Много странна история, звъни ми телефона вчера по особен начин – ангелски гласове пеят мелодията на нокиа. Поглеждам да видя чия картинка се показва на дисплея, той пък целия свети в бяло без нищо друго. И се сетих, че тоя пич Джийзъс миналата седмица ми клипваше от разни непознати номера и след като не му звънах ми прати гневен СМС през интернет, че не съм истински приятел. Реших да си спестя цялата драма с тоя и без това емоционално нестабилен бог и му вдигнах:
– Ей Хесус, кфо става есе? – викам му аз ведро.
А от другата страна на слушалката се чу плътен мъжки глас с най-впечатляващия ехо ефект на господ, който някога съм чувал.
– Генади, трябва да говоря с теб. – каза гласа
– Добре, ама махни лаудспийкъра, щото те чувам с ехо – отвърнах аз
– ОКЕЙ – каза с нормалния си писклив глас бог – имам голям проблем с мотивацията. – разправя той

И въпреки че това е едва четвъртата пряка реч, започвам да се изнервям с този диалог и изглежда не ставам за писател на романи, в които хората си разменят реплики от сорта на „- Разбира се!“ и „Не!“.

Какво пък толкова, мисля си аз, това да си господ е една от най-лесните работи на света, аналога и в материалния свят е продуцент, просто взимаш чужди произведения или идеи и ги представяш за свои.

– Не забравяш ли че аз съм Господ и мога да чета мислите ти – обади се Джийзс.

Не, отново си помислих аз. Това е начина да съкратя пряката реч наполовина, а ако и аз започна да чета твоите мисли, дори мога да елиминирам репликите започващи с тире напълно.

– Не! – каза господ. Не беше съгласен. И явно бе прочел няколко абзаца по-нагоре, където споменах колко нескопосано ми се струва предаването на подобна банална пряка реч в литературата, цитирайки въпросното отрицание като пример.

Е, казвай старче какъв е проблема помислих си аз и още преди някоя от другите личности, които живеят в моето тяло да ми отговори, по телефона започна да пищи бог.
– Ами копеле, глей са, представи си че си седиш в Рая, гледаш си своята си работа и изведнъж, тоя кретеноид Адам, който го създадох за общ градинарски работник и тая човекоподобна маймуна, за която се измайтапих че съм я създал от реброто на Адам, пък те взеха се вързаха, започнаха да създават проблеми.

Е кфи, проблеми бе брато могат да ти направят тия двама келеша, мисля си аз.

– Ами кфи, кфи.. говорили с говорещата змия. И тя им ги наговорила едни глупости, сега се подготвят за избори и издигат лозунги от сорта на „Рестарт на системата“ и „Рая на гражданите и регионите“. И сега са тръгнали към други религии – католицизма и протестанството.

Е нали това е същия бог в крайна сметка, какво значение има как се нарича религията?

– Така е, само че в момента в който тия почнат да вярват в Мохамед или в протестанството, ще трябва да почна да се обличам с чалма или още по-лоша история – да почна да симулирам работохолизъм. Разликата е в програмите и маркетинга иначе, то продукта е един и същ. Нещо като с Джиесмите – независимо колко хубав модел телефон имаш, ако не можеш да пишеш интересни СМСи, мацките нема да ти се връзват. Въпроса в случая, е че така и така нищо не зависи от мен, защо тия хора са толкова недоволни изобщо не мога да разбера.

Виж са брато не мога да ти помогна, ти си Господ, аз съм Генади, по принцип нямам право да говоря с простобожни като теб от позицията ми на най-големия пич на света, но знам че Буда запива под едно дърво и ако още не го е изпушил цялото, може да намажеш и ти.

– Вече говорих с Буда – каза Господ и продължи – Каза ми че не съществувам. Каза че и той не съществува, но това не е проблем защото на него това му била целта. Разликата била в това че моята мотивация за съществуване идвала от комплексите ми в най-ранна детска възраст, когато другите деца ме псуваха „да ти еба майката, за първи път ше й е“ и аз се затварях в стаята си и изработвах дървени облегалки за разпъване на хора във формата на буквата t .

Нека позная, помислих си аз, конфликта идва от това, че ти си си ебал майката, за да дойдеш на тоя свят, обаче тя е останала девствена, затова ти си първия юнит роден от груб анален секс, без лубрикант, придружен с псувни на немски и ролплей – господ и господарка.

В този момент се чу хриптене по телефона след което от другия край прекъснаха линията. И без това беше станал доста скучен тоя бог, и изобщо боговете нямат ли си друга работа че само с мен се занимават? Защо не отиде да запали една свещичка и да се помоли, 5 милиарда човека го правят тоя номер и се оправят чудесно в живота, що Хесус да не може?

Advertisements