You are currently browsing the monthly archive for ноември 2010.

Повечето хубави игри се базират на враждата между добрия герой притежаващ свръхестествени способности­ и лошия герой, който се опитва да открадне нещо принадлежащо на протагониста . Разбира се, когато става въпрос за супер сили, никой не е по-напред в материята от Митко Парашкевов – хиперсенс, машина на времето, ясновидец, но най-вече известен с това, че е измислил бойното изкуство САИ – „Самоотбрана с интелект”.

Крадецът, или накратко казано Иво Сиромахов, пък е известен с това, че работи с материали и идеи на народното творчество, което дефинира като всичко в Интернет, което още не го е преписал. Веднъж контент, който се намира в Интернет бъде копиран от антагониста, се превръща автоматично от народно творчество в негова лична интелектуална собственост, защитена от „Закона за авторското право и сродните му права”.

След тази кратка интродукция искам да ви представя и моя ТОП 10 на игрите посветени на епичния дуел между силите на Митко Парашкевов и Иво Сиромахов.

10 – Super Mitko


Super Mitko живее в царството на гъбите, което съществува и се намира малко след Говедарци. Въпреки че бачка като водопроводчик Супер Митко е женен за Принцеса Тоудстул (Princess Toadstool), за която повечето мъже биха казали, че става.


В един момент обаче перфектната двойка – каналджия и принцеса, бива разделена от Иво Сиромахов, който открадва принцесата. От тук насетне за Митко Парашкевов спасяването на неговата любима става фикс идея и той започва да използва САИ срещу силите на Сиромахов.

В крайна сметка, Митко Парашкевов успява да освободи принцесата от мазето с лава, в което я държи Сиромахов и тя се връща отново да живее с хиперсенса водопроводчик.

9 – Sonic The Hypersense 3 and Knuckles


Sonic The Hypersense е псевдонима на Митко Парашкевов, с който е известен в SEGA игрите. Той е по-могъщ супер герой от Супер Митко, защото благодарение на САИ, развива скорости непонятни за друг герой от игра през 90те години.


(кликнете върху снимката за по-голяма версия)

По принцип основния beef на Митко за SEGA е с д-р Роботник, който чрез традиционна медицина е затворил душите на горски животни в телата на роботи. В Sonic 3 обаче се появява и Иво Сиромахов, който в самото начало краде медальоните на Митко Парашкевов, след което Митко тръгва да го гони.

8 – Contra


Бившите командоси Митко Парашкевов и Иво Сиромахов са обединили силите си с една единствена цел – победа над терористичната извънземна организация Red Faction (аka Iron Brigades Ultras Union- I.B.U.U.), която планира да превземе целия свят.

Tози път различното в геймплея, е че Сиромахов и Парашкевов играят кооперативка. Уловката е че, Сиромахов КРАДЕ винаги оръжията, които пуска играта и Митко е принуден да цъка с първото оръжие през цялото време. За Митко това не е особен проблем тъй като владее САИ, но въпреки всичко хиенстването на Иво дразни адски много.  Иво не мисли че прави нещо лошо понеже според него когато играта пуска оръжия те са народно  творчество, на същия принцип играта пуска от време на време в Интернет готови текстове.

7 – SAI Soccer


Какво става като смесим “Самоотбрана с интелект” и футбол. Отговора е елементарен – Nekketsu Kōkō Dodgeball Bu: Soccer Hen. Говорим за най-добрия футболен симулатор, който някой някога е възможно да създаде!!!

На скрийншота: отбора на Иво Сиромахов е с белите екипи, а Митко Парашкевов е с червените.  Ясно се вижда как Иво Сиромахов ОТКРАДНА ДЖИЙЗЪСА ОТ ТРИ КОРНИ и сега той играе в неговия отбор.

Ето сега и фактите относно това как Сиромахов ОТКРАДНА ДЖИЙЗЪСА ОТ ТРИ КОРНИ. Според документите на играча Джийзъса, той не е бил собственост на ФК „ТРИ КОРНИ”, а само е играл под наем там. Реално правата му са се държали от ФК „Народно Творчество”, които го продават на отбора на Сиромахов – „ФК #SIROMAHOVFACTS” срещу всичките шест бройки от новата книга на Сиромахов. Цифрата е огромна за мащабите на Сиромахов, защото е шест пъти повече от общата бройка на продадените копия от предишните му няколко книги.

6 – Mortal Kombat


Mortal Kombat е основоположник на хубавите игри с бой на ръчките. В основата на Mortal Kombat е епичен турнир, организиран от Иво Сиромахов, който е взел Джийзъса за заложник.

Джийзъса, който Е ИЗВЕСТЕН КАТО ГЕРОЙ НА ТРИ КОРНИ, е отвлечен от Сиромахов и седем претенденти се опитват да го освободят. Митко Парашкевов е hidden character, който се отключва след като направиш Double Flawless на нивото с моста.

В Интернет досега можеше да намерите как се правят магиите на всички играчи без тези на Митко Парашкевов. За първи път тук публикувам неговите Special Moves.

Митко Парашкевов SPECIAL MOVES:

Хвърляш пръчката и бягаш”: Back, Back, Low Punch

НЕ МЕ ПРЕДИЗВИКВАЙ”:  Back, Down, Forward, High Punch

Finishing move/Fatality – „Оставям 50 лева тука и не искам никой от вас да може да ги вземе”: Down, Back, Back, Back, High Kick

Street Fighter II не фигурира в класацията само по една единствена причина – GUILE. Когато си на 10-12 години да разбереш как се произнася името на тоя тип е невъзможно. Всеки трафопост с ръчки си имаше собствена версия – Жули, Гуиле, Гуйл, всякакви вариации на темата съм чувал, но не и Гайл. Чак когато излезе филма разбрах как се казва, но въпреки това голяма част от хората продължиха да му казват Жули. Получи се така, защото обикновенно най-добрия на дадена игра има най-авторитетното мнение. А най-добър на Street Fighter не се става като седиш в час по английски, всъщност точно обратното. Колкото повече бягаш от часовете толкова повече време имаш да киснеш по ръчките.

5- Snow Bros


Отново класическа предистория – Митко Парашкевов и брат му са принцове и са женени за две супер путки. В един момент Иво Сиромахов се появява, замразява ги и им открадва девойките все едно са графит на Банкси или снимка на цици от корица на списание.

И докато Иво Сиромахов се надява никой да не е чувал за най-известния тип, който рисува графити, Митко Парашкевов си проправя пътя през 50 нива и пет боса, за да спаси момите.

4 – Monkey Island II


Тази игра ми причини първото отваряне на речник за чужди думи.

Митко Парашкевов е представен като момък на име Guybrush Threepwood – млад левент, финансово осигурен с амбиция да стане пират. Още в началото се сблъскваш с Иво Сиромахов – пират на име Ларго ЛаГранд, който припознава скъпоценностите ти за народно творчество.

Една от най-добрите игри в жанра „Вече не правят такива игри„. Всички локации имаха различна перспектива и това създаваше уникално чувство за пространственост за разлика от сегашните триизмерни лайна.

Това е една от онези игри, заради които ядеш тебешир, сурови картофи, спиш на отворена врата и отиваш при училищната лекарка на 10 литра кола и две кафета с кръвно долна граница около 1000, само и само да се докопаш до заветната зелена бележка с трите вълшебни букви – ОВИ.

3 – Cadillac and Dinosaurus


Още една кооперативна игра, в която Митко Парашкевов и Иво Сиромахов играят заедно.

Малцина от вас знаят, но всъщност играта е направена по действителен случай. Става въпрос за ГМО учен, който успява да клонира различни видове динозаври с хора.  Ефекта е поразяващ – армия от дебели, ножари, пънкове-джуджета и рокери, започват да се бият на страната на учения, вероятно защото той им е обещал, че също ще ги направи динозаври.

В играта има 4 character-а – Митко Парашкевов, Иво Сиромахов, Жената и Дебелия. Аз играя с Митко Парашкевов, защото единствен може да прави подсечки.

Основния проблем за играчите е наличието на Иво Сиромахов, който непрекъснато КРАДЕ кръвта и оръжията и за Митко Парашкевов никога не оставя, шоколад или мелба, да не говорим за барбекю. Пицата оставена във варел или сандвича, който е между няколко гуми натрупани една върху друга, НЕ СА НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО – щом съществуват, значи някой все пак ги е оставил там.

2 – Final Fight


Тази игра е била замислена като продължение на Street Fighter I, но в един момент Capcom решават да я пуснат като самостоятелно заглавие. И ТО КАКВО!!! Играта е позната и под името Червения, Белия и Митко Парашкевов, защото това са и героите, с които си избираш да играеш.

Митко Парашкевов, разбира се, е най-силния character. Единствен той има способността да прави камбани, понеже Червения и Белия не владеят САИ.

Историята на играта е леко тривиална, но си заслужава. Митко Парашкевов е кмет на града и в един момент получава видео сигнал, че Иво Сиромахов му е ОТКРАДНАЛ дъщерята, която е и гадже на Червения, който от своя страна вика Белия да му помогне, да пребият разни шушляци, пънкари, Слаш, Аксел и няколко вида дебели преди да си я върнат.

SPOILER : Накрая пичката тръгва с Белия, вместо с Червения, деба и курвата.

1 – GOLDEN AXE


Лично за мен това си остава най-голямата класика, когато става въпрос за „Сиромахов VS Парашкевов“.

Имате право да си избирате измежду 4 играча – Мъжа, Жената, Джуджето и Митко Парашкевов. Митко е твърдо решен да намери Иво Сиромахов и с помощта на САИ да му обясни, че не е прав ДА КРАДЕ ОТ ТУИТЪР. За целта той трябва да премине през армия от орки, скелети, пички и хора използвайки само „Самоотбрана с интелект“.

Митко Парашкевов обаче е преследван през целия си път от Иво Сиромахов, който само го чака да заспи, за да започне да му краде нещата.

Но наглостта на Иво Сиромахов бива наказана веднага щом Митко Парашкевов се събуди и започне да го налага с пръчката подавайки информация чрез нея, че не е прав да краде от втората по популярност социална мрежа, понеже рано или късно ще се разбере и ще стане за смях на много повече хора отколкото си представя и в един момент всички ще асоциират неговото име с кражба и евентуално с ясновидец-шарлатанин-сенсей.

– THE END –

Credits…

Използвани са снимки от следните сайтове:

Снимки на Иво Сиромахов – тук, тук и тук .

Митко Парашкевов – тук и от канала му в Youtube.

Авторските права на показаните игри принадлежат на Capcom, SEGA, Midway, Toaplan, Nintendo и Technos.

Всички картинки в постинга, както и в сайта са с права Creative Commons. Може да ги използвате, но посочвайте този сайт като източник. Ако някой иска да слага линк към тази статия, бих препоръчал да го направи като сложи линк на словосъчетанието „Иво Сиромахов“, което ще покачи SEO-то при търсене в Google. ЗАЩОТО ИСКАМ ДА СТАНА ИЗВЕСТЕН НА ЧУЖД ГРЪБ.

Чувствайте се свободни да правите свои вариации на колажи на компютърни игри по темата #siromahovfacts или „Митко Парашкевов VS Иво Сиромахов“. С удоволствие бих промотирал и вашите усилия да станете известни на чужд гръб, само ми драснете мейл.

#siromahovfacts © 2010

Народно творчество:


Pacman – Сиромахов от vdiag /  „На Инат“-  TV7

SVEN от lammoth – тук вече говорим за изкуство!!!

Advertisements

Запознахме се в Интернет. Тя – манекенка, писателка, художничка, фотографка и модна дизайнерка, аз – фен на Тони Стораро, Локо София и Митко Парашкевов.

Започнахме да не излизаме заедно и нещата станаха сериозни. Когато двама човека в днешно време не излизат заедно, означава че седят пред компютрите си по едно и също време. Тя ми пращаше линкове към модни списания и романтична поезия, аз й пращах вибокс клипчета от live изпълнения на Тони Стораро с указания на коя секунда точно да паузира и хората върху коя маса да гледа, за да може да ме види в далечината в гръб.

Аз натисках бутончето с палецa нагоре когато тя споделяше линкове с поезия на френски без да имам и най-малката идея какво пише там,а тя коментираше моите статуси относно престъпното съдийство на мача Литекс – Локо София без дори да е гледала един мач през живота си. Тя мe препращаше, с голям ентусиазъм, към Интернет страници, в които имаше странно изглеждащи скъпарски дрехи, аз я поздравявах с хитовете от Payner Hot Auto Summer Pop-Folk Hits Vol. 9.

Тя стоеше до сутринта, за да си говорим, аз влизах през деня в Интернет, за да разбера къде е и какво прави. Тя ми казваше колко са грозни и безвкусни останалите жени с които съм приятел във Фейсбук, аз пращах лични съобщения със заплахи за физическа саморазправа на всеки нещастник, който имаше наглостта да оставя коментари на нейната стена или да харесаше късметчето, което си бе изтеглила.

Аз коментирах под снимките на нейните приятелки, че са по-дебели и грозни от нея, тя каза за споделените ми линкове на химна на МВР от Веселин Маринов и песента за Икебаната от Някакъв Педераст, че за първи път ги вижда и че се чуди откъде ги намирам тези свежи неща.

И така мина половин година, докато не решихме да се видим на живо. Цяла седмица се подготвях за този изключителен момент. Не можех да пропусна шанса си, защото тя беше най-специалното момиче на света. Трябваше да изглеждам така, че тя да ме хареса. Подбрах тоалет, с който да приличам на хората от снимките в чуждестранните сайтове за мода, които тя четеше. Смених Демобаза/Енерджи гардероба си с облекло, което считах че отговаря на нейните очаквания за това как трябва да изглежда перфектния джентълмен. Отидох на срещата облечен в сива федора шапка, меланж блейзър, риза на карета, кашмирен елек, сиви панталони – всичко Brioni и обувки Church’s.

Тя бе възприела същата стратегия за срещата ни – бе се облякла с дрехи, които според нея би носила идеалната жена в моите очи – тигрова ластична рокличка, която едвам й покриваше задника и черни кожени ботуши над коляното, с много капси и катарами завършващи с козината на умряло бяло пухено животно.

Аз бях направил резервация за Къщата с часовника, тя бе запазила два стола на бара на дискотека в Студентски Град където вечерта гостуваше Тони Стораро. По време на вечерята аз говорих за Жерар дьо Нервал и Теофил Готие, а тя на висок глас се възмущаваше от това как може чернодрешко травестит като Ангел Ангелов да се подиграва с труда на момчетата в мача срещу Литекс.

В чалга дискотеката в Студентски Град тя знаеше текстовете на хитовете на Тони Стораро благодарение на моите статус съобщения, аз от своя страна бях съкрушен психически и въобще не ми беше до чалга. Дори се чувствах неудобно носейки обувки, които струват повече от дрехите и месечната издръжка на компанията студенти-маниаци от съседната маса.

Тя бе осъзнала, че иска да се забавлява без да я притесняват задръжките й, които сама си бе наложила от страх да не я помислят за повърхностна селянка. Аз разбрах, че не търся жена, която да изглежда като клонинг на 99% от посетителките на нощните заведения в Студентски Град. Всеки от нас бе променил другия и макар да не го осъзнавахме си бяхме полезни. Аз й помогнах да се отърси от комплексите си спрямо чалга заведенията и тя изглеждаше така все едно за първи път през живота си се забавлява истински.

Върнах се в къщи и я ИЗТРИХ от приятелите си.  Едно е да престанеш да се виждаш с някой, друго е да го ИЗТРИЕШ. Най-близко в емоционално отношение до това да изтриеш някой във Фейсбук е да му направиш аборт след като се е родил.

Сега отново си перкам бело в Червило и нося Демобаза. Пак може да ме видите върху масите в Студентски Град на лайвовете на Тони Стораро. Взех си поука, а именно – започнеш ли да се променяш заради друг човек, значи проблема е в теб.

Преди няколко дни ми се образува страшно много смях в следствие на три съобщения, които получих по фейсбук. Разбира се, ги препратих на приятели и познати. Днес реших да публикувам скрийншотите на тукашната общественост, за да може да ги оценят всички както си трябва.  Аз нямам тайни в личния си живот – Обеля не е голям квартал и всички се познаваме така или иначе.

Човека се извинява, че за 24 часа в рамките на които е изпратил първите две съобщения не е изтрезнял, абсолютно разбираемо, но това върху което искам да прикова вниманието ви е друго. Става въпрос за репликата „Това, разбира се, по-богат няма да те направи, но поне може да станеш още по-известен“ .

Следващия път когато ми се наложи да наемам хора задължително ще я използвам.  Да не говорим, че с темповете с които се продава въпросното списание Максим нищо чудно Олег Даневски да кандидатсва скоро за работа при мен. А той какво работи освен хедхънтинг ли? Ами прави разни неща на фотошоп. Предполагам, когато са решили в редакцията да се свържат с мен той е бил най-трезвения.

И докато сме на темата за въпросното списание, днес разбрах в туитър, че друг наш съвременник пише статии там -Иво Сиромахов. Тъй като Шматко е започнал кампания „Иво Сиромахов е (долен) крадец“ реших, че малко визуална помощ няма да е излишна, за да се разбере за какво точно става въпрос.

Олег и Иво, от това няма да станете по-богати, но поне може да станете още по-известни.

П.П. Познайте кой е откраднал идеята на Три Корни?

П.П.П. Как автора.ком ми открадна JPEG-a най-нагло. И после се поправиха, браво на тях.

П.П.П.П. #siromahovfacts е отговор на наглото посегателство над авторски материал на Три Корни.  Не съм аз инициатора, но подкрепям 100% инициативата. И ПРЕСТАНЕТЕ ДА МИ КРАДЕТЕ JPEG-А МАЛОУМНИ МЕДИИ, ДА ВИ ЕБА МАЙКАТА ПРОСТА!

П.П.П.П.П. Статия в Капитал относно #siromahovfacts

Хронология на #siromahovfacts – guide  за „журналисти“

1. Шматко a.k.a. @stoynoff пуска линк към фейсбука на Сиромахов, от който личи, че е преписал многократно ретуитвани туитове (ако си тъп журналист и не разбираш какво е това – ПРОСТО НЕ ПИШИ ПО ТЕМАТА)

2. Аз пускам в този постинг скриншоти от разговора си с арт директора на Максим, който прави впечатление на хумористичен неадекватник, и за да не е много къс постинга слагам и два скриншота от фейсбука на Сиромахов с отрязани парчета от източниците появили се в туитър по-рано, понеже и той пише в списание Максим, което е МНОГО ЗЛЕ и в него работят сдухани, безидейни и скучни палячовци.

3. Сиромахов казва във форума си, че това са вицове, които са народно творчество, аз се опитвам да стана известен на негов гръб и всичко е законно според закона за авторското право. На мен не ми пука за никакви закони, но все пак той си признава, че си „ИМА ИЗТОЧНИЦИ“ от които копира материал.

4. Нищо не се случва един-два дни.

5. ТРИ КОРНИ пуска ето тази статия от която ясно си личи, че Сиромахов е преписал ЦЕЛИЯ CHARACTER на Благо Джийзъса – ТОВА Е И ОСНОВНИЯ КАТАЛИЗАТОР за#siromahovfacts

6. Стартира се #siromahovfacts в следствие на кражбата на Джийзъса. Според 8biterotic хаштаг-а (който някой от вас кретени-журналисти наричат грешно канал) е започнат от @Dogan_Marketing.

7. Всякакви тъпаци от знайни и незнайни медии пишат по темата пълни глупости, които нямат нищо общо с реалността, но все пак е добре, че давате гласност на темата СИРОМАХОВ КРАДЕ.

8. Става ясно, че Сиромахов е ОТКРАДНАЛ и две от кориците на книгите си, едната от най-известния автор на графити, другата от известен фотограф в Англия. Освен това НАВРЪХ ТРЕТИ МАРТ е прочел под предлог, че е автентичен исторически документ Предсмъртното писмо на Васил Левски, което е художествена измислица на chergar.

9. Проблема НЕ Е В АВТОРСКИТЕ ПРАВА на туитовете, а в това как един така наречен „автор“ на едно от най-популярните ТВ шоута у нас краде туитове и си ги пуска във фейсбука където събира адмирациите на селяни и отчаяни жени на средна възраст, плюс че ги говори същите ЧУЖДИ реплики от фейсбука си и в малоумното шоу на Слави. Става въпрос за това, че е жалък, не че нарушава закона за авторското право. И ПО-ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ Е ЧЕ Е ПРЕКОПИРАЛ ЕДНО КЪМ ЕДНО ГЕРОЯ НА ТРИ КОРНИ БЛАГО ДЖИЙЗЪСА.

Хронологията на живота на един мъж се измерва в големите първенства по футбол, които помни. И ако от европейското през 88ма във ФРГ-то си спомням само присъствието на Куман, Гулит и Ван Бастен, то от световното през 90та в Италия вече имам доста по-стабилни спомени. Между двете първенства обаче се случи едно събитие, което също остави силна следа в съзнанието ми – 10-ти ноември 1989.

Бе една от онези вечери в които залисан от игра на стражари и апаши бях просрочил визата си за излизане навън, която изтичаше с края на предаването „Телевизионен справочник“. Скрит зад един Варбург от стражарите усетих мощен захват на ухото си от сили право пропорционални на гравитацията. Чувството, че ухото ми всеки един момент ще се отдели от останалата част на това, което наричах „себе си” означаваше само едно – баща ми ме беше намерил.

Когато висиш две педи във въздуха държан от мощната ръка на дългогодишен работник в ЖП-то и по този начин прекосиш междублоковото пространство осъзнаваш, че е по-добре да загубиш достойството си в махалата отколкото ухото.

Едва когато бях пренесен обратно вкъщи забелязах, че се случваше нещо странно. Ехидната усмивка на баща ми не слизаше от лицето му дори след като аз бях заземен за пода и отново удостоен с правото на собствен ход.

За да разберете сложната социална обстановка в която израстнах е добре да направя няколко пояснения. Роднините на баща ми са антикомунисти до 9то коляно, неговия дядо е бил разстрелян от комунистите, неговия баща е лежал в Белене, неговия брат бе в затвора и макар да бе хванат да краде от Винпром-а в който работеше, версията за пред света, разбирай комшиите, е че е станал жертва на политическа репресия.

И докато баща ми ненавиждаше комунистите, при майка ми нещата стояха по друг начин. Тя е дете на активни борци против капитализма и фашизма, нейните баба и дядо са били разстреляни от царски офицери, самата тя бе партиен секретар, а най-голямата и гордост бе брат й, който по това време бе офицер от Държавна Сигурност. В този микрокосмос на студената война посрещнах оставката на другаря Живков.

Да гледа централната емисия Новини се бе събрало цялото семейство. От екрана на телевизора ни погледна за пореден път бай Тошо, но този път физиономията му не бе така безгрижно инфантилна както бях свикнал да го виждам. Инфантилността в излъчването на другаря Живков не можеше да се изкорени, но безгрижието бе заменено с изражение, което показваше че е осъзнал, че са го преебали. Лицето му невербално изказваше послание „Стига бе, копеле, верно ли ми го направихте тоя номер? “ докато гледаше към Петър Младенов и Андрей Луканов.

След новината за оттеглянето на Тодор Живков, баща ми стана и извади от хладилника три банана и един шоколад Тоблерон след което заяви „Отсега нататък ще живеем като хората на Запад”. В съзнанието ми веднага изкочи образа на западни хора, които закусват, обядват и вечерят само банани и корекомски шоколад. Представих си как бабите на Запад в градините си на село отглеждат единствено банани, а в магазините има само това, което им трябва на хората да живеят пълноценно – Тоблерон и шоколадови яйца. Във въображението ми се появиха мусака и кебапчета от банани и тоблерон, кюфтенца като шоколадови яйца – в средата с играчка. Опитвах се да се адаптирам към това, което асоциирах със западния лайфстайл.

През това време майка ми обясняваше нещо разпалено по телефона с колежка като спомена многократно словосъчетанието, което щеше да съпътства почти всеки неин разговор през следващите 20 години – „съкращение от института”. Баща ми триумфално излезе от вкъщи с намерението да се присъедини към тълпата от други интелектуално необременени, но за сметка на това емоционално заредени, труженици пред Народното Събрание. Неговата цел бе да вика „Долу БКП” пред камерите на БНТ, нетолкова воден от демократични принципи, колкото от факта, че когато го видят роднините на майка ми ще полудеят от яд.

Два часа по-късно бащата се върна. Ентусиазма му бе спаднал и въпреки, че мисията му бе изпълнена и той присъстваше в повечето кадри на утрешната емисия на „По света и у нас“, имаше смесени чувства от митинга. Голямото разочарование бе дошло от факта, че човека с мегафона, който най-силно е викал „Долу БКП” е бил брата на майка ми, моят вуйчо, за когото вече споменах, че бе действащ офицер от ДС по това време.

С времето, както повечето присъстващи на въпросния митинг, баща ми разви избирателна политическа амнезия особено когато ставаше въпрос за създаването и спонсорирането на Съюза на Демократичните Сили. Пусна си брада и закачи десетки икони из къщата – психична болест, която в България се нарича „християн-демократ”. Християнската религия е известна със своите демократични ценности – хората гласуват да убият Иисус, но Господ им го натриса пак. Нали се сещате и за онзи случай, в който хората се събрали и гласували десетте божи заповеди. Християн-демокрацията е оксиморон сравним с ислямски-феминизъм.

От демокрацията аз кюфтета по средата с играчка не видях. Това, което спечелих от промените бяха лепенки с лъвчето на СДС, които закачих върху училищната си раница, секцията, гардероба, хладилника и асансьора. Майка ми получи съкращение от института, в който е работила цял живот и понеже по Живково време единственото, което се е изисквало от нея е да ходи на работа, тя не притежаваше никакви умения и си остана безработна – типичния избирател на БСП.

Единствения, който спечели от 10ти ноември бе вуйчо. Той през годините стана собственик, по хронологичен ред, на финансова къща, охранителна фирма, чейндж бюро, акционер във фалирала банка, собственик на бензиностанция в близост до Югославската граница, частен фармацевтичен завод за производство на амфетамини, инвестиционен посредник на БФБ и строителна фирма специализирана първо в изграждането на хотелски комплекси по морето, а после и пътища.

Баща ми няколко години след десети се разочарова от СДС-то и с времето гласува за Жорж, НДСВ, Новото Време, ДСБ и ГЕРБ. Факта, че всеки път вуйчо ми участваше като ревностен привърженик и спонсор на въпросните политически формации тате определя като чиста случайност.

Митко Парашкевов Президент!

therealgenadi @ twitter

Категории

Авторски права

Съдържанието на сайта е с права по CC 3.0 . Адвоката ми е от еврейски произход и се гордее с това. Не кради, не копирай без да цитираш източника, не променяй съдържанието (освен ако не поправиш правописните грешки). Не използвай за комерсиални цели. therealgenadi (маймунка) gmail.com

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 67 other followers

За Фейсбук маниаци

%d bloggers like this: