You are currently browsing the monthly archive for декември 2009.

Глава Първа.

Цар Калоян погледна напред към кръстоносците обградили Одрин. „Банда нехранидядовци“, каза царя и пришпори коня си няколко метра по-напред към мястото където се развива обикновенно тактическия брифинг преди нападението.

Тъй като по онова време картите не били чак толкова напреднали, топографията се състояла от прашно парче земя, специално пригодена за ръчкане в земята клонка и няколко предмета, които обозначавали стратегическите обекти в битката – замъка, кръстоносците, кенефа, кръчмата, банкомата и купчината с умрели.

Пръчката с която царя се канеше да чертае се държеше от един от неговите царедворци, снажен момък, с ръждясала ризница и от онези шлемове, които имат странен издатък надолу пред носа, който ограничава зрението и координацията между очите поне с 60%. За нещастие на момъка, цар Калоян имаше корона, която по никакъв начин не му пречеше на взора и с едно премерено движение на меча си отсече ръката на придворния асистент малко под лакътя. Преди безжизнената ръка да падне, или дори да покаже среден пръст, царя я взе и я хвана близо до тям където я бе отрязал като започна да чертая чрез пръчката която държеше новия му аксесоар.

Нарисува един малък крив кур в най класическата му форма и докато го правеше изричаше мъдри слова.

– Това драги мой приятели са кръстоносците, нагли типове с развалени зъби, странно чувство за хумор и вманиачени по тоя тип Христос, дето се опитват да ни го пробутат от близо 400 години.

– КУР ЗА КРЪСТОНОСЦИТЕ АЛЕ АЛЕ АЛЕ, АЛЕ АЛЕ АЛЕ, АЛЕ АЛЕ АЛЕ. – разпяха се и се разтанцуваха военноначалниците като заформиха мини-пого, но Калоян ги успокои с жест на ръката. На ръката която отряза, не собствената си.

– Победата е важна в този момент. Кръстоносците говорят наляво и надясно че имам малка пишка, но истината е че беше студено онази вечер. Пък и след като завладяха константинопол ние им пратихме оферта за мир която върнаха с нарисувано човече на гърба, вдигнало ръцете си в недоумение, изключително малък полов орган и въпросителни нарисувани над главата. Ръкавицата е хвърлена, затова трябва да им дадем веднъж за винаги да разберат кон боб яде ли!

Групичката от висши командири, случайни кибици и двама румънски шпионинина се оживи от прочувствената реч. Царя не бе впечатлен и се върна към чертаенето на тактика.

– Тук се намира замъка, който е обсаден – нарисува цар Калоян един Х, близко до хуя и продължи – В него няма нищо ценно, само жени, деца и старци, така че няма да е фатално ако влезат вътре.

Царя продължи да твори своите военни планове

– Тук пък сме ние! – нарисува царя един огромен фалос (КУР демек) малко по-далеч от замъка и малкия кур, разбирай кръстатите.

– Цар Калояне, ами ние чий ше го дървим в тая битка – попита Роналд, предводителя на Куманите.

Сега тук отварям една скоба ( за да ви обясня малко за куманите. Те са едни киселяци идващи от Русия. Абсолютни джигити, но по странно стечение на абстоятелствата им харесало в България, където не е било нужно да изнасилват жените, тъй като те самите идвали при тях веднъж усетят ли ги че са чужденци. Дребна подробност е че Куманите всъщност са безмилостни войни, абсолютни експерти във воденето на конна битка и този ден пред Одрин наброявали около 15 000 глави в армията на Калоян, която се състояла от общо 30 000. Затварям скобата).

– Роналд, Рони, Ронко, Роналдчо, Роналдинчо, ЖОРЕ! – Обърна се Калоян към двуметровия рус исполин гледащ с кървав поглед, сякаш дузина капиляри бяха умрели наведнъж в ириса му. – Вашата задача е да отидете в офиса на кръстоногите, да им вземете прането, да им разрушите палатките, да им вземете от листата с ламарина и да очаквате да ви подгонят. През това време ще ги заведете в един проход в планината, където ние ще ги приклещим в ъгъла, ще ги оправим и ще ги преработим в капачки за буркани. Така! Давам думата на Кирчо, нашия скаут, който ще ни представи презентация за врага. Кирчо заповядай мойто момче. – каза Калоян и подаде уверено отразяната ръка с която чертаеше.

Кирчо бе силно интелигентен левент за възрастта си и използваше свободно модерните информационни технологии. Въпреки че не бе работил точно с този хардуер, Кирчо имаше опит с ръка подобна на тази, която трябваше да използва.

– Здравейте. Днес ще ви представя кратък анонс относно нашия неприятел. Както виждате на първия слайд – каза Кирчо докато рисуваше в прахта – кръстоносците идват от запад и външно са силно повлияни от приказката за Магьосника от Оз, където черпят вдъхновение от стереотипа на киборг в ламарина. Втория слайд – разнесе с крак прахта върху която тъкмо бе свършил да чертае – показва вътрешната нагласа и мотивация на въпросните индивиди. – Кирчо нарисува чаша, кръст и видео камера. – Целта е да отидат при арабите, където според тях, преди 1200 години някакъв нещастен хипар, провъзлгасил се за наследник на Перун, се е изплюл в една чаша и сега е фикс идея тая чаша да я намерат, за да може след време да си съчинят някаква история за блондинки, не се обиждай Роналд, и да спечелят много пари. Третия слайд показва …. – Не успя да си завърши изречението Кирчо тъй като бе отстранен от царя. И под отстранен разбирай посечен първо хоризонтално, сетне вертикално, и после четирите части получени от действието леко подритнати в долината.

– Време е за действие! Нека сверим часовниците си, сега е точно 4:20 съдейки по слънцето. Айде армейци!- каза царя и посочи с меча си към лагера на кръстоносците и конницата на куманите тръгна оставяйки само гъст наситен пушек след себе си.

„Странно е да има тоя облак дим при положение че валя преди малко. И откъде идва този мириз на изгорял брашлян?“ помисли си Калоян. „И защо му бяха червени очите на тоя?“ Но Куман бе вече далеч, когато мазна усмивка се спусна по неадекватното му изражение.

Глава 2

За да разберете по-добре смисъла на кръстоносците трябва да се знае че една респектираща армия от кръстоносци наброява около 200-300 кръстоносци. За всеки кръстоносец са се грижили около 100 човека обслужващ персонал, който включвал най-различни специалисти. Например сър Джон „Уайфисхор” Сиймен разполага с 6 човека които му хромират бронята, трима лични асистенти и дузина чернокожи евнуси, на които обаче бе забравил да отстрани половите органи, което ги превръщаше в абсолютно безполезни за работата. Също така Сър Джон имаше на свое разположение 70 от най-добрите войници, които често се биеха вместо него, тъй като 40 годишен човек с 30 килограма желязо, върху кон, държащ 10 метрово копие, не бе точно мобилен.

Бомбето на сър Джон едвам се показваше под огромния черен чадър, а ансамбъла се довършваше от огромен вестник, който четеше. Тъй като бе кално се налагаше част от свитата му да образува жива пътека по която той се движеше, която се състоеше от пет мустакати джентълмена, които саможертвено лягаха и ставаха в калта като образуваха жива пътечка. При всеки оборот сър Джон възкликваше „Splendid!”. И това би било първия в света ескалатор ако в този момент не бяха дошли Куманите и стъпкали изобретението. “Bloody hell !!” възмути се сър Джон при вида на вече бившия си ескалатор чийто стъпала се гърчеха от черепно мозъчни и гръбначни травми, най-вероятно смъртоносни. „Сега ще трябва да ходя пеша” намусено промърмори той когато усети че дузина от неговите хора препускаха по посока куманите.

Той влезе в палатката си, където го чакаха шестимата отговорни по обличането на бронята и когато свършиха след 40 минути , сър Джон бе в пълнобойно снаражение. Излезе от лагера и осъзна че е сам. Като не броим свитата му. Той щеше да се присъедини към другарите си, и да прекършат цар Калояновото опълчение, но бе време за чай и така останалите неща в главата му минаха на заден план.

Глава 3

Цар Калоян заби меча си в очния процеп на каската на кръстоносеца. Продължи да напъва в часовниковата посока докато горната част на каската не се отвори и разкри череп разрязан на половина. Картината странно много напомняше на човек който отваря консервна кутия с развалено русенско варено.

Наоколо битката бе в разгара си, като дузина българи се бяха нахвърлили върху всичко що имаше метал, с цел да го върнат после за претопяване. Една фигура прикова вниманието на цар Калоян, който изпробва своя бекхенд върху главата на поредния кретен с кръст на тила. Въпросния обект бе дебел французин с мустак на порно лисан и смешна къдрава мазна перука. Същия този французин правеше неприлични жестове на царя с които напомняше за мита за малката чурка на Калоян. Царят ни побеснял и в яростта си да стигне до източника на обидата, той приложи меча си върху  кръстоносците по същия начин, по който плешив германец  би марязал домат на ренде Вьорнер пред телевизионна камера.

Въпросния дебелак се оказал някакъв кретен провъзгласил се за император – Балдуин. Императора хулиган, разбира се бил предбленял като финландец в Столипиново и затова Калоян хванал калпазанина за ухото и го завел право във Велико Търново. Не е като Константинопол, няма граал, единствения поход е 50 метра вертикално падане и опцията, която дори и най-големите мъдреци биха определили в този момент за Балдуин е  „Седи си у кулата, бате“.

Така завършва и историята за четвъртия кръстоносен поход. Папата започва после да киселее и забравя да прати подкрепа 100 и кусур години по-късно, когато ДПС печелят изборите и стоят цели 500 години на власт. Според някой, те дори и до днес участват във властта!

Той е чорбар, аз ЛОКОМОТИВЕЦ логично, е че се видехме на мач. Ирония или не мача бе в село подуене на говеждия стадион – Лефски-Слабия. Аз отивам както винаги да бия цялата агитката на славия, щото и тримата ме дразнеха по това време, аз бех 5 клас, те 8ми и пак им зимах шаловете.

Маскирал като говедо със син шал, ама и славистите и те да не ги бият и те са със сини шалове. И аз ги разпознах и ги почнах – шутове и тупаници, скубене и бъркане в очите кунг фу с ученическа чанта на петокласник и песък в устата.

По едно време усещам как некой се засилва да ме удря и за моя изненада, а и за тримата слависти на земята той беше с шал на Славия. Ситуацията е абсурдна тъй като ние сме с шалове на лефски, а той налита да се бие с всички. Спрех го и му бих шамар, викам му „Какво ти става малчуган“, щото му личеше и на него че е избягал от час на Първа Частна Английска . Той вика

„Абе аз съм чорбар, говеда искам ви шаловете“.

Бахти лудака е тоя че чак ме респектира,реших да му разясня ситуацията –

„Те това не са говеда, бе мозък тия тримата не земята са от Славия, аз съм от Локото, ти си чорбар, що си с шал на Славия, луд ли си?“ .

Любо се опита да вникне в ситуацията с въпроса

„А вие що сте с шалове на лефски?“

И за да прекратя целия абсурден разговор му зададох най-разумния контра въпрос

„Аре да ходиме да пиеме, че ми писна от глупости.“

Аз му дадох моя шал на лефски, той ми даде неговия на славия и така всеки си имаше трофей и отидохме да пием. И така на следващия ден родителите ни ни прибраха от токсикологията в Пирогов. Още си пазя снимката от Нощен Труд. Един от първите броеве.

Бе тиха нощ, свята нощ. Така де, като изключим тътена, който се чуваше от суббуфера на съседите. Календарите по стената показваха последните дни на годината 0. Повечето хора по земята, бяха заети с това меланхолично да сравняват изминаващата година нула, с предишната минус първа година. Но в местното АГ отделение кипеше от енергия.

На Мария и бяха изтекли водите преди около час и едвам бе навила пияния си съпруг Йосиф да я откара в родилното. Йосиф, който работеше като офис асистент в една дърводелница имаше защо да пие. Жена му беше бременна, а той знаеше много добре от турците, че от турска чикия не се забременява и винаги внимаваше в това отношение, защото бе ходил на лекция за семейно планиране. Така или иначе Мария беше надула корема и за Йосиф оставаше единствено да я опреква, когато се напие:
-Курвоооооооооо, от кой е детето мааааа – думаше й Йосиф
-Девствена съм бе голтак. Не разбираш ли че това е чудо. – му отвръщаше Мария докато гледаше виновно на другата страна.
И докато Мария снасяше Исус разчекната като единствената порнозвезда от женски пол в пиковия момент на филма „Али Баба и 40 разбойници“, се почука на вратата и Йосиф отиде да провери кфо става. Видя трима гъзари с ланци й ги попита:
– Кфи сте вие, шушляци?
– Ние сме мъдреци, дето тичаме подир една звезда. А ти какъв си бе шлякан гъз такъв? – отговори му единия гъзар, който бе облечен в анцунг на Ювентус.
– Е какви мъдреци сте вие дето сте тръгнали подир звезда, тъп ли си?
Йосиф погледна нагоре към небето. И видя ярко светеща звезда. След което мъдро добави:
– Абе тъпаци, тфа е самолет бе, не е никфа звезда.
И четиримата погледнаха нагоре и почнаха да сочат звездите с пръст, докато се разберат, кой за коя звезда точно говори. В този момент от АГ-то се чу рева на Исус и двама Ангели застанаха до новороденото.
Йосиф се обърна с възхищение към ангелите, които тъкмо минаха през стената на помещението:

– Ей копелета, как го правите тоя номер?

Ангелите не отговориха.
В този момент Исус проговори:
– Разкарайте ги всичките тия хора, не виждате ли че съм по пишка?

Лична информация
Фамилия (ии), Собствено (и) име (на) Генади „Гената“ а.к.а. Gene Helly (Ген-Ад-и)
Адрес Най-често съм в Еврофутбола в Обеля.
Телефон Имам Мобилен телефон: С камера и полифонична мелодия
Факс Издребнявате вече.
E-mail Имам
Националност Фен на Локомотив София
Дата на раждане Картичка ли ше ми пратиш
Пол Секс машина
Предпочитана длъжност / Сфера на работа Длъжност, на която да ми казват „шефе“.
Трудов стаж
Дати 1989-2007
Заемана длъжност или позиция Шеф бизнесмен консултант и специалист по сделки, Космонавт-патриот
Основни дейности и отговорности Пиене и ядене
Име и адрес на работодателя Заеби, ше ме бият
Вид на дейността или сферата на работа Тунинг, Пимпинг
Образование и обучение Отлично се представям на маса, имам външен вид за пред хора.
Дати Кфи дати бе баце
Наименование на придобитата квалификация „БАТ“ – Бат’ Генади.
Основни предмети/застъпени професионални умения Жулене на белот и ракия. Предвижване от дестинация до дестинация посредством МПС с над 1 промил в кръвта.
Име и вид на обучаващата или образователната организация БУЗЕМА
Ниво по националната класификация Бат 1ва степен.
Лични умения и компетенции
Майчин (и) език (езици) В устата й е.
Чужд (и) език (езици) Ям телешки, агнешки.
Самооценяване Разбиране
Европейско ниво (*) Слушане Четене
Език 10 Чалга 10 В кенефа
Език
(*) Единни европейски критерии за познания по езици
Социални умения и компетенции Не ми трябват повече от 2 часа за да изчукам някое пиче от Ел Корасон или Брилянтин.
Организационни умения и компетенции Събирам махалата като ходим да ритаме.
Технически умения и компетенции Участвам винаги в съботно неделното поправяне на автомобили пред блока.
Компютърни умения и компетенции Включвам и пускам компютъра, нюквам по IRC.
Артистични умения и компетенции Танцувам на техно и няколко бомбона. Владея 5 вида кючек включително и он тейбъл версия.
Други умения и компетенции Аз съм всестранно надарен човек.
Свидетелство за управление на МПС Имам снимка как карам Голфа. Това предполагам е достатъчно.
Допълнителна информация Кура ми е над 19 сантиметра, ако не е много студено и не съм уморен.
Приложения Чао.

Чук беше, ребята!

Първо отидохме сутринта за по биричка аз и още 4 приятели – Сашо Метала, Цецо Ракията, Флакфайзъра и Радка (секретарката на фен клуба – всички сме я минали). Некой пихме бира, други пиха боза всички ядохме банички и подгрявахме с песните на Локо:

Във Шумен-там студено е,

във Пловдив-много мръсно е,

мирише на Подуене,

в Надежда си е най-добре!

Към 8 вече излизахме от караулката на Владая, Метала ни пускаше Джудас Прийст и каза че напоследък ставали все по-силни. Майката на Метала беше приготвила голяма кутия със сандвичи, които той размени с един мангал за шише ракия. След като Метала се напи някъде около драгичево или с други думи към 9 извади Весна Змиянац и започна да подскача на предната седалка на Голфа. Също така си имаше и моменти по песните където догласяше на Весна с викове „ЕЙ!“ „САМО ЛОКО“ „ОПАА САМО ЛОКО ЕЙ!“.

 Цецо Ракията е на 42 години и работи в Лейди София завода в Свобода. Технолог, голям фен на Локо е, познаваме се отдавна. Цеко беше донесъл от на дедо си ракията обаче не я даваше на Метала защото той щеше да я изпие за същото време колкото голфа вдига от 160 на 190 – около секунда и половина.

Радка беше свикнала на нашата компания така че знаеше какво да прави – да бие метала по главата когато той я обарва и да говори за философските теми – защо феновете на другите отбори са толкова ограничени.

Флакфайзера е бизнесмен човек, преди имаше сергия на Надежденския пазар за чорапи, после правеше бизнес с потници сега не знам с какво точно се занимава но и той като мен е един успял човек в България. Издържа жена и две деца и кара Мерцедес 123ка.

Някъде около Дупница съобщихме на Метала че на връщане ще си ходи с влака, а малко по-нататъка към Станкето го оставихме на една гара да чака композицията с феновете. Цецо му преля малко ракия иначе копелето не щеше да излиза от Голфа. Всичко насвини!

Пристигнахме в Петрич и още от първата табелка започнахме да се оглеждаме за природните забележителности – капанчетата. Намерихме едно и влезнхаме. Келнера говореше чист български, както и всички хора в това капанче. сите ручеха. И ние си поръчахме да ручаме и седнахме на теферидж да лафиме. Флакфайзера се напушил с некфи индиански конопи и като пристигна не можеше да си каже името. Очите му нема бело, аз го бутам питам го кфо му е а он седи гледа оцъклен и нищо не знае. Никога не съм пипал наркотици заклеам се, са може простотии но това е прекалено!

В един момент Цецо Ракията извади на дедо му постата и почнахме да разливаме тайно от келнера. В един момент не издържахме и с поредните възгласи Локо Шампион АЛЕ АЛЕ група фенове на Бела ни налетяха. Стана мелето всички скочихме и само Радка не избега и тя го отнесе. После се разправяхме с болници и глупости, сега Радка е в гипс и не ни говори.

Изчакахме влака с другите фенове и там беше метала, всички бяхме пияни на кокъл затова спешно отидохме до магазинчето за ракия. Бабата вътре ни извади от домашната на дедотото щото ни видя че сме пичове, и за 4 лева взехме 3 литра ракия. Успяхме да изпием само 1 литър от нея преди линейката да дойде да вземе метала, пресипахме му половин литър да има за като се събуди. Много добра ракия. Ние пристигаме на стадиона и пеем през цялото време

Със Локо София сега, завинаги, докрай,

ний винаги със вас ще сме за вечни времена.

Червено-черни да сме знай,

гордост е за нас това,

да вдигнем чашите сега за ЛОКО СОФИЯЯЯЯ!

Нанаааааанананаана, нанаааааанананааааааа

да вдигнем чашите сега за ЛОКО СОФИЯЯЯЯ!

Публиката на беласица беше само от хора с анцузи и африканци. На стадиона имаше 3 различни оркестъра, които се надсвирваха през цялото време, а по време на мача и от уредбата пуснаха чалга. На стадиона се продаваше ракия,но ние си имахме, а и то от техната ракия – НЕ СИ Е РАБОТА. Пред стадиона имаше панаир, а билетите за цирка и за стадиона се продаваха в една и съща каравана. На билета ми има написано с малък шрифт „АПК ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Принт 1982“.

Футбола в Петрич е едно ниво под шампионската лига. Не финтират много, но вкарват интересни елементи от кикбокс. На второто полувреме спряха да влизат и съответно ЛОКОМОТИВЪТ се развхири и отбеляза качествен гол. На връщане всичко мина без проблеми. Метала спеше в багажника­­­­.

Бе прекрасна сутрин в китния квартал Обеля. Традиционните звуци на съседски скандали, три пуснати перални, ремонт на дограма, саниране и тряскаща ансансьорна врата убиваха с всяка секунда желанието ми да не убия източниците на въпросните аудио вълни. С чук.
И основно проблема идваше от Петър Петров Петров, любител алпинист от пловдивско село, или както аз го наричах Маматидаеба. Попаднал в София след като решил, че главната на Пловдив е тясна за него и още петдесет хиляди селяни, които изглеждат по същия начин, по който изговарят буквата „Е” – неестествено (ако някой от Пловдив се е засегнал, моля да се запише и да се чуе как изговаря последната дума преди скобите. Мерси).
„Маматидаебаааа” – извиках му името, за да разбере че съм го познал и подозирам че намеренията му не са да ми даде пари или нещо от което ще имам полза, затова най-добре да се самоизчезне.
„Помощ, помощ” – идваше хриптене зад прозорците придружено с многократно блъскане в стената.
Положението бе нетрадиционно от факта, че живея на 15тия етаж и не ми се случваше много често някой да ми чука от външната стена. Но все пак това бе Маматидеба. Най-лукавия и коварен агент на Матрицата. Имаше много лица и една цел – да ме нервира.
„Маматидеба Селянин” – нарекох го с двете му имена. Когато се обръщаш към хората по фамилия, те разбират че говориш сериозно.
Тропането се усили и от другата страна се чу плач. Предвид акцента му на човек, който мисли, че е фецко да се намираш на главната на Пловдив в официален анцуг Адидас, плачът му предизвикваше по скоро смях, отколкото жал. Което беше добре. Нуждаех се от малко хумор, тъй като в устата ми водеха битка винени мушици, а в мозъка ми се разиграваше челна катастрофа на петролен танкер с джъмбоджет и товарен влак.
Видях че положението бе повече от безнадежно за съня си и реших да стана. Тогава осъзнах колко много се виех около света. Ако света беше срещнал някое друго също толкова абстрактно същество би споделило „Копеле, много ми се вие Генади. Бира и шкембе. Бързо!”. В същото време ми се виеше свят. Друго нещо което виеше бе Маматидеба, но вече в много по-различен от света начин. Виенето на Маматидеба повече мязаше на молба през сълзи за вазелин от страна на пинчер изнасилван от вълкодав.
Отидох до хладилника на автопилот и си отворих една бира. Първата глътка бира е като спанака за Попай. След като се почувствах чудесно, като пенсионерка която две седмици е носила Космодиска си без да го дава на своите, гърчещите се нейде из полето от болки в кръстта приятелки, познати и близки , аз отворих прозореца и се загледах в звора пред мен. Маматидеба се намираше на около един метър в ляво, и за своя огромна изненада бе замръзнал от удивление, тъй като явно не очакваше да му отвори човек с бира и червен поглед на група руски научни работници в командировка. Но положението не изискваше научен подход, тук всичко бе въпрос на психология.
„Ти!” – казах аз и го посочих. „Слизай!”
„Свали ме от тука бе не виждаш ли, че се счупи макарата”
Аз се развълнувах страшно много в същия момент. Обзе ме голяма тревога, нечий живот можеше да пострада и ако аз не побързах нямаше да съм съпричастен към трагедията. Затова го замерих с бутилката бира, която вече бе почти празна.
Той се изпусна с едната ръка, залюля се, удари си главата в стената на блока, но успя да се задържи с палеца и малкия пръст за въжето. „Копеле!” помислих си аз на глас с интонация, която дори и пловдивчанин ще разбере, че значи „е са ше ти се ебе майката” и отидох за нова бира.
„Еееееееееей, ееей! Ей! Какво правиш бе човек не виждаш ли че искам да сляза”
„Значи искаш да слезеш, хм? Не искаш да умираш, така ли? ” Попитах аз културно отпивайки от новата бира.
„Нйе, истийствино” отговори индивида със сериозността, с която на двадесет и осмата си годишнина е приел факта, че ще трябва да повтаря 1 клас в училище за деца с Даун синдром по Сендовската система за шести пореден път.
Бирата ми се изпусна с доста солидна засилка в главата му и онзи полетя през чучурите на хората и саксиите за цветя. Когато падна аз вече се бях завил обратно в леглото, размишлявайки върху станалото. Басовият звук на труп изпуснат от високо върху асфалт ми напомни за доброто старо време. И ме обзе меланхоличното настроение.
Поне му направих услуга. Сигурно е изгубил съзнание при удара с бутилка и не е можал да падне качествено от 15 тия етаж. Понякога съм истинско съкровище. Същинско ангелче. Лека нощ.
„Генаааааади” пак се чу онзи глас с гадния ехо ефект.
Опитах се да го игнорирам, но той продължаваше. Знаех си. Джийзъс пак се нуждае от мен.
„Кажи Йехова, по-бързо, щото ми се спи, а ти сериозно застрашаваш физическото си здраве на място без свидетели.”
„Защо постъпи така бе Генади, какво ти е виновен мирянина, знаеш ли че баба му цял живот е ходила на църква. Бе толкова вярваща, че веднъж се промъкнала вечер в църквата и изяла част от светите мощи, от което получила благословенна диария, един от 12024 признака, че си стигнал максималния левъл на палене на свещички.”
„Неведоми са пътищата ми за теб, така че изчезвай” казах аз и го замерих с мобилния си телефон, той мина през него с Каспър ефект
„Защо го уби по този начин, Генади?”
Тук някъдето положението започна да ми писва и аз се изправих в леглото.
„Какво трябваше да направя според теб бе нещастник? Да намеря дървен кръст, пирони, да го окова и да го чакам да умре ли?”
„Ха-ха много смешно” каза Джийзъс с известна доза сарказъм.
„Освен това” казах аз „ти като си толкова отворен и баба му ти се е молила даже и през комунизма, къде беше по време на целия този инцидент? И изобщо не ме намесвай, когато става въпрос за един от твоите”
Джийзъс изглеждаше смутен като онзи път когато бе отишъл да пикае под дърво и след като започнал да уринира забелязал, че Буда медитира баш на един хуй разстояние. „Ами аз такова” каза сина божий, племенник на светия дух „Опитвах се да му помогна и да настроя правилно макарата на покрива и изведнъж нещо каза „Пук”. И после едно друго нещо остана в ръцете ми и човека просто полетя надолу”
“Е нали си дърводелец бе тъпанар, трябва да разбираш нещо от тия неща все пак”
„Това с дърводелеца е малко недоразумение. Като малък обичах много до полирам дървото, ако се сещаш какво искам да ти кажа и от там излезе. И то на публични места. Никой не ми казваше че е грешно, аз просто отивах някъде и започвах да го разтривам докато не изтреляше айрян по някой наоколо. В последствие разбрах, че трябва да съм благодарен че не съм ослепял, но завинаги ми останаха космите между пръстите. В последствие това ми изигра много лоша шега, когато баща ми – бог от стария завет видя, че като ям с ръце ми залепва храната по въпросните междупръстни косми. Дори и той, въпреки че беше на около 10000000 години, беше ходил на училище и знаеше че това е основен признак за хронична тинейджърска мастурбация. И ме би с колана. Много ме би. По онова време боговете не са това което са сега – разни мъченици умрели от глад, говорим за мъж от калибър на Зевс, Посейдон, чиято предства за добро прекарване е да пие с Дионисий и шмърка с Менделеев след което се забавлява като тормози хора като изтребва раси и праща жаби и скакалци от небето, под божествения предлог – „Ташак да става, сине, ти ебамайката”. Това на кръстта с пироните после беше нищо в сравнение, с мъките от божия колан. За да отърва и малкото си останало достойнство, предвид че целия ни блок бе пълен със семейства от фамилии на различни богове и съответно бе пълно с деца, аз обвиних Содом и Гомор, защото тъкмо се бях върнал от зелено училище там. Разбрах какво се е случило после и искам да се извиня на близките на жертвите на моята страст към пубертетското самозадоволяване и за спасяването на собствения си задник, по същия начин по който Джордж Буш се извинява на близките на загиналите американци в името на корпоративните интереси на семейната му петролна компания.”
„Знаеш, че обичам твоите притчи Джизъс и мога да ги сравня единственно с миризмата на труп в стая със синьо сирене и разлято съдържание на единствената химическа тоалетна на панаир където се продават изключително изделия приготвени от кайма от кокали на кучета предадени от Ветеринарния Институт по програма „Умрели по Неизвестен и Много Меприятен Начин” в пратката с надпис „Най-вероятно извънземен вирус.”.
„Генади!” – обърна се Исус към мен със сериозния си тон, който 94 процента от хората биха определили като гласа, който съобщава спирките в метрото. „Отивам да пусна една свещена вода, че се стискам от половин час”
И Джийзъс се понесе със стъпка, която издаде божествен зор напиращ в него.

Много странна история, звъни ми телефона вчера по особен начин – ангелски гласове пеят мелодията на нокиа. Поглеждам да видя чия картинка се показва на дисплея, той пък целия свети в бяло без нищо друго. И се сетих, че тоя пич Джийзъс миналата седмица ми клипваше от разни непознати номера и след като не му звънах ми прати гневен СМС през интернет, че не съм истински приятел. Реших да си спестя цялата драма с тоя и без това емоционално нестабилен бог и му вдигнах:
– Ей Хесус, кфо става есе? – викам му аз ведро.
А от другата страна на слушалката се чу плътен мъжки глас с най-впечатляващия ехо ефект на господ, който някога съм чувал.
– Генади, трябва да говоря с теб. – каза гласа
– Добре, ама махни лаудспийкъра, щото те чувам с ехо – отвърнах аз
– ОКЕЙ – каза с нормалния си писклив глас бог – имам голям проблем с мотивацията. – разправя той

И въпреки че това е едва четвъртата пряка реч, започвам да се изнервям с този диалог и изглежда не ставам за писател на романи, в които хората си разменят реплики от сорта на „- Разбира се!“ и „Не!“.

Какво пък толкова, мисля си аз, това да си господ е една от най-лесните работи на света, аналога и в материалния свят е продуцент, просто взимаш чужди произведения или идеи и ги представяш за свои.

– Не забравяш ли че аз съм Господ и мога да чета мислите ти – обади се Джийзс.

Не, отново си помислих аз. Това е начина да съкратя пряката реч наполовина, а ако и аз започна да чета твоите мисли, дори мога да елиминирам репликите започващи с тире напълно.

– Не! – каза господ. Не беше съгласен. И явно бе прочел няколко абзаца по-нагоре, където споменах колко нескопосано ми се струва предаването на подобна банална пряка реч в литературата, цитирайки въпросното отрицание като пример.

Е, казвай старче какъв е проблема помислих си аз и още преди някоя от другите личности, които живеят в моето тяло да ми отговори, по телефона започна да пищи бог.
– Ами копеле, глей са, представи си че си седиш в Рая, гледаш си своята си работа и изведнъж, тоя кретеноид Адам, който го създадох за общ градинарски работник и тая човекоподобна маймуна, за която се измайтапих че съм я създал от реброто на Адам, пък те взеха се вързаха, започнаха да създават проблеми.

Е кфи, проблеми бе брато могат да ти направят тия двама келеша, мисля си аз.

– Ами кфи, кфи.. говорили с говорещата змия. И тя им ги наговорила едни глупости, сега се подготвят за избори и издигат лозунги от сорта на „Рестарт на системата“ и „Рая на гражданите и регионите“. И сега са тръгнали към други религии – католицизма и протестанството.

Е нали това е същия бог в крайна сметка, какво значение има как се нарича религията?

– Така е, само че в момента в който тия почнат да вярват в Мохамед или в протестанството, ще трябва да почна да се обличам с чалма или още по-лоша история – да почна да симулирам работохолизъм. Разликата е в програмите и маркетинга иначе, то продукта е един и същ. Нещо като с Джиесмите – независимо колко хубав модел телефон имаш, ако не можеш да пишеш интересни СМСи, мацките нема да ти се връзват. Въпроса в случая, е че така и така нищо не зависи от мен, защо тия хора са толкова недоволни изобщо не мога да разбера.

Виж са брато не мога да ти помогна, ти си Господ, аз съм Генади, по принцип нямам право да говоря с простобожни като теб от позицията ми на най-големия пич на света, но знам че Буда запива под едно дърво и ако още не го е изпушил цялото, може да намажеш и ти.

– Вече говорих с Буда – каза Господ и продължи – Каза ми че не съществувам. Каза че и той не съществува, но това не е проблем защото на него това му била целта. Разликата била в това че моята мотивация за съществуване идвала от комплексите ми в най-ранна детска възраст, когато другите деца ме псуваха „да ти еба майката, за първи път ше й е“ и аз се затварях в стаята си и изработвах дървени облегалки за разпъване на хора във формата на буквата t .

Нека позная, помислих си аз, конфликта идва от това, че ти си си ебал майката, за да дойдеш на тоя свят, обаче тя е останала девствена, затова ти си първия юнит роден от груб анален секс, без лубрикант, придружен с псувни на немски и ролплей – господ и господарка.

В този момент се чу хриптене по телефона след което от другия край прекъснаха линията. И без това беше станал доста скучен тоя бог, и изобщо боговете нямат ли си друга работа че само с мен се занимават? Защо не отиде да запали една свещичка и да се помоли, 5 милиарда човека го правят тоя номер и се оправят чудесно в живота, що Хесус да не може?

Аз съм продуцент в агенция за звезди. Доста известно име съм зад океана. И пред него. Дори и в океана сигурно ме знаят. Но този път целта ми не е само да се хваля колко съм готин и как всички вие сте мижитурки в сравнение с едно мое лайно например. Тук ще ви разкажа за една типична случка от моя бизнес живот.
Беше най-хубавия слънчев ден който можете да си представите – беше слънчево, но не горещо. Беше точно толкова топло, колкото да подържа 6 кубчета лед в чаша с бяло мартини, джин и тоник, в замръзнало състояние около 30 минути – 20 минути повече отколкото е живота на самата напитка веднъж сервирана.
На вратата ми се почука, беше от онези почуквания които само крайно учтив човек е способен да направи. И наистина – причинителя на почукването бе мъж на видима възраст 32 години, по-гладко избръснат от триъгълника на 6 годишно момиченце. Човека имаше най-перфектната прическа канадска ливада в цялата вселена. Все едно не беше ходил на фризьор, а при канадски градинар. Носеше вълнено елече над ризата си, и тесни малки очила, които сякаш подчертаваха интелигентността му.
– Може ли да влезем – попита той.
– Разбира се, заповядайте господине. – казах аз.
Мъжът влезе като след него един по един влезнаха 3 деца и една жена.
– Това е моето семейство, аз се казвам Илия Петров Иванов и бих искал да ви демонстираме нашето изкуство.
По принцип не наемам хора с подобни кастинги, обикновенно ги правя в хотелски стаи, но този път беше много различно – с рещу себе си нямах сервитьорка с амбициите на фолк звезда. Тези хора ми изглеждаха толкова каризматични, че не можех да ги изгоня. Пък и най-малкото момиченце, което беше на около 4 ме гледаше толкова мило със сините си очи, които жизнерадостно подскачаха в пространството, че реших да им дам един шанс.
– Добре, заповядайте. Имате точно 5 минути, след това трябва да отида на един кастинг в хотел Горски кът на Витоша.
Мъжът взе касетофона Хитачи, който сина му мъкнеше през цялото време и от енго зазвуча онази музика с която отварят цирковете.
Бащата легна на земята и си отвори устата, тогава майката застана над него и започна да пикае, като целта и бе да уцели със жълтата си струя устата на съпруга и. През това време най-малкото момиченце започна да си бърка в окото с отверка, опитвайки се да го отдели от очната ябълка. Нейния опит бе неуспешен , защото отверката и се заби в окото и се заклещи там. Нейното братче, което беше само с няколко години по голямо, извади отверката с известни усилия – дърпане, разширяване на очната ябълка, движения в страни и наоколо. След което отиде до мястото където баща му лежеше и майка му го целеше в устата с пикня. Майката беше свършила и се опитваше да изтиска последните капки урина от своят организъм. Явно момчето идваше с отверката в подходящия момент, защото бащата тъкмо започваше да се отекчава. Малкото момче вкара отверката със стърчащия остатък от окото на сестра си в ректума на главата на семейството. За по чувствителните и сенситивни хора, трябва да вметна че окото действаше като лубрикат и бащата не почувства много болка. В този момент той най сетне се изправи от земята, целия в пикня и със стърчаща част от дръшка на отверка в гъза и започна да чука дъщеря си в очната ябълка, която бе опразнена от окото което сега се намираше в гъза му. Наблюдавайки цялата сцена с небивал интерес аз едва сега забелязах че най-възрастното дете на семейството не се беше включило в забавлението. Но и тя не чакаше дълго преди да бъде посветена в семейното изкуство. Момичето се съблече чисто гола, и тъй като беше на около 17 години тя вече имаше известно окосмяване около половите органи. Тя клекна над една чиния и от нея започна да изтича кръв. Семейстовто се събра в кръг и започна да пляска ритмично с ръце, докато момичето се напъваше. След като свърши и каничката бе пълна със смесица наподобяваща микс между сладко кисел китайски сос и кетчуп, бащата се приближи и с невероятна гордост каза.
– Това е нашата Йорданка – каза бащата. – ТОва е първият и мензис, искаме да ви го покажем първо на вас.
– Благодаря – казах сконфузено аз.
– А сега да го върнем обратно!- още по развълнуван стана бащата.
Взе една огромна фуния и я напъха дълбоко в дъщеря си, след което изля съдържанието на купичката обратно в дъщеря си.
– Кога за първи път получи мензис Данчето? – не скрих аз своето любопитство
– Преди 5 години,но това е същия мензис от тогава, просто го връщаме всеки месец.
Семейството явно имаше стил.
Момченцето натисна бутона Стоп на касетофона извади касетката, сложи нова и я пусна. Беше много нежна и приятна музика – Вангелис. Бащата каза заеквайки от вълнение на моменти:
– И сега като идваме към края на нашето представление е време за „затапката“.
Събу си гащите, най-сетне извади отверката от гъза си, от която обаче липсваше окото на най-малката дъщеря и се изходи по нужда номер 2 във фунията, която беше в путката на дъщеря си. Кафявата струя се стече във конусовидната форма като от онези сладоледени машини които ги слагат по улицата през лятото.
Всички станаха и се поклониха. След което най-голямата дъщеря повърна мензис, кръв, окото на малката си сестра, урина и лайна върху останалите членове на семейството.

Миг тишина. Последваха моите аплодисменти и свиркане с пръсти.
– БЕШЕ ВЕЛИКОЛЕПНО ШОУ!! – казах аз в екстаз – Да не би да е театрална репрезентация на сериала Приятели?
– Не! – каза бащата. – Постановката се нарича АРИСТОКРАТИТЕ.

therealgenadi @ twitter

Error: Twitter did not respond. Please wait a few minutes and refresh this page.

Категории

Авторски права

Съдържанието на сайта е с права по CC 3.0 . Адвоката ми е от еврейски произход и се гордее с това. Не кради, не копирай без да цитираш източника, не променяй съдържанието (освен ако не поправиш правописните грешки). Не използвай за комерсиални цели. therealgenadi (маймунка) gmail.com

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 67 other followers

За Фейсбук маниаци

%d bloggers like this: