Змията беше хитрото копеле в Рая.  Хитроста й надвишаваше тази на стадо лисици. В редките случаи когато не се надлъгваше със стадото лисици, змията се ебаваше с хората. Но и хората не бяха достатъчно забавни , змията се нуждаеше от ново предизвикателство.

Един ден змията засече жената да сере в храстите.

„Жено, кфо става ма, путко заспала?!“

„Ей копеле, ше ти избричим кожата за чанта а още веднъж си ми казал „ма“ – върна храната първата лейди

„Спокойно жено, искам само да те попитам верно ли ония чимшир Господ ви е казал да не ядете плода на дървото в центъра.“

„Да бе, бахти смешника е тоя. Разправя от всички дървета може да ядете и пушите, само това не го пипайте, щото ще се гътнете моментално“  каза жената и се показа из храста като внимаваше къде стъпва.

Змията мъдро рече:

„Аре да се махаме че смърди да си ебе. Аре в центъра, чух че има мол.“  и поведе змията жената към центъра, но продължи да се възмущава „Кфо си яла? Развалено синьо сирене ли?“

Стигнаха центъра и видяха дупка от къртица:

„Е на – те ти molе e бил тука“ – каза змията и добави „А между другото тоя Господ ви лъже, не че нещо но ако изядеш тая ябълка ще ти стане много готино и ще станеш като Бог и ще виждаш разни неща и ще можеш да различаваш доброто от лошото“

„МЪЖОООО“ – разтресе се Рая заради воя на жената и изкочи мъжа.

„Здрасти бейби. Каква е тая змия? С това ли ще ъъъмм… да.. мммм ъъъъъъъъ ???“ – притесни си мъжа

„О, не, не нее…. нее.. За друго става въпрос“ – каза жената и поясни защо току що изникналия план на мъжа за вечерта се проваля- „Току що аках“

„Но все пак като засъхне и се изчисти, можем да пробваме хм?“ – вдигна вежди в очакване мъжа

„Много внимателно искам да разбереш, че аз искам тая ябълка иначе ще седя тук и ще плача, и ще те псувам, и ще ти натяквам какъв гаден мъж си, колко си дебел, че не ме обичаш, постоянно не правиш нищо за мен, майка ти те контролира, а ябълката е най-хубавото нещо на света в момента, защото е в центъра, има само една на цялото дърво, АЗ Я ИСКАМ, тя е МОЯТА ябълка, трябва ми задължително, виж колко е хубава, не мислиш ли че е много хубава, не е ли точно тази ябълка най-хубавата ябълка на света, не мога без ябълката, едвам дишам трябва ми, мъжо умирам, спаси ме!!!!!!!!!!“ каза жената на един дъх и започна да пърха с мигли.

„Абе прави каквото искаш бе, жено, само ме остави на мира, ЕБАСИ, това жената… не си добре, честно.“

И жената взе ябълката и я отхапа. И бе толкова лакома, че отначало ядеше без да мисли, но докато преглъщаше се сети, че тая ябълка верно може да е отровна. И докато набутваше стабилно парче в устата на мъжа си му каза:

„Опитай я да видиш колко е вкусна“

И след 5 минути двамата вече се чувстваха адски странно – бяха прогледнали. И веднага си покриха срамните части със смокинови листа. Но какво е едно смокиново листо пред Адамовата ерекция? Скъсано смокиново листо. За сметка на това смокиновото листо на гъза на жената залепна идеално.

И вечерта видяха Господ и решиха да се направят на хитри и да се скрият от Господ. И Господ се провикна:

„Копелееееее … Къде си?“

И Адам реши, че няма сми да му се прави повече и излезе:

„Е, ме е. Проблема е че съм по пишка, и тфа листо де, и не исках да ме виждаш по тоя начин, некфо ми е спечено.“

„Кой ти каза, че си гол? От дървото ли си пушил?“ попита Господ

„Абе оная шаврантия – жената, тя ми даде от ябълката да ям, даже не съм я пушил. К’фо да направа, брат – ский кфи цици има“ – показа циците на жена си гордо на Господ, като леко ги стисна, за да подскаже, че са истински

„Що си яла ябълката ма?“ – попита я Господ

„Змията е виновна“ – посочи вината жената, върху змията, която не я бе излъгала нито веднъж, за разлика от Господ, който твърдеше, че ябълката убива.

„Змийо, цел живот по корем да лазиш“ – накълна я Господ.

„Аз съм змия бе, смотан, АЗ ТОВА ПРАВЯ“ – каза змията

„Сега от тук насетне човеците ще се мразите зверски, щото вие току що ядохте от ябълката“ – продължи да ръси клетви по адрес на мъжа и жената

„Е, пич, една ябълка, голяма работа, не можеш ли да го преживееш, ше си посадиш друго дърво, ще порастне друга ябълка, не го взимай толкова насериозно“ – опита се да го успокои мъжа, но това само ядоса повече Господ. Той продължи да ги проклина:

„Жената ще ражда много болезнено и ще бъде подчинена на мъжа и няма да има право на собствено мнение“ – каза Господ.

„Аз съм ОК с това тежко, но справедливо наказание, благодаря за отделеното внимание, айде жено да си ходим“ – рече мъжа

„Понеже и ти си ял от ябълката, проклинам земята по която ходиш и от сега нататък ти спирам джобните и ще си изкарваш храната с труд. Освен това ще пукнеш някой ден. Ако си си мислил, че ще живееш вечно, не си познал, господинчо!“ – кимаше с глава и нареждаше Господ.

„Жено, мисля да те наричам от днес насетне Ева“ – каза мъжа

„Ама жено си ми харесва. Аз ще ти казвам Адам, щото звучи гадно и еврейско“ – каза Ева.

И на Господ му писна да ги гледа с тия смокинени листа по тях. И им взе мерки и им направи дрехи – на Адам и на Ева. И Господ каза:

„Ева, що така си се осрала? До врата ти стига направо. Отвратителна работа. И мирише, и е засъхнало. Може ли такова нещо?“ – и след това ги изгони Господ с погнуса.

Докато Адам и Ева се отдалечаваха на хоризонта Господ ги гледаше пренебрежително, застанал на портата на рая и продължаваше да нарежда:

„Ти го създаваш, даваш му храна, подслон, правиш му свят, правиш му жена, казваш му – прави всичко освен да ми ядеш от дървото и той тъпака какво направи – яде. Човеци… хмм..“

Битие , Глава 3:3

Advertisements