You are currently browsing the category archive for the ‘религия’ category.
Части от Йоан Кръстителя или Джони Баптиста, както е по известен на запад, са намерени в Созопол. Малко детайли за вас христиенски миряни, които не сте чели библията.
Йоан Кръстител е първия човек, който предсказва, че Джийзъс ще се роди. Без да има никакъв конфликт на интереси той прави това заключение за братовчед си. Интересен ФАКТ (всичко в библията са факти) е че той е роден само половин година преди Исус. Тъй като шестмесечните рядко говорят, Йоан Кръстител вероятно е пророкувал идването на една трета от монотеистичен бог като е намазал пода с детското си ако.
Йоан получава иронично прякора си Кръстителя след като участва в измислянето на бренд нейма Blizoo. Йоан Кръстител е също участник в християнски гей ритуал, в който заедно с неговия ЛГБТЯКОВГЗ братовчед Джийзъс Крайст – друг дългогокос хипар, влизат по бели нощници в река Йордан и се плискат с вода, като си обещават един на друг да са Super Best Friends Forever.
За щастие свинята Йоан умира малко след това. Вижда как един гъзар обарва жената на брат си и му казва на въпреки „Не си прав“, при което гъзаря го води в планината, съблича го и го пребива, след което го държи в плен. Няколко години по-късно на VERTU поп-фолк парти една пичка танцува на въпросния гъзар и кура му се е надървя толкова , че й казва „Бейби, за теб ще направя всичко“. Уруспията обаче се оказва дете на жената на брат му, или по точно негова племенница и тя иска главата на Йоан по заръка от майка си. Старата чанта явно още помни, че като са се натискали с гъзаря Йоан се е появил и я спекъл, т’фа жените са си ебали майката от злоба. И шефчето носи главата на Йоан на тепсия.
От тук нататък вече става интересно. Главата попада закопана в някаква кочина, обаче една от прислужниците на шефчето, вярвала на глупостите, които приказвал Йоан, все пак не забравяйте, че единствената правилна религия – Сциентологията се появява много по-късно, и изровила главата. Заровила я наново, но този път в гората. По-късно един друг гъзар направил заменка с имоти, като разменил парцел до стената на Ал Акса за няколко декара гори. Когато обаче започнали да копаят новата му гъзарска къща с басейни, кули и паркинги на всеки етаж изровили главата на Йоан.
Как я е разпознал, че е на Йоан тая глава след като е била заровена в земята от бая време, иди разбери, но важното в случая е, че благодерение на човека разядения череп се предава от поколение на поколение. Хуманен християнски обичай – семейната реликва е предполагаема гниеща глава на светец. Освен всичко друго за частта, която едно време е стояла над раменете на Йоан Кръстител се смята, че прави чудеса. И ако това да държиш един разлагащ се череп, от който червеите са изглозгали цялото месо, че дори и за супа не става, да ти смърди с поколения, не е чудо, не знам кое е.
По-късно се появява мутреса от Византия и конфискува главата за себе си. В последствие като знак за баш признателност Византийската църква „отчупва“ парченце от темето на Йоан и един зъб и ги предава в Созопол където всички забравят за тия неща и така до 28 юли, когато отварят саркофага за първи път.
Намерена е и една ръка, разбира се че и тя е на Йоан Кръстител – на кой друг може да бъде? Все пак Йоан Кръстител е една от малкото исторически фигури споменати в библията, за които е отделено едно изречение от негов съвременник. За разлика от Исус например. На 2 август 2010, няколко дни след като е отворен саркофага в който са немерени въпросните реликви пристигат и важните хора , за да отворят костницата супер зуко за първи път – медиите, попа и Божидар Димитров. Последния, както винаги с торс ненатрапчиво демонстриращ повече косми отколкото връхна дреха. Българския Картър.
Типичен пример за християнски морал. Затова и не искам да ставам християнски светия, колкото и да ми предлагат. Не искам някой ден части от тялото ми да бъдат закопавани и откопавани кой както се сети, за да седят в нечия къща като реликва и по-късно да станат разменна монета за влиянието на една християнска секта над друга. Не на мен тия.
Зъба, част от череп и една ръка – половината пиратско знаме.
От няколко дни тече долна и гнусна пропаганда по всички медии целяща да опетни името на Сциентологията – най-бързо развиващата се модерна и научно доказана религия. Сциентологията не е направила на никому лошо – тя се занимава с постигането на изчистването на съзнанието от нещата, които ви пречат да успеете в живота. Научно доказано е.
Том Круз е сциентолог.
И как нито един от тези журналисти не пoтърси официалното ми мнение, в качеството ми на наместник на Л.Рон Хъбард докато го няма, ами дават трибуна единствено на suppressive хора, които си измислят глупости. Дори се съмнявам, някой от тях да е чел Дианетика.
Актьора, който играе най-големия брат на Малкълм е сциентолог.
Защо вместо да сочим пръст към Сциентологията не обърнем внимание на религиите, които вече ги има на територията на китната Бъ/Ча/лгария.
Сали от на Гости на Третата Планета е сциентолог.
Православната църква например и теологичното обяснение на един свят божи наместник на земята, защо има инвалиди. Защо няма дебат да ги забранят? Не инвалидите, а православните. Вместо забраната на една натресена на българския народ юдейска секта, ние искаме да спрем най-прогресивната религия – Сциентологията. Спрете да горите книги в името на христианството!!! Тоя религиозен ритуал е отвратителен.
Джон Траволта е сциентолог.
На всичкото отгоре след скандал помежду си, част от така наречената официална религия се съди с държавата и претендира за парите на данъкоплатците пред международен съд. Къде остана господ? Не го виждам в голямата картина. Защо не се помолят на него? Малко ли са боговете в моноистичната им религия – отца, сина, братовчеда, светия дух, ангели, архангели, мъченици? Защо те не помагат, че им трябва съд. Тия хора са създали всички животни, звезди, океани и прочие, колко са за тях едни 10 милиона евро да кажем. Да ги закръглим на 15, заради мойта комисионна.
Стивън от That 70s Show е сциентолог. И е брат на актьора дето играе най-големия брат на Малкълм.
Ами какво да кажем за мюсюлманите, които със силата на 200 евро и единствения истински бог, който никой никога не е виждал и неговия неграмотен пророк, успяват да слагат забрадки по главите на тукашно население за паспортни снимки. Защо тъпите путки, дискриминирайки се сами себе си с етикета феминизъм, вместо да пропагандират срещу неравноправието в заплащането между двата пола, не разберат, че е въпрос на цяло щастие, че са се родили в общество, което им позволява да се научат да четат и да ходят по улицата с нещо различно от черен чаршаф с две дупки за очите.
Дона от That 70s Show е сциентолог.
Какво да кажем за католическата църква, която е най-големия сводник на малки момченца в историята. И нейния шеф – най-близкия до бога човек на тая земя, който като малък се е заклел в детската организация на Хитлер, а по-късно е използвал връзките си в църквата да прикрива педофили. Същия симпатяга на когото нашто момче – Бойко пожарникарчето целуваше ръка. Аз никога не бих му целунал ръката, най-малкото не знаеш в кой детски задник е била преди малко.
Бек е сциентолог.
Къде са били журналистите, които само критикуват в момента, когато християнството е навлизало в България? Защото нито Византия, нито Рим са пращали кашончета с книги в читалищата, дори напротив, нещата са били малко на кантар – или ще повярвате в Джийзъс, или ше ви се ебе майката. И как така изведнъж ставаш най-големия христианин и вярваш, че бог и христос са навсякъде, като 10 поколения преди теб, са си живяли добре и без да разберат за тия двамата, които заедно с още един пич – светия дух оформят монотеистична религия.
Джак Блек е сциентолог.
Така че, когато някой обвинява друг, че вярва в небивалици, като извънземни господари на вселената, които заключват душите на хората във вулкан, след което ги облъчват с пропаганда за религии и фалшива история, откоето им се получават енграми, които се записват в реактивното съзнание и им пречат да живеят нормално живота си, докато не ги махнат с помощта на е-meter и одит, нека се прекръсти, запали свещичка, да се помоли пред иконата на някой за който се твърди, че ходи по вода и не умира и да поттърси някой инвалид, за да види как ще изглежда през следващия си живот ако прави грехове в сегашния.
Нанси Картрайт е сциентолог. Тя озвучава Барт Симпсон.
Long story short, израелитяните, богоизбрания народ тъкмо са загубили битка с филистимците и след дълги спорове намират източника на проблема – божия ковчег не е в тяхната база да ги предпазва и съответно носят ковчега там. Филистимците се светват, че там е ковчега на бог и го взимат. Филистина е територията до ивицата Газа, а филистимец е синоним на меркантилен.
Историята не помни друга армия като Филистимската. Докато в средновековието е било приемливо не всички да имат еднакви шлемове и мечове, все пак е имало някакви граници и войниците, които не спазвали установения дрескод били връщани да се преоблекат. Битките в пустинята, там където се развива и действието на историята която разказвам, обиновекнно се провеждат от хора облечени в бели чаршафи с ластик на главата. Епични арабски битки биха били чудесен сюжет за реклама на перилен препарат.
Филистимските войници, от своя страна, са облечени водени единствено от дълбоката си вътрешна мотивация – „Бъди гъзар докрай“. Въпросния лайтмотив бе изписан на всички официални държавни органи, а именно – царя си го беше татуирал на кура.
В средата на еврейския лагер двама филистимци се приближиха към ковчега на господ.
„Шефа каза да го вземем и да го изнасяме към град Азот. Хващай ти отпред аз отзад и да палим от тука.“ каза по-стария
Двамата помъкнаха божия ковчег и филистимеца мъкнещ отпред, дето само си траеше досега каза:
„Абе пич, ти говори ли с шефа да ни даде процент от цялата тая работа?“
„Споменах. Той каза, че да ни даде процент от ковчега на бог е кофти оферта за него. Каза, че ще измисли нещо“ – отговори му другия
Спряха. Всъщност спрямо само този отпред. Другия не можа да продължи. Но при положение, че резултата от невъзможността да продължиш е равен на нежеланието да го направиш, може да се каже, че и двамата спряха.
„Пич, няма далавера в тая цялата работа. Аз съм тука и мъкна ковчега на господ, нито ми е роднина, нито го познавам, пече ме слънцето, другите ограбват къщи и изнасилват жени в момента виж ни нас, като най-големите избушеняци мъкнем тоя шит тука и то без процент. Няма да стане тая, без мен, бацка, аз се отказвам!“
Стария филистимец гневно изпусна ковчега на господ без да иска. Толкова много гневно, но без да иска, че буквално господ се обърна в ковчега.
„Значи така, а? Не ти харесва? А мен питаш ли ме какво ми е? Знаеш ли колко струват тия очила – 300 евро, знаеш ли колко струват тия сандали от Рим – 200 евро, знаеш ли колко време съм си обезкосмявал кура, и знаеш ли защо? За да може когато им изнасилвам жените на тях да им е приятно, конфортно, на нас се е видяло, че ще ни е гадно, но поне дамите да се насладят на момента. И в замяна какво получавам – хленчещ пикльо, който не искал да носи ковчега на господ. Днес е ковчега на господ, утре е изгорял бушон, свиквай – живота е пълен с дребни предизвикателства“
Речта определено стресна деморализирания филистимец и той скочи на крака и понесе ковчега. Останалия път го прекара замечтан в това, някой ден да му се случи нещо значимо.
Двамата войника стигнаха Азот и стовариха божия ковчег пред статуята на техния бог – Дагон, бог на земята и блодородието с тяло на брадат човек и долнище на риба. Събраха се старейшините и започнаха да се съветват какво да сторят с тая пущина, като въпроса на вечерта бе „Ако наистина има труп на бог вътре и той се размирише, какво правим?“. В края на събранието мъдрите старейшини стигнаха до заключението „Абе да го оставим така, утре на трезво ще преценим“.
И като се събудиха видяха, че тяхната статуя на Дагон е паднала. И си казаха – „Абе, тъпи ли сте бе, гледайте къде стъпвате като се напиете. Еби му майката и хората сте, Дагон е нашия бог не му бутайте статуята“
И на следващия ден като се събудиха видяха, че статуята на Дагон отново е паднала, обаче тоя път му бяха счупени и двете ръце. И Дагон от русал (мъжкото на русалка) бе станал на плужег.
Но, дории и по-странни неща започнаха да се случват в Азот. Хората измираха като общото между тях бе единствено наличието на хемороиди. В един момент целия град бе поразен от хемороиди – сгради и дървета бяха сломени от хемороидната прокоба на господ, че се ебават с ковчега му. Азотяните се събраха и решиха – тия хемороиди идват от ковчега. Бе решено – местят ковчега в Гет, щото там сигурно няма да се случи такова нещо.
И когато хората от Гет видяха дузина мъже с изключително странни походки да мъкнат ковчег, разбраха че нещо не е наред. В следващия момент всички мъже „избухнаха от хемороиди“ (точен цитат ред 9ти). И не знам дали сте виждали на живо избухване от хемороиди, но очевидци твърдят че гледката в никакъв случай не е красива или подходяща за чувствителни и/или епилептици. Представете си само величествената визия на всички мъже едновременно избухващи от хемороиди. Ако човек не може да намери поне малко божественост в цялата тази феерия от избухнали от хемороидна имплозия хора, кръв, лайна, вътрешност, зъби, очи, пениси, още лайна, още кръв, хемороиди, много хемороиди, значи няма дори капка христиански морал.
И хората си казаха – „Така няма да стане. Хората експлоадират от хемороиди, вече става опасно и за останалото население, тъй като всички се превърнахме в ходещи шрапнели и всеки един момент може да експлоадираме. Не мога да заспя хем от зверска параноя, хем от нечовешки хемороиди, то вече не се издържа. Ще местим ковчега в Акарон.“
И понесоха ковчега към Акарон и хората от Акарон казаха „Вие идвате да ни пренесете хемороиди, че си нямаме други проблеми по средата на криза ами и това ни докараха“. И се събраха пак старейшините и решиха – абе дайте да го върнем на евреите тая чикия и без това нищо не го правим, само обикаляме и пренасяме хемороиди.
1 Царе 5 глава 5:12 „И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето“ .
И изминаха седем месеца на люшкане насам натам на ковчега на господ, като вместо туристическа атракция и културен артефакт, той ставаше причина за масова смърт чрез избухване или лек сърбеж в задника в зависимост от степента на отблъчване, на което бе подложено населението.
И хората викнаха чародеите и магьосниците и им казаха – слушайте сега, ние вече не можем да се разправяме с тоя бог, трябва да им го върнем на чифутите.
И чародеите им казаха „Пичове, не може да им върнете само ковчега, трябва да им дадете и нещо в принос за престъпление, не стават работите туко-тъй, все пак говорим за богове“
Старейшините предложиха курви, оръжие, наркотици и фалшиви пари, но чародеите казаха – „Пет златни хемороиди и пет златни мишки“ и бяха категорични, че само това може да умилостиви еврейския бог.
И старейшините отидоха при златаря и му казаха
„Байче, трябва да ни направиш едни неща от злато тука, с тях ще сключим мир с еврейския бог, обаче няма да се смееш, като ти кажем какви са, обещаваш ли?“
И байчето обеща, и те му казаха, и той не си спази обещанието, при това доста силно и гръмогласно, след което попита простичкия въпрос „Кфо сте друсали?“ Но въпреки всичко им направи златни хемороиди, защото обичаше държавните поръчки, пък и това че бе зает в работата си, не му позволяваше да мисли за всичките тези хора на улицата които избухват от хемороиди, въпреки спецификата на определеното задание.
Старейшините отидоха с необходимите атрибути при чародеите и те продължиха да ги лъжат, че знаят какво говорят „Сега – впрягате две крави и два бика в чисто нова кола слагате златните хемороиди и мишки в едно ковчеже и ги пускате и кравите ше си тръгнат сами. Ако отидят към Витсемес начи, бога от тоя ковчег ни преебава през цялото време, ако отидат в някоя друга посока ще имаме на разположения пет златни хемороида и отново въпроса – какво кара хората да избухват от хемороиди.“ При тези думи всички в залата повярваха на чародея и запомниха всичко което им каза и го направиха.
И кравите тръгнаха към Витсемес, и като стигнаха Витсемес им стана ясно че бога от ковчега ги прави всички тия неща. И изгориха живи кравите в името на бог и наистина можеше да чуеш как на филимстинците им къркореха коремите от мириса на прясно барбекю. И сложиха ковчега до голям камък и почнаха да изгарят всякакви неща около него – предмети, животни и хора, по стара христианска традиция.
На официалната церемония по обявяването за приключила епидемия от избухващи хора, водещия декламира:
„Петте златни хемороиди кръстени поименно бяха следните: един за Азот, един за Газа“ – и в този момент сред публиката избухна смях
Водещия отново повтори: „Златен хемороид за Газа“.
Змията беше хитрото копеле в Рая. Хитроста й надвишаваше тази на стадо лисици. В редките случаи когато не се надлъгваше със стадото лисици, змията се ебаваше с хората. Но и хората не бяха достатъчно забавни , змията се нуждаеше от ново предизвикателство.
Един ден змията засече жената да сере в храстите.
„Жено, кфо става ма, путко заспала?!“
„Ей копеле, ше ти избричим кожата за чанта а още веднъж си ми казал „ма“ – върна храната първата лейди
„Спокойно жено, искам само да те попитам верно ли ония чимшир Господ ви е казал да не ядете плода на дървото в центъра.“
„Да бе, бахти смешника е тоя. Разправя от всички дървета може да ядете и пушите, само това не го пипайте, щото ще се гътнете моментално“ каза жената и се показа из храста като внимаваше къде стъпва.
Змията мъдро рече:
„Аре да се махаме че смърди да си ебе. Аре в центъра, чух че има мол.“ и поведе змията жената към центъра, но продължи да се възмущава „Кфо си яла? Развалено синьо сирене ли?“
Стигнаха центъра и видяха дупка от къртица:
„Е на – те ти molе e бил тука“ – каза змията и добави „А между другото тоя Господ ви лъже, не че нещо но ако изядеш тая ябълка ще ти стане много готино и ще станеш като Бог и ще виждаш разни неща и ще можеш да различаваш доброто от лошото“
„МЪЖОООО“ – разтресе се Рая заради воя на жената и изкочи мъжа.
„Здрасти бейби. Каква е тая змия? С това ли ще ъъъмм… да.. мммм ъъъъъъъъ ???“ – притесни си мъжа
„О, не, не нее…. нее.. За друго става въпрос“ – каза жената и поясни защо току що изникналия план на мъжа за вечерта се проваля- „Току що аках“
„Но все пак като засъхне и се изчисти, можем да пробваме хм?“ – вдигна вежди в очакване мъжа
„Много внимателно искам да разбереш, че аз искам тая ябълка иначе ще седя тук и ще плача, и ще те псувам, и ще ти натяквам какъв гаден мъж си, колко си дебел, че не ме обичаш, постоянно не правиш нищо за мен, майка ти те контролира, а ябълката е най-хубавото нещо на света в момента, защото е в центъра, има само една на цялото дърво, АЗ Я ИСКАМ, тя е МОЯТА ябълка, трябва ми задължително, виж колко е хубава, не мислиш ли че е много хубава, не е ли точно тази ябълка най-хубавата ябълка на света, не мога без ябълката, едвам дишам трябва ми, мъжо умирам, спаси ме!!!!!!!!!!“ каза жената на един дъх и започна да пърха с мигли.
„Абе прави каквото искаш бе, жено, само ме остави на мира, ЕБАСИ, това жената… не си добре, честно.“
И жената взе ябълката и я отхапа. И бе толкова лакома, че отначало ядеше без да мисли, но докато преглъщаше се сети, че тая ябълка верно може да е отровна. И докато набутваше стабилно парче в устата на мъжа си му каза:
„Опитай я да видиш колко е вкусна“
И след 5 минути двамата вече се чувстваха адски странно – бяха прогледнали. И веднага си покриха срамните части със смокинови листа. Но какво е едно смокиново листо пред Адамовата ерекция? Скъсано смокиново листо. За сметка на това смокиновото листо на гъза на жената залепна идеално.
И вечерта видяха Господ и решиха да се направят на хитри и да се скрият от Господ. И Господ се провикна:
„Копелееееее … Къде си?“
И Адам реши, че няма сми да му се прави повече и излезе:
„Е, ме е. Проблема е че съм по пишка, и тфа листо де, и не исках да ме виждаш по тоя начин, некфо ми е спечено.“
„Кой ти каза, че си гол? От дървото ли си пушил?“ попита Господ
„Абе оная шаврантия – жената, тя ми даде от ябълката да ям, даже не съм я пушил. К’фо да направа, брат – ский кфи цици има“ – показа циците на жена си гордо на Господ, като леко ги стисна, за да подскаже, че са истински
„Що си яла ябълката ма?“ – попита я Господ
„Змията е виновна“ – посочи вината жената, върху змията, която не я бе излъгала нито веднъж, за разлика от Господ, който твърдеше, че ябълката убива.
„Змийо, цел живот по корем да лазиш“ – накълна я Господ.
„Аз съм змия бе, смотан, АЗ ТОВА ПРАВЯ“ – каза змията
„Сега от тук насетне човеците ще се мразите зверски, щото вие току що ядохте от ябълката“ – продължи да ръси клетви по адрес на мъжа и жената
„Е, пич, една ябълка, голяма работа, не можеш ли да го преживееш, ше си посадиш друго дърво, ще порастне друга ябълка, не го взимай толкова насериозно“ – опита се да го успокои мъжа, но това само ядоса повече Господ. Той продължи да ги проклина:
„Жената ще ражда много болезнено и ще бъде подчинена на мъжа и няма да има право на собствено мнение“ – каза Господ.
„Аз съм ОК с това тежко, но справедливо наказание, благодаря за отделеното внимание, айде жено да си ходим“ – рече мъжа
„Понеже и ти си ял от ябълката, проклинам земята по която ходиш и от сега нататък ти спирам джобните и ще си изкарваш храната с труд. Освен това ще пукнеш някой ден. Ако си си мислил, че ще живееш вечно, не си познал, господинчо!“ – кимаше с глава и нареждаше Господ.
„Жено, мисля да те наричам от днес насетне Ева“ – каза мъжа
„Ама жено си ми харесва. Аз ще ти казвам Адам, щото звучи гадно и еврейско“ – каза Ева.
И на Господ му писна да ги гледа с тия смокинени листа по тях. И им взе мерки и им направи дрехи – на Адам и на Ева. И Господ каза:
„Ева, що така си се осрала? До врата ти стига направо. Отвратителна работа. И мирише, и е засъхнало. Може ли такова нещо?“ – и след това ги изгони Господ с погнуса.
Докато Адам и Ева се отдалечаваха на хоризонта Господ ги гледаше пренебрежително, застанал на портата на рая и продължаваше да нарежда:
„Ти го създаваш, даваш му храна, подслон, правиш му свят, правиш му жена, казваш му – прави всичко освен да ми ядеш от дървото и той тъпака какво направи – яде. Човеци… хмм..“
Бе тиха нощ, свята нощ. Така де, като изключим тътена, който се чуваше от суббуфера на съседите. Календарите по стената показваха последните дни на годината 0. Повечето хора по земята, бяха заети с това меланхолично да сравняват изминаващата година нула, с предишната минус първа година. Но в местното АГ отделение кипеше от енергия.
На Мария и бяха изтекли водите преди около час и едвам бе навила пияния си съпруг Йосиф да я откара в родилното. Йосиф, който работеше като офис асистент в една дърводелница имаше защо да пие. Жена му беше бременна, а той знаеше много добре от турците, че от турска чикия не се забременява и винаги внимаваше в това отношение, защото бе ходил на лекция за семейно планиране. Така или иначе Мария беше надула корема и за Йосиф оставаше единствено да я опреква, когато се напие:
-Курвоооооооооо, от кой е детето мааааа – думаше й Йосиф
-Девствена съм бе голтак. Не разбираш ли че това е чудо. – му отвръщаше Мария докато гледаше виновно на другата страна.
И докато Мария снасяше Исус разчекната като единствената порнозвезда от женски пол в пиковия момент на филма „Али Баба и 40 разбойници“, се почука на вратата и Йосиф отиде да провери кфо става. Видя трима гъзари с ланци й ги попита:
– Кфи сте вие, шушляци?
– Ние сме мъдреци, дето тичаме подир една звезда. А ти какъв си бе шлякан гъз такъв? – отговори му единия гъзар, който бе облечен в анцунг на Ювентус.
– Е какви мъдреци сте вие дето сте тръгнали подир звезда, тъп ли си?
Йосиф погледна нагоре към небето. И видя ярко светеща звезда. След което мъдро добави:
– Абе тъпаци, тфа е самолет бе, не е никфа звезда.
И четиримата погледнаха нагоре и почнаха да сочат звездите с пръст, докато се разберат, кой за коя звезда точно говори. В този момент от АГ-то се чу рева на Исус и двама Ангели застанаха до новороденото.
Йосиф се обърна с възхищение към ангелите, които тъкмо минаха през стената на помещението:
– Ей копелета, как го правите тоя номер?
Ангелите не отговориха.
В този момент Исус проговори:
– Разкарайте ги всичките тия хора, не виждате ли че съм по пишка?
Бе прекрасна сутрин в китния квартал Обеля. Традиционните звуци на съседски скандали, три пуснати перални, ремонт на дограма, саниране и тряскаща ансансьорна врата убиваха с всяка секунда желанието ми да не убия източниците на въпросните аудио вълни. С чук.
И основно проблема идваше от Петър Петров Петров, любител алпинист от пловдивско село, или както аз го наричах Маматидаеба. Попаднал в София след като решил, че главната на Пловдив е тясна за него и още петдесет хиляди селяни, които изглеждат по същия начин, по който изговарят буквата „Е” – неестествено (ако някой от Пловдив се е засегнал, моля да се запише и да се чуе как изговаря последната дума преди скобите. Мерси).
„Маматидаебаааа” – извиках му името, за да разбере че съм го познал и подозирам че намеренията му не са да ми даде пари или нещо от което ще имам полза, затова най-добре да се самоизчезне.
„Помощ, помощ” – идваше хриптене зад прозорците придружено с многократно блъскане в стената.
Положението бе нетрадиционно от факта, че живея на 15тия етаж и не ми се случваше много често някой да ми чука от външната стена. Но все пак това бе Маматидеба. Най-лукавия и коварен агент на Матрицата. Имаше много лица и една цел – да ме нервира.
„Маматидеба Селянин” – нарекох го с двете му имена. Когато се обръщаш към хората по фамилия, те разбират че говориш сериозно.
Тропането се усили и от другата страна се чу плач. Предвид акцента му на човек, който мисли, че е фецко да се намираш на главната на Пловдив в официален анцуг Адидас, плачът му предизвикваше по скоро смях, отколкото жал. Което беше добре. Нуждаех се от малко хумор, тъй като в устата ми водеха битка винени мушици, а в мозъка ми се разиграваше челна катастрофа на петролен танкер с джъмбоджет и товарен влак.
Видях че положението бе повече от безнадежно за съня си и реших да стана. Тогава осъзнах колко много се виех около света. Ако света беше срещнал някое друго също толкова абстрактно същество би споделило „Копеле, много ми се вие Генади. Бира и шкембе. Бързо!”. В същото време ми се виеше свят. Друго нещо което виеше бе Маматидеба, но вече в много по-различен от света начин. Виенето на Маматидеба повече мязаше на молба през сълзи за вазелин от страна на пинчер изнасилван от вълкодав.
Отидох до хладилника на автопилот и си отворих една бира. Първата глътка бира е като спанака за Попай. След като се почувствах чудесно, като пенсионерка която две седмици е носила Космодиска си без да го дава на своите, гърчещите се нейде из полето от болки в кръстта приятелки, познати и близки , аз отворих прозореца и се загледах в звора пред мен. Маматидеба се намираше на около един метър в ляво, и за своя огромна изненада бе замръзнал от удивление, тъй като явно не очакваше да му отвори човек с бира и червен поглед на група руски научни работници в командировка. Но положението не изискваше научен подход, тук всичко бе въпрос на психология.
„Ти!” – казах аз и го посочих. „Слизай!”
„Свали ме от тука бе не виждаш ли, че се счупи макарата”
Аз се развълнувах страшно много в същия момент. Обзе ме голяма тревога, нечий живот можеше да пострада и ако аз не побързах нямаше да съм съпричастен към трагедията. Затова го замерих с бутилката бира, която вече бе почти празна.
Той се изпусна с едната ръка, залюля се, удари си главата в стената на блока, но успя да се задържи с палеца и малкия пръст за въжето. „Копеле!” помислих си аз на глас с интонация, която дори и пловдивчанин ще разбере, че значи „е са ше ти се ебе майката” и отидох за нова бира.
„Еееееееееей, ееей! Ей! Какво правиш бе човек не виждаш ли че искам да сляза”
„Значи искаш да слезеш, хм? Не искаш да умираш, така ли? ” Попитах аз културно отпивайки от новата бира.
„Нйе, истийствино” отговори индивида със сериозността, с която на двадесет и осмата си годишнина е приел факта, че ще трябва да повтаря 1 клас в училище за деца с Даун синдром по Сендовската система за шести пореден път.
Бирата ми се изпусна с доста солидна засилка в главата му и онзи полетя през чучурите на хората и саксиите за цветя. Когато падна аз вече се бях завил обратно в леглото, размишлявайки върху станалото. Басовият звук на труп изпуснат от високо върху асфалт ми напомни за доброто старо време. И ме обзе меланхоличното настроение.
Поне му направих услуга. Сигурно е изгубил съзнание при удара с бутилка и не е можал да падне качествено от 15 тия етаж. Понякога съм истинско съкровище. Същинско ангелче. Лека нощ.
„Генаааааади” пак се чу онзи глас с гадния ехо ефект.
Опитах се да го игнорирам, но той продължаваше. Знаех си. Джийзъс пак се нуждае от мен.
„Кажи Йехова, по-бързо, щото ми се спи, а ти сериозно застрашаваш физическото си здраве на място без свидетели.”
„Защо постъпи така бе Генади, какво ти е виновен мирянина, знаеш ли че баба му цял живот е ходила на църква. Бе толкова вярваща, че веднъж се промъкнала вечер в църквата и изяла част от светите мощи, от което получила благословенна диария, един от 12024 признака, че си стигнал максималния левъл на палене на свещички.”
„Неведоми са пътищата ми за теб, така че изчезвай” казах аз и го замерих с мобилния си телефон, той мина през него с Каспър ефект
„Защо го уби по този начин, Генади?”
Тук някъдето положението започна да ми писва и аз се изправих в леглото.
„Какво трябваше да направя според теб бе нещастник? Да намеря дървен кръст, пирони, да го окова и да го чакам да умре ли?”
„Ха-ха много смешно” каза Джийзъс с известна доза сарказъм.
„Освен това” казах аз „ти като си толкова отворен и баба му ти се е молила даже и през комунизма, къде беше по време на целия този инцидент? И изобщо не ме намесвай, когато става въпрос за един от твоите”
Джийзъс изглеждаше смутен като онзи път когато бе отишъл да пикае под дърво и след като започнал да уринира забелязал, че Буда медитира баш на един хуй разстояние. „Ами аз такова” каза сина божий, племенник на светия дух „Опитвах се да му помогна и да настроя правилно макарата на покрива и изведнъж нещо каза „Пук”. И после едно друго нещо остана в ръцете ми и човека просто полетя надолу”
“Е нали си дърводелец бе тъпанар, трябва да разбираш нещо от тия неща все пак”
„Това с дърводелеца е малко недоразумение. Като малък обичах много до полирам дървото, ако се сещаш какво искам да ти кажа и от там излезе. И то на публични места. Никой не ми казваше че е грешно, аз просто отивах някъде и започвах да го разтривам докато не изтреляше айрян по някой наоколо. В последствие разбрах, че трябва да съм благодарен че не съм ослепял, но завинаги ми останаха космите между пръстите. В последствие това ми изигра много лоша шега, когато баща ми – бог от стария завет видя, че като ям с ръце ми залепва храната по въпросните междупръстни косми. Дори и той, въпреки че беше на около 10000000 години, беше ходил на училище и знаеше че това е основен признак за хронична тинейджърска мастурбация. И ме би с колана. Много ме би. По онова време боговете не са това което са сега – разни мъченици умрели от глад, говорим за мъж от калибър на Зевс, Посейдон, чиято предства за добро прекарване е да пие с Дионисий и шмърка с Менделеев след което се забавлява като тормози хора като изтребва раси и праща жаби и скакалци от небето, под божествения предлог – „Ташак да става, сине, ти ебамайката”. Това на кръстта с пироните после беше нищо в сравнение, с мъките от божия колан. За да отърва и малкото си останало достойнство, предвид че целия ни блок бе пълен със семейства от фамилии на различни богове и съответно бе пълно с деца, аз обвиних Содом и Гомор, защото тъкмо се бях върнал от зелено училище там. Разбрах какво се е случило после и искам да се извиня на близките на жертвите на моята страст към пубертетското самозадоволяване и за спасяването на собствения си задник, по същия начин по който Джордж Буш се извинява на близките на загиналите американци в името на корпоративните интереси на семейната му петролна компания.”
„Знаеш, че обичам твоите притчи Джизъс и мога да ги сравня единственно с миризмата на труп в стая със синьо сирене и разлято съдържание на единствената химическа тоалетна на панаир където се продават изключително изделия приготвени от кайма от кокали на кучета предадени от Ветеринарния Институт по програма „Умрели по Неизвестен и Много Меприятен Начин” в пратката с надпис „Най-вероятно извънземен вирус.”.
„Генади!” – обърна се Исус към мен със сериозния си тон, който 94 процента от хората биха определили като гласа, който съобщава спирките в метрото. „Отивам да пусна една свещена вода, че се стискам от половин час”
И Джийзъс се понесе със стъпка, която издаде божествен зор напиращ в него.
Много странна история, звъни ми телефона вчера по особен начин – ангелски гласове пеят мелодията на нокиа. Поглеждам да видя чия картинка се показва на дисплея, той пък целия свети в бяло без нищо друго. И се сетих, че тоя пич Джийзъс миналата седмица ми клипваше от разни непознати номера и след като не му звънах ми прати гневен СМС през интернет, че не съм истински приятел. Реших да си спестя цялата драма с тоя и без това емоционално нестабилен бог и му вдигнах:
– Ей Хесус, кфо става есе? – викам му аз ведро.
А от другата страна на слушалката се чу плътен мъжки глас с най-впечатляващия ехо ефект на господ, който някога съм чувал.
– Генади, трябва да говоря с теб. – каза гласа
– Добре, ама махни лаудспийкъра, щото те чувам с ехо – отвърнах аз
– ОКЕЙ – каза с нормалния си писклив глас бог – имам голям проблем с мотивацията. – разправя той
И въпреки че това е едва четвъртата пряка реч, започвам да се изнервям с този диалог и изглежда не ставам за писател на романи, в които хората си разменят реплики от сорта на „- Разбира се!“ и „Не!“.
Какво пък толкова, мисля си аз, това да си господ е една от най-лесните работи на света, аналога и в материалния свят е продуцент, просто взимаш чужди произведения или идеи и ги представяш за свои.
– Не забравяш ли че аз съм Господ и мога да чета мислите ти – обади се Джийзс.
Не, отново си помислих аз. Това е начина да съкратя пряката реч наполовина, а ако и аз започна да чета твоите мисли, дори мога да елиминирам репликите започващи с тире напълно.
– Не! – каза господ. Не беше съгласен. И явно бе прочел няколко абзаца по-нагоре, където споменах колко нескопосано ми се струва предаването на подобна банална пряка реч в литературата, цитирайки въпросното отрицание като пример.
Е, казвай старче какъв е проблема помислих си аз и още преди някоя от другите личности, които живеят в моето тяло да ми отговори, по телефона започна да пищи бог.
– Ами копеле, глей са, представи си че си седиш в Рая, гледаш си своята си работа и изведнъж, тоя кретеноид Адам, който го създадох за общ градинарски работник и тая човекоподобна маймуна, за която се измайтапих че съм я създал от реброто на Адам, пък те взеха се вързаха, започнаха да създават проблеми.
Е кфи, проблеми бе брато могат да ти направят тия двама келеша, мисля си аз.
– Ами кфи, кфи.. говорили с говорещата змия. И тя им ги наговорила едни глупости, сега се подготвят за избори и издигат лозунги от сорта на „Рестарт на системата“ и „Рая на гражданите и регионите“. И сега са тръгнали към други религии – католицизма и протестанството.
Е нали това е същия бог в крайна сметка, какво значение има как се нарича религията?
– Така е, само че в момента в който тия почнат да вярват в Мохамед или в протестанството, ще трябва да почна да се обличам с чалма или още по-лоша история – да почна да симулирам работохолизъм. Разликата е в програмите и маркетинга иначе, то продукта е един и същ. Нещо като с Джиесмите – независимо колко хубав модел телефон имаш, ако не можеш да пишеш интересни СМСи, мацките нема да ти се връзват. Въпроса в случая, е че така и така нищо не зависи от мен, защо тия хора са толкова недоволни изобщо не мога да разбера.
Виж са брато не мога да ти помогна, ти си Господ, аз съм Генади, по принцип нямам право да говоря с простобожни като теб от позицията ми на най-големия пич на света, но знам че Буда запива под едно дърво и ако още не го е изпушил цялото, може да намажеш и ти.
– Вече говорих с Буда – каза Господ и продължи – Каза ми че не съществувам. Каза че и той не съществува, но това не е проблем защото на него това му била целта. Разликата била в това че моята мотивация за съществуване идвала от комплексите ми в най-ранна детска възраст, когато другите деца ме псуваха „да ти еба майката, за първи път ше й е“ и аз се затварях в стаята си и изработвах дървени облегалки за разпъване на хора във формата на буквата t .
Нека позная, помислих си аз, конфликта идва от това, че ти си си ебал майката, за да дойдеш на тоя свят, обаче тя е останала девствена, затова ти си първия юнит роден от груб анален секс, без лубрикант, придружен с псувни на немски и ролплей – господ и господарка.
В този момент се чу хриптене по телефона след което от другия край прекъснаха линията. И без това беше станал доста скучен тоя бог, и изобщо боговете нямат ли си друга работа че само с мен се занимават? Защо не отиде да запали една свещичка и да се помоли, 5 милиарда човека го правят тоя номер и се оправят чудесно в живота, що Хесус да не може?
Последни коментари