Той е чорбар, аз ЛОКОМОТИВЕЦ логично, е че се видехме на мач. Ирония или не мача бе в село подуене на говеждия стадион – Лефски-Слабия. Аз отивам както винаги да бия цялата агитката на славия, щото и тримата ме дразнеха по това време, аз бех 5 клас, те 8ми и пак им зимах шаловете.

Маскирал като говедо със син шал, ама и славистите и те да не ги бият и те са със сини шалове. И аз ги разпознах и ги почнах – шутове и тупаници, скубене и бъркане в очите кунг фу с ученическа чанта на петокласник и песък в устата.

По едно време усещам как некой се засилва да ме удря и за моя изненада, а и за тримата слависти на земята той беше с шал на Славия. Ситуацията е абсурдна тъй като ние сме с шалове на лефски, а той налита да се бие с всички. Спрех го и му бих шамар, викам му „Какво ти става малчуган“, щото му личеше и на него че е избягал от час на Първа Частна Английска . Той вика

„Абе аз съм чорбар, говеда искам ви шаловете“.

Бахти лудака е тоя че чак ме респектира,реших да му разясня ситуацията –

„Те това не са говеда, бе мозък тия тримата не земята са от Славия, аз съм от Локото, ти си чорбар, що си с шал на Славия, луд ли си?“ .

Любо се опита да вникне в ситуацията с въпроса

„А вие що сте с шалове на лефски?“

И за да прекратя целия абсурден разговор му зададох най-разумния контра въпрос

„Аре да ходиме да пиеме, че ми писна от глупости.“

Аз му дадох моя шал на лефски, той ми даде неговия на славия и така всеки си имаше трофей и отидохме да пием. И така на следващия ден родителите ни ни прибраха от токсикологията в Пирогов. Още си пазя снимката от Нощен Труд. Един от първите броеве.

Advertisements