзъса – ТОВА Е И ОСНОВНИЯ КАТАЛИЗАТОР за#siromahovfacts

6. Стартира се #siromahovfacts в следствие на кражбата на Джийзъса. Според 8biterotic хаштаг-а (който някой от вас кретени-журналисти наричат грешно канал) е започнат от @Dogan_Marketing.

7. Всякакви тъпаци от знайни и незнайни медии пишат по темата пълни глупости, които нямат нищо общо с реалността, но все пак е добре, че давате гласност на темата СИРОМАХОВ КРАДЕ.

8. Става ясно, че Сиромахов е ОТКРАДНАЛ и две от кориците на книгите си, едната от най-известния автор на графити, другата от известен фотограф в Англия. Освен това НАВРЪХ ТРЕТИ МАРТ е прочел под предлог, че е автентичен исторически документ Предсмъртното писмо на Васил Левски, което е художествена измислица на chergar.

9. Проблема НЕ Е В АВТОРСКИТЕ ПРАВА на туитовете, а в това как един така наречен „автор“ на едно от най-популярните ТВ шоута у нас краде туитове и си ги пуска във фейсбука където събира адмирациите на селяни и отчаяни жени на средна възраст, плюс че ги говори същите ЧУЖДИ реплики от фейсбука си и в малоумното шоу на Слави. Става въпрос за това, че е жалък, не че нарушава закона за авторското право. И ПО-ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ Е ЧЕ Е ПРЕКОПИРАЛ ЕДНО КЪМ ЕДНО ГЕРОЯ НА ТРИ КОРНИ БЛАГО ДЖИЙЗЪСА.

Хронологията на живота на един мъж се измерва в големите първенства по футбол, които помни. И ако от европейското през 88ма във ФРГ-то си спомням само присъствието на Куман, Гулит и Ван Бастен, то от световното през 90та в Италия вече имам доста по-стабилни спомени. Между двете първенства обаче се случи едно събитие, което също остави силна следа в съзнанието ми – 10-ти ноември 1989.

Бе една от онези вечери в които залисан от игра на стражари и апаши бях просрочил визата си за излизане навън, която изтичаше с края на предаването „Телевизионен справочник“. Скрит зад един Варбург от стражарите усетих мощен захват на ухото си от сили право пропорционални на гравитацията. Чувството, че ухото ми всеки един момент ще се отдели от останалата част на това, което наричах „себе си” означаваше само едно – баща ми ме беше намерил.

Когато висиш две педи във въздуха държан от мощната ръка на дългогодишен работник в ЖП-то и по този начин прекосиш междублоковото пространство осъзнаваш, че е по-добре да загубиш достойството си в махалата отколкото ухото.

Едва когато бях пренесен обратно вкъщи забелязах, че се случваше нещо странно. Ехидната усмивка на баща ми не слизаше от лицето му дори след като аз бях заземен за пода и отново удостоен с правото на собствен ход.

За да разберете сложната социална обстановка в която израстнах е добре да направя няколко пояснения. Роднините на баща ми са антикомунисти до 9то коляно, неговия дядо е бил разстрелян от комунистите, неговия баща е лежал в Белене, неговия брат бе в затвора и макар да бе хванат да краде от Винпром-а в който работеше, версията за пред света, разбирай комшиите, е че е станал жертва на политическа репресия.

И докато баща ми ненавиждаше комунистите, при майка ми нещата стояха по друг начин. Тя е дете на активни борци против капитализма и фашизма, нейните баба и дядо са били разстреляни от царски офицери, самата тя бе партиен секретар, а най-голямата и гордост бе брат й, който по това време бе офицер от Държавна Сигурност. В този микрокосмос на студената война посрещнах оставката на другаря Живков.

Да гледа централната емисия Новини се бе събрало цялото семейство. От екрана на телевизора ни погледна за пореден път бай Тошо, но този път физиономията му не бе така безгрижно инфантилна както бях свикнал да го виждам. Инфантилността в излъчването на другаря Живков не можеше да се изкорени, но безгрижието бе заменено с изражение, което показваше че е осъзнал, че са го преебали. Лицето му невербално изказваше послание „Стига бе, копеле, верно ли ми го направихте тоя номер? “ докато гледаше към Петър Младенов и Андрей Луканов.

След новината за оттеглянето на Тодор Живков, баща ми стана и извади от хладилника три банана и един шоколад Тоблерон след което заяви „Отсега нататък ще живеем като хората на Запад”. В съзнанието ми веднага изкочи образа на западни хора, които закусват, обядват и вечерят само банани и корекомски шоколад. Представих си как бабите на Запад в градините си на село отглеждат единствено банани, а в магазините има само това, което им трябва на хората да живеят пълноценно – Тоблерон и шоколадови яйца. Във въображението ми се появиха мусака и кебапчета от банани и тоблерон, кюфтенца като шоколадови яйца – в средата с играчка. Опитвах се да се адаптирам към това, което асоциирах със западния лайфстайл.

През това време майка ми обясняваше нещо разпалено по телефона с колежка като спомена многократно словосъчетанието, което щеше да съпътства почти всеки неин разговор през следващите 20 години – „съкращение от института”. Баща ми триумфално излезе от вкъщи с намерението да се присъедини към тълпата от други интелектуално необременени, но за сметка на това емоционално заредени, труженици пред Народното Събрание. Неговата цел бе да вика „Долу БКП” пред камерите на БНТ, нетолкова воден от демократични принципи, колкото от факта, че когато го видят роднините на майка ми ще полудеят от яд.

Два часа по-късно бащата се върна. Ентусиазма му бе спаднал и въпреки, че мисията му бе изпълнена и той присъстваше в повечето кадри на утрешната емисия на „По света и у нас“, имаше смесени чувства от митинга. Голямото разочарование бе дошло от факта, че човека с мегафона, който най-силно е викал „Долу БКП” е бил брата на майка ми, моят вуйчо, за когото вече споменах, че бе действащ офицер от ДС по това време.

С времето, както повечето присъстващи на въпросния митинг, баща ми разви избирателна политическа амнезия особено когато ставаше въпрос за създаването и спонсорирането на Съюза на Демократичните Сили. Пусна си брада и закачи десетки икони из къщата – психична болест, която в България се нарича „християн-демократ”. Християнската религия е известна със своите демократични ценности – хората гласуват да убият Иисус, но Господ им го натриса пак. Нали се сещате и за онзи случай, в който хората се събрали и гласували десетте божи заповеди. Християн-демокрацията е оксиморон сравним с ислямски-феминизъм.

От демокрацията аз кюфтета по средата с играчка не видях. Това, което спечелих от промените бяха лепенки с лъвчето на СДС, които закачих върху училищната си раница, секцията, гардероба, хладилника и асансьора. Майка ми получи съкращение от института, в който е работила цял живот и понеже по Живково време единственото, което се е изисквало от нея е да ходи на работа, тя не притежаваше никакви умения и си остана безработна – типичния избирател на БСП.

Единствения, който спечели от 10ти ноември бе вуйчо. Той през годините стана собственик, по хронологичен ред, на финансова къща, охранителна фирма, чейндж бюро, акционер във фалирала банка, собственик на бензиностанция в близост до Югославската граница, частен фармацевтичен завод за производство на амфетамини, инвестиционен посредник на БФБ и строителна фирма специализирана първо в изграждането на хотелски комплекси по морето, а после и пътища.

Баща ми няколко години след десети се разочарова от СДС-то и с времето гласува за Жорж, НДСВ, Новото Време, ДСБ и ГЕРБ. Факта, че всеки път вуйчо ми участваше като ревностен привърженик и спонсор на въпросните политически формации тате определя като чиста случайност.

Митко Парашкевов Президент!

Преди известно време основах “Интерактивна Интернет лайфстайл медия комюникейшънс и салюшънс корпорейшън”. Компанията бързо се превърна във водещ играч на българския онлайн пазар и аз като неин основател и собственик придобих огромна слава като най-известния български Интернет starтъп предприемач. Постоянно ме викат по конференции да обяснявам формулата си на успеха, но истината е че аз съм много зает човек и нямам време да се занимавам с презентации, затова реших да опиша опита си тук.

Най-важното нещо за един starтъп бизнес са хората – няма да се уморя да го повтарям. И идеите също така, най-важното нещо в Интернет бизнеса са идеите. Както и правилното им изпълнение, което е най-важното за един starтъп. Позиционирането на продукта и маркетинга е най-важното звено в подобна компания. Това просто правило трябва да запомните от мен и ви гарантирам 100% успех. Казва ви го един успял човек, за когото най-важното нещо в бизнеса е да си постоянен в това, което говориш и да си уверен в себе си.

След като наех офис в елитен софийски квартал, в който освен че няма манастир, няма и ливади, се заех с набирането на персонал. За да не използвам клишета, ще ви кажа че в България няма качествени кадри, но въпреки всичко аз бях готов да инвестирам в бъдещето на нацията своите средства и опит. Като начало идентифицирах три основни звена в бъдещата компания – маркетинг отдел, разработчици и секретарка.

Пуснах следните обяви в сайтовете за работа – “Международна компания с голям опит търси да назначи СПЕЦИАЛИСТИ по маркетинг и програмиране за работа върху нова онлайн платформа” и “Голям шеф на международна компания търси секретарка с перфектно владеене на език, моля изпращайте само снимки на посочения имейл адрес”

И заваляха СиВита и снимки на потенциални секретарки. Висшисти и студенти от цяла България с невероятни познания по Интернет, социални мрежи и MS Word изпратиха автобиографиите си които напълно опровергаха първоначалните ми впечатления, че липсват квалифицирани кадри от специалисти в местния пазар на труда. В крайна сметка се спрях на три кандидатури.

За нуждите на компанията от човек, който да разбира от компютри наех социално неконтактен програмист от малко село, чиято цел в живота бе някой да му плаща, за да гледа в монитора и да практикува хобито си и единствено занимание в живота – програмиране. Като отговорник по маркетинг назначих млада дама специалистка по PR, маркетинг, комуникация и фотография току що завършила Софийския Университет, която ме впечатли с креативността в блога си, в който бе постнала реклами от youtube и снимки на чаши кафе. За секретарка подходих по традиционния начин при наемането на такъв тип служители и взех тази с най-големите цици. Предполага се че и тя е най-комуникативна тъй като всеки иска да си говори с жена с големи цици, а това че бе леко глупава бе допълнително предимство, което макар и да не съм търсил силно оценявам.

Програмистчето наех на минималната работна заплата, като му казах че до няколко месеца ще му я увелича, маркетинг момата отначало искаше пари, но аз и обясних прилежно, че в нейната професия не се плаща в реални пари, а в проценти и тя се съгласи. В зависимост от това колко проценти изкара в края на месеца ще получи процент от тях – логично е. Секретарката ми излезе по-скъпо тъй като трябваше да й плащам квартира, кола, парцалки и обувки, както и отделно да й давам кеш, когато се чувстваше пренебрегната и искаше да звъни на жена ми.

Тъй като моята мисия бе вече реализирана – поне трима човека ме наричаха с истинското ми име – “шефе”, аз си помислих, че работата ми се изчерпва с това. Наредих на всички да не стоят без работа и сами да си намерят начин да изкарват пари на компанията. За съжаление обаче неблагодарниците не ме разбраха и продължиха да лентяйстват още два дни като през това време на всички компютри в офиса се прожектираха сайтовете на туитър и фейсбук. Реших, че е време да стегна екипа по-сериозно и свиках среща – оперетивка, на която да планираме скеджула за следващата седмица. На въпросния мийтинг разкрих и гениалната си новаторска идея, с която ще стартираме ударно и ще разбием пазара. Нещо, което никой, никога досега не се бе сещал да направи – СОЦИАЛНА МРЕЖА – PRIATELI.BG

При вида на слайда и тримата ми подчинени останаха безкрайно изненадани. Видях “WOW” ефекта в очите им и продължих да ги мотивирам. Тъй като наистина не ми се вижда много сложно цялото това нещо дадох на програмиста една седмица да е готов със сайта, на маркетинг специалистката да е написала прес релийз и работеща маркетинг стратегия за въвеждането на микро пеймент, а на секретарката да остане след края на планьорката. Разбира се, помолих всички да не забравят, че е хубаво и да си намерят и нещо за вършене, което да е полезно за фирмата в случай че се окаже, че имат свободно време.

След една седмица се събрахме, за да видя готовия проект. Програмистчето показа една Интернет страница, която изглеждаше горе долу така – бял фон и един бутон на който пише “Upload”, а отдолу три реда текст – “Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. “

“Кфо е т’фа бе?” питам го аз

“Ами това е интерактивна система за активност в социална мрежа. Чрез бутона Upload си избираш снимка от компютъра, а текста може да се редактира” отговаря програмистчето доста стеснително.

“Къде са пичките? Къде са коментарите на неуспели режисьори/сценаристи/журналисти? Ти май не осъзнаваш същината на проекта” дадох своята критика. Програмистчето се засрами и погледна надолу с тъжна физиономия, която подсказваше, че още една дума от мен или от него и той щеше да ревне, затова прехвърлих топката към маркетинг отдела.

Маркетинг специалистката, която тъкмо бе завършила с отлична оценка Факултета по журналистика и масови комуникации, специалност Връзки с общественноста, предостави на всички в залата 10 страници прес релийз, в който се описват предимствата на новия начин за общуване и как социалните мрежи ще променят начина по който хората мислят и комуникират. На всяка страница имаше поне по една снимка на чаша с кафе или природен пейзаж, плюс два линка към youtube от рекламни кампании на фирми за козметика.

Сблъсъка с реалността ме накара да се замисля дали наистина има смисъл да продължавам да се мъча, но бизнесмена в мен надделя над другите няколко самоличности и аз реших, че като всяко начало и това е трудно. Взех радикално решение – отменяме проекта. Видях в очите на моят екип от професионалисти разочарование поради факта, че това, което до вчера е било работата на техния живот от днес е нещо, с което ще се хвалят че са направили сами, но гадният им шеф не е разбрал гениалността им.

За да тръгне дейнсотта на моят starтъп се нуждаех от гениална и уникална идея, нещо което никой в България не е правил. Нещо което може да се направи от хора, които са некомпетентни в това което вършат, но въпреки всичко имат претенциите да са велики и идеята веднага дойде, щом вързах думите “некомпетентен” и “лесно за изпълнение” в едно изречение – НОВИНАРСКИ САЙТ. Трябваше ми половин час и вече имах в главата си ясна картинка как ще изглежда и функционира новия сайт. Събрах екипа си от професионалисти и им показах това:

И отново раздадох задачите на екипа – “Програмиста има пет дни да направи така, че дори и най-нисшите форми на живот, каквито са българите с претенции за журналисти, да могат да публикуват текст и той да се появява на екрана до снимка на Бойко Борисов. Маркетинг мацката има за цел да използва най-новия похват за привличане на клиенти в глобалната мрежа – изпращане на и-мейли с резюме на проекта и тарифите за реклама.” Забелязах, че секретарката от своя страна дъвчеше небрежно дъвка като от време на време си я издърпваше от устата и си я увиваше около пръстта. Стори ми се, че това е достатъчно сложно за нея, затова и не ѝ дадох допълнителни задачи.

Аз от своя страна организирах наемането на журналисти за нуждите на най-новия ми Интернет проект. Обявата ми в сайт за наемане на персонал гласеше: “Водеща онлайн медия търси да назначи редактор. Препоръчителни изисквания: владеене на български език (включително и писменно)”. От опита ми с реални събития и хора завършили факултета по журналистика знаех, че вдигнам летвата прекалено нависоко.

На обявата ми се отзоваха над 100 горди провинциалиста с амбиция за Пулицър и умения за помощник чистачи. Избрах единия от тримата, които можеха да боравят с мишка и компютър и единствения, който даваше признаци, че има шанс да се научи да работи със сложна програма каквато е Интернет браузър. Казах му – влизаш в сайта на агенция “Фокус” и започваш да преписваш всички новини.

Седмица по-късно на скеджулнатия мийтинг очаквах да видя крайния вид на новата ми медийна онлайн империя. Програмистчето застана пред монитора и показа с гордост две снимки на Бойко Борисов и няколко реда текст гласящ “test, test, 123 123”. На местата където трябваше да бъдат банерите излизаха съобщения за грешка, останалата част от страницата бе пълна с линкове на които пишеше едно и също “test, test 123, 123”. Където и да кликнеше по сайта браузъра забиваше, а потребителското име и паролата за влизането в административния панел бяха съответно “kur” и “kurkur”. Въпросния панел представляваше стандартна MySQL таблица с около 1500 записа и 40 категории. Попитах новоназначения журналист дали може да работи с този бекенд, а той ме погледна все едно току що се е самоубил. “Аз си мислех, че трябва само да преписвам новини” каза той и за да докаже, че ме е разбрал ми показа две тетрадки, в които бяха преписани новините от последната седмица от сайта на Фокус.

Очевидно не можеше да бъде по-зле казах си аз и думата взе Спаска, момичето което се занимаваше с маркетинга. Тя бе изпратила на над 1000000 имейла информация за новия грандиозен проект, но бе забравила да прикачи тарифите за реклама. Вместо тях бе приложила последните си шест снимки на пръстите си във формата на сърце над чаша с кафе и линк към статия от блога си в която има видео класация за реклами на дамски превръзки. Погледнах към секретарката, която до сега единствена вършеше някаква работа. Помолих другите да напуснат срещата и само тя да остане, тъй като бе време поне някой да свърши нещо в тая фирма и в случая това нещо бях аз. Два часа по-късно тя излезе от директорския ми кабинет елегантно забърсвайки остатъците от моето несъстояло се поколение от устата си, а аз имах още по-гениална идея.

Петнадесет минути по-напред във времето събрах колектива и им казах думите с които българските работодатели наддъхват подчинените си по подобие на Мел Гибсън в Смело Сърце – “ние сме като едно голямо семейство”. След което им показах най-новата си идея, която просто нямаше как да се провали – ONLINE ЕКОСИСТЕМА.

“Първото звено, това е SEO отдела” започнах да обяснявам “целта на този отдел е да изкарва сайтовете, които ще направим, най-напред в Гугъл при търсене на специфични ключови думи в зависимост от характера на сайта, както и при търсене на “секс”, “футбол” и “цици”. С това звено се заема програмиста. Второто звено, това си ти Спаске, е рекламна агенция, която подписва договори с големи рекламодатели, които искат да рекламират в Интернет, защото това е най-модерното нещо в момента. Основните ти плюсове са, че рекламите ще се показват само в профилирани Интернет страници, които ще бъдат на тематика тясно свързана с предлаганите от рекламодателя стоки и ще бъдат индексирани на първо място в Гугъл. Сайтовете от своя страна ще бъдат списвани от журналистчето, който ще ги преразказва от други подобни сайтове или в краен случай ще използва новаторски метод – да ги превежда от английски сайтове. До една седмица всичко трябва да е започнало да работи и да сме направили първите си стотина хиляди евро”

Този път наистина не виждах пробойна в плана. Всичко бе толкова просто, ясно визуализирах реализирания план в главата си – черен Мерцедес, на предната седалка е секретарката и заедно отиваме на вилата ми на морето, заради която НАП са си купили още един хеликоптер тъй като не може да се обходи само с един. Не можеше нищо да се издъни, не и този път.

Седмица по-късно на поредния скеджулнат мийтинг видях, че всички са страшно развълнувани да покажат какво са свършили през седмицата. Както винаги започнахме с програмистчето. Той отвори Интернет браузър на компютъра си и написа в Гугъл “test, test, 123, 123”, след което се появиха дузина сайтове, той натисна на 8ма страница от резултатите и гордо посочи с пръст единия от листнатите сайтове в края. След което кликна на него и се отвори test-test-123-123.com в който имаше написано “Test, test, 123, 123. 123Test, Tets, 132, Etst, sex, Test 123, teens, 123, amateur MILF, 123, 123 anal, test” в различни комбинации от шрифтове и размери. Попитах програмистчето какво е това, а той каза че благодарение на CSS техники и полу-легални методи за SEO е постигнал въпросния умопомрачителен успех в индексирането.

След това бе ред на Спаска да говори. Тя се бе свързала с множество клиенти, всичките рекламни агенции, които й предлагаха между 1 и 2 процента от половин долар на всеки два милиона импресии и двойно повече при същия брой кликове. Тя имаше план да използва присъствието си в социалните медии, за да промотира дейността на рекламната агенция, защото поне три от приятелките ѝ и двама анонимни бяха коментирали в блога й колко креативни са снимките на чаши с кафе и клипчетата с реклами на перилни препарати от youtube.

Двама down, един to go, казах си аз и погледнах журналистчето. Мечтата ми сега се крепеше единствено на неговите умения да пише блогове, като промотира рекламираните продукти по деликатен, оригинален и ненатрапчив начин. Журналистчето погледна умно, примигна два пъти и каза “не знам дали сте чували, но има един сайт – Уикипедия…”. Направих му знак да спре.

Осъзнах, че не може да се работи с тези хора, аз генерирах свежи идеи постоянно, но не срещах никакво разбиране от другата страна. Имах толкова много уникални проекти в главата си, неща които никой друг не бе правил – сайт за клюки, спортен сайт, сайт за споделяне на линкове, портал, женски сайт, кулинарен сайт, тинейджърски сайт, сайт за запознанства и още куп новаторски проекти, които сами по себе си струваха милиони долари.

Пет минути по-късно уволних целия си персонал и се захванах с нещо по-малко и по-сигурно. Нещо което знаех, че няма как да не стане, макар и не толкова новаторско и оригинално, и определено не чак толкова доходоностно – изграждането на първата 4G мрежа в България.

Прекалено много хора започнаха да питат кой е Генади, затова реших да публикувам реална информация за себе си и направих TUMBLR – Аз съм Генади.

Целта е да съберем мой снимки, за да може хората да знаят, а не непрекъснато да питат кой съм аз.

Тъй като знам, че повечето от вас са ме виждали,а някой имат и мой снимки бих ви помолил да ми ги изпратите чрез изброените горе в ляво на страницата средства за комуникация или като коментари на този пост.

Много е трудно да се обясни кой съм аз в детайли,но пък има достатъчно референции в Тъмблъра, а и в крайна сметка – всеки знае кой е Генади.

Пенка …

Интересно градско момиче. Харесахме я заради това, че има свой стил и излъчване. Много колоритност, положителни емоции и една чаровна усмивка. Първо ни впечатли с интересния си стил, а после разбрахме, че е запален природозащитник, и винаги носи само естествени материи. Когато си млад, талантлив и със собствен стил, няма как да останеш незабелязан. Харесахме изчистените линии на силуета й, дори на аксесоарите, а цветът на палтото няма как да не бъде забелязан отдалеч. Един изключително запленяващ човек.

Бай Петко …

Какво повече му трябва на човек в прекрасен слънчев ден? Страхотна шапка и голяма усмивка. Имаше нещо в него… Дали просто погледа, или страхотния, някак си колежански стил, оставяме да решите вие. Ние харесахме всичко в Бай Петко. От кецовете до страхотната шапка.

Иван …

Живее в Лондон, което може би напълно обяснява перфектния му външен вид. Занимава се с музика или по-точно музикално продуциране, а страхотната чанта е на приятелката му. Малко строгост, малко шик и малко стрийт.

Ай-Ше …

Ай-ше е от Люксембург и говори най-страхотния френско-английски език.. Понякога зимните якета могат да бъдат толкова уютни, че не ни се иска да ги оствим и при първите слънчеви дни. След дълго “преследване” успяхме да я накараме да се снима.Тя всъщност е супер… висока, около 1.80…и 9…и още по-красива, отколкото на снимката

Urban Jungle Party Style …

Снощи бе представянето на книгата на известната блогърка Milla Micoff. Книгата се казва Urban Jungle, а ние пък решихме да посетим тази “джунгла” от интесерни хора за поредната доза party style. Наслаждавай се!

Джоузеф

Срещнахме Джоузеф, докато се разхождаше с приятели на следобедното слънце. Толкова ни хареса спортната му стрийт визия, че фотографът буквално слезе по изкачващ се ескалатор, за да го догони. Впоследствие разбрахме, че освен че изпипва визията си до последния детайл, Джоузеф учи фотография в НПГПФ (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография), а през свободното си време се занимава с грим. А това са любимите му панталони на Zara.

Ани …

Срещнахме тази красива млада дама на премиерата на “Мисия Лондон”. Черното при нея преобладава, но е някак по италиански свежа. Харесахме комбинацията разкроен панталон и риза закопчана до горе. А и шала, герданите и най-вече голямата чанта. Просто перфектна!

Пешо …


Пешо работи като маркетинг спец в Анимато мюзик и освен това диджейства, защото обича музиката.
Якето му е от Франция, но да си признаем честно ние го харесахме повече заради обувките и очилата му. Хареса ни готиният му индивидуален поглед върху уличната мода.

Berlin Winter Edition …

edit: 25 февруари 2011

[ На това място имаше снимка, която е премахната. Същата може да бъде видяна тук . Ивайло Панайотов Петков ми писа, че не се кефи негова снимка да е поместена тук. Човека е чувствителен, заплашва ме със закона за авторското право.]

A eто и една интересна порция от Берлинския зимен стрийт стайл. Enjoy!!!

Party People, Blame, Yalta …

Двуредното палто на младия мъж е право в целта на модерните мъжки кройки. Не ни убягна и леко скини панталонът, както и кафявите му ботуши.

ВНИМАНИЕ: Нито една дума в този текст не е моя. Целия текстов контент е взет от sofia street style – т.е. не съм виновен аз за многото грешно написани думи. Снимките са намерени чрез google images, извинявам се много на авторите им, че не помествам линковете, но страшно много ме мързи. Целта на този постинг не е да осмива хората изпаднали в неравностойно положение или ромите.

Части от Йоан Кръстителя или Джони Баптиста, както е по известен на запад, са намерени в Созопол. Малко детайли за вас христиенски миряни, които не сте чели библията.

Йоан Кръстител е първия човек, който предсказва, че Джийзъс ще се роди. Без да има никакъв конфликт на интереси той прави това заключение за братовчед си. Интересен ФАКТ (всичко в библията са факти) е че той е роден само половин година преди Исус. Тъй като шестмесечните рядко говорят, Йоан Кръстител вероятно е пророкувал идването на една трета от монотеистичен бог като е намазал пода с детското си ако.

Йоан получава иронично прякора си Кръстителя след като участва в измислянето на бренд нейма Blizoo. Йоан Кръстител е също участник в християнски гей ритуал, в който заедно с неговия ЛГБТЯКОВГЗ братовчед Джийзъс Крайст – друг дългогокос хипар, влизат по бели нощници в река Йордан и се плискат с вода, като си обещават един на друг да са Super Best Friends Forever.

За щастие свинята Йоан умира малко след това. Вижда как един гъзар обарва жената на брат си и му казва на въпреки „Не си прав“, при което гъзаря го води в планината, съблича го и го пребива, след което го държи в плен. Няколко години по-късно на VERTU поп-фолк парти една пичка танцува на въпросния гъзар и кура му се е надървя толкова , че й казва „Бейби, за теб ще направя всичко“. Уруспията обаче се оказва дете на жената на брат му, или по точно негова племенница и тя иска главата на Йоан по заръка от майка си. Старата чанта явно още помни, че като са се натискали с гъзаря Йоан се е появил и я спекъл, т’фа жените са си ебали майката от злоба. И шефчето носи главата на Йоан на тепсия.

От тук нататък вече става интересно. Главата попада закопана в някаква кочина, обаче една от прислужниците на шефчето, вярвала на глупостите, които приказвал Йоан, все пак не забравяйте, че единствената правилна религия –  Сциентологията се появява много по-късно, и изровила главата.  Заровила я наново, но този път  в гората. По-късно един друг гъзар направил заменка с имоти, като разменил парцел до стената на Ал Акса за няколко декара гори. Когато обаче започнали да копаят новата му гъзарска къща с басейни, кули и паркинги на всеки етаж изровили главата на Йоан.

Как я е разпознал, че е на Йоан тая глава след като е била заровена в земята от бая време, иди разбери, но важното в случая е, че благодерение на човека разядения череп се предава от поколение на поколение. Хуманен християнски обичай – семейната реликва е предполагаема гниеща глава на светец. Освен всичко друго за частта, която едно време е стояла над раменете на Йоан Кръстител се смята, че прави чудеса. И ако това да държиш един разлагащ се череп, от който червеите са изглозгали цялото месо, че дори и за супа не става, да ти смърди с поколения, не е чудо, не знам кое е.

По-късно се появява мутреса от Византия и конфискува главата за себе си. В последствие като знак за баш признателност Византийската църква „отчупва“ парченце от темето на Йоан и един зъб и ги предава в Созопол където всички забравят за тия неща и така до 28 юли, когато отварят саркофага за първи път.

Намерена е и една ръка, разбира се че и тя е на Йоан Кръстител – на кой друг може да бъде? Все пак Йоан Кръстител е една от малкото исторически фигури споменати в библията, за които е отделено едно изречение от негов съвременник. За разлика от Исус например. На 2 август 2010, няколко дни след като е отворен саркофага в който са немерени въпросните реликви пристигат и важните хора , за да отворят костницата супер зуко за първи път – медиите, попа и Божидар Димитров. Последния, както винаги с торс ненатрапчиво демонстриращ повече косми отколкото връхна дреха. Българския Картър.

Типичен пример за християнски морал. Затова и не искам да ставам християнски светия, колкото и да ми предлагат. Не искам някой ден части от тялото ми да бъдат закопавани и откопавани кой както се сети, за да седят в нечия къща като реликва и по-късно да станат разменна монета за влиянието на една християнска секта над друга. Не на мен тия.

Зъба, част от череп и една ръка – половината пиратско знаме.

От няколко дни тече долна и гнусна пропаганда по всички медии целяща да опетни името на Сциентологията – най-бързо развиващата се модерна и научно доказана религия. Сциентологията не е направила на никому лошо – тя се занимава с постигането на изчистването на съзнанието от нещата, които ви пречат да успеете в живота. Научно доказано е.

Том Круз е сциентолог.

И как нито един от тези журналисти не пoтърси официалното ми мнение, в качеството ми на наместник на Л.Рон Хъбард докато го няма, ами дават трибуна единствено на suppressive хора, които си измислят глупости. Дори се съмнявам, някой от тях да е чел Дианетика.

Актьора, който играе най-големия брат на Малкълм е сциентолог.

Защо вместо да сочим пръст към Сциентологията не обърнем внимание на религиите, които вече ги има на територията на китната Бъ/Ча/лгария.

Сали от на Гости на Третата Планета е сциентолог.

Православната църква например и теологичното обяснение на един свят божи наместник на земята, защо има инвалиди.  Защо няма дебат да ги забранят? Не инвалидите, а православните. Вместо забраната на една натресена на българския народ юдейска секта, ние искаме да спрем най-прогресивната религия – Сциентологията. Спрете да горите книги в името на христианството!!! Тоя религиозен ритуал е отвратителен.

Джон Траволта е сциентолог.

На всичкото отгоре след скандал помежду си, част от така наречената официална религия се съди с държавата и претендира за парите на данъкоплатците пред международен съд. Къде остана господ? Не го виждам в голямата картина. Защо не се помолят на него? Малко ли са боговете в моноистичната им религия – отца, сина, братовчеда, светия дух, ангели, архангели, мъченици? Защо те не помагат, че им трябва съд. Тия хора са създали всички животни, звезди, океани и прочие, колко са за тях едни 10 милиона евро да кажем. Да ги закръглим на 15, заради мойта комисионна.

Стивън от That 70s Show е сциентолог. И е брат на актьора дето играе най-големия брат на Малкълм.

Ами какво да кажем за мюсюлманите, които със силата на 200 евро и единствения истински бог, който никой никога не е виждал и неговия неграмотен пророк, успяват да слагат забрадки по главите на тукашно население за паспортни снимки. Защо тъпите путки, дискриминирайки се сами себе си с етикета феминизъм, вместо да пропагандират срещу неравноправието в заплащането между двата пола, не разберат, че е въпрос на цяло щастие, че са се родили в общество, което им позволява да се научат да четат и да ходят по улицата с нещо различно от черен чаршаф с две дупки за очите.

Дона от That 70s Show е сциентолог.

Какво да кажем за католическата църква, която е най-големия сводник на малки момченца в историята. И нейния шеф – най-близкия до бога човек на тая земя, който като малък се е заклел в детската организация на Хитлер, а по-късно е използвал връзките си в църквата да прикрива педофили. Същия симпатяга на когото нашто момче – Бойко пожарникарчето целуваше ръка. Аз никога не бих му целунал ръката, най-малкото не знаеш в кой детски задник е била преди малко.

Бек е сциентолог.

Къде са били журналистите, които само критикуват в момента, когато християнството е навлизало в България? Защото нито Византия, нито Рим са пращали кашончета с книги в читалищата, дори напротив, нещата са били малко на кантар – или ще повярвате в Джийзъс, или ше ви се ебе майката. И как така изведнъж ставаш най-големия христианин  и вярваш, че бог и христос са навсякъде, като 10 поколения преди теб, са си живяли добре и без да разберат за тия двамата, които заедно с още един пич – светия дух оформят монотеистична религия.

Джак Блек е сциентолог.

Така че, когато някой обвинява друг, че вярва в небивалици, като извънземни господари на вселената, които заключват душите на хората във вулкан, след което ги облъчват с пропаганда за религии и фалшива история, откоето им се получават енграми, които се записват в реактивното съзнание и им пречат да живеят нормално живота си, докато не ги махнат с помощта на е-meter и одит,  нека се прекръсти, запали свещичка, да се помоли пред иконата на някой за който се твърди, че ходи по вода и не умира и да поттърси някой инвалид, за да види как ще изглежда през следващия си живот ако прави грехове в сегашния.

Нанси Картрайт е сциентолог. Тя озвучава Барт Симпсон.

Опитвам се да накарам Явор Колев да ми затвори сайта. Искам да стана известен за около една седмица, не повече.

Аз съм прочел доста по-малко текст отколкото съм написал. Български автори изобщо не съм си и помислял да чета – предпочитам да си бъркам в носа когато нямам какво да правя, един вид опознавам себе си отвътре. Затова и с изненада разбрах, че някой защитавал правата на родните автори и издатели.

О вие, талантливи български писатели, колко ми е гадно за вас, че Интернет ви ограбва и вместо десетки хиляди, вие продавате книги чийто брой се изразява от едноцифрено число. Проблема не е във вас, а в букварче.нет, читанка.ком или нещо такова – сайт който никога досега не бях чувал и който е най-модерното нещо в момента (очевидно – след като дори и аз пиша по темата).

Интернет ви е ограбвал досега, съвременни литератури, но дойде момента в който може да отидете до килията на заключен компютърджия/книго-маниак и да си поискате пропуснатите ползи от това, че 7 милиона и половина българи не са стигнали до гениалното произведение „Всичко за Мутрите, Ванга, Лили Иванова, политиците и фолка“ или книгата с разкази „Книга с разкази“, която е потенциален бест селър на млад български автор, получил литературно признание за първи и последен път от баба си и дядо си на 7 годишна възраст и това го е мотивирало до такава степен да се депресира, че да започне да разбира от литература, театър, европейско кино, инди музика и фотография.

Това, което обаче искам да разбера е колко платиха от Читанка на ГДБОП за рекламната кампания, която тече вече няколко дни, защото това определено си беше планирано медия събитие.

Затова и влезнах в официалния им сайт и им изпратих запитване :

„Здравейте. Искам да си поръчам кампания с медийно представяне като тази, която направихте на читанка.ком. Целта ми е да повиша разпознаваемостта на сайта ми сред населението като използвам национални медии и разни блогове, които доброволно ще публикуват информация за мен и съдържанието на сайта ми. Свържете се с мен, за да уточним къде ще намерите стар компютър, който да конфискувате. Ще се нуждая също и да ми планирането появяването по сутрешните блокове, където с Явор да запознаем хората с моята дейност и това което правя. Поздрави, Г.“

Освен, че сайта му стана супер известен, автора на Читанка има опцията да иде в затвора да попадне на хора и стане човек. Win-win ситуация.

13:45 – Зов от Африка.

Петя Дикова и Методи Манченко започват с новини и документален филм за вувузелата. Естрадна певица, която изглежда по-зле от египетска мумия изказва своето мнение за вувузелата. Другия гост в студиото е Драго чая. Естрадната певица не гледа футбол. Драго също. Но приятеля му гледа. Техните прогнози са записани с маркер на футболна топка. Петя Дикова разполага с ултимативната журналистическа сила в България – разпечатки от Уикипедия, с помощта на които изброява резултати на младежките гарнитури в квалификациите на отборите, които ще играят утре. Някой неща се предават с гена.

СМС игра с една руса с абсурдна прическа. Докато тя ви моли да звъннете, за да спечелите 30 инчов телевизор от долния край на телевизора текат в различни посоки и скорост пет съобщения, а отгоре има още две ленти в ярко зелено и жълто с текст.

Музикална пауза, в която естрадната певица изпълнява песен като синхронизация й с плейбека е с пет секунден лаг. Петя Дикова се гърчи в конвулсии, Методи Манченко се тресе в епилептичен шок, но на лицата им е изписано щастие. Явно това е тяхното виждане за танц, но кой би ги обвинил при положение, че движенията на самата естрадна певица са като на стоножка с два крака – първи ляв и последен десен по време на състезание за бягане с препятсвия.

14:20 Мача и Петела. Дори и благородния план на Южно Африканците да го заглушат с вувузелни не сработи тъй като Петела е там и отново има да ви разкаже неща, които нямат нищо общо с футбола в интонация кореспондираща с напрегнатостта на случващото се на терена.

16:20 Зов от Африка.

Петя Дикова и Методи Манченко са в студиото заедно с Миро от Каризма и Азис, който не знам от къде е. Азис споделя, че не гледа футбол, но понеже е циганин е от Лефски. Миро не гледа футбол, обаче би желал да надува вувузела за африканските отбори. Методи Манченко коментира повторенията от предишния мач, но нито той нито Петя Дикова могат да си обяснят за какво служат страничните съдии.

Пауза за играта с СМСите където русичката ухилено заплашва, че ще се самоубие ако не се обадят всички на телефона долу вдясно. Информация тече по лентите на екрана отдолу и отгоре и чувството е все едно следиш три телевизора с Блумберг едновременно.

16:50 Мача с Иво Ангелов. С препил глас и детайлна информация за неща, които изобщо не ме интересуват той влиза в моя дом, затова се оглеждам наоколо за да не изчезне нещо.

18:50 Зов от Африка.

Играта с русичката. Вече всички са пияни и затова реплика като „Аз не бих я ебал тая“ се тълкува с особено подозрение от участниците на масата. Аз казвам „Бих и се изпразнил на косата на тая“ – от чисто естетическа гледна точка – малко да се залиже .

След играта се включват двама актьори от резервната трупа на мимовете към училището за хора със специални нужди. Те харесват футбол и любимия им отбор е България. Кой би ги винил? Петя Дикова им задава въпроса какво мислят за представянето на дефанзивната линия на Северна Корея в клубните им отбори. След това разговора отива към вувузелата, за какво се използва и разяснение относно това дали може да умрете ако гледате един мач от световното.

21:00  Зов от Африка

Методи Манченко надува вувузела и Петя Дикова се кълчи. На гости в студиото са футболните величия Енгибар Енгибар и Джони Ингълс. Те са първите гости в предаването, които гледат футбол. Енгибар споделя, че познава двама аржентинци, но те не са играли за националния отбор, всъщност те дори не са футболисти, ако изобщо са били аржентинци. Джони Ингълс харесва Лео Меси.

21:20 Мача с коментар от Ибришимката. Всеки човек като го чуе се пита дали тоя тип му е запушен носа заради хрема или просто така си говори. Ибришимов респектира с визия на лошо момче, но във втори клас.

23:20 Зов от Африка.

Петя Дикова и Манченко подготвят аудиторията психически за момента, за който всички футболни фенове по света тръпнат в очакване и живеят – томболата за телевизора. Играта е в ефир и русичката е хипер активна с позитивно наздроение и иска да се чувствате готини като нея, въпреки че по цял ден кисне в некфо студио с тъпаци, че и парите надали си заслужават. Информация продължава да тече по екрана като CNN в момента в който Гугъл фалира, убиват Обама и палестинците си връщат Израел, докато южните щати обявяват независимост и война на северните.

Петя Дикова и Манченко си спомнят за „незабравимото българско лято през 94та“ . Техните гости – вокала на група „Станиоли“ и манекенка с международна кариера от Холандия и Белгия също споделят, че не са запалени по футбола, но са гледали всичките мачове на националния през 94та. Манекенката признава, че е работила с много чужденци – футболни фенове. Дори е работила повече от препоръчителното преди и след големи мачове.

В началото на откриването на първия мач от Световното през 2046  България-Македония в центъра на стадиона на една маса хора играят белот. Изведнъж на терена нахлуват 2000 циганина с барабанчета и 1000 фолкпевици и започват да пеят официалния химн на първенството – „Айде играйте бе ей“.

„Силикон, опа футбол кючек
Мале, футбол, спорт и гъз
гъз цици футбол  мале яко цици

Футболисти, охранителите, футбол
футбол, футбол, мале кючек
Айде играйте бе ей
Шампион кючек“

Част от циганите влизат сред ВИП гостите и свирят на уше на шефовете на ФИФА,президенти и баш гъзарите. Някой от официалните гости гледат отстрани, тъй като техните места са заети от охранители в черни дрехи и чантички през рамото. Охраната бута оператора на официалната телевизия на шампионата – „Канал 3“ и за около 3 минути целия свят гледа последните резултати от Б група и глас зад кадър, който чете статистика от женското волейболно първенство.

В този момент по сценарий се включва и публиката, която прави патентованата „Българска вълна“ – вертикални вълни от хора люпещи семки.  Охраната от Егида спира да натиска силно вратите на националния стадион и българите влизат на първа на македонците, за които по-късно се разбира че са с български паспорти.

Хореографията продължава с внасянето на 500 маси на терена и фолкпевиците се качват на тях. Публиката започва да хвърля едновременно салфетки, които образуват знамената на държавите, които участват.

Част от публиката издига плакати от тапети – „Христолов педераст“, „ДПС + АЗИС = ЛЕВСКИ“, „ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ“, „Чорбари, платете си данъците“ и т.н.

Приветсвие към народа правят шефовете, които държат наркопазара като всеки от тях пристига на терена с 40 ге класи и 1000 охранители, отделно един от друг, за да не стават проблеми излишно.

Изведнъж музиката затихва и става тъмно, след което от един прожектор сочещ към земята качен на хеликоптер се спуска мощен лъч и президента на БФС Благо „Джийзъс“ Георгиев бива свален с въжета. Когато слиза на Земята с две махвания излекува част от публиката от слепота. Той е облечен в бели дрехи с огромни щампи D&G и бели крила. Той говори за себе си в трето лице и изнася 10 минутна реч.

Джийзъс си тръгва по същия начин по който се е появил и циганите с барабанчетата продължават химна на Световното, който преди да дойде Джийзъс бе свирил без прекъсване.

Влиза рап-чалга изпълнител и пее песента „Неска фекал“ , след което излизат най-големите звезди на България –  шимейл , педераст, безполово и анаболен тип претърпял 10 лоботомии и изпълняват микс от хитове на Цеца и Модърн Талкинг.

Нека световното първенство да започне и Локо София да стане Световен Шампион!

therealgenadi @ twitter

  • @B6B7 TI IM KAZVASHE CHE SHE PLACHAT ZA BATKOV TE NE TE SLUSHAHA !!!! 14 hours ago
  • Spas i Agent Nikolay kak reshiha che ako se durjish kato ciganin, mirishesh kato ciganin, goworish kato ciganin, si ciganin NE ZNAM 16 hours ago
  • LEFSKI UMRE ALE ALE. 16 hours ago
  • kakuv e toq fetish da oblichate decata si kato voinici i kurvi? 1 day ago
  • abe @djambazki verno li si kupil seks kukla s obraza na general Lukov po sluchai Sveti Valentin ? 6 days ago

Категории

Авторски права

Съдържанието на сайта е с права по CC 3.0 . Адвоката ми е от еврейски произход и се гордее с това. Не кради, не копирай без да цитираш източника, не променяй съдържанието (освен ако не поправиш правописните грешки). Не използвай за комерсиални цели. therealgenadi (маймунка) gmail.com

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 67 other followers

За Фейсбук маниаци

%d bloggers like this: