Бях в провинцията веднъж като малък.
Около голяма маса мъжете извадиха бутилка и я изпиха за здравето на едно агне вързано наблизо. Чичкото с най-малкия потник и най-големия корем взе един нож и го забоде във врата на агнето след което каза победоносно:
„За здравето на Васко, айдеее“ и завъртя ножа в гръкляна на животното. Чуха се стържещи звуци на гласни струни, и настана радост голяма за всички и бавна смърт за ярето.
„Защо агънцето се мъчи?“ – попитах аз с широко отворени мокри очи
„Колкото повече се мъчи, толкова повече здраве ще има за Васко“ каза човека и потупа въпросния Васко – мирно седящ сополанко с фланелка на „Гумените Мечета“.
Главата ми не можеше да побере, това което току що чух. В града като се разболееш отиваш в болница, на село просто взимаш нещо и го убиваш по мъчителен начин, след което го разделяш с приятелите си. Васко започна да ми изглежда доста по-здрав от преди малко, когато агънцето все още весело припкаше наоколо.
Приех целия феномен с увеличаването на здравето чрез жертвоприношение, като нещо което са учили в училище по природознание докато се преструвах на болен миналата седмица. Реших да наваксам.
Агънцето се казваше Мирко, между другото. Бяха му завързали венец от цветя на врата „за здраве“ и предишния ден една леличка ми каза, че то разбира какво му говоря. Аз цял ден стоях до него и му разказвах за най-важните неща в света – враждата между лего пиратите и пластмасовите войници за надмощие над секцията с играчки, за игрите на фунийки с приятели, за телевизионните игри включени в цветен телевизор.
В главата си върнах лентата със събитията на обратно – първоначално здравето дойде с венеца от врата на агнето, който то изяде, следователно здравето отиде в животното. После обаче хората изядоха животното за здраве на Васил и здравето в момента се намираше в …
„Васко, я ела да си играем“ провикнах се аз респектиран от масивната концентрация на здраве в него, но с нож в другата ръка и с пъклен план на ум.
Няколко стотин метра по напред в историята и Васко, подобно на агнето бе завързан с въже. Взех ножа и го забих във врата му, което напълно му заключи късмета.
Сега единствено трябваше да накарам роднините на Васко да го изядат за мое здраве и плана бе изпълнен.
Докато влачех безжизненото тяло на Васко за единия му крак, зъбките му се удряха в коравата земя като малка мотичка, а в далечината се чуваха виковете на родителите му. Осъзнах, че не мога да се появя пред тях и да им кажа, че току що взех здравето на сина им, защото после те щяха да искат да ме убият, и да ми вземат здравето идващо от венеца, който окачиха на агенцето, което то изяде и което хората в последствие убиха за здравето на трупа, който влачех.
Нов план – отрязвам част от Васко, оставям я на скарата, след което я смесвам с останалата част от храната и обявявам тост за мое здраве, те веднъж отхапят ли цялото това здраве се капсулира само за мен ще ме трансформира в робот, който може да се превръща в спортна кола когато си пожелае!
След известна борба с ножа успях да сваля част от месото на Васко – лицето. С уверена походка, кървави дрехи, блясък в очите и чисто съзнание се запътих към скарата, където сложих фейса на Васко между шишове и кебапчета.
Миризмата на опърлени вежди се понесе във въздуха и физиономията на Васко върху скарата премина от изненадана към сбръчкана чрез бълбукане на малки мехурчета човешка мас. Взех една пръчка от земята и закачих с нея челото на Васко, след което понесох филето към възрастните и го оставих в тенджерата с готовото месо.
Бащата на Васко се пресегна с вилицата и без да гледа забоде месото от сина си, докато обясняваше за политика на хората около него. Тръгна да го захапва и ако не се бях намесил на време, щеше да го изяде без да посвети здравето на мен.
„Чичко, днес имам рожден ден“ – казах аз и го погледнах окорено
„За твое здраве тогава, мойто момче“ – каза чичкото и вдигна високо вилицата забодена в бузките на сина му, след което отхапа и се обърна към мен, предполагаемия рожденик:
„Как се казваш, не съм те виждал досега?“
Но, аз вече се бях превърнал в робот-количка и отпрашил обратно за София.
11 коментара
Comments feed for this article
декември 30, 2012 в 23:39
kind of a pimp
тва от коледните стрелби из основните училища ли е провокирано?
декември 30, 2012 в 23:45
therealgenadi
Не, точно обратното – Уди Алън
декември 31, 2012 в 05:50
SilverSB
Това е на едно „бълбукане“ и една „фланелка“ от гениално. Много здраво. По-скоро ми изглежда като провокирано от Scott Tenorman Must Die.
декември 31, 2012 в 13:08
maildaemon
С разкривена усмивка и налудничав поглед се замислих на кой „по дяволите“ мога да споделя статията…
януари 4, 2013 в 13:57
Име (задължително)
Това не е статия, това е изповед.
януари 8, 2013 в 16:32
Tikvenik
Личи си, че автора е буржоа и няма представа какъв е реалния живот на улицата. Бих го посъветвал да се зблъска със суровата действителност поне веднъж, преди да си реди лигавите изляния
януари 9, 2013 в 16:54
therealgenadi
всеки трябва да си знае мястото, родил си се селянин – селянин ше си и останеш.
януари 10, 2013 в 12:27
Tikvenik
Ахаха, сам показваш от какво тесто си замесен! Етикети „селянин“ лепят само зализаните псевдоинтилектуалци, които по цял ден си слушат инди музиката и си джиткат на айфончетата. Внимавай на кого слагаш етикети защото не знаеш какво може да изпълзи от гетото!
януари 10, 2013 в 17:32
therealgenadi
kakwo geto? ti si otrasnal mejdu obora i nivata, ti ne jiveesh w getoto ti jiveesh w beden malyk grad. wsqka sutrin wijdam poweche narkotici otkolkoto nqkoga si sunuwal. na kolko hora si prodal i kakwo? Kakvo geto, ti si obiknowen selqnin…
януари 17, 2013 в 12:13
Tikvenik
4shhh ei igra4 mnogo po4va6, da me nervi6!!
Sent via my Privileg
януари 21, 2013 в 16:31
Груди
Тиквеник, Тихо бе селчо! Творбата е хубава. Носи една непреходна идея, както и няколко преходни