You are currently browsing the monthly archive for декември 2012.

Бях в провинцията веднъж като малък.

Около голяма маса мъжете извадиха бутилка и я изпиха за здравето на едно агне вързано наблизо. Чичкото с най-малкия потник и най-големия корем взе един нож и го забоде във врата на агнето след което каза победоносно:

„За здравето на Васко, айдеее“ и завъртя ножа в гръкляна на животното. Чуха се стържещи звуци на гласни струни, и настана радост голяма за всички и бавна смърт за ярето.

„Защо агънцето се мъчи?“ – попитах аз с широко отворени мокри очи

„Колкото повече се мъчи, толкова повече здраве ще има за Васко“ каза човека и потупа въпросния Васко – мирно седящ сополанко с фланелка на „Гумените Мечета“.

Главата ми не можеше да побере, това което току що чух. В града като се разболееш отиваш в болница, на село просто взимаш нещо и го убиваш по мъчителен начин, след което го разделяш с приятелите си.  Васко започна да ми изглежда доста по-здрав от  преди малко, когато агънцето все още весело припкаше наоколо.

Приех целия феномен с увеличаването на здравето чрез жертвоприношение, като нещо което са учили в училище по природознание докато се преструвах на болен миналата седмица. Реших да наваксам.

Агънцето се казваше Мирко, между другото. Бяха му завързали венец от цветя на врата „за здраве“ и предишния ден една леличка ми каза, че то разбира какво му говоря. Аз цял ден стоях до него и му разказвах за най-важните неща в света – враждата между лего пиратите и пластмасовите войници за надмощие над секцията с играчки, за игрите на фунийки с приятели, за телевизионните игри включени в цветен телевизор.

В главата си върнах лентата със събитията на обратно – първоначално здравето дойде с венеца от врата на агнето, който то изяде, следователно здравето отиде в животното. После обаче хората изядоха животното за здраве на Васил и здравето в момента се намираше в …

„Васко, я ела да си играем“ провикнах се аз респектиран от масивната концентрация на здраве в него, но с нож в другата ръка и с пъклен план на ум.

Няколко стотин метра по напред в историята и Васко, подобно на агнето бе завързан с въже. Взех ножа и го забих във врата му, което напълно му заключи късмета.

Сега единствено трябваше да накарам роднините на Васко да го изядат за мое здраве и плана бе изпълнен.

Докато влачех безжизненото тяло на Васко за единия му крак, зъбките му се удряха в коравата земя като малка мотичка, а в далечината се чуваха виковете на родителите му. Осъзнах, че не мога да се появя пред тях и да им кажа, че току що взех здравето на сина им, защото после те щяха да искат да ме убият, и да ми вземат здравето идващо от венеца, който окачиха на агенцето, което то изяде и което хората в последствие убиха за здравето на трупа, който влачех.

Нов план – отрязвам част от Васко, оставям я на скарата, след което я смесвам с останалата част от храната и обявявам тост за мое здраве, те веднъж отхапят ли цялото това здраве се капсулира само за мен ще ме трансформира в робот, който може да се превръща в спортна кола когато си пожелае!

След известна борба с ножа успях да сваля част от месото на Васко – лицето. С уверена походка, кървави дрехи, блясък в очите и чисто съзнание се запътих към скарата, където сложих фейса на Васко между шишове и кебапчета.

Миризмата на опърлени вежди се понесе във въздуха и физиономията на Васко върху скарата премина от изненадана към сбръчкана чрез бълбукане на малки мехурчета човешка мас. Взех една пръчка от земята и закачих с нея челото на Васко, след което понесох филето към възрастните и го оставих в тенджерата с готовото месо.

Бащата на Васко се пресегна с вилицата и без да гледа забоде месото от сина си, докато обясняваше за политика на хората около него. Тръгна да го захапва  и ако не се бях намесил на време, щеше да го изяде без да посвети здравето на мен.

„Чичко, днес имам рожден ден“ – казах аз и го погледнах окорено

„За твое здраве тогава, мойто момче“ – каза чичкото и вдигна високо вилицата забодена в бузките на сина му, след което отхапа и се обърна към мен, предполагаемия рожденик:

„Как се казваш, не съм те виждал досега?“

Но, аз вече се бях превърнал в робот-количка и отпрашил обратно за София.

Advertisements

therealgenadi @ twitter

Категории

Авторски права

Съдържанието на сайта е с права по CC 3.0 . Адвоката ми е от еврейски произход и се гордее с това. Не кради, не копирай без да цитираш източника, не променяй съдържанието (освен ако не поправиш правописните грешки). Не използвай за комерсиални цели. therealgenadi (маймунка) gmail.com

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 67 other followers

За Фейсбук маниаци

%d bloggers like this: