10-ти ноември 1989

Хронологията на живота на един мъж се измерва в големите първенства по футбол, които помни. И ако от европейското през 88ма във ФРГ-то си спомням само присъствието на Куман, Гулит и Ван Бастен, то от световното през 90та в Италия вече имам доста по-стабилни спомени. Между двете първенства обаче се случи едно събитие, което също остави силна следа в съзнанието ми – 10-ти ноември 1989.

Бе една от онези вечери в които залисан от игра на стражари и апаши бях просрочил визата си за излизане навън, която изтичаше с края на предаването „Телевизионен справочник“. Скрит зад един Варбург от стражарите усетих мощен захват на ухото си от сили право пропорционални на гравитацията. Чувството, че ухото ми всеки един момент ще се отдели от останалата част на това, което наричах „себе си” означаваше само едно – баща ми ме беше намерил.

Когато висиш две педи във въздуха държан от мощната ръка на дългогодишен работник в ЖП-то и по този начин прекосиш междублоковото пространство осъзнаваш, че е по-добре да загубиш достойството си в махалата отколкото ухото.

Едва когато бях пренесен обратно вкъщи забелязах, че се случваше нещо странно. Ехидната усмивка на баща ми не слизаше от лицето му дори след като аз бях заземен за пода и отново удостоен с правото на собствен ход.

За да разберете сложната социална обстановка в която израстнах е добре да направя няколко пояснения. Роднините на баща ми са антикомунисти до 9то коляно, неговия дядо е бил разстрелян от комунистите, неговия баща е лежал в Белене, неговия брат бе в затвора и макар да бе хванат да краде от Винпром-а в който работеше, версията за пред света, разбирай комшиите, е че е станал жертва на политическа репресия.

И докато баща ми ненавиждаше комунистите, при майка ми нещата стояха по друг начин. Тя е дете на активни борци против капитализма и фашизма, нейните баба и дядо са били разстреляни от царски офицери, самата тя бе партиен секретар, а най-голямата и гордост бе брат й, който по това време бе офицер от Държавна Сигурност. В този микрокосмос на студената война посрещнах оставката на другаря Живков.

Да гледа централната емисия Новини се бе събрало цялото семейство. От екрана на телевизора ни погледна за пореден път бай Тошо, но този път физиономията му не бе така безгрижно инфантилна както бях свикнал да го виждам. Инфантилността в излъчването на другаря Живков не можеше да се изкорени, но безгрижието бе заменено с изражение, което показваше че е осъзнал, че са го преебали. Лицето му невербално изказваше послание „Стига бе, копеле, верно ли ми го направихте тоя номер? “ докато гледаше към Петър Младенов и Андрей Луканов.

След новината за оттеглянето на Тодор Живков, баща ми стана и извади от хладилника три банана и един шоколад Тоблерон след което заяви „Отсега нататък ще живеем като хората на Запад”. В съзнанието ми веднага изкочи образа на западни хора, които закусват, обядват и вечерят само банани и корекомски шоколад. Представих си как бабите на Запад в градините си на село отглеждат единствено банани, а в магазините има само това, което им трябва на хората да живеят пълноценно – Тоблерон и шоколадови яйца. Във въображението ми се появиха мусака и кебапчета от банани и тоблерон, кюфтенца като шоколадови яйца – в средата с играчка. Опитвах се да се адаптирам към това, което асоциирах със западния лайфстайл.

През това време майка ми обясняваше нещо разпалено по телефона с колежка като спомена многократно словосъчетанието, което щеше да съпътства почти всеки неин разговор през следващите 20 години – „съкращение от института”. Баща ми триумфално излезе от вкъщи с намерението да се присъедини към тълпата от други интелектуално необременени, но за сметка на това емоционално заредени, труженици пред Народното Събрание. Неговата цел бе да вика „Долу БКП” пред камерите на БНТ, нетолкова воден от демократични принципи, колкото от факта, че когато го видят роднините на майка ми ще полудеят от яд.

Два часа по-късно бащата се върна. Ентусиазма му бе спаднал и въпреки, че мисията му бе изпълнена и той присъстваше в повечето кадри на утрешната емисия на „По света и у нас“, имаше смесени чувства от митинга. Голямото разочарование бе дошло от факта, че човека с мегафона, който най-силно е викал „Долу БКП” е бил брата на майка ми, моят вуйчо, за когото вече споменах, че бе действащ офицер от ДС по това време.

С времето, както повечето присъстващи на въпросния митинг, баща ми разви избирателна политическа амнезия особено когато ставаше въпрос за създаването и спонсорирането на Съюза на Демократичните Сили. Пусна си брада и закачи десетки икони из къщата – психична болест, която в България се нарича „християн-демократ”. Християнската религия е известна със своите демократични ценности – хората гласуват да убият Иисус, но Господ им го натриса пак. Нали се сещате и за онзи случай, в който хората се събрали и гласували десетте божи заповеди. Християн-демокрацията е оксиморон сравним с ислямски-феминизъм.

От демокрацията аз кюфтета по средата с играчка не видях. Това, което спечелих от промените бяха лепенки с лъвчето на СДС, които закачих върху училищната си раница, секцията, гардероба, хладилника и асансьора. Майка ми получи съкращение от института, в който е работила цял живот и понеже по Живково време единственото, което се е изисквало от нея е да ходи на работа, тя не притежаваше никакви умения и си остана безработна – типичния избирател на БСП.

Единствения, който спечели от 10ти ноември бе вуйчо. Той през годините стана собственик, по хронологичен ред, на финансова къща, охранителна фирма, чейндж бюро, акционер във фалирала банка, собственик на бензиностанция в близост до Югославската граница, частен фармацевтичен завод за производство на амфетамини, инвестиционен посредник на БФБ и строителна фирма специализирана първо в изграждането на хотелски комплекси по морето, а после и пътища.

Баща ми няколко години след десети се разочарова от СДС-то и с времето гласува за Жорж, НДСВ, Новото Време, ДСБ и ГЕРБ. Факта, че всеки път вуйчо ми участваше като ревностен привърженик и спонсор на въпросните политически формации тате определя като чиста случайност.

Митко Парашкевов Президент!

35 Отговори на “10-ти ноември 1989”

  1. Пак вмъкна някакви интелектуални нотки. Генади не е Генади. Добро е!

  2. Колко точно описва това не малка част от българите и тяхната участ след 10ти. Жалко, че при много хора осъзнаването след опиянението дойде много по-късно. Като чичо ти в България с лопата да ги ринеш. Прабаба им викаше „фурнаджийски лопати“ т.е. все се въртят и все отгоре си седят демек управляващи. Е може би заради това много хора напуснаха страната и ще продължават да напускат. Управниците са еднакви, а само цветовете си менят.

  3. […] This post was mentioned on Twitter by Божидар Божанов, Генади. Генади said: 10-ти ноември 1989: http://wp.me/pKFFc-9e […]

  4. Ахсахахахаха Това с лъвчетата си го спомням сякаш беше вчера. Нашите донесоха тестета с лепенки и бяхме облепили всички секции, гардероби и… 😉 😉 😉 дори хладилника! Статията е много силна и представя удивително прост и белезнен от искреност популярен модел у нас, елементи от който са валидни за една плашеща част от семействата съвременници на промяната.

  5. генади, ся либеругите и седерастите ше кажат че си комунис и ше те махнат от блогрола им:)

    1. Напоследък комунизма си има нов скъп лидер в лицето на охранителя на Тато, който само се надява да направи 1% от това, което е направил правешкия кретен.
      Кой ще ми каже, че съм комунист? Читателите на най-некадърния журналист и бивш агент на ДС в БТА Иво.бг или избирателите на другаря Костов преподавал полит-икономика женен за партийната секретарка?
      Когато хора като Луканов биват наричани бащи на демокрацията и някой си мисли, че президента Желев е направил преврат докато си е пиел пиенето в кръчмата на СУ, думата комунист няма как да е обидна. По-скоро описва бляна на един некадърен и интелектуално смачкан народ да има какво да яде, ако може без да работи.
      Моята политическа ориентация е „всички са идиоти“. Дотук винаги излизам прав.

    2. Продавам bless-нато кале и енергийно-активиран ацетон. Събери цялата дружина анархота, ще има намаления. А може и един безплатен курс по САИ, за да не ви шамарят скинарчетата по улиците.

      1. #4 – I know you heard this before – Never get high on your own supply.

  6. Добре описано. Аз помня само съобщаването на събитието по новините, но най-вече недоимъка след това. Родителите ми постоянно висяха по опашки за елементарни продукти като олио, баба ми си изгуби спестяванията в някаква пирамида, а моя милост получаваше 12 лв. стипендия на нередовни интервали… А в парламента стоят все същите индивиди с прякори като Тъпото, Лесната и Фурнаджийската лопата.

  7. хахахахаха,мн свежо,поздрави вуйчо ти и благодаря

  8. Ще започна с това, че думата комунуид не е напълно идентична с комунист. дъриългенади не е комунист. Значението на гореспоменатия термин е по-скоро в пълна победа на комунистическия вирус в процеса на формиране на комунуида – биологична единица, оперирана от нормални човешки чувства, като оптимизъм, способност на надежда, обич и др. За сметка на това комунуидът е пре-надарен с цинизъм и жлъчно чуство за хумор, често пъти напълно болестно. Способен е да си представи, че при ситуация в която живее с родителите на гаджето си ще изпадне в ситуация – „влизаш в банята и виждаш бащата на жена си да си бие чикии с пръст в гъза.“ (от туитъра на комунуидния автор). Примерът е само за онагледяване.
    Сега в първо лице:

    Неуважаеми циничен Генади,
    Написал си една забавна на моменти история. Мен лично тя ме обижда. Обижда ме с това, че докато ти пишиш, величаво, от лъскавото си офисно столче, как „10 ноември си е религиозен празник. Малоумници празнуват нещо, което никога не се е състояло“, пропускаш да оцениш факта, че през въпросното време, изминато оттогава десетки хиляди хора се надяваха, надяват се и ще се надяват на един по-добър път, в който вложиха, влагат и ще влагат огромни количества киловатчаса лична енергия, оптимизъм и труд.
    Текстчето ти опошлява тези усилия с помощна на 30тина реда вестникарски клишета. Не ме интересува, колко ти е елементарна средата, главата и средствата – това не е оправдание.

    Смятам, че дължиш извинение на тези, които живееха през тези години без циничните ти късогледи очилца.
    Не смятам, че ще си способен да го разбереш.

    твой непознат, Бегемот Афанасиевич

    1. Извинявай, но си тъп и досаден. Това, че си се разчувствал толкова и си го приел лично навътре означава, че си се разпознал в историята. Това за мен е много по-силен комплимент, отколкото ако някой ми каже „браво“. Благодаря ти.

    2. Драги Бегемоте,

      когато някой сляпо е влагал надеждите си, бил е лъган, сляпо ги е влагал отново, пак е бил излъган, после пак и пак, и пак, и пак, и пак… този човек така или иначе е пре*бан, но поне може да има достойнството и доблестта да се изправи и да каже „Да, бе, пре*бах се“, вместо да кълне като бабка.

    3. А ти си толкоз тъп, че няма накъде! Не разбра ли, пардон, не пресметна ли,че от 10.11.1989 до ден-днешен минаха точно 22 и половина години, т.е. точно половината на онези 45 години, а ние…все още сме в преход, ТИКВО! Заради такива като тебе и малуомниците, дето си лепяха картинки с лъвчета, надявайки се да се превърнат утре в Банани и Тоблерони!

  9. Това за христиандемокрацията трябва да влезе в учебниците! Чудесен текст 🙂

  10. Тази история на прехода е по-добра от всичко, което съм чела по вестниците. Вече ти се заформя нова фенка.

  11. до Бегемот Афанасиевич

    извинявай,че се намесвам,но съм сигурен,че ти си 1 от теа дето е гласувал за жорж ганчев,след което за царя и сега си убеждавал цялото си семейство да гласува за бойко мутричката и понеже си от село най вероятно и ти като другите селяни не си бил запознат с факта че гласуваш за мутра,а за некъф пич с кожен шлифер с умения да си държи главата на една страна(която притежаваше и моето куче приживе) докато изрича поредната глупост от която ти си вдъхновен.също така си го написал с невероятно мн излишни псевдоинтелектуални лайна с които се предполага ,че ше блеснеш на едно друго,по високо ниво.бе с 2 думи мн си тъп

  12. Свинята е жалко комунуидче с майка, която трепери да не я съкратят от института… възпитавана от майка-боркиня против капитализма. После е „парадоксално“, че си представя бащата на жена си да си бие чикии с пръст в гъза и остроумничи с шегички за катастрофата на Гунди…

    1. Разделиха овцете на сини и червени и ги насъскаха една срещу друга. И запазиха стария си репресивен апарат, но го облякоха в нови дрехи – отначало в анцузи и ланци. А овцете са едни и същи – блеят слабоумно в посоката, която им кажат. Проблем идва когато някой намекне да попита сините овце защо празнуват най-демократичния празник на вътрешния преврат на омразната им БКП подпомогнат от КГБ, а червените овце защо техните народни хора изнесоха парите им в чужбина и после ги върнаха чрез приватизация и умножиха по останалите им овчи спестявания чрез фалирали банки.
      Парадоксалното е че е овцете радетели за свобода на словото имат голям проблем когато някой си изказва мнението, а овцете в червено са толкова апатично свикнали с идеологията си на вълно-носители, че са готови да жертват свободното си блеене в полза на осигурен ексистенс минимум от въздух, вода и храна. Те нямат и амбицията за повече.
      Най-демократичния празник го измислихте да е вътрешнопартийния преврат на БКП подпомогнат от КГБ. Това да считаш този ден за празник означава да си фен на КГБ, Луканов, Младенов и Лилов. Страхотна революция, само дето не може да ме убедите, че кукления театър с овце е документален филм.
      Радвам се че така насериозно приемате моя туитър. Това говори само по себе си достатъчно за капацитета на овчия мозък.

  13. Хаха байдалай е права – обидиха ти се и ти казаха, че си комунист, щото не празнуваш 10-ти ноември. Иска им се да е имало революция, а то е нямало. Революция е имало в Полша, Чехия и Унгария, но точно в София – не. Революция е имало и в Берлин, щото са бутнали една охранявана от армията стена, деляла града на две. По това време в София само гледали по телевизията че бутат стената, и така станало ясно, че нещата няма да са същите оттук нататък. Revolution will not be televised казали през 70-те, а в София е било обратното – по телевизията казали, че ще има революция. Голяма революция.

  14. Ей, човече, не знаех, че се вълнуваш от политика. Сега ще допълзят всички кретени от фоумите на Монитор и Сега и ще ебат майката на Генади с Голфа и Бъбреците….апропо – пише се „обяснявам“, оправи си го във всички останали публикации. Поздрави от вуйчо ти Селтакис!

    1. В тази държава всички се интересуваме от футбол и политика. Не искам да правя изключение и да се цепя от колектива.
      Корегирах думата. Не е лошо да знаеш как се пишат някой думи, но е по-готино да не знаеш и да не ти пука.
      Пише се „Сега“ и „Монитор“.

      1. не искам да остроумнича, но се пише коригирах 🙂

      2. Готино е да си важен, но по-важното е да си готин, а? Да не краднеш и ти, перифразирайки?
        И не, кавичките не са задължителни…….

  15. Ако щеш вярвай, но бях на път да сложа кавичките, ама си викам: „Нека да оставя някакъв повод да си початя с Генади в неговия блог, че ми е едно такова мрачно и самотно“

  16. Нищо лошо не съм видял от комунягите, стига сте ги псували. Моите клиенти са предимно такива. Други навитаци за хиперсенси няма. Не мога да понасям само тези подпичковци и подмочковци дето се барат за млади комуняги. Нямат 5 пари в джоба и само се друсат вместо да се посветят на безконтактните бойни изкуства. Ебал съм ви майките пичове, нищо не става от вас. Оня мангал Костов верно ще се окаже прав че им е калпав генетичния матрял на комунягите. Старото поколение какви хора само, а младите социалисти, анархисти и тем подобни – по-добре да си бяха останали чекия на килима.

    Анатема!

    1. Виж Митак, сериозно говоря – скоро наближават президентски избори. Ти си единствения за който бих гласувал. МОЛЯ ТЕ, КАНДИДАТИРАЙ СЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ, защото много малко ми остава да излезна на улицата и да започна да крещя на всеки срещнат „НЕ МЕ ПРЕДИЗВИКВАЙ“ и тогава просто не отговарям за последствията.

  17. Генади, лъжеш за баща си! АЗ не познавам никой, който да е бил репресиран или да се борил срещу комунизма! Значи такива хора НЯМА!

    1. И аз не познавам Лео Меси, но това не значи, че няма по-добри футболисти от Марчо Дафчев.

  18. Бих казала Генади – чудесен анализ! Винаги се дразня като наричат комунисти онези дребнобуржоазни еснафи ( малко се получи тавтология)! Те и веднага след 9 септември са се обърнали към силния, а между другото от една небезизвестна историчка научих, че през периода от 500г. много са приемали исляма за да просперират. Този тип хора са просто или кариеристи или амбициозни хора без морал. Те не могат да бъдат каквито и да е било –исти. Те просто са кариеристи! А сред работещите в ДС имаше и много порядъчни хора, както и сред анонимните доброволни сътрудници на тази организация имаше много подлеци и доносници, които останаха неизвестни.

  19. Ей, Генади, ти си изключително талантлив и умен! Преди да съм отнесъл някоя кисела забележка, да кажа още, че прелиствам блога ти с една надежда: следващият текст да е по-дълъг.
    Обаче за 10-ти ноември мисля, че сбърка. Вместо с тея и с онея, подигра се с опита да се променят нещата. Имаш право да не харесваш Иван Костов, но какво лошо видя в промяната? Щеше ли да го има твоят блог, ако не беше 10-ти? Щеше, таратанци. Или щеше да си емигрант, или да коксуваш текстовете си в таен бележник, докато в живота главната ти цел би била да си намериш джинси.
    Макар и запален почитател на Иван Костов, пожелавам ти да не спираш!

    1. Благодаря за комплиментите.
      Аз не мисля, че разпада на социалистическия строй е благодарение на 3ма дисиденти, които в последствие се оказаха агенти на ДС, Жельо Желев, който си пие пиенето заедно с още няколко човека в кръчмата на университета и 1000 човека, които викаха пред НС, когато срещу теб са генерали и офицери от ДС и агентурното бюро на КГБ в България. Според мен това че пада комунизма в България не зависи от българите, а просто е въпрос на реалност, когато коминтерна е фалирал и Горбачов отива към перестройка. За мен лично да празнуваш 10 ноември винаги ще си остане да празнуваш празника на вътрешния преврат на БКП от страна на КГБ агентите Младенов и Луканов. Това, че в момента аз мога да кажа това, което мисля не е заради младенов и луканов или костов и желев. Има по-голяма картина на нещата.

  20. Истината е,че комунягите сами си направиха преврата за да може с откраднатите народни пари да се изнесат на запад,както и стана?Как може да си помислите,че при онази силна ДС,която и до днес продължава да обърква съдбините на България ,,трима дисиденти,, могат да извършат преврат?А и тези,,дисиденти,,не са такива,а агенти на вездесъщата ДС.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: