You are currently browsing the category archive for the ‘Генади’ category.
Запознахме се в Интернет. Тя – манекенка, писателка, художничка, фотографка и модна дизайнерка, аз – фен на Тони Стораро, Локо София и Митко Парашкевов.
Започнахме да не излизаме заедно и нещата станаха сериозни. Когато двама човека в днешно време не излизат заедно, означава че седят пред компютрите си по едно и също време. Тя ми пращаше линкове към модни списания и романтична поезия, аз й пращах вибокс клипчета от live изпълнения на Тони Стораро с указания на коя секунда точно да паузира и хората върху коя маса да гледа, за да може да ме види в далечината в гръб.
Аз натисках бутончето с палецa нагоре когато тя споделяше линкове с поезия на френски без да имам и най-малката идея какво пише там,а тя коментираше моите статуси относно престъпното съдийство на мача Литекс – Локо София без дори да е гледала един мач през живота си. Тя мe препращаше, с голям ентусиазъм, към Интернет страници, в които имаше странно изглеждащи скъпарски дрехи, аз я поздравявах с хитовете от Payner Hot Auto Summer Pop-Folk Hits Vol. 9.
Тя стоеше до сутринта, за да си говорим, аз влизах през деня в Интернет, за да разбера къде е и какво прави. Тя ми казваше колко са грозни и безвкусни останалите жени с които съм приятел във Фейсбук, аз пращах лични съобщения със заплахи за физическа саморазправа на всеки нещастник, който имаше наглостта да оставя коментари на нейната стена или да харесаше късметчето, което си бе изтеглила.
Аз коментирах под снимките на нейните приятелки, че са по-дебели и грозни от нея, тя каза за споделените ми линкове на химна на МВР от Веселин Маринов и песента за Икебаната от Някакъв Педераст, че за първи път ги вижда и че се чуди откъде ги намирам тези свежи неща.
И така мина половин година, докато не решихме да се видим на живо. Цяла седмица се подготвях за този изключителен момент. Не можех да пропусна шанса си, защото тя беше най-специалното момиче на света. Трябваше да изглеждам така, че тя да ме хареса. Подбрах тоалет, с който да приличам на хората от снимките в чуждестранните сайтове за мода, които тя четеше. Смених Демобаза/Енерджи гардероба си с облекло, което считах че отговаря на нейните очаквания за това как трябва да изглежда перфектния джентълмен. Отидох на срещата облечен в сива федора шапка, меланж блейзър, риза на карета, кашмирен елек, сиви панталони – всичко Brioni и обувки Church’s.
Тя бе възприела същата стратегия за срещата ни – бе се облякла с дрехи, които според нея би носила идеалната жена в моите очи – тигрова ластична рокличка, която едвам й покриваше задника и черни кожени ботуши над коляното, с много капси и катарами завършващи с козината на умряло бяло пухено животно.
Аз бях направил резервация за Къщата с часовника, тя бе запазила два стола на бара на дискотека в Студентски Град където вечерта гостуваше Тони Стораро. По време на вечерята аз говорих за Жерар дьо Нервал и Теофил Готие, а тя на висок глас се възмущаваше от това как може чернодрешко травестит като Ангел Ангелов да се подиграва с труда на момчетата в мача срещу Литекс.
В чалга дискотеката в Студентски Град тя знаеше текстовете на хитовете на Тони Стораро благодарение на моите статус съобщения, аз от своя страна бях съкрушен психически и въобще не ми беше до чалга. Дори се чувствах неудобно носейки обувки, които струват повече от дрехите и месечната издръжка на компанията студенти-маниаци от съседната маса.
Тя бе осъзнала, че иска да се забавлява без да я притесняват задръжките й, които сама си бе наложила от страх да не я помислят за повърхностна селянка. Аз разбрах, че не търся жена, която да изглежда като клонинг на 99% от посетителките на нощните заведения в Студентски Град. Всеки от нас бе променил другия и макар да не го осъзнавахме си бяхме полезни. Аз й помогнах да се отърси от комплексите си спрямо чалга заведенията и тя изглеждаше така все едно за първи път през живота си се забавлява истински.
Върнах се в къщи и я ИЗТРИХ от приятелите си. Едно е да престанеш да се виждаш с някой, друго е да го ИЗТРИЕШ. Най-близко в емоционално отношение до това да изтриеш някой във Фейсбук е да му направиш аборт след като се е родил.
Сега отново си перкам бело в Червило и нося Демобаза. Пак може да ме видите върху масите в Студентски Град на лайвовете на Тони Стораро. Взех си поука, а именно – започнеш ли да се променяш заради друг човек, значи проблема е в теб.
Advertisements
Преди няколко дни ми се образува страшно много смях в следствие на три съобщения, които получих по фейсбук. Разбира се, ги препратих на приятели и познати. Днес реших да публикувам скрийншотите на тукашната общественост, за да може да ги оценят всички както си трябва. Аз нямам тайни в личния си живот – Обеля не е голям квартал и всички се познаваме така или иначе.
Човека се извинява, че за 24 часа в рамките на които е изпратил първите две съобщения не е изтрезнял, абсолютно разбираемо, но това върху което искам да прикова вниманието ви е друго. Става въпрос за репликата „Това, разбира се, по-богат няма да те направи, но поне може да станеш още по-известен“ .
Следващия път когато ми се наложи да наемам хора задължително ще я използвам. Да не говорим, че с темповете с които се продава въпросното списание Максим нищо чудно Олег Даневски да кандидатсва скоро за работа при мен. А той какво работи освен хедхънтинг ли? Ами прави разни неща на фотошоп. Предполагам, когато са решили в редакцията да се свържат с мен той е бил най-трезвения.
И докато сме на темата за въпросното списание, днес разбрах в туитър, че друг наш съвременник пише статии там -Иво Сиромахов. Тъй като Шматко е започнал кампания „Иво Сиромахов е (долен) крадец“ реших, че малко визуална помощ няма да е излишна, за да се разбере за какво точно става въпрос.
Олег и Иво, от това няма да станете по-богати, но поне може да станете още по-известни.
П.П. Познайте кой е откраднал идеята на Три Корни?
П.П.П. Как автора.ком ми открадна JPEG-a най-нагло. И после се поправиха, браво на тях.
П.П.П.П. #siromahovfacts е отговор на наглото посегателство над авторски материал на Три Корни. Не съм аз инициатора, но подкрепям 100% инициативата. И ПРЕСТАНЕТЕ ДА МИ КРАДЕТЕ JPEG-А МАЛОУМНИ МЕДИИ, ДА ВИ ЕБА МАЙКАТА ПРОСТА!
П.П.П.П.П. Статия в Капитал относно #siromahovfacts
Хронология на #siromahovfacts – guide за „журналисти“
1. Шматко a.k.a. @stoynoff пуска линк към фейсбука на Сиромахов, от който личи, че е преписал многократно ретуитвани туитове (ако си тъп журналист и не разбираш какво е това – ПРОСТО НЕ ПИШИ ПО ТЕМАТА)
2. Аз пускам в този постинг скриншоти от разговора си с арт директора на Максим, който прави впечатление на хумористичен неадекватник, и за да не е много къс постинга слагам и два скриншота от фейсбука на Сиромахов с отрязани парчета от източниците появили се в туитър по-рано, понеже и той пише в списание Максим, което е МНОГО ЗЛЕ и в него работят сдухани, безидейни и скучни палячовци.
3. Сиромахов казва във форума си, че това са вицове, които са народно творчество, аз се опитвам да стана известен на негов гръб и всичко е законно според закона за авторското право. На мен не ми пука за никакви закони, но все пак той си признава, че си „ИМА ИЗТОЧНИЦИ“ от които копира материал.
4. Нищо не се случва един-два дни.
5. ТРИ КОРНИ пуска ето тази статия от която ясно си личи, че Сиромахов е преписал ЦЕЛИЯ CHARACTER на Благо Джийзъса – ТОВА Е И ОСНОВНИЯ КАТАЛИЗАТОР за#siromahovfacts
6. Стартира се #siromahovfacts в следствие на кражбата на Джийзъса. Според 8biterotic хаштаг-а (който някой от вас кретени-журналисти наричат грешно канал) е започнат от @Dogan_Marketing.
7. Всякакви тъпаци от знайни и незнайни медии пишат по темата пълни глупости, които нямат нищо общо с реалността, но все пак е добре, че давате гласност на темата СИРОМАХОВ КРАДЕ.
8. Става ясно, че Сиромахов е ОТКРАДНАЛ и две от кориците на книгите си, едната от най-известния автор на графити, другата от известен фотограф в Англия. Освен това НАВРЪХ ТРЕТИ МАРТ е прочел под предлог, че е автентичен исторически документ Предсмъртното писмо на Васил Левски, което е художествена измислица на chergar.
9. Проблема НЕ Е В АВТОРСКИТЕ ПРАВА на туитовете, а в това как един така наречен „автор“ на едно от най-популярните ТВ шоута у нас краде туитове и си ги пуска във фейсбука където събира адмирациите на селяни и отчаяни жени на средна възраст, плюс че ги говори същите ЧУЖДИ реплики от фейсбука си и в малоумното шоу на Слави. Става въпрос за това, че е жалък, не че нарушава закона за авторското право. И ПО-ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ Е ЧЕ Е ПРЕКОПИРАЛ ЕДНО КЪМ ЕДНО ГЕРОЯ НА ТРИ КОРНИ БЛАГО ДЖИЙЗЪСА.
Хронологията на живота на един мъж се измерва в големите първенства по футбол, които помни. И ако от европейското през 88ма във ФРГ-то си спомням само присъствието на Куман, Гулит и Ван Бастен, то от световното през 90та в Италия вече имам доста по-стабилни спомени. Между двете първенства обаче се случи едно събитие, което също остави силна следа в съзнанието ми – 10-ти ноември 1989.
Бе една от онези вечери в които залисан от игра на стражари и апаши бях просрочил визата си за излизане навън, която изтичаше с края на предаването „Телевизионен справочник“. Скрит зад един Варбург от стражарите усетих мощен захват на ухото си от сили право пропорционални на гравитацията. Чувството, че ухото ми всеки един момент ще се отдели от останалата част на това, което наричах „себе си” означаваше само едно – баща ми ме беше намерил.
Когато висиш две педи във въздуха държан от мощната ръка на дългогодишен работник в ЖП-то и по този начин прекосиш междублоковото пространство осъзнаваш, че е по-добре да загубиш достойството си в махалата отколкото ухото.
Едва когато бях пренесен обратно вкъщи забелязах, че се случваше нещо странно. Ехидната усмивка на баща ми не слизаше от лицето му дори след като аз бях заземен за пода и отново удостоен с правото на собствен ход.
За да разберете сложната социална обстановка в която израстнах е добре да направя няколко пояснения. Роднините на баща ми са антикомунисти до 9то коляно, неговия дядо е бил разстрелян от комунистите, неговия баща е лежал в Белене, неговия брат бе в затвора и макар да бе хванат да краде от Винпром-а в който работеше, версията за пред света, разбирай комшиите, е че е станал жертва на политическа репресия.
И докато баща ми ненавиждаше комунистите, при майка ми нещата стояха по друг начин. Тя е дете на активни борци против капитализма и фашизма, нейните баба и дядо са били разстреляни от царски офицери, самата тя бе партиен секретар, а най-голямата и гордост бе брат й, който по това време бе офицер от Държавна Сигурност. В този микрокосмос на студената война посрещнах оставката на другаря Живков.
Да гледа централната емисия Новини се бе събрало цялото семейство. От екрана на телевизора ни погледна за пореден път бай Тошо, но този път физиономията му не бе така безгрижно инфантилна както бях свикнал да го виждам. Инфантилността в излъчването на другаря Живков не можеше да се изкорени, но безгрижието бе заменено с изражение, което показваше че е осъзнал, че са го преебали. Лицето му невербално изказваше послание „Стига бе, копеле, верно ли ми го направихте тоя номер? “ докато гледаше към Петър Младенов и Андрей Луканов.
След новината за оттеглянето на Тодор Живков, баща ми стана и извади от хладилника три банана и един шоколад Тоблерон след което заяви „Отсега нататък ще живеем като хората на Запад”. В съзнанието ми веднага изкочи образа на западни хора, които закусват, обядват и вечерят само банани и корекомски шоколад. Представих си как бабите на Запад в градините си на село отглеждат единствено банани, а в магазините има само това, което им трябва на хората да живеят пълноценно – Тоблерон и шоколадови яйца. Във въображението ми се появиха мусака и кебапчета от банани и тоблерон, кюфтенца като шоколадови яйца – в средата с играчка. Опитвах се да се адаптирам към това, което асоциирах със западния лайфстайл.
През това време майка ми обясняваше нещо разпалено по телефона с колежка като спомена многократно словосъчетанието, което щеше да съпътства почти всеки неин разговор през следващите 20 години – „съкращение от института”. Баща ми триумфално излезе от вкъщи с намерението да се присъедини към тълпата от други интелектуално необременени, но за сметка на това емоционално заредени, труженици пред Народното Събрание. Неговата цел бе да вика „Долу БКП” пред камерите на БНТ, нетолкова воден от демократични принципи, колкото от факта, че когато го видят роднините на майка ми ще полудеят от яд.
Два часа по-късно бащата се върна. Ентусиазма му бе спаднал и въпреки, че мисията му бе изпълнена и той присъстваше в повечето кадри на утрешната емисия на „По света и у нас“, имаше смесени чувства от митинга. Голямото разочарование бе дошло от факта, че човека с мегафона, който най-силно е викал „Долу БКП” е бил брата на майка ми, моят вуйчо, за когото вече споменах, че бе действащ офицер от ДС по това време.
С времето, както повечето присъстващи на въпросния митинг, баща ми разви избирателна политическа амнезия особено когато ставаше въпрос за създаването и спонсорирането на Съюза на Демократичните Сили. Пусна си брада и закачи десетки икони из къщата – психична болест, която в България се нарича „християн-демократ”. Християнската религия е известна със своите демократични ценности – хората гласуват да убият Иисус, но Господ им го натриса пак. Нали се сещате и за онзи случай, в който хората се събрали и гласували десетте божи заповеди. Християн-демокрацията е оксиморон сравним с ислямски-феминизъм.
От демокрацията аз кюфтета по средата с играчка не видях. Това, което спечелих от промените бяха лепенки с лъвчето на СДС, които закачих върху училищната си раница, секцията, гардероба, хладилника и асансьора. Майка ми получи съкращение от института, в който е работила цял живот и понеже по Живково време единственото, което се е изисквало от нея е да ходи на работа, тя не притежаваше никакви умения и си остана безработна – типичния избирател на БСП.
Единствения, който спечели от 10ти ноември бе вуйчо. Той през годините стана собственик, по хронологичен ред, на финансова къща, охранителна фирма, чейндж бюро, акционер във фалирала банка, собственик на бензиностанция в близост до Югославската граница, частен фармацевтичен завод за производство на амфетамини, инвестиционен посредник на БФБ и строителна фирма специализирана първо в изграждането на хотелски комплекси по морето, а после и пътища.
Баща ми няколко години след десети се разочарова от СДС-то и с времето гласува за Жорж, НДСВ, Новото Време, ДСБ и ГЕРБ. Факта, че всеки път вуйчо ми участваше като ревностен привърженик и спонсор на въпросните политически формации тате определя като чиста случайност.
Преди известно време основах “Интерактивна Интернет лайфстайл медия комюникейшънс и салюшънс корпорейшън”. Компанията бързо се превърна във водещ играч на българския онлайн пазар и аз като неин основател и собственик придобих огромна слава като най-известния български Интернет starтъп предприемач. Постоянно ме викат по конференции да обяснявам формулата си на успеха, но истината е че аз съм много зает човек и нямам време да се занимавам с презентации, затова реших да опиша опита си тук.
Най-важното нещо за един starтъп бизнес са хората – няма да се уморя да го повтарям. И идеите също така, най-важното нещо в Интернет бизнеса са идеите. Както и правилното им изпълнение, което е най-важното за един starтъп. Позиционирането на продукта и маркетинга е най-важното звено в подобна компания. Това просто правило трябва да запомните от мен и ви гарантирам 100% успех. Казва ви го един успял човек, за когото най-важното нещо в бизнеса е да си постоянен в това, което говориш и да си уверен в себе си.
След като наех офис в елитен софийски квартал, в който освен че няма манастир, няма и ливади, се заех с набирането на персонал. За да не използвам клишета, ще ви кажа че в България няма качествени кадри, но въпреки всичко аз бях готов да инвестирам в бъдещето на нацията своите средства и опит. Като начало идентифицирах три основни звена в бъдещата компания – маркетинг отдел, разработчици и секретарка.
Пуснах следните обяви в сайтовете за работа – “Международна компания с голям опит търси да назначи СПЕЦИАЛИСТИ по маркетинг и програмиране за работа върху нова онлайн платформа” и “Голям шеф на международна компания търси секретарка с перфектно владеене на език, моля изпращайте само снимки на посочения имейл адрес”
И заваляха СиВита и снимки на потенциални секретарки. Висшисти и студенти от цяла България с невероятни познания по Интернет, социални мрежи и MS Word изпратиха автобиографиите си които напълно опровергаха първоначалните ми впечатления, че липсват квалифицирани кадри от специалисти в местния пазар на труда. В крайна сметка се спрях на три кандидатури.
За нуждите на компанията от човек, който да разбира от компютри наех социално неконтактен програмист от малко село, чиято цел в живота бе някой да му плаща, за да гледа в монитора и да практикува хобито си и единствено занимание в живота – програмиране. Като отговорник по маркетинг назначих млада дама специалистка по PR, маркетинг, комуникация и фотография току що завършила Софийския Университет, която ме впечатли с креативността в блога си, в който бе постнала реклами от youtube и снимки на чаши кафе. За секретарка подходих по традиционния начин при наемането на такъв тип служители и взех тази с най-големите цици. Предполага се че и тя е най-комуникативна тъй като всеки иска да си говори с жена с големи цици, а това че бе леко глупава бе допълнително предимство, което макар и да не съм търсил силно оценявам.
Програмистчето наех на минималната работна заплата, като му казах че до няколко месеца ще му я увелича, маркетинг момата отначало искаше пари, но аз и обясних прилежно, че в нейната професия не се плаща в реални пари, а в проценти и тя се съгласи. В зависимост от това колко проценти изкара в края на месеца ще получи процент от тях – логично е. Секретарката ми излезе по-скъпо тъй като трябваше да й плащам квартира, кола, парцалки и обувки, както и отделно да й давам кеш, когато се чувстваше пренебрегната и искаше да звъни на жена ми.
Тъй като моята мисия бе вече реализирана – поне трима човека ме наричаха с истинското ми име – “шефе”, аз си помислих, че работата ми се изчерпва с това. Наредих на всички да не стоят без работа и сами да си намерят начин да изкарват пари на компанията. За съжаление обаче неблагодарниците не ме разбраха и продължиха да лентяйстват още два дни като през това време на всички компютри в офиса се прожектираха сайтовете на туитър и фейсбук. Реших, че е време да стегна екипа по-сериозно и свиках среща – оперетивка, на която да планираме скеджула за следващата седмица. На въпросния мийтинг разкрих и гениалната си новаторска идея, с която ще стартираме ударно и ще разбием пазара. Нещо, което никой, никога досега не се бе сещал да направи – СОЦИАЛНА МРЕЖА – PRIATELI.BG
При вида на слайда и тримата ми подчинени останаха безкрайно изненадани. Видях “WOW” ефекта в очите им и продължих да ги мотивирам. Тъй като наистина не ми се вижда много сложно цялото това нещо дадох на програмиста една седмица да е готов със сайта, на маркетинг специалистката да е написала прес релийз и работеща маркетинг стратегия за въвеждането на микро пеймент, а на секретарката да остане след края на планьорката. Разбира се, помолих всички да не забравят, че е хубаво и да си намерят и нещо за вършене, което да е полезно за фирмата в случай че се окаже, че имат свободно време.
След една седмица се събрахме, за да видя готовия проект. Програмистчето показа една Интернет страница, която изглеждаше горе долу така – бял фон и един бутон на който пише “Upload”, а отдолу три реда текст – “Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. “
“Кфо е т’фа бе?” питам го аз
“Ами това е интерактивна система за активност в социална мрежа. Чрез бутона Upload си избираш снимка от компютъра, а текста може да се редактира” отговаря програмистчето доста стеснително.
“Къде са пичките? Къде са коментарите на неуспели режисьори/сценаристи/журналисти? Ти май не осъзнаваш същината на проекта” дадох своята критика. Програмистчето се засрами и погледна надолу с тъжна физиономия, която подсказваше, че още една дума от мен или от него и той щеше да ревне, затова прехвърлих топката към маркетинг отдела.
Маркетинг специалистката, която тъкмо бе завършила с отлична оценка Факултета по журналистика и масови комуникации, специалност Връзки с общественноста, предостави на всички в залата 10 страници прес релийз, в който се описват предимствата на новия начин за общуване и как социалните мрежи ще променят начина по който хората мислят и комуникират. На всяка страница имаше поне по една снимка на чаша с кафе или природен пейзаж, плюс два линка към youtube от рекламни кампании на фирми за козметика.
Сблъсъка с реалността ме накара да се замисля дали наистина има смисъл да продължавам да се мъча, но бизнесмена в мен надделя над другите няколко самоличности и аз реших, че като всяко начало и това е трудно. Взех радикално решение – отменяме проекта. Видях в очите на моят екип от професионалисти разочарование поради факта, че това, което до вчера е било работата на техния живот от днес е нещо, с което ще се хвалят че са направили сами, но гадният им шеф не е разбрал гениалността им.
За да тръгне дейнсотта на моят starтъп се нуждаех от гениална и уникална идея, нещо което никой в България не е правил. Нещо което може да се направи от хора, които са некомпетентни в това което вършат, но въпреки всичко имат претенциите да са велики и идеята веднага дойде, щом вързах думите “некомпетентен” и “лесно за изпълнение” в едно изречение – НОВИНАРСКИ САЙТ. Трябваше ми половин час и вече имах в главата си ясна картинка как ще изглежда и функционира новия сайт. Събрах екипа си от професионалисти и им показах това:
И отново раздадох задачите на екипа – “Програмиста има пет дни да направи така, че дори и най-нисшите форми на живот, каквито са българите с претенции за журналисти, да могат да публикуват текст и той да се появява на екрана до снимка на Бойко Борисов. Маркетинг мацката има за цел да използва най-новия похват за привличане на клиенти в глобалната мрежа – изпращане на и-мейли с резюме на проекта и тарифите за реклама.” Забелязах, че секретарката от своя страна дъвчеше небрежно дъвка като от време на време си я издърпваше от устата и си я увиваше около пръстта. Стори ми се, че това е достатъчно сложно за нея, затова и не ѝ дадох допълнителни задачи.
Аз от своя страна организирах наемането на журналисти за нуждите на най-новия ми Интернет проект. Обявата ми в сайт за наемане на персонал гласеше: “Водеща онлайн медия търси да назначи редактор. Препоръчителни изисквания: владеене на български език (включително и писменно)”. От опита ми с реални събития и хора завършили факултета по журналистика знаех, че вдигнам летвата прекалено нависоко.
На обявата ми се отзоваха над 100 горди провинциалиста с амбиция за Пулицър и умения за помощник чистачи. Избрах единия от тримата, които можеха да боравят с мишка и компютър и единствения, който даваше признаци, че има шанс да се научи да работи със сложна програма каквато е Интернет браузър. Казах му – влизаш в сайта на агенция “Фокус” и започваш да преписваш всички новини.
Седмица по-късно на скеджулнатия мийтинг очаквах да видя крайния вид на новата ми медийна онлайн империя. Програмистчето застана пред монитора и показа с гордост две снимки на Бойко Борисов и няколко реда текст гласящ “test, test, 123 123”. На местата където трябваше да бъдат банерите излизаха съобщения за грешка, останалата част от страницата бе пълна с линкове на които пишеше едно и също “test, test 123, 123”. Където и да кликнеше по сайта браузъра забиваше, а потребителското име и паролата за влизането в административния панел бяха съответно “kur” и “kurkur”. Въпросния панел представляваше стандартна MySQL таблица с около 1500 записа и 40 категории. Попитах новоназначения журналист дали може да работи с този бекенд, а той ме погледна все едно току що се е самоубил. “Аз си мислех, че трябва само да преписвам новини” каза той и за да докаже, че ме е разбрал ми показа две тетрадки, в които бяха преписани новините от последната седмица от сайта на Фокус.
Очевидно не можеше да бъде по-зле казах си аз и думата взе Спаска, момичето което се занимаваше с маркетинга. Тя бе изпратила на над 1000000 имейла информация за новия грандиозен проект, но бе забравила да прикачи тарифите за реклама. Вместо тях бе приложила последните си шест снимки на пръстите си във формата на сърце над чаша с кафе и линк към статия от блога си в която има видео класация за реклами на дамски превръзки. Погледнах към секретарката, която до сега единствена вършеше някаква работа. Помолих другите да напуснат срещата и само тя да остане, тъй като бе време поне някой да свърши нещо в тая фирма и в случая това нещо бях аз. Два часа по-късно тя излезе от директорския ми кабинет елегантно забърсвайки остатъците от моето несъстояло се поколение от устата си, а аз имах още по-гениална идея.
Петнадесет минути по-напред във времето събрах колектива и им казах думите с които българските работодатели наддъхват подчинените си по подобие на Мел Гибсън в Смело Сърце – “ние сме като едно голямо семейство”. След което им показах най-новата си идея, която просто нямаше как да се провали – ONLINE ЕКОСИСТЕМА.
“Първото звено, това е SEO отдела” започнах да обяснявам “целта на този отдел е да изкарва сайтовете, които ще направим, най-напред в Гугъл при търсене на специфични ключови думи в зависимост от характера на сайта, както и при търсене на “секс”, “футбол” и “цици”. С това звено се заема програмиста. Второто звено, това си ти Спаске, е рекламна агенция, която подписва договори с големи рекламодатели, които искат да рекламират в Интернет, защото това е най-модерното нещо в момента. Основните ти плюсове са, че рекламите ще се показват само в профилирани Интернет страници, които ще бъдат на тематика тясно свързана с предлаганите от рекламодателя стоки и ще бъдат индексирани на първо място в Гугъл. Сайтовете от своя страна ще бъдат списвани от журналистчето, който ще ги преразказва от други подобни сайтове или в краен случай ще използва новаторски метод – да ги превежда от английски сайтове. До една седмица всичко трябва да е започнало да работи и да сме направили първите си стотина хиляди евро”
Този път наистина не виждах пробойна в плана. Всичко бе толкова просто, ясно визуализирах реализирания план в главата си – черен Мерцедес, на предната седалка е секретарката и заедно отиваме на вилата ми на морето, заради която НАП са си купили още един хеликоптер тъй като не може да се обходи само с един. Не можеше нищо да се издъни, не и този път.
Седмица по-късно на поредния скеджулнат мийтинг видях, че всички са страшно развълнувани да покажат какво са свършили през седмицата. Както винаги започнахме с програмистчето. Той отвори Интернет браузър на компютъра си и написа в Гугъл “test, test, 123, 123”, след което се появиха дузина сайтове, той натисна на 8ма страница от резултатите и гордо посочи с пръст единия от листнатите сайтове в края. След което кликна на него и се отвори test-test-123-123.com в който имаше написано “Test, test, 123, 123. 123Test, Tets, 132, Etst, sex, Test 123, teens, 123, amateur MILF, 123, 123 anal, test” в различни комбинации от шрифтове и размери. Попитах програмистчето какво е това, а той каза че благодарение на CSS техники и полу-легални методи за SEO е постигнал въпросния умопомрачителен успех в индексирането.
След това бе ред на Спаска да говори. Тя се бе свързала с множество клиенти, всичките рекламни агенции, които й предлагаха между 1 и 2 процента от половин долар на всеки два милиона импресии и двойно повече при същия брой кликове. Тя имаше план да използва присъствието си в социалните медии, за да промотира дейността на рекламната агенция, защото поне три от приятелките ѝ и двама анонимни бяха коментирали в блога й колко креативни са снимките на чаши с кафе и клипчетата с реклами на перилни препарати от youtube.
Двама down, един to go, казах си аз и погледнах журналистчето. Мечтата ми сега се крепеше единствено на неговите умения да пише блогове, като промотира рекламираните продукти по деликатен, оригинален и ненатрапчив начин. Журналистчето погледна умно, примигна два пъти и каза “не знам дали сте чували, но има един сайт – Уикипедия…”. Направих му знак да спре.
Осъзнах, че не може да се работи с тези хора, аз генерирах свежи идеи постоянно, но не срещах никакво разбиране от другата страна. Имах толкова много уникални проекти в главата си, неща които никой друг не бе правил – сайт за клюки, спортен сайт, сайт за споделяне на линкове, портал, женски сайт, кулинарен сайт, тинейджърски сайт, сайт за запознанства и още куп новаторски проекти, които сами по себе си струваха милиони долари.
Пет минути по-късно уволних целия си персонал и се захванах с нещо по-малко и по-сигурно. Нещо което знаех, че няма как да не стане, макар и не толкова новаторско и оригинално, и определено не чак толкова доходоностно – изграждането на първата 4G мрежа в България.
Прекалено много хора започнаха да питат кой е Генади, затова реших да публикувам реална информация за себе си и направих TUMBLR – Аз съм Генади.
Целта е да съберем мой снимки, за да може хората да знаят, а не непрекъснато да питат кой съм аз.
Тъй като знам, че повечето от вас са ме виждали,а някой имат и мой снимки бих ви помолил да ми ги изпратите чрез изброените горе в ляво на страницата средства за комуникация или като коментари на този пост.
Много е трудно да се обясни кой съм аз в детайли,но пък има достатъчно референции в Тъмблъра, а и в крайна сметка – всеки знае кой е Генади.
13:45 – Зов от Африка.
Петя Дикова и Методи Манченко започват с новини и документален филм за вувузелата. Естрадна певица, която изглежда по-зле от египетска мумия изказва своето мнение за вувузелата. Другия гост в студиото е Драго чая. Естрадната певица не гледа футбол. Драго също. Но приятеля му гледа. Техните прогнози са записани с маркер на футболна топка. Петя Дикова разполага с ултимативната журналистическа сила в България – разпечатки от Уикипедия, с помощта на които изброява резултати на младежките гарнитури в квалификациите на отборите, които ще играят утре. Някой неща се предават с гена.
СМС игра с една руса с абсурдна прическа. Докато тя ви моли да звъннете, за да спечелите 30 инчов телевизор от долния край на телевизора текат в различни посоки и скорост пет съобщения, а отгоре има още две ленти в ярко зелено и жълто с текст.
Музикална пауза, в която естрадната певица изпълнява песен като синхронизация й с плейбека е с пет секунден лаг. Петя Дикова се гърчи в конвулсии, Методи Манченко се тресе в епилептичен шок, но на лицата им е изписано щастие. Явно това е тяхното виждане за танц, но кой би ги обвинил при положение, че движенията на самата естрадна певица са като на стоножка с два крака – първи ляв и последен десен по време на състезание за бягане с препятсвия.
14:20 Мача и Петела. Дори и благородния план на Южно Африканците да го заглушат с вувузелни не сработи тъй като Петела е там и отново има да ви разкаже неща, които нямат нищо общо с футбола в интонация кореспондираща с напрегнатостта на случващото се на терена.
16:20 Зов от Африка.
Петя Дикова и Методи Манченко са в студиото заедно с Миро от Каризма и Азис, който не знам от къде е. Азис споделя, че не гледа футбол, но понеже е циганин е от Лефски. Миро не гледа футбол, обаче би желал да надува вувузела за африканските отбори. Методи Манченко коментира повторенията от предишния мач, но нито той нито Петя Дикова могат да си обяснят за какво служат страничните съдии.
Пауза за играта с СМСите където русичката ухилено заплашва, че ще се самоубие ако не се обадят всички на телефона долу вдясно. Информация тече по лентите на екрана отдолу и отгоре и чувството е все едно следиш три телевизора с Блумберг едновременно.
16:50 Мача с Иво Ангелов. С препил глас и детайлна информация за неща, които изобщо не ме интересуват той влиза в моя дом, затова се оглеждам наоколо за да не изчезне нещо.
18:50 Зов от Африка.
Играта с русичката. Вече всички са пияни и затова реплика като „Аз не бих я ебал тая“ се тълкува с особено подозрение от участниците на масата. Аз казвам „Бих и се изпразнил на косата на тая“ – от чисто естетическа гледна точка – малко да се залиже .
След играта се включват двама актьори от резервната трупа на мимовете към училището за хора със специални нужди. Те харесват футбол и любимия им отбор е България. Кой би ги винил? Петя Дикова им задава въпроса какво мислят за представянето на дефанзивната линия на Северна Корея в клубните им отбори. След това разговора отива към вувузелата, за какво се използва и разяснение относно това дали може да умрете ако гледате един мач от световното.
21:00 Зов от Африка
Методи Манченко надува вувузела и Петя Дикова се кълчи. На гости в студиото са футболните величия Енгибар Енгибар и Джони Ингълс. Те са първите гости в предаването, които гледат футбол. Енгибар споделя, че познава двама аржентинци, но те не са играли за националния отбор, всъщност те дори не са футболисти, ако изобщо са били аржентинци. Джони Ингълс харесва Лео Меси.
21:20 Мача с коментар от Ибришимката. Всеки човек като го чуе се пита дали тоя тип му е запушен носа заради хрема или просто така си говори. Ибришимов респектира с визия на лошо момче, но във втори клас.
23:20 Зов от Африка.
Петя Дикова и Манченко подготвят аудиторията психически за момента, за който всички футболни фенове по света тръпнат в очакване и живеят – томболата за телевизора. Играта е в ефир и русичката е хипер активна с позитивно наздроение и иска да се чувствате готини като нея, въпреки че по цял ден кисне в некфо студио с тъпаци, че и парите надали си заслужават. Информация продължава да тече по екрана като CNN в момента в който Гугъл фалира, убиват Обама и палестинците си връщат Израел, докато южните щати обявяват независимост и война на северните.
Петя Дикова и Манченко си спомнят за „незабравимото българско лято през 94та“ . Техните гости – вокала на група „Станиоли“ и манекенка с международна кариера от Холандия и Белгия също споделят, че не са запалени по футбола, но са гледали всичките мачове на националния през 94та. Манекенката признава, че е работила с много чужденци – футболни фенове. Дори е работила повече от препоръчителното преди и след големи мачове.
В началото на откриването на първия мач от Световното през 2046 България-Македония в центъра на стадиона на една маса хора играят белот. Изведнъж на терена нахлуват 2000 циганина с барабанчета и 1000 фолкпевици и започват да пеят официалния химн на първенството – „Айде играйте бе ей“.
„Силикон, опа футбол кючек
Мале, футбол, спорт и гъз
гъз цици футбол мале яко цици
Футболисти, охранителите, футбол
футбол, футбол, мале кючек
Айде играйте бе ей
Шампион кючек“
Част от циганите влизат сред ВИП гостите и свирят на уше на шефовете на ФИФА,президенти и баш гъзарите. Някой от официалните гости гледат отстрани, тъй като техните места са заети от охранители в черни дрехи и чантички през рамото. Охраната бута оператора на официалната телевизия на шампионата – „Канал 3“ и за около 3 минути целия свят гледа последните резултати от Б група и глас зад кадър, който чете статистика от женското волейболно първенство.
В този момент по сценарий се включва и публиката, която прави патентованата „Българска вълна“ – вертикални вълни от хора люпещи семки. Охраната от Егида спира да натиска силно вратите на националния стадион и българите влизат на първа на македонците, за които по-късно се разбира че са с български паспорти.
Хореографията продължава с внасянето на 500 маси на терена и фолкпевиците се качват на тях. Публиката започва да хвърля едновременно салфетки, които образуват знамената на държавите, които участват.
Част от публиката издига плакати от тапети – „Христолов педераст“, „ДПС + АЗИС = ЛЕВСКИ“, „ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ“, „Чорбари, платете си данъците“ и т.н.
Приветсвие към народа правят шефовете, които държат наркопазара като всеки от тях пристига на терена с 40 ге класи и 1000 охранители, отделно един от друг, за да не стават проблеми излишно.
Изведнъж музиката затихва и става тъмно, след което от един прожектор сочещ към земята качен на хеликоптер се спуска мощен лъч и президента на БФС Благо „Джийзъс“ Георгиев бива свален с въжета. Когато слиза на Земята с две махвания излекува част от публиката от слепота. Той е облечен в бели дрехи с огромни щампи D&G и бели крила. Той говори за себе си в трето лице и изнася 10 минутна реч.
Джийзъс си тръгва по същия начин по който се е появил и циганите с барабанчетата продължават химна на Световното, който преди да дойде Джийзъс бе свирил без прекъсване.
Влиза рап-чалга изпълнител и пее песента „Неска фекал“ , след което излизат най-големите звезди на България – шимейл , педераст, безполово и анаболен тип претърпял 10 лоботомии и изпълняват микс от хитове на Цеца и Модърн Талкинг.
Нека световното първенство да започне и Локо София да стане Световен Шампион!
05:30 Сутрешно събуждане от циганин с барабанче VERTU и дузина манекенки, които мятат салфетки Pierre Cardin. Фолкпевицата в леглото пее бек вокал, като LuboPenev е основния глас на химна „Тигре, тигре“. Манекенките танцуват около него и мятат салфетки. По този начин по-лесно става транзицията от преди малко, когато си е легнал. В един момент песента спира и три грама бело биват оформени в линия по диаметъра на баранчето VERTU. Penev вади златна тръбичка Cartier с гравирани инициали LP и изшмърква половината. Поглежда манекенките и циганина и разбира моментално какво си мислят. Изшмърква другата половина и просъсква през зъби „Не сте ми никакви приятели – ако нямах пари нямаше да сте тук сега.“
05:40 LuboPenev отива във фитнес центъра си, разположен на 4 декара защитена територия на Национален Парк Витоша. В момента защитена от кули на всеки 10 метра, хиляди камери, уреди за нощно виждане, немски овчарки, телена плет, роботи от Трансформърс, самолети с вертикално излитане, подводница в езерото и не на последно място руски и американски въздушни щитове срещу интерконтинентални балистични ракети. Сигурно би се намерил все някой хейтър да каже, че това е прекалено, но LuboPenev е наистина чувствителен към това да му прекъсват тренировката. След като направи пълноценна половинчасова тренировка отива в единия край на имота където има кът за медитация пред портрет на L. Ron Hubbard с размер на киносалон. Там е разположено огромно огледало на земята, върху японска зен градина, и върху него има толкова бело, че човек с лопата не би се справил да го изрине. LuboPenev взима една мистрия изградена от кристали Swarovski поръчково изпълнение и изгребва стабилно. След което се концентрира върху дупликирането на портрета на L.Ron върху огледалото с бело. В деня, в който бъде завършен напълно, LuboPenev планира да го изшмърка наведнъж и да обяви Нова Ера в Сциентологията.
6:40 LuboPenev влиза да се къпе заедно с 4 манекенки и 2 фолкпевици. В банята има специално водно изолирано устройство, което впръсква бело в ноздра по сигнал с бутон.
7:40 Ескорта на LuboPenev тръгва от Бояна. Колоната е съставена от всички модели AMG за последните две години, както и цялата гама продукти на Мерцедес за следващата година. Това освен леки коли и джипове, включва тежкотоварни камиони, кранове, влекачи, камиони използвани в минодобивната индустрия, защото една Ге Класа може и да стъпи 200 000 евро, но има камиони и за по милион. LuboPenev много добре осъзнава как една подобна колона, само с вида си, може да причини епилепсия, депресия, смаляване на полов орган и циклофрения на всеки киселяк от Бояна, който кара S класата на баща си.
8:10 Пристигане в The Great Cathedral of Dianetics в Advanced Center of Next Generation Dianetics Evolutionary Technologies – „L. Ron Hubbard“ . LuboPenev преглежда днешната преса и изслушва министър-председателя и определени членове на кабинета на одит докато държат ръкохватките на e-meter, а LuboPenev вижда резултатите и анализира къде има фитани. E-meterа показва много ясно ако някой се опитва да лъже LuboPenev или да крие част от приходите си.
9:30 LuboPenev се логва във форума на bgmamma и започва да пише от анонимен прякор на майките в 9тия месец. Разказва им за жена му, която в момента ражда, но той се крие от любовницата му, която го чака пред Velvet, където тъкмо е обещал на две курви, че ще се ожени за тях, като въпроса му е свързан с това – дали е подходящо на бебето да му се дава да шмърка бело или му се натрива във венците първите месеци.
10:35 LuboPenev получава дневния доклад за бизнесмени изпаднали в кризистно положение, със запорирани сметки и вдигнати коли. Праща им СМС, целящ да ги окуражи в тежките им моменти, след което изкупува на фиктивен търг цялото им имущество и го разпределя между политическите партии в зависимост от тяхната представеност в парламента.
11:40 Бело и курви.
13:10 Обяд съставен от сто прясно убити 3 месечни агнета заровени в жарава, триста пухкави зайчета на чеверме и всичко това направено на въглища от дървета от екваториалните гори. На масата присъстват футболисти от „А“ ПФГ, манекенки, руски генерали, банкери и представители на най-големия латиноамерикански картел.
14:30 LuboPenev се логва във форума на bgmamma и започва да обяснява на всички майки как проблема не е в изневярата към жената, а в това ако те хване любовницата, защото те са тези, които опищяват целия свят. LuboPenev обяснява в детайли защо грозни жени, като тези в bgmamma, искат единствено да съберат с путка сперма и да направят деца на нищо неподозиращи материално и духовно осигурени джентълмени от Обеля 2, които наистина не виждат смисъл в това да си дават телефона на всяка жена с която спят.
14:42 LuboPenev осъзнава, благодарение на одит, че Л Рон Хъбард иска от него да построи 400 метрова статуя на пророка на Алах – Мухамед, в непосредствена близост до Белия дом във Вашингтон.
15:24 LuboPenev купува от Севетна Корея подводница и потопява с нея Южно Корейски катер с две торпеда, след което престава да вдига телефона си на корейски номера.
15:45 LuboPenev купува Лувъра и го затваря за посетители като в него отсега нататък ще се прави само едно нещо – ще се снимат реклами за прах за пране Бонукс и мляко Бор Чвор.
16:20 LuboPenev тича с носа по 10 грамова линия.
16:40 LuboPenev изкупува земя в Исландия и започва проект по инсталирането на гигантско устройство, предназначено да бълва вулканичен прах контролирано, което ще служи за изнудване на всички европейски държави.
17:23 LuboPenev обявява частни субсидии за фермери, които отглеждат кокаин, както и протекция от държавата.
17:53 LuboPenev прави първа копка на Първи частен затвор, срещу сградата на Съдебната палата.
18:12 Държавата отдава на LuboPenev на концесия Съдебната палата и нейната дейност.
18:35 LuboPenev резервира ВИП сепаретата на всички чалга заведения в София.
19:04 Одит на министър-председателя за това какво е свършил днес и с какво е помогнал величието на LuboPenev да бъде умножено. LuboPenev поставя задачите на премиера за утре и го преглежда за фитани и енграми настанили се в неговия reactive mind.
19:45 Конвоя от авто продукти на Мерцедес се отправя обратно към Бояна.
20:24 Вечеря състояща се от вратна пържола от панда, супа от тюлен, салата от персийска котка, делфин и лебед. На масата присъстват, но без право да ядат, американския посланник, Ангела Меркел, Шиванатра и представители на дружеството за защита на животните.
20:52 Практикуване на технологията на пътя към щастието създадена от Л. Рон Хъбард чрез 25 годишно уиски и 10 грама бело.
21:59 LuboPenev отново се логва в bgmamma, където развива теорията, че ако жена му го обича достатъчно би се съгласила, той да има деца от други курви, като по този начин официалната му жена, ще остане слаба и представителна, а не дебела и психична развалина в следствие на хормоналния дисбаланс при бременост.
22:14 LuboPenev изпада в медитация при която се концентрира върху вдишването на бело и издишването на въздух чрез корема си, опитвайки да запълни всичките си чакри с бело. Чакрите в тялото на LuboPenev са разпределени така, че да образуват графично емблемата на Мерцедес.
22:53 LuboPenev и папа Бенедикт си разказват вицове за педофили по телефона.
23:02 LuboPenev заплашва анонимно посолството на Израел с нов холокост.
23:15 LuboPenev нарежда да бъде извикан Бойко Борисов по спешност.
23:23 На Бойко Борисов са зачислени стар парцал, кофа вода и веро, както и отговорността да бъде почистена ходовата част на G класата на LuboPenev до блясък.
23:53 LuboPenev излиза от Бояна и се насочва към Гранд Де Лукс. От двете страни на бул. България са строени милиционери с барабанчета, като тези на циганите от чалга дискотеките.
00:31 Пристигане в Гранд Де Лукс и кратък скандал с охраната, която не иска да пусне част от охранителите носещи мобилната артилерия и противотанковото оръжие. Конфликта е овладян като охраната на заведението е просната на земята и респектирана с шамари и затвратници.
01:20 Пристигане в Син Сити. При влизането на LuboPenev няколко дузини синчета на бивши кадри на УБО (или „строителни предприемачи“ както са по-известни в момента) напускат панически фолк клуб Хелп. LuboPenev собственоръчно хвърля във въздуха 666 салфетки Brioni под звуците на цигански барабанчета. Шмъркат се линии с широчината на педя на всеки пети такт на барабанчетата.
03:20 LuboPenev се опитва да обясни на циганския оркестър каква е мелодията, която току що му се е избистрила в главата под името „L. Ron кючек“. Циганите обаче имат проблем в сулфежа и докарват единствено припева правилно
„L Ron, мале, страшен гъзар;
L Ron, шефа на мутрите“
03:50 LuboPenev и неговия кортеж се пренасят във Велвет, където LuboPenev плаща на всички налични курви и ги кара да си представят, че той е Xenu, а те са душите на извънземните и той трябва да ги ебе.
04:46 LuboPenev бива изнесен от Велвет и натоварен по най-галантния за един предрусал и препил тип в поръчковото AMG. По булевард България милиционерите са отново строени с барабанчета, като този път им е наредедено да пеят припева на L. Ron кючек докато минава колата на LuboPenev.
05:05 LuboPenev пристига обратно в Бояна, където Бойко Борисов продължава да търка с мокър парцал под една G класа. LuboPenev заспива между гърдите на най-хитовата фолкпевица за момента, която му изпълнява „Тигре, Тигре“ на уше.
8 Май 2015
Старите хора разказват за времето на Бат Бойко като митичния златен век на българската култура. Отдавна вече няма учебници тъй като всички са забравили да четат. Един двама по-интелектуални хора чагъртат скални рисунки в пещери за бъдещите поколения и общо взето с това се изчерпва писмеността по тези земи.
Това, което едно време се наричаше България, бе разделена на територии, владение на различни субекти, в суверенитет една от друга със строго подчертани граници охранявани от частни армии.
София е разделена межу мен – Генади и LuboPenev като основните щабове са разположени съответно в Обеля 2 и Бояна. Булевард Патриарх Евтимий и дъгата на северното околовръстно разделят мислено моята част на София, а за Любо Пенев е южната дъга, плюс Беловодски път в Бояна (Беловодски – води към белото).
Панчарево и Боровец са владение на Блуфена, който в момента е известен като 100% Натурален и е назначил Юри Галев за комендант на региона. 100% Натурален рядко излиза от собствения си мол, в който има всичко необходимо – чалга дискотека, кръчма със сръбска скара и фитнес център. Той получи също и кварталите Подуяне и Сухата река, тъй като те бяха станали жертва на артилерийски огън и тежко бомбандирани от страна на армиите на Генади и LuboPenev преди години напълно случайно по едно и също време.
В останалите региони властваха обичайните заподозряни – Пловдив бе собственост на Митьо Селския, Дупница на Галеви, Варна на ТИМ, Бургас на Очите, Кърджали на Доган, а северозападна България бе станала дива джунгла състояща се от племена, които са толкова регресирали в човешката еволюция, че са забравили вербалната форма на общуване със звуци образуващи думи и бяха преминали на крясъци, викове и писъци.
LuboPenev нарече своята суверенна част „LuboPenev – The Advanced Nation of Dianetics“ и всеки родил се в нея автоматично става сциентолог и подписва договор още докато е на 2 седмици. В договора пише кратко и ясно „Аз дължа всичките си пари на LuboPenev, за срок от 100 милиарда години, в замяна на това, че получавам достъп до технологията на пътя към щастието“. В тези думи се вижда и простата философия на живота му, която е изписана на всички държавни сгради, на знамето и е основния припев на химна – „Всички вие ми дължите пари и по-добре не го забравяйте, защото ще ви запорирам сметките“.
Сциентологията е не само основната религия в LuboPenev – The Advanced Nation of Dianetics, но и източник на право, изпълнителна и законодателна власт. LuboPenev проповядва държавна доктрина, че той единствен знае технологията за правилния път към щастието и затова е задължително всеки ден да се гледа прякото предаване от неговата база в Бояна. Всъщност мястото от където LuboPenev командва, е истински самолетоносач, пленен от американците, пренесен с помощта на хеликоптерите купени за българската армия през 2011, като на огромния плавателен съд бяха добавени единствено кули и купули, защото все пак трябва да се вписва в боянската мутро-венецианска архитектура, пък и да не бие толкова на очи. В едночасовото обръщение към народа си, LuboPenev изшмърква между 5 и 6 грама бело и настоява всички да работят повече и да се концентрират върху ученията на Л. Рон Хъббард, защото само така ще му върнат парите, които му дължат по право.
Гледка към Витоша, където е базата на LuboPenev
LuboPenev е отхвърлил отдавна монетарната система като е приел само три стоки като основна разменна единица – половинка бело, грам бело и AMG G55. Сделки със заводи стават чрез размяна на Ге класи, а храна можеш да си купиш чрез бело. Белото се внася единствено от LuboPenev и позволява 24 часов работен процес в държавата.
Аз от своя страна, бъдейки толкова прекрасен и гениален, нарекох своята територия „Супер страхотната държава на невероятно готиния Генади“. Абсолютно всеки в моята държава получава безплатен лаптоп и най-новия мобилен телефон, както и гривна на врата. Тя има възможност да изпуска регулируемо количество ток в мозъка – от леко зашеметяване до мозъчна кома. На гривната е изписан и номера на човека. Единствения индивид с име в „Супер страхотната държава на невероятно готиния Генади“ съм аз. Всички останали получават номер – ако са бедни получават случаен девет цифрен номер. Ако са гъзари имат пари, могат да получат лесен номер като 6, 10, 420, нещо запомнящо се, но това струва много пари. По този начин, ясно правим класовото различие и не допускаме хората от нисшата класа да се изкачват нагоре в йерархията.
Връзката между моята и държавата на LuboPenev е изключително стратегическа. Аз съм разработил апликация за фейсбук, предназначена за световния пазар чрез която можеш да обръщаш бело в ликвидни ценности и таксувам комисионна за всяка транзаксция на случен принцип. От своя страна LuboPenev предоставя на моята страна по 1 квадратен метър бело, за всяка транзакция.
Абсолютно всички хора в моята държава получават правото на Голф 3, като личния им номер е изписан на регистрационния номер. Всички почват от най-базовия модел и за заслуги към Генади получават допълнително екстри като джанти, спойлери, веждички, седалки, аудио, лепенки и т.н. Пътните закони са ясни – човека с най-готиния голф има предимство, ако има равенство се гледа кой има по-як номер.
Всички хора под моя юрисдикция са задължени да използват фейсбук като единствен източник на разум и модел на поведение. Моите съобщения във фейсбук са закон за всички и трябва да бъдат повтаряни един на друг на принципа на който християните си повтарят „христос воскресе“ на великден. Благодарение на националната база фейсбук данни, всички неприятни подробности за даден човек ще бъдат разпространени, в случаи на неподчинение към волята на Генади, придружено от солидно количество електричество в мозъка на непокорния.
От това какви приятели има във Фейсбук ще се определя и положението на хората в обществото. Най-яките маниаци, ще получават екстри за Голфовете и от държавното бело.
Чрез мобилните телефони и специална апликация за тях, ще въведа национална услуга, в която ако някой заснеме как някой друг говори глупости за мен, автоматично ще бъде възнаграден с тунинг за личния си Голф.
Официалния химн на моята страна може да е всяка песен, ако е придружена с циганин, който идва с барабанче до ухото ти.
Чувствате ли живота си празен в определени моменти? Полагате ли усилия, които не са възнаградени и цял живот изпълнявате нечия чужда цел?
Чувствате ли се използвани или пристрастени към сесии при психолози, наркотици или така наречените „лекарства“? Чувствате ли, че не използвате пълния си потенциал?
Замислете се – Tърсите ли наистина пътя към щастието?
Защото Сциентологията е 100% работеща религия насочена към личноста и целта и е да ви помогне да намерите пътя към щастието.
Милиарди хора по цялата земя са постигнали ниво на clear благодарение на книгите на Л.Рон Хъбард, а доста от най-напредналите сциентолози са световни лидери като Том Круз, Джон Траволта, Генади и други.
Може да приемете тези думи за поредната религиозна глупост, но Сциентологията е научно доказана религия, с повече от 10 милиона членове, които нямат търпение да споделят колко добре се чувстват и да ви помогнат да си повярвате, че и вие като тях може да изпълните мисията в живота си – да тръгнете по пътя на щастието с технологията на Сциентологията създадена от Л.Рон Хъбард.
Л. Рон Хъбард
Възможно е някой от вас да бъдат скептични към Сциентологията с довода „Не е възможно да е истина щом е толкова хубаво“, а реалността е, че резултатите постигнати чрез практикуването на Сциентология са напълно видими – рязко подобряване на социалния живот, стимул за живот, радост, изпитване на онова вътрешно чувство когато света е бил прекрасен, жажда за опознаване на нови предизвикателства.
И въпреки, че Сциентологията е напълно работеща религия с невероятни резултати аз и LuboPenev решихме, че е време да поставим нещата на по-горно ниво и затова основахме Center for Advanced Studies of Dianetics and Аpplied Scientology Тechnologies Sofia или на кратко Центъра. В момента не мога да ви кажа къде се намира, но много скоро сами ще осъзнаете когато бул. Патриарх Евтимий бъде прекръстен на бул. Л. Рон Хъбард и от една сграда бъде издигната видеостена, която денонощно, с помощта на концертно озвучение, ще осведомява гражданите за Църквата и практиките на Сциентологията – жизненоважна информация за абсолютно всеки.
Разликата между дейността, която ние развиваме и официалната доктрина на Църквата на Сциентологията е в това, че където свършва Сциентологията, там започва материята на Центъра. Нашата цел е да изследваме най-тежките случаи на спешна нужда от Сциентология, които биват селектирани чрез предварителен одит.
Едно от най-важните неща в Сциентологията е локализирането на така наречените фитани или местата, които частта на мозъка, която се отнася към лошите преживявания – reactive mind, записва и ви лимитира в ежедневните ви дейности. Фитаните биват изчиствани чрез одит по техниките на Dianetics и с помощта на специален уред наречен e-meter.
Стандартен E-meter
Това с което ние сме по-различни е че разполагаме с подкожни e-meterи благодарение на които получаваме информация за фитаните в пространството в реално време. Използването на технологията наречена bio-cyber-dianetics® измислена и патентована от Генади, позволява провеждането на одит с абсолютно всеки субект без неговото осъзнаване за това което се случва.
Благодарение на последните технологии от сферата на Advanced Dianetics сертифицираните advanced одитори идентифицират зоните с фитани и ги третират по възможно най-добрия метод чрез разширените техники на Л Рон Хъбард, които включват 10 грама бело и персонално барабанче в Син Сити за 2 часа.
В момента Center for Advanced Studies of Dianetics and Аpplied Scientology Тechnologies Sofia провежда предварителни одити, които установяват общата информация и дават бегла представа за курсовете, от които всеки желаещ да поеме по пътя към щастието ще се нуждае. За съжаление в момента всичките ни e-meterи са заети и календара е пълен.
Но, винаги е на разположение VIP audit със специален VERTU e-meter. Възможно е дори и персонален одит от Генади и ЛюбоПенев, които обикновенно реагират лично само на най-тежките случаи на спешна нужда от одит , като след подобна сесия резултатите са гарантирани.
L.Ron Genadi Hubbard
new age messiah, reincarnation of God
As seen in English and zee German in online community of suppressive individuals toward Scientology.
Последни коментари