Long story short, израелитяните, богоизбрания народ тъкмо са загубили битка с филистимците и след дълги спорове намират източника на проблема – божия ковчег не е в тяхната база да ги предпазва и съответно носят ковчега там. Филистимците се светват, че там е ковчега на бог и го взимат. Филистина е територията до ивицата Газа, а филистимец е синоним на меркантилен.

Историята не помни друга армия като Филистимската. Докато в средновековието е било приемливо не всички да имат еднакви шлемове и мечове, все пак е имало някакви граници  и войниците, които не спазвали установения дрескод били връщани да се преоблекат. Битките в пустинята, там където се развива и действието на историята която разказвам, обиновекнно се провеждат от хора облечени в бели чаршафи с ластик на главата. Епични арабски битки биха били чудесен сюжет за реклама на перилен препарат.

Филистимските войници, от своя страна, са облечени водени единствено от дълбоката си вътрешна мотивация –  „Бъди гъзар докрай“.  Въпросния лайтмотив бе изписан на всички официални държавни органи, а именно – царя си го беше татуирал на кура.

В средата на еврейския лагер двама филистимци се приближиха към ковчега на господ.

„Шефа каза да го вземем и да го изнасяме към град Азот. Хващай ти отпред аз отзад и да палим от тука.“ каза по-стария

Двамата помъкнаха божия ковчег и филистимеца мъкнещ отпред, дето само си траеше досега каза:

„Абе пич, ти говори ли с шефа да ни даде процент от цялата тая работа?“

„Споменах. Той каза, че да ни даде  процент от ковчега на бог е кофти оферта за него. Каза, че ще измисли нещо“ – отговори му другия

Спряха. Всъщност спрямо само този отпред. Другия не можа да продължи. Но при положение, че резултата от невъзможността да продължиш е равен на нежеланието да го направиш, може да се каже, че и двамата спряха.

„Пич, няма далавера в тая цялата работа. Аз съм тука и мъкна ковчега на господ, нито ми е роднина, нито го познавам, пече ме слънцето, другите ограбват къщи и изнасилват жени в момента виж ни нас, като най-големите избушеняци мъкнем тоя шит тука и то без процент. Няма да стане тая, без мен, бацка, аз се отказвам!“

Стария филистимец гневно изпусна ковчега на господ без да иска. Толкова много гневно, но без да иска, че буквално господ се обърна в ковчега.

„Значи така, а? Не ти харесва? А мен питаш ли ме какво ми е? Знаеш ли колко струват тия очила – 300 евро, знаеш ли колко струват тия сандали от Рим – 200 евро, знаеш ли колко време съм си обезкосмявал кура, и знаеш ли защо? За да може когато им изнасилвам жените на тях да им е приятно, конфортно, на нас се е видяло, че ще ни е гадно, но поне дамите да се насладят на момента. И в замяна какво получавам – хленчещ пикльо, който не искал да носи ковчега на господ. Днес е ковчега на господ, утре е изгорял бушон, свиквай – живота е пълен с дребни предизвикателства“

Речта определено стресна деморализирания филистимец и той скочи на крака и понесе ковчега. Останалия път го прекара замечтан в това, някой ден да му се случи нещо значимо.

Двамата войника стигнаха Азот и стовариха божия ковчег пред статуята на техния бог – Дагон, бог на земята и блодородието с тяло на брадат човек и долнище на риба. Събраха се старейшините и започнаха да се съветват какво да сторят с тая пущина, като въпроса на вечерта бе „Ако наистина има труп на бог вътре и той се размирише, какво правим?“. В края на събранието мъдрите старейшини стигнаха до заключението „Абе да го оставим така, утре на трезво ще преценим“.

И като се събудиха видяха, че тяхната статуя на Дагон е паднала. И си казаха – „Абе, тъпи ли сте бе, гледайте къде стъпвате като се напиете. Еби му майката и хората сте, Дагон е нашия бог не му бутайте статуята“

И на следващия ден като се събудиха видяха, че статуята на Дагон отново е паднала, обаче тоя път му бяха счупени и двете ръце. И Дагон от русал (мъжкото на русалка) бе станал на плужег.

Но, дории и по-странни неща започнаха да се случват в Азот.  Хората измираха като общото между тях бе единствено наличието на хемороиди. В един момент целия град бе поразен от хемороиди – сгради и дървета бяха сломени от хемороидната прокоба на господ, че се ебават с ковчега му. Азотяните се събраха и решиха – тия хемороиди идват от ковчега. Бе решено – местят ковчега в Гет, щото там сигурно няма да се случи такова нещо.

И когато хората от Гет видяха дузина мъже с изключително странни походки да мъкнат ковчег, разбраха че нещо не е наред. В следващия момент всички мъже „избухнаха от хемороиди“ (точен цитат ред 9ти). И не знам дали сте виждали на живо избухване от хемороиди, но очевидци твърдят че гледката в никакъв случай не е красива или подходяща за чувствителни и/или епилептици. Представете си само величествената визия на всички мъже едновременно избухващи от хемороиди. Ако човек не може да намери поне малко божественост в цялата тази феерия от избухнали от хемороидна имплозия хора, кръв, лайна, вътрешност, зъби, очи, пениси, още лайна, още кръв, хемороиди, много хемороиди, значи няма дори капка христиански морал.

И хората си казаха – „Така няма да стане. Хората експлоадират от хемороиди, вече става опасно и за останалото население, тъй като всички се превърнахме в ходещи шрапнели и всеки един момент може да експлоадираме. Не мога да заспя хем от зверска параноя, хем от нечовешки хемороиди, то вече не се издържа. Ще местим ковчега в Акарон.“

И понесоха ковчега към Акарон и хората от Акарон казаха „Вие идвате да ни пренесете хемороиди, че си нямаме други проблеми по средата на криза ами и това ни докараха“.  И се събраха пак старейшините и решиха – абе дайте да го върнем на евреите тая чикия и без това нищо не го правим, само обикаляме и пренасяме хемороиди.

1 Царе 5 глава 5:12 „И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето“ .

И изминаха седем месеца на люшкане насам натам на ковчега на господ, като вместо туристическа атракция и културен артефакт, той ставаше причина за масова смърт чрез избухване или лек сърбеж в задника в зависимост от степента на отблъчване, на което бе подложено населението.

И хората викнаха чародеите и магьосниците и им казаха – слушайте сега, ние вече не можем да се разправяме с тоя бог, трябва да им го върнем на чифутите.

И чародеите им казаха „Пичове, не може да им върнете само ковчега, трябва да им дадете и нещо в принос за престъпление, не стават работите туко-тъй, все пак говорим за богове“

Старейшините предложиха курви, оръжие, наркотици и фалшиви пари, но чародеите казаха – „Пет златни хемороиди и пет златни мишки“ и бяха категорични, че само това може да умилостиви еврейския бог.

И старейшините отидоха при златаря и му казаха

„Байче, трябва да ни направиш едни неща от злато тука, с тях ще сключим мир с еврейския бог, обаче няма да се смееш, като ти кажем какви са, обещаваш ли?“

И байчето обеща, и те му казаха, и той не си спази обещанието, при това доста силно и гръмогласно, след което попита простичкия въпрос „Кфо сте друсали?“ Но въпреки всичко им направи златни хемороиди, защото обичаше държавните поръчки, пък и това че бе зает в работата си, не му позволяваше да мисли за всичките тези хора на улицата които избухват от хемороиди, въпреки спецификата на определеното задание.

Старейшините отидоха с необходимите атрибути при чародеите и те продължиха да ги лъжат, че знаят какво говорят „Сега – впрягате две крави и два бика в чисто нова кола слагате златните хемороиди и мишки в едно ковчеже и ги пускате и кравите ше си тръгнат сами. Ако отидят към Витсемес начи, бога от тоя ковчег ни преебава през цялото време, ако отидат в някоя друга посока ще имаме на разположения пет златни хемороида и отново въпроса – какво кара хората да избухват от хемороиди.“ При тези думи всички в залата повярваха на чародея и запомниха всичко което им каза и го направиха.

И кравите тръгнаха към Витсемес, и като стигнаха Витсемес им стана ясно че бога от ковчега ги прави всички тия неща. И изгориха живи кравите в името на бог и наистина можеше да чуеш как на филимстинците им къркореха коремите от мириса на прясно барбекю. И сложиха ковчега до голям камък и почнаха да изгарят всякакви неща около него – предмети, животни и хора, по стара христианска традиция.

На официалната церемония по обявяването за приключила епидемия от избухващи хора, водещия декламира:

„Петте златни хемороиди кръстени поименно бяха следните: един за Азот, един за Газа“ – и в този момент сред публиката избухна смях

Водещия отново повтори: „Златен хемороид за Газа“.

1 Царе 5 глава 5

1 Царе 5 глава 6

Advertisements