Бях в провинцията веднъж като малък.

Около голяма маса мъжете извадиха бутилка и я изпиха за здравето на едно агне вързано наблизо. Чичкото с най-малкия потник и най-големия корем взе един нож и го забоде във врата на агнето след което каза победоносно:

„За здравето на Васко, айдеее“ и завъртя ножа в гръкляна на животното. Чуха се стържещи звуци на гласни струни, и настана радост голяма за всички и бавна смърт за ярето.

„Защо агънцето се мъчи?“ – попитах аз с широко отворени мокри очи

„Колкото повече се мъчи, толкова повече здраве ще има за Васко“ каза човека и потупа въпросния Васко – мирно седящ сополанко с фланелка на „Гумените Мечета“.

Главата ми не можеше да побере, това което току що чух. В града като се разболееш отиваш в болница, на село просто взимаш нещо и го убиваш по мъчителен начин, след което го разделяш с приятелите си.  Васко започна да ми изглежда доста по-здрав от  преди малко, когато агънцето все още весело припкаше наоколо.

Приех целия феномен с увеличаването на здравето чрез жертвоприношение, като нещо което са учили в училище по природознание докато се преструвах на болен миналата седмица. Реших да наваксам.

Агънцето се казваше Мирко, между другото. Бяха му завързали венец от цветя на врата „за здраве“ и предишния ден една леличка ми каза, че то разбира какво му говоря. Аз цял ден стоях до него и му разказвах за най-важните неща в света – враждата между лего пиратите и пластмасовите войници за надмощие над секцията с играчки, за игрите на фунийки с приятели, за телевизионните игри включени в цветен телевизор.

В главата си върнах лентата със събитията на обратно – първоначално здравето дойде с венеца от врата на агнето, който то изяде, следователно здравето отиде в животното. После обаче хората изядоха животното за здраве на Васил и здравето в момента се намираше в …

„Васко, я ела да си играем“ провикнах се аз респектиран от масивната концентрация на здраве в него, но с нож в другата ръка и с пъклен план на ум.

Няколко стотин метра по напред в историята и Васко, подобно на агнето бе завързан с въже. Взех ножа и го забих във врата му, което напълно му заключи късмета.

Сега единствено трябваше да накарам роднините на Васко да го изядат за мое здраве и плана бе изпълнен.

Докато влачех безжизненото тяло на Васко за единия му крак, зъбките му се удряха в коравата земя като малка мотичка, а в далечината се чуваха виковете на родителите му. Осъзнах, че не мога да се появя пред тях и да им кажа, че току що взех здравето на сина им, защото после те щяха да искат да ме убият, и да ми вземат здравето идващо от венеца, който окачиха на агенцето, което то изяде и което хората в последствие убиха за здравето на трупа, който влачех.

Нов план – отрязвам част от Васко, оставям я на скарата, след което я смесвам с останалата част от храната и обявявам тост за мое здраве, те веднъж отхапят ли цялото това здраве се капсулира само за мен ще ме трансформира в робот, който може да се превръща в спортна кола когато си пожелае!

След известна борба с ножа успях да сваля част от месото на Васко – лицето. С уверена походка, кървави дрехи, блясък в очите и чисто съзнание се запътих към скарата, където сложих фейса на Васко между шишове и кебапчета.

Миризмата на опърлени вежди се понесе във въздуха и физиономията на Васко върху скарата премина от изненадана към сбръчкана чрез бълбукане на малки мехурчета човешка мас. Взех една пръчка от земята и закачих с нея челото на Васко, след което понесох филето към възрастните и го оставих в тенджерата с готовото месо.

Бащата на Васко се пресегна с вилицата и без да гледа забоде месото от сина си, докато обясняваше за политика на хората около него. Тръгна да го захапва  и ако не се бях намесил на време, щеше да го изяде без да посвети здравето на мен.

„Чичко, днес имам рожден ден“ – казах аз и го погледнах окорено

„За твое здраве тогава, мойто момче“ – каза чичкото и вдигна високо вилицата забодена в бузките на сина му, след което отхапа и се обърна към мен, предполагаемия рожденик:

„Как се казваш, не съм те виждал досега?“

Но, аз вече се бях превърнал в робот-количка и отпрашил обратно за София.

Advertisements