Преди известно време основах “Интерактивна Интернет лайфстайл медия комюникейшънс и салюшънс корпорейшън”. Компанията бързо се превърна във водещ играч на българския онлайн пазар и аз като неин основател и собственик придобих огромна слава като най-известния български Интернет starтъп предприемач. Постоянно ме викат по конференции да обяснявам формулата си на успеха, но истината е че аз съм много зает човек и нямам време да се занимавам с презентации, затова реших да опиша опита си тук.
Най-важното нещо за един starтъп бизнес са хората – няма да се уморя да го повтарям. И идеите също така, най-важното нещо в Интернет бизнеса са идеите. Както и правилното им изпълнение, което е най-важното за един starтъп. Позиционирането на продукта и маркетинга е най-важното звено в подобна компания. Това просто правило трябва да запомните от мен и ви гарантирам 100% успех. Казва ви го един успял човек, за когото най-важното нещо в бизнеса е да си постоянен в това, което говориш и да си уверен в себе си.
След като наех офис в елитен софийски квартал, в който освен че няма манастир, няма и ливади, се заех с набирането на персонал. За да не използвам клишета, ще ви кажа че в България няма качествени кадри, но въпреки всичко аз бях готов да инвестирам в бъдещето на нацията своите средства и опит. Като начало идентифицирах три основни звена в бъдещата компания – маркетинг отдел, разработчици и секретарка.
Пуснах следните обяви в сайтовете за работа – “Международна компания с голям опит търси да назначи СПЕЦИАЛИСТИ по маркетинг и програмиране за работа върху нова онлайн платформа” и “Голям шеф на международна компания търси секретарка с перфектно владеене на език, моля изпращайте само снимки на посочения имейл адрес”
И заваляха СиВита и снимки на потенциални секретарки. Висшисти и студенти от цяла България с невероятни познания по Интернет, социални мрежи и MS Word изпратиха автобиографиите си които напълно опровергаха първоначалните ми впечатления, че липсват квалифицирани кадри от специалисти в местния пазар на труда. В крайна сметка се спрях на три кандидатури.
За нуждите на компанията от човек, който да разбира от компютри наех социално неконтактен програмист от малко село, чиято цел в живота бе някой да му плаща, за да гледа в монитора и да практикува хобито си и единствено занимание в живота – програмиране. Като отговорник по маркетинг назначих млада дама специалистка по PR, маркетинг, комуникация и фотография току що завършила Софийския Университет, която ме впечатли с креативността в блога си, в който бе постнала реклами от youtube и снимки на чаши кафе. За секретарка подходих по традиционния начин при наемането на такъв тип служители и взех тази с най-големите цици. Предполага се че и тя е най-комуникативна тъй като всеки иска да си говори с жена с големи цици, а това че бе леко глупава бе допълнително предимство, което макар и да не съм търсил силно оценявам.
Програмистчето наех на минималната работна заплата, като му казах че до няколко месеца ще му я увелича, маркетинг момата отначало искаше пари, но аз и обясних прилежно, че в нейната професия не се плаща в реални пари, а в проценти и тя се съгласи. В зависимост от това колко проценти изкара в края на месеца ще получи процент от тях – логично е. Секретарката ми излезе по-скъпо тъй като трябваше да й плащам квартира, кола, парцалки и обувки, както и отделно да й давам кеш, когато се чувстваше пренебрегната и искаше да звъни на жена ми.
Тъй като моята мисия бе вече реализирана – поне трима човека ме наричаха с истинското ми име – “шефе”, аз си помислих, че работата ми се изчерпва с това. Наредих на всички да не стоят без работа и сами да си намерят начин да изкарват пари на компанията. За съжаление обаче неблагодарниците не ме разбраха и продължиха да лентяйстват още два дни като през това време на всички компютри в офиса се прожектираха сайтовете на туитър и фейсбук. Реших, че е време да стегна екипа по-сериозно и свиках среща – оперетивка, на която да планираме скеджула за следващата седмица. На въпросния мийтинг разкрих и гениалната си новаторска идея, с която ще стартираме ударно и ще разбием пазара. Нещо, което никой, никога досега не се бе сещал да направи – СОЦИАЛНА МРЕЖА – PRIATELI.BG
При вида на слайда и тримата ми подчинени останаха безкрайно изненадани. Видях “WOW” ефекта в очите им и продължих да ги мотивирам. Тъй като наистина не ми се вижда много сложно цялото това нещо дадох на програмиста една седмица да е готов със сайта, на маркетинг специалистката да е написала прес релийз и работеща маркетинг стратегия за въвеждането на микро пеймент, а на секретарката да остане след края на планьорката. Разбира се, помолих всички да не забравят, че е хубаво и да си намерят и нещо за вършене, което да е полезно за фирмата в случай че се окаже, че имат свободно време.
След една седмица се събрахме, за да видя готовия проект. Програмистчето показа една Интернет страница, която изглеждаше горе долу така – бял фон и един бутон на който пише “Upload”, а отдолу три реда текст – “Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. “
“Кфо е т’фа бе?” питам го аз
“Ами това е интерактивна система за активност в социална мрежа. Чрез бутона Upload си избираш снимка от компютъра, а текста може да се редактира” отговаря програмистчето доста стеснително.
“Къде са пичките? Къде са коментарите на неуспели режисьори/сценаристи/журналисти? Ти май не осъзнаваш същината на проекта” дадох своята критика. Програмистчето се засрами и погледна надолу с тъжна физиономия, която подсказваше, че още една дума от мен или от него и той щеше да ревне, затова прехвърлих топката към маркетинг отдела.
Маркетинг специалистката, която тъкмо бе завършила с отлична оценка Факултета по журналистика и масови комуникации, специалност Връзки с общественноста, предостави на всички в залата 10 страници прес релийз, в който се описват предимствата на новия начин за общуване и как социалните мрежи ще променят начина по който хората мислят и комуникират. На всяка страница имаше поне по една снимка на чаша с кафе или природен пейзаж, плюс два линка към youtube от рекламни кампании на фирми за козметика.
Сблъсъка с реалността ме накара да се замисля дали наистина има смисъл да продължавам да се мъча, но бизнесмена в мен надделя над другите няколко самоличности и аз реших, че като всяко начало и това е трудно. Взех радикално решение – отменяме проекта. Видях в очите на моят екип от професионалисти разочарование поради факта, че това, което до вчера е било работата на техния живот от днес е нещо, с което ще се хвалят че са направили сами, но гадният им шеф не е разбрал гениалността им.
За да тръгне дейнсотта на моят starтъп се нуждаех от гениална и уникална идея, нещо което никой в България не е правил. Нещо което може да се направи от хора, които са некомпетентни в това което вършат, но въпреки всичко имат претенциите да са велики и идеята веднага дойде, щом вързах думите “некомпетентен” и “лесно за изпълнение” в едно изречение – НОВИНАРСКИ САЙТ. Трябваше ми половин час и вече имах в главата си ясна картинка как ще изглежда и функционира новия сайт. Събрах екипа си от професионалисти и им показах това:
И отново раздадох задачите на екипа – “Програмиста има пет дни да направи така, че дори и най-нисшите форми на живот, каквито са българите с претенции за журналисти, да могат да публикуват текст и той да се появява на екрана до снимка на Бойко Борисов. Маркетинг мацката има за цел да използва най-новия похват за привличане на клиенти в глобалната мрежа – изпращане на и-мейли с резюме на проекта и тарифите за реклама.” Забелязах, че секретарката от своя страна дъвчеше небрежно дъвка като от време на време си я издърпваше от устата и си я увиваше около пръстта. Стори ми се, че това е достатъчно сложно за нея, затова и не ѝ дадох допълнителни задачи.
Аз от своя страна организирах наемането на журналисти за нуждите на най-новия ми Интернет проект. Обявата ми в сайт за наемане на персонал гласеше: “Водеща онлайн медия търси да назначи редактор. Препоръчителни изисквания: владеене на български език (включително и писменно)”. От опита ми с реални събития и хора завършили факултета по журналистика знаех, че вдигнам летвата прекалено нависоко.
На обявата ми се отзоваха над 100 горди провинциалиста с амбиция за Пулицър и умения за помощник чистачи. Избрах единия от тримата, които можеха да боравят с мишка и компютър и единствения, който даваше признаци, че има шанс да се научи да работи със сложна програма каквато е Интернет браузър. Казах му – влизаш в сайта на агенция “Фокус” и започваш да преписваш всички новини.
Седмица по-късно на скеджулнатия мийтинг очаквах да видя крайния вид на новата ми медийна онлайн империя. Програмистчето застана пред монитора и показа с гордост две снимки на Бойко Борисов и няколко реда текст гласящ “test, test, 123 123”. На местата където трябваше да бъдат банерите излизаха съобщения за грешка, останалата част от страницата бе пълна с линкове на които пишеше едно и също “test, test 123, 123”. Където и да кликнеше по сайта браузъра забиваше, а потребителското име и паролата за влизането в административния панел бяха съответно “kur” и “kurkur”. Въпросния панел представляваше стандартна MySQL таблица с около 1500 записа и 40 категории. Попитах новоназначения журналист дали може да работи с този бекенд, а той ме погледна все едно току що се е самоубил. “Аз си мислех, че трябва само да преписвам новини” каза той и за да докаже, че ме е разбрал ми показа две тетрадки, в които бяха преписани новините от последната седмица от сайта на Фокус.
Очевидно не можеше да бъде по-зле казах си аз и думата взе Спаска, момичето което се занимаваше с маркетинга. Тя бе изпратила на над 1000000 имейла информация за новия грандиозен проект, но бе забравила да прикачи тарифите за реклама. Вместо тях бе приложила последните си шест снимки на пръстите си във формата на сърце над чаша с кафе и линк към статия от блога си в която има видео класация за реклами на дамски превръзки. Погледнах към секретарката, която до сега единствена вършеше някаква работа. Помолих другите да напуснат срещата и само тя да остане, тъй като бе време поне някой да свърши нещо в тая фирма и в случая това нещо бях аз. Два часа по-късно тя излезе от директорския ми кабинет елегантно забърсвайки остатъците от моето несъстояло се поколение от устата си, а аз имах още по-гениална идея.
Петнадесет минути по-напред във времето събрах колектива и им казах думите с които българските работодатели наддъхват подчинените си по подобие на Мел Гибсън в Смело Сърце – “ние сме като едно голямо семейство”. След което им показах най-новата си идея, която просто нямаше как да се провали – ONLINE ЕКОСИСТЕМА.
“Първото звено, това е SEO отдела” започнах да обяснявам “целта на този отдел е да изкарва сайтовете, които ще направим, най-напред в Гугъл при търсене на специфични ключови думи в зависимост от характера на сайта, както и при търсене на “секс”, “футбол” и “цици”. С това звено се заема програмиста. Второто звено, това си ти Спаске, е рекламна агенция, която подписва договори с големи рекламодатели, които искат да рекламират в Интернет, защото това е най-модерното нещо в момента. Основните ти плюсове са, че рекламите ще се показват само в профилирани Интернет страници, които ще бъдат на тематика тясно свързана с предлаганите от рекламодателя стоки и ще бъдат индексирани на първо място в Гугъл. Сайтовете от своя страна ще бъдат списвани от журналистчето, който ще ги преразказва от други подобни сайтове или в краен случай ще използва новаторски метод – да ги превежда от английски сайтове. До една седмица всичко трябва да е започнало да работи и да сме направили първите си стотина хиляди евро”
Този път наистина не виждах пробойна в плана. Всичко бе толкова просто, ясно визуализирах реализирания план в главата си – черен Мерцедес, на предната седалка е секретарката и заедно отиваме на вилата ми на морето, заради която НАП са си купили още един хеликоптер тъй като не може да се обходи само с един. Не можеше нищо да се издъни, не и този път.
Седмица по-късно на поредния скеджулнат мийтинг видях, че всички са страшно развълнувани да покажат какво са свършили през седмицата. Както винаги започнахме с програмистчето. Той отвори Интернет браузър на компютъра си и написа в Гугъл “test, test, 123, 123”, след което се появиха дузина сайтове, той натисна на 8ма страница от резултатите и гордо посочи с пръст единия от листнатите сайтове в края. След което кликна на него и се отвори test-test-123-123.com в който имаше написано “Test, test, 123, 123. 123Test, Tets, 132, Etst, sex, Test 123, teens, 123, amateur MILF, 123, 123 anal, test” в различни комбинации от шрифтове и размери. Попитах програмистчето какво е това, а той каза че благодарение на CSS техники и полу-легални методи за SEO е постигнал въпросния умопомрачителен успех в индексирането.
След това бе ред на Спаска да говори. Тя се бе свързала с множество клиенти, всичките рекламни агенции, които й предлагаха между 1 и 2 процента от половин долар на всеки два милиона импресии и двойно повече при същия брой кликове. Тя имаше план да използва присъствието си в социалните медии, за да промотира дейността на рекламната агенция, защото поне три от приятелките ѝ и двама анонимни бяха коментирали в блога й колко креативни са снимките на чаши с кафе и клипчетата с реклами на перилни препарати от youtube.
Двама down, един to go, казах си аз и погледнах журналистчето. Мечтата ми сега се крепеше единствено на неговите умения да пише блогове, като промотира рекламираните продукти по деликатен, оригинален и ненатрапчив начин. Журналистчето погледна умно, примигна два пъти и каза “не знам дали сте чували, но има един сайт – Уикипедия…”. Направих му знак да спре.
Осъзнах, че не може да се работи с тези хора, аз генерирах свежи идеи постоянно, но не срещах никакво разбиране от другата страна. Имах толкова много уникални проекти в главата си, неща които никой друг не бе правил – сайт за клюки, спортен сайт, сайт за споделяне на линкове, портал, женски сайт, кулинарен сайт, тинейджърски сайт, сайт за запознанства и още куп новаторски проекти, които сами по себе си струваха милиони долари.
Пет минути по-късно уволних целия си персонал и се захванах с нещо по-малко и по-сигурно. Нещо което знаех, че няма как да не стане, макар и не толкова новаторско и оригинално, и определено не чак толкова доходоностно – изграждането на първата 4G мрежа в България.
83 Коментари
Comments feed for this article
октомври 28, 2010 at 01:05
Guvedu
Яко, настръхвам като чуя някой пъпчив стартъпер с бела ризка и рогови рамки да каже „формулата на успеха“, „иновативна идея“ или „уникално за България“. Обземат ме талибански помисли
P.S. Тия зъбчати колела приличат на морски мини
ноември 17, 2010 at 11:14
Гражданска отговорност
Поне няколко такива „бизнесмени“ на месец минават през мен за консултации. Вече от първото изречение ги разпознавам и ги пускам да пасат.
октомври 28, 2010 at 08:05
Борислав Борисов
Гениално.
октомври 28, 2010 at 08:09
PLAMEN SHOPOV
пич тиси велик. без сърказъм.
октомври 28, 2010 at 08:21
Лита
разкъртващо!
октомври 28, 2010 at 10:16
Влади
Прекрасно!
октомври 28, 2010 at 10:51
Кахър
Поредният словоблудственик 😦
октомври 28, 2010 at 11:19
mogilska
По-точно едва ли може да се каже. 🙂
октомври 28, 2010 at 11:51
Lu
дъра дъра…, комплексарски приказки „колко съм велик“, и … „колко потентен“. Успех! Явно си умен!
октомври 28, 2010 at 12:10
steliyan
Не знам точно какъв е бил поводът да го напишеш, но аз общо си мислех подобни неща, докато гледах StartUp 2010 weekend-а. Не че хората, които говореха, не са постигнали нищо. Имат известни успехи, но повечето говореха с доста императивен и лекторски тон, подходящ според мен по-скоро за закостенели университетски преподаватели или успели от рода на Марк Цукерберг нагоре.
Все пак хувабо е, че има такива събития, което само по себе си води може би до известно събуждане на предприемаческия дух.
октомври 28, 2010 at 15:41
therealgenadi
Предполагам повода са именно въпросните конференции като уебит и стартъп. Опитах се да си представя какво е в главата на хората, които ходят по подобни места и на тези, които презентират.
Това, което ме изнандва е реакцията на хората, чийто бизнес се опитвам да осмивам, не съм очаквал те да имат чак такова чувство за самоирония гледайки позитивните коментари и броя на споделянията на тази страница.
ноември 23, 2010 at 17:31
sas
Колко по-нагоре от Цукърбърг?
октомври 28, 2010 at 12:42
Method-X
Мачкаш! 🙂
октомври 28, 2010 at 13:19
Danail Donchev
Смях яко. В общи линии почти описа повечето уеб корпорации в България 🙂
октомври 28, 2010 at 13:29
MelKart
Късаш ! 😀
октомври 28, 2010 at 14:22
ragi
хахаххахаххаха 🙂
октомври 28, 2010 at 14:24
Борил
Наистина много яко! Смешно е – скъсах се от смях – но и поучително за хората с „велики“ и „новаторски“ идеи, които вече са си избрали остров за купуване :)))
октомври 28, 2010 at 14:29
uk
кефииии! :)))
октомври 28, 2010 at 14:53
Лечение на диабет
Евала!
октомври 28, 2010 at 15:06
man0l
хаха, уникален 😀
октомври 28, 2010 at 15:47
Ventsislav
Колко истина има в тази статия 🙂 Браво!
октомври 28, 2010 at 15:59
Васи
Bow! Харесва ми 🙂 И благодаря за референцията 😉
октомври 28, 2010 at 16:55
seo оптимизатор
Забавно е! Най-ми хареса героя на програмистчето. Test, test, 123 🙂
За съжаление наистина, ако се премахне хиперболата и получаваме голям процент от българските фирми.
октомври 28, 2010 at 17:39
Моузес
Страхотно. Непременно ще го постна в блога ми до снимките на чаши и класацията на ютюб, само да си взема тетрадката.
октомври 28, 2010 at 18:57
Светски новини
Статията е много оригинална и добре измислена 🙂 , да се смеем ли да плачем ли само не знам 🙂 Поздравления
октомври 28, 2010 at 20:11
Ивайло Манахов
Незнам кой си, обаче сутринта когато прочетох това имаше две мнения – абониран съм за google сигнали и бях известен за твоите писания. Сега виждам десетки яко мнения и искам да застана на опашката и да ти кажа, че страхотно пишеш и много драго ми стана – от една страна, че всичко е истина и от друга, че си над нещата. Благодаря ти 🙂
октомври 28, 2010 at 21:16
Мариана Евлогиева
Имах нужда от порция смях след днешното ми посещение на Уебит, където издържах само два от заявените три панела. 🙂
октомври 28, 2010 at 21:25
Мариана Евлогиева
Сега ти разцъках и снимките – ем умен, ем убав, бе! Кефиш ма – ш’ти туитна! :-)))
октомври 28, 2010 at 21:54
Svetla
Ами мога само да кажа, че хората, правещи и посещаващи StartUP събитията(включително и аз), се опитваме именно да сме далече от този с право иронизиран шаблон. Това кой какво ни говори, и това ние как избираме, е отделна тема и да – не трябва да се слуша в прав текст никъде никой, особено ако си млад предприемач.
За прототипите на образите в постинга – можеш да изредиш дълга редица, главно български фирми, за които текучеството е плод на ‘неблагодарността’ на работниците, далаверите са признак на ‘находчивост’, а успехите на конкурентите и на чуждите фирми – нищо, или случайност :))
Събитията StartUP са за хора, които търсят комуникация с хора с прогресивно мислене, и им е ясно, че болшинството такива са или хора, успели на запад, все едно дали чужденци или сънародници. Един добър пример: http://www.cgart.bg/articles/view_article/1/48?lang=bg
октомври 28, 2010 at 23:58
therealgenadi
Може и да си права, не знам не съм бил на подобно събитие. Това което ме отблъсква е че някакъв човек от Интернет, който е направил една идея повече пари от останалите в залата чрез стоене 24 часа на ден пред компютъра и показване на банери в сайт подхранва егото си като говори на други хора, които си мечтаят да са на неговата позиция, обаче никой не клика на техните банери. От време на време предполагам и спонсора на събитието взима думата, което означава 30 минути от най-агонизиращата скука, която мога да си представя съчетана със сричащ лектор и няколко слайда. Според мен за хората, които посещават подобни семинари би било много по-полезно да има лектори, които не влизат в Интернет, отколкото такива, които си изкарват парите с циклене пред компютъра.
октомври 28, 2010 at 23:17
SpellCaster
Генади, ако си Гигов:
приближава се келнерката към мен и ми центрира „Ко ш’ти жилайти?“ – БРАВОС!
Ако не си – пак БРАВОС!
🙂 🙂 🙂
октомври 28, 2010 at 23:27
therealgenadi
Аз съм.
октомври 29, 2010 at 00:06
Боби
🙂 cool 😉
октомври 29, 2010 at 00:25
Mo
Забавно!
Само снимките на програмиста и секретарката липсват 🙂
октомври 29, 2010 at 08:49
Живко
Много точно казано! 🙂
октомври 29, 2010 at 08:53
Диана Петрова
Свежо и мноого оригинално, след като Ви прочетох незная къде по напред да споделя :)))
октомври 29, 2010 at 09:56
radislav
Култово е просто, евала! 🙂
октомври 29, 2010 at 13:41
dan
Най много ме разсмя новината, че Б.Б. открил 10 детски градини наведнъж!
октомври 29, 2010 at 15:58
Христо Стоянов
Просто велика статия! Да ти имам секретарката 🙂
октомври 29, 2010 at 20:15
Miroslava
Браво, страхотно е ! Добро осмиване и доста точно…за съжаление.
Приятно съм изненадана от този ти талант!!! Дерзай !
октомври 30, 2010 at 10:32
Fuckmore Careless
Не знам кво се изненадвате!? Това е Генеди, той може всичко, дори и да тича назад!
Чакаме следващия пост 🙂
октомври 30, 2010 at 13:02
test123lol
Като начало идентифицирах три основни звена в бъдещата компания – маркетинг отдел, разработчици и секретарка. ……… MNOGO PARI I MNOG BELO…..Veliko
октомври 30, 2010 at 14:11
ime
хаха човеко ще ми се да те познавах:))) умори ме от смях!
октомври 30, 2010 at 20:11
Митко Парашкевов
1) Отиваш на http://www.dack.com/web/bullshit.html
2) Събираш 100-200 кухи фрази оттам
3) вземаш разграфени листи и в кутийките слагаш на случаен принцип една от тия кухи фрази
4) почва презентацията
5) Първият който задраска ред печели линия и свирка от организаторите
6) Първият който задраска целия ред и съответно има бинго, трябва да заяви успеха си с вик „BULLSHIT“ и шут в гъза на мега-якото-преуспяло-педалче дето говори глупости. Дори тази награда е достатъчна, но ако не е – тия дето организират тези събития да измислят нещо по-мотивиращо, нали това им е работата.
октомври 30, 2010 at 21:14
therealgenadi
Рядко минава ден в който не гледам видеото с демонстрация на САИ. Знам всички реплики. ВСИЧКИ. АЗ СЪМ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ТИ ФЕН, МИТКО ПАРАШКЕВОВ. ТИ СИ THE MOST AWESOME MAN EVER. Само поради факта, че идваш да постваш и да се опитваш да ме обидиш идея си нямаш колко щастлив ме прави. МИТКО ПАРАШКЕВОВ, ти си човека, разбираш ли ме?
Моля всички да видят това – http://www.youtube.com/watch?v=s-cYVsXfkLQ
ноември 6, 2010 at 13:26
Митко Парашкевов
Знам, знам 🙂 И кур за уефски оле 🙂
октомври 31, 2010 at 01:05
Мицев
И аз се посмях доста!
Поздравления и от мен. Беше голямо удоволствие!!!
ноември 1, 2010 at 10:16
Бонго
Забавна историйка. Интересно ми е само от горните коментиращи колко имат фейсбук (сигурно всички) и колко от тях са натоварили по 200-300 снимки с много „интересно“ според тях съдържание (едва ли са малко). С други думи дистанцията им от описаният типаж не е невероятно голяма. PS: Да не вземе някой сега да ми обяснява, че не съм схванал идеята и говоря неща без връзка.
ноември 2, 2010 at 11:55
Joro БЕКАМЪ
Аве „Килеш“ Умрял … къде си тръгнал … Първо да вършиш тея неща ТИ и само ТИ трябва да си програмист!!! Да знаеш кое е възможно и кое не.Ти си наел някаф идиот които незнае какво да прави … И очакваш чудеса от него … Първо ти невиждаш как да свършиш черната работа , искаш друг да ти я свърши… Самия ти незнаеш и си нямаш наидея как да изглежда продукта ти … Наел момче от село … щот най-евтино излиза нали? Що не си нае професионален човек със опит да покаже какво е програмирал и тн … Готови продукти… ТИ СИ ЕДИН ЖАЛЪК КРЪВОПИЕЦ и ЕКСПЛОАТАТОР мечтаещ да бъде ШЕФ …
ноември 2, 2010 at 12:06
therealgenadi
Мразиш ме само защото съм успял в живота? Не си прав.
ноември 2, 2010 at 12:43
Мариана Евлогиева
Генчо, не си го туряй на сърцето! Да знаеш пък нашата котка какви злобни коментари получава от пишман дизайнери, които й завиждат за блога! Неудачниците ви мразят вас, успелите хора и други животни! ;-)))
ноември 3, 2010 at 01:07
shinziluks
Генади, отново си във вихъра си. Макар, че според мен на теб силата ти е в разказите, в които осмиваш религиите и в частност християнството. Толкова не съм се смял никога през живота си. А и от както те следвам в туитър съм друг човек!
ноември 4, 2010 at 16:27
Web Design Seo
Генади, утрепа ме от смях, малко хора пишат такива забавни истории 🙂
ноември 5, 2010 at 19:58
виктория
Ти си гениален! Късно те открих, но се залепвам за блога ти като дъвка за обувка. Cool! 🙂
ноември 8, 2010 at 08:22
identa
Забавна статия 🙂
ноември 9, 2010 at 09:52
Зоомагазин
Много забавно написано!
Няма такъв екип…
ноември 17, 2010 at 11:17
Гражданска отговорност
Ако има твоето дар-слово бих написал абсолютно същото!
ноември 23, 2010 at 14:43
Фидосов
От много много време не съм чел нещо толкова свежо :)))
Смях се с глас няколко минути. Поздравления!
ноември 25, 2010 at 07:36
СевдаЛинна
Адмирации и от мен! 🙂 Продължавай в същия дух!!! Пълниш душата!… А и джоба на Сиромахов, но това е друга тема… 😉
P.S. Апропо, секретарското място вакантно ли е към днешна дата? 🙂
ноември 25, 2010 at 10:27
therealgenadi
Секретарската позиция винаги е отворена за кандидатки с по-големи… възможности от сегашната.
ноември 29, 2010 at 01:26
Mariana Evlogieva
125 см в положение „Издишай!“ достатъчно ли са? Снимка ли да изпратя или конеца, с който меря обиколката? 😉
ноември 29, 2010 at 22:53
Социална мрежа
Българската “тайна“ за успеха 🙂
декември 2, 2010 at 22:41
Дрехи онлайн
Аааааа кевфиш брат … Голям смях
декември 3, 2010 at 01:04
Никола Овчарски
Хахах
декември 3, 2010 at 03:55
Кранево
😀 Браво браво 😀 😀 😀
декември 22, 2010 at 18:37
крънчо
СУпер !!! Смях се от сърце ! Пиши пич, пиши и издавай 🙂 Веще съм ти фен 🙂
януари 14, 2011 at 15:53
Мартин
Признавам те! 2 пъти я прочетох и двата пъти умирам да се смея. Най-много ме изкефи „оциално неконтактен програмист от малко село, чиято цел в живота бе някой да му плаща“ и „В зависимост от това колко проценти изкара в края на месеца ще получи процент от тях „
март 13, 2011 at 14:21
anjela
прекрасна статия.колко много истини са събрани в нея.браво Генади.
април 11, 2011 at 17:51
Злобарката
Щом се появиха и хейтъри в екосистемата, значи стартъперите продължават напред 🙂
Браво Гена, а сега удари една злобарка.
юни 30, 2011 at 11:57
Abercrombie kids
This is a great blog. I have been back many times in the last 7-day time period and want to subscribe to your feed by utilizing Search engines but can not really find out how to get it done precisly. Are you aware of any type of guides?
юли 5, 2011 at 14:31
Гражданска отговорност
Поздравления за статията!
август 2, 2011 at 12:58
T.Gospodinov
Ахх тези новите „бизнесмени“.. браво за статията, наистина ме разсмя.
октомври 11, 2011 at 14:12
Barbi
Хареса ми, да.
Имам една (само!) забележка – пише се писмеНо, а не писмеННо 🙂
Цитирам: „Препоръчителни изисквания: владеене на български език (включително и писменно)”.
януари 20, 2012 at 07:40
k*rvi_i_belo « Муша-Буша в пространството
[…] отдавна трябва да сте прочели и да си припомните Историята на успешния му онлайн бизнес и най-личния апокриф от София до Пернишката детелина: […]
август 15, 2012 at 22:03
Име (задължително)
Генади, според мен задължително трябва да се срещнете с ей тоя патрон:
Може да направите срещата на неутрална територия, примерно да идеш на еднодневна шопинг-екскурзия с преспиване до Одрин, а и той също да е там. Сигурен съм, че ще намерите общ език с Перо 🙂
септември 25, 2012 at 11:20
Димитър Н. Митев
Много съм притеснен 😦 ! Край с опити те ми да си търся оправдания! Вече е сигурно, че няма невъзможни неща 🙂
септември 25, 2012 at 12:20
Приятелче
Хахаха, а ето го и твоя проект http://priateli.bg само, че е сайт за запознанства и приятели! 😀 😀 😀
септември 25, 2012 at 19:33
Мери
много поучително!!!браво!
септември 26, 2012 at 14:41
Вискяр
Това някой прочел ли го е до края?
септември 26, 2012 at 22:42
DrStrong
Това все едно е професионалната автобиография на Пламен Русев и неговия StarТъп, мегахипербожественярски, ултрагазилиън евро проект WeБит!!!! Възхитен съм, но…….едва е загатнато, колко е богоподобен и толкова съвършен, че вече се учи сам от себе си! Попътен вятър в платаната на нарцисизма!
септември 27, 2012 at 11:01
Lelq Stanka
Чак пък адмирации не знам дали заслужава статията, но е доста саркастична и съдържа истини. Чудно ми е, че се чете и лайква от програмисти и те наричат своя гуру, а ти им се надсмиваш. Явно наистина програмистите са странно племе. Генади искам да посветиш няколко реда на Мутралевци, мутробарока и други наболели обществени проблеми….Please
октомври 14, 2012 at 13:20
Комуникативни умения | Wisdom from the Happy Corner
[…] за наемане на персонал. Станимир черпи мъдрост ей от тук: За секретарка подходих по традиционния начин при […]
декември 7, 2012 at 02:31
Изработка на сайт
Наистина уникално написана статия с много истини. Като намеря малко време ще пробвам да създам нещо подобно. Успех,само напред и нагоре!