С Митака за коз

Това се случи преди всички да сте чували Митака. Тъкмо влизам в кафето в мазето на блока и гледам Митака с най-тъжния поглед на малко дете седи. Почна да ми се моли да го возя от Обеля 2 до  Дружба, за да си вземел коз. Съгласих се. В ислямската религия има точки за всяко добро дело, и аз разчитам на това те да са прави. Но също и господ да е наркоман, което е основата на растафарианството.

Накатурени в голфа, събота сутрин на околовръстното има повече хора, отколкото реално съществуват. Движим се единствено в перспективата на другите планети в галактиката, иначе седим и слушаме касетка с боб марли. Митака вече гледа по-перспективно на живота понеже е на мисия за коз и обеснява за пореден път как в нормалните държави си зимаш ганджа все едно са цигари. И в нашта държава по-принцип е така, но в момента кварталната фирма се преструктурира и не работи с крайни клиенти.

Стигнахме до Дружба Митака изкочи и след 5 минути се върна с некъф дето на челото му пише наркоман. Буквално човека имаше татуировка „НАРКОМАН“ на челото си, защото е твърдо решил че ще живее цял живот като саунд клаут рападжия. Каза, че се казва Юнг Лил Илюминати, Юли демек. Юли знае човека, от Дружба 2 караме към Люлин. Новия клоун в колата не говори с много думи, но за сметка на това тези които използва нищо не значат. Езика като начин за общуване е еволюирал до степен в която няма никакво значение какво казваш стига да ти звучи като нещото което си имал предвид.

Влизаме в Люлин някъде на обяд и аз оставям двамата малоумници от колата да се оправят. Намирам се пред последния блок преди циганската махалата. Колата може да се озове без джанти докато е в движение. Благодарение на специфичната география и антропология този район на Люлин е като Белмекен за Формула 1 механици.

Митака се върна след 10 минути с нов наркоман, влезе в колата и новия агент вика да въртим кръгчета около Люлин докато се разберем. Почна да изброява кфо има – бело, амфети, пико, хапчета и каптагон. Митака иска коз в събота на обяд да се напуши и да играе малоумните си видео игри докато не препуши и заспи. Аз от друга страна като помириша линия мозъка ми започва да функционира все едно всичко е най-после нормално.  Вземах си бело и пико  и сменихме музиката от уутанг към хард техно. Люлинския агент даде на Митака некъф номер да се обади за коз и се изпари.

Митака нацъка номерчето в телефона си и след като натисна слушалката се сдуха. Това беше същия номер на нашия квартален дилър дето го пробваше от сутринта. Три-четири часа след започването на нашата мисия Митака се чувстваше по-ненапушен от всякога особено като ме слушаше как му обеснявах за некфи хора, които се опитваха да ме измамят с ремонт на ауспух преди 10 години.

Митака започна да звъни на приятели, роднини и познати и да им плаче по телефона за коз. Приятел на братовчед му имал доста да му продаде и заради това ние вече пътуваме към Нови Искър. Обеснявам на Митака, че тоя човек сигурно не е дилър и да се държи човешки все едно ни прави услуга вместо да му бута парите.

Стигаме на улицата където ни посреща дебел и нисък чичак гол до кръста. Неговото физическо поведение бе на някой който води непрекъснато битка между вестибулярния си апарат и мозъка и един от тия два органа просто му казва да започне да се търкаля вместо да се опитва да се държи като човек

Ново Искърския чичак цял месец чака с такова нетърпение някой да си говори с него, че е забравил да се изкъпе. Влизаме в стая която не е проветрявана от преди Чернобил да избухне. За да си проправиш път трябва да изместиш от пространството останал пушек от преди 10 години. Човека поставя на масата малка кутийка от която изкарва нещо което на външен вид прилича на изсъхнала чубрица или риган, но мирише на краката на руски войник, който е участвал в десента на Киев гръмнат от минохвъргачка, след което оставен две седмици да гние.

Идеята на Митака беше да си купи два грама холандец, които да му стигнат поне за месец. Ново Искърския агент зави патентования си масур в готварска хартия и го подаде на Митака. Митака много искаше да се напуши с канабис, и това което му бе подадено очевидно не бе, но въпреки всичко реши да си дръпне. Аз отказах  под предлога че карам, след което си направих геройска линия и обсъдихме кой как се чувства по въпроса за изънземните. Напушени да си говорят единствено за извънземни и за това как правителството ги преебава е може би това което правителството и изънземните реално целят. Помислих си го, но не им го казах.

Митака мразеше всичко което се случва, тоя чай не беше коз, миризмата го убиваше и Ново Искърския агент от време на време го попипваше по коляното и гърба ушким приятелски. Сдуха се и си тръгнахме, накрая го пита откъде може да си вземе фирмена оферта и селянина ни опъти към къща в селото.

Стигнахме до къщата, звъннахме и ни отвори вратата жена на видима възраст наркоманка (между 20 и 45). Митака и каза, че сме тук за „холандец“ и жената ни каза да я изчакаме в колата. Като затвори вратата се чуха някакви гласове от къщата и ние се изнесохме.

15 минути по късно тя цялата гримирана и направена влезе в колата подаде некфо пликче на Митака и започна да ме гледа и да ми пипа ръката докато ми говори как може би ме е виждала някъде. Казах на Митака да излезе от колата да си свие джойнт навънка и 10 минути по късно Ново Искърската шаврантия ми лигавеше члена. Приятелите на Митака го чакаха да играят цеес, а той ме чакаша мен, а аз чаках да ми писне, щото всичките тия наркотици които бях взел правеха така, че кура ми да не работи предказуемо.

Оставихме жената да си продължи да си съществува, Митака и взе телефона и се разделихме всички ухилени до уши. Митака беше супер доволен от коза, даже си сви два докато пътувахме. Започна да обеснява как жените са по акуратни от мъжете и повече не иска да се занимава с мъже дилари – само жени. Или ако не са жени то поне да са от етнически произход, за да не прозвучи расистко. Тъкмо стигнахме до неговия блок и го гледам, че му е останало две трошички коз. Той изведнъж стана тъжен отново. Намирахме се в изходна ситуация де-факто – отново в Обеля 2 и след малко, той пак нямаше да има коз.

Звънна на наркоманката дали може да се видят отново, тя каза да обаче да побързаме. Тръгнахме и след малко бяхме там, обаче на улицата некъф батка крещеше на тая дето ни даде коз и свирка преди малко. Тя като видя голфа директно се метна към нас и през сълзи обеснява на батката, че вече била с мен. Аз му викам на колегата, че дори не и знам името на тая и да не ме занимава мен, ние сме дошли за още коз и си тръгваме. Тая се обръща към мен и ме обвинява че съм безчувствен и че свирката ѝ не означавала нищо за мен. Сега вече и аз и батката ѝ крещим, че е ненормална истерична курва, да ходи да си ебава майката някъде другаде. Тя  прави точно това и се се разревава и си тръгва обратно в къщата.

С батката си правим евала и се оказва, че има 3 деца от въпросната шаврантия, която му щави кашето с офертата от която човека си работи и това дето сме взели е било последното. Обаче батката е пич и ни дава телефона на неговия братовчед, който има останало и е готов да ни го продаде. Извинявам му се за свирката от жена му, той каза че няма проблеми и това се случва често и ми влезе в ситуацията. Никой не е виновен в тая ситуация освен простата курва. Митака каза, че жените в днешно време са свободни да правят каквото си поискат, аз се съгласих. Батката попита Митака дали иска да издържа 3 деца докато жена му щави от коза и духа на случайни хора. Оставихме последното изречение да виси във въздуха докато си казваме довиждане и тръгнахме към братовчеда на батката някъде в даунтаун Нови Искър.

Братчеда слиза и вика, че всичко което му е останало го е свил в един чадел и ще го сподели с Митака. Извади конус голем колкото комините на Кремиковци и си го сложи в устата без да го пали. Той беше от тия изпълнители дето като вземат джойнта си мислят, че е микрофон и почват с монолога.

Започна да разказва как го сърби кура след като е ебал ония ден жената на братовчед си. А викам, аз я знам тая шаврантия ми се лепна на кура като пиявица по-рано през деня. Разговора премина към медицински обеснения и колко заразни са тия неща. Тогава агента запали джойнта и го подаде на Митака, който реши, че не иска да рискува херпис и отказа. Братовчеда на батката си показа пъпките около кура, понеже разговора отиде натам, че аз посещавам уролог през седмица, което ме прави почти уролог ако стане въпрос за разговор между наркомани.

Митака се осъзна че гледа кура на случаен наркоман, който не познаваше преди 5 минути. Вече бяхме толкова близки, че си показвахме един на друг пишките без изобщо да е гей ситауция. Попита го дали знае някой от който да си вземе грамаж и момчето каза най-проклетото място в земята – Горубляне.

Враждата между Обеля 2 и Горубляне предатира българската държава. Ние ги мразим тия боклуци дори и преди Римската империя. В праисторически времена още има документирани случаи в музея в Обеля 2 за това какви нещастници винаги са живели в горубленската местност. В днешно време тая прокълната от всички религии земя е известна като варненски анклав в свещенната шопска земя.

Варненизма се е пропил в мозъка на местните изверги и ги е колонизирал така, че всички да ходят със скъсани дънки и тениски с черепи все едно е пра-пра-дядо им е бил карибски пират, а не турски роб. Черепа на тениската символизира празния мозък и скъсаните дънки символизират селянин. Разбира се има и друга алтенативна антроположна теория, в която и двата символизират варненски селянин.

Тръгнахме към Горубляне по-същия начин по-който вермахта е започнал кампанията си срещу Франция – заредени с пико и омраза към врага.  Обясних на Митака, че тук не става въпрос за коз вече. Ние отиваме в сърцето на злото и границата на нещата които са рационални става като източната на Украйна – разтегливо понятие.

По време на Втората световна война в Обеля 2 се намират складовете на вермахта за Первитин за източния фронт. Местните диверсанти са причината за обрата, това е официалната версия и на американците и на руснаците, според чичо ми. И докато правителствата и на двете държави не изпратят официално опровержение това прави факта исторически.

В музея на Обеля 2 има униформи на пленници от русия, америка и германия, но това няма нищо общо с втората световна война. Тия артефакти са от музея на икономиката. В Обеля 2 има всякакви музеи и е пълно с музейни експонати дори без те да го осъзнават. Всички сме NPC-та и действието се развива около квартала.

Митака осъзна, че през цялото това време ние де факто правим блицкриг на Горубляне. И нашето хаотично движение по околовръстното всъщност бе дълбоко планирана операция. Седяхме спрели до момента в който аз не се нашмърках с пико. От там насетне всичко бе военна специална операция срещу Горубляне. Аз и Митака бяхме бойна единица която се движеше с невиждана скорост и мотивация. Никога в световната история на военни бойци от Дискавъри Чанъл не е  имало по-подготвен за битка от мен нащавен на геройски пропорции пико каращ голф към Горубляне.

Колкото по близко се приближаваме се вижда как невероятно гъстата и пистра шопска алпинска растителност, започва да изварнява към затънтено и преебано, все едно е Варна. Невероятно красивото шопско сиво небе пропито с жизнерадостен смог от автомобили изведнъж започва да губи любимото на всички чувство за ексистенциален страх от сближаване, за да не се преебем в един момент по-късно. 

Влизайки в Горубляне шопската ти душа знае, че на това място живеят хора, които просто искат да те заговорят, за да ти загубят времето без да кажат нещо смислено, за да те убедят накрая в нещо което изобщо не си искал. Продавачи на коли втора употреба. И ти после ще се чудиш поне три пъти по-дълго от самия разговор какъв му е проблема на тоя малоумник и защо се опитва да ми пълни главата с неговите си глупости.

Психолозите наричат Варненски живот патологичното състояние на пациентите да споделят всеки безмислен детайл от мизерното си безмислено съществуване. Където никой никога не бърза за никъде и всички закъсняват постоянно въпреки, че никой няма нищо за правене. На никой не му и прави впечатление, защото от толкова закъснения накрая всичко се синхронизира по някакъв начин.

Единствения позитивен факт относно варненци в цялата им история, е че не са Пловдив.

Митака ме разбираше. Вече не се чувстваше просто ненапушен, а като ненапушен Обельодвеец. Той за първи път щеше да извърви пътя, който поколения шопски кварталняци преди него бяха извървявали – реализацията, че неговия квартал е центъра на света.

Погледна ме и осъзна, че тениската ми с Дензел от Трейнинг Дей не беше случайно подбрана. Може би имаше причина да карам през нощта без фарове и със слънчеви очила. В Обеля2 всеки знае, че пикото ме прави безсмъртен.

 Върна лентата малко назад и си спомни как оправих проблема с човека чиято приятелка ми духа, разбра че той може да влезне на определени места и ситуации само защото е с мен – някой който всички знаят, че е от Обеля 2. Когато курвата се опитваше да ми прави свирки на наркоманския ми кур, тя се пробваше да духа не само на мен, а на целия квартал. Защото аз съм квартала, и квартала сме ние. Подобно на Q anon –  Where we go all – we go all

Стигнахме до центъра на Горубляне където хора подаваха пари и свободно получаваха наркотици в замяна. Митака разпозна Hamsterdam от The Wire, слезна от колата да се опитва да си вземе коз. Очаквано се върна след 15 минути с пакет който отвори и пред очите му се появи за пореден път този ден разочароващата гледка на по-малко и по-гаден коз отколкото трябваше.

„Преебаха те“ – казах му го в очите.

Това е най-лошото нещо в живота на истинския шоп – да те преебат и другите да го видят и някой да ти го каже. Счупих му характера по начина, по който американските военни пречупват новобранците за да ги изградат наново с манталитета, който им трябва.

„Преебаха ме“ – каза на глас Митака.

Кимнах и запалих колата. Спрях до случаен жител на Горубляне и му казах „Маняк имаш ли оферта за чадел“, той захапа примката и влезе в колата. Започна да говори тяханта си горублянска пропаганда при което го погледнах директно в очите и го попитах дали има специална гумичка Шол, за да си изчистя обувките. Той каза, че няма, аз вече се бях пресегнал към жабката, докато го гледам в очите през цялото време. От там извадих нова специална гумичка Шол за чистене на обувки и започнах да си забърсвам Баленциагата бавно и съсредоточено.

„Колко плати за Баленциагата“ –  каза горублянския малоумник без да подозира, че той е просто поредната жертва, която изрича едни и същи думи като мнозината в неговото положение преди

Погледнах го в очите:

„Колкото струват.“

Това е нещо, което в квартала на хората които си изкарват парите с коли втора ръка просто не казваш. Случайния Горублянец получи шок и започна да смята цифри с по 100%, без надлъгване в цената, някой отишъл и е платил кеш за исканата стока, мозъка му щеше да експлодира. Свалих си погледа от очите му за около 10 секунди през които гледах неговите плетени Адидаски, които обаче не са Ийзис, защото хем иска да е гъзар, хем не може да плати колкото му искат..

„Що не идеш да намериш на моя приятел коз?“ – му казах аз докато горублянеца е още в шок от видяното. 

След малко се върна с 5 грама хубав коз за 30 лева и Митака изглеждаше повече от очарован. Горублянеца още беше в шок от това, че някой е платил пълна цена за Баленциага. При това от магазин в центъра където е даже по-скъпо от Интернет, ето и бележката му показах. Последното нещо, с което директно му взривих мозъка беше, че и Голфа съм си го купил от официалния вносител. Душата му умря и оставихме тялото му да я последва в гнусния му квартал.

И двамата с Митака знаехме, че това няма нищо общо с реалността, защото аз Голфа го взех от бащата на Митака, който го беше купил от Горубляне, но аз смених табелите на регистрационните номера да са от българския дистрибутор на Фолксваген, за да не си мислят хората в Обеля 2 че имам нещо общо с Горублянските изверги.

На връщане към Обеля 2 го питам Митака дали сега разбира какво означава наистина да си от Обеля 2 а не просто да живееш в блок. Митака каза че разбира. Попита ме дали наистина съм платил истинската цена за Баленциагата. Няма значение, тия от Горубляне никога не могат да разчетат касова бележка от магазин в центъра дали е истинска или не.

Митака каза, че разбира, но реално не.

Тия нещастници в Горубляне продават моя коз, но никой в Обеля 2 не бива да разбира, че аз го гледам. 

„Митак те знаят името ти, обаче това не ти е истинското име, а мен ме в Горубляне ме знаят като Генади от Надежда, а аз дори не съм от Надежда.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: