Спасителят на Интернет

Светът е разделен на два отбора – правилен и неправилен. По техни данни всички хора са родени в правилния отбор. Много от тях грешно твърдят, че техния отбор е правилният, но чисто обективно  – единствено тези, които мислят точно като мен знаят за какво става въпрос.

В момента е решаващата на фаза на битката между доброто и злото. Добрите губим в момента, защото медиите, парите, илюминатите, евреите, арабите, руснаците и хората-гущери. Ако всеки български интернет потребител се обедини около каузата на добрите, имаме шанс.

Но, ни трябва силен лидер. Някой, който е доказал, че е успял в живота, че е буден гражданин с правилна позиция по всички въпроси, някой който има най-шумния глас в тълпа от интернет потребители, някой който има повече от 1600 последователи в Интернет социална мрежа, някой който е написал сценарий за документален филм относно Митко Парашкевов, някой който се чувства, че Господ го е посочил да бъде супер патриот, някой който като играе Грандтефтауто понякога просто иска да обикаля града и да блъска хората, а не да изпълнява мисии. Чисто обективно и безпристрастно май излиза, че определен Генади от Обеля 2 е най-подходящият за капитан на световния правилен отбор. Сред кандидати бол, някой от които с подобна биография.

Единственото което помага в битката срещу злите сили е възмущение от позицията на гигантски морален еректирал пенис, който плюе, който свари с едното си око. Звучи лесно, но не е, и вие го знаете, защото съм ви виждал да се опитвате. Липсва ви опит, затова седнете, успокойте се и ми попийте малко от знанието, докато ви го набивам в главите.

Ще ви го сложа във формата на табличка. „Поставени в по-широк контекст, нещата изглеждат по следния начин“:

	Правилен отбор	Неправилен отбор
Деца	Обичаме децата. Децата са нашето бъдеще.	Ебат ги, и ги убиват, и после си плащат на съдиите да ги пускат.
Образование	Супер умни, стипендианти в София. Пълни с перспективи	АОНСУ
Музика	Апсурд, Класически рок енд рол, Абсурд, оперна музика, Апсурд, Бийталс	Чалга, Мишо Шамара,  Сатана Метал и тъпата песен дето баща ти ѝ се кефи
Путин, Делян Пеевски, ДПС, комунистите, КГБ.	НЕ!!!	Много им се кефят. Защо не са в Русия, тогава, а си изпращат децата да учат в Оксфорд?
Искат да застроят	Дупките с детски площадки, дъгата с метро, околовръстното с бизнес центрове, паркове само за майки.	Иракли с бетон, Градинката пред вас в паркинг за ТИРове, центъра с Лафка,
Ванга и Православната църква	Исус, Ванга, Петър Дънов, Христо Стоичков са родени в България, заради позитивната енергия.	Антихристи, загубили връзката с бога, недуховни, неморални. Искат да унищожат православната Българщина.
Работят	В Офис с компютър на английски	Лакеи на Ковачки, Пеевски, Лаафка, чиновници, издържащи се от социални помощи, цигани и турци
Не, че съм расист, но	България на българите. Не на ислямизацията, циганизацията, либерастацията и глобализацията.	Цигани, турци, бежанци, либерасти, глобализационни агенти на илюминатите
Любим автор	Айн Ранд, Исус Христос, Христо Ботев,Уилям Шекспир, Нойзи	Азис, Троцки
Креативност	Арт експозиции, Ходят на театър, Куркински ги пита за съвети за чувствителни роли	Селфи на чалга парти
Абитуриентски бал	Моцарт, Бетовен, Абсурд, Джон Бон Джови, Опера	Чалга-гюбек-кючек екстраваганза с наркотици и дебели руспии във виолетови рокли

Пропорционално възмущение към текущи събития е задължение на капитана на националния правилен отбор. Квантовата формула, част от всеки пакет на TCP Интернет протокола е

Където

“B” е това колко много искаш да спасиш света;

„A“ е неизвестното в случая – как, защо, ти нормален ли си, и т.н.

Уравнението означава 420, човек с мустак шмърча линии, свещник, подковка, минус кеш по паркирането забранено по колко искаш да спасиш света плюс sup son, върху теб.

При трагедия хората разчитат на адекватната Интернет реакция на техния капитан, с която да спаси света. Аз като такъв имам дълг към клета майчица свята България, Интернет свободата, децата, и Бог да предпазвам родината от чужд диверс на про ДПС интереси.

Няколко нагледни примера. Акушерка убива дете – чалгата в обществото е виновна. Фалирала е банка – хората са загубили страха и връзката си с Бог. Пианица убива майка с дете – те ще го пуснат защото си е платил. На циганите им плащат тока лично с моите данъци – те вместо да ми благодарят убиват бели българи.

Всеки месец ходя до енергото и ги питам колко от моите данъци взеха този месец да ги дадат на циганите за ток без пари. Това е част от задължението ми като капитан – да следя режимните на всяко малцинство, без да дескриминирам. По мои изчисления, само от мен, циганите са взели четири четирилиона, три трилиарда, два билиарда, и  няколко хиляди евро.

Но не цифрите са важни, а отношението на родата на цар Киро към нас – изконните собственици на въздуха, който дишат и земята, която замърсяват. Аз като бял българин, горд и могъщо надарен в областта на кура, притежаващ знаме, което е било на мач на националния отбор, като фен на Григор тенесиста, на неговата жена, на нейната сестра, и техните приятелки, като човек, който твърди, че има шест по история в гимназията, но всъщност е четири и половина, като човек който не яде манджа без лук и алкохол, искам да ви попитам най-затапващия въпрос относно екзистенса на циганската раса като цяло – „Защо като искат да ги интегрират не си ги вземат в Европа“. Явно не ги искат, затова ни държат бедни, за да може циганите да ни крадат данъците чрез ток и по този начин спират развитието на България.

Да не би да е задължение на белите българи да мислят за циганите? Нали им помагат с милиони от Европа да ги интегрират. Къде са тия милиони – не виждам някой да е започнал дори да се опитва да ги интегрира. Не познавам човек, който е станал по-малко расист, защото Европа е дала пари на циганите. Дори напротив, това ми образува болки в сърцето точно там където обичам България и мразя турците – те това не са пари на циганите, а ЗА циганите. Тяхното предназначение е да бъдам разпределени на белите, задето ги издържаме с ток и социални помощи цял живот. Ако Европа дойде и ти каже лично на теб – „Тая пачка пари ти я даваме ЗА циганите – задето ги отглеждаш, че ние не трябва“, няма да ги мразим и няма да искаме Европа да си ги взима, даже обратното, ше им съберем и техните ако трябва. Капитана на националния правилен отбор реши още един проблем.

Имам идея какво да правим и с бежанците, защото това също е едно от основните неща, които ти пречат да взимаш повече пари, да работиш повече, да изглеждаш по-добре, да си по-малко нещастник като цяло. Болна тема ми е.

Промяната на местните обичаи и навлизането на чужди религии от близкия изток е основен проблем, за всички които вярваме, че Европа е основана на принципите на месианска еврейска секта.

Реклами

Да спасим всичко от Ирак до Иракли

Политиците подценяват силата на социалните мрежи. Ако през 3-4 век е имало толкова хора зад една кауза колкото „Спасете Иракли“ във фейсбук в момента, това щеше да е третата по сила армия на Балканския полуостров.

Сервитьорката идва.

Здравей, принцесо, аз съм Генади Гигов. Ще те помоля да си записваш, защото поръчката ми е малко по-специална

– минерална вода със запечатана капачка и разлепен етикет

– нарязани лимончета във формата на рибки, за да може като ги пусна във водата да плуват.

– ледчета във формата на водорасли

– стерелизирана чаша

– да смениш паролата на уай фи рутера ви докато съм в заведението

– искам от онези десертчета „жокейчета“, но горната част вместо шоколад да бъде ванилов сладолед.

Също се притеснявам, че трябва да те предупредя за някой неща докато съм тук, защото очаквам важна бизнес среща.

– носи ми нещата едно по едно, аз съм от този тип хора, които най-добре свикват с нова обстановка постепенно

– някой от масите с клиенти ще се наложи да бъдат пренаредени с цел кросфит ексърсайзинг

– новата парола на уай фи ай рутера трябва да е 16 символа и да включва цифри, символите !@№$%€§* и имена на футболисти играли през 90те в Локомотив София. Но запомни, не трябва да ми я казваш, дори и да те заплашвам с оръжие.

– ако не намеря лост, възможно е да се набирам на вратата

– когато моите бизнес партньори дойдат, моля те се дръж прилично, все едно си моя секретарка

– белото идва

Дадох ѝ визитната си картичка. „@therealgenadi – специалист“

Мерси принцесо, ти си страхотна.

Моментното вселенско възприятие е като летен поп фолк хит – нещата са прекалено прости, за да бъдат обяснени.

Научен факт – Бог е Тони Стораро и Тони Стораро сме всички ние.

Когато аз пусна Тони Стораро на високи децибели музиката се пренася в пространството под формата на чалга-атоми. Вие минавате наоколо и поп-фолк заредените атоми, които носят в себе си мета-информация относно „Тони Стораро – Абитуриентки.mp3“ минават през пространството, което вие окупирате и стават интегрална част от вас. Затова и хората, които не слушат чалга не могат да се забавляват – не са в еквалибриум със самите себе си и изразходват повече енергия в борбата си срещу чалга-атомите вместо да ги приемат. Ийн и Янг – чалга и черно/електронно.

Накарах сервитьорката да пусне Тони Стораро, за да почувства за какво ѝ говоря през цялото това време.

Хората използват максимум 9.95% от мозъка си, аз използвам два пъти повече. Това е и максимума на мозъка – 19.90%. Много хора се чудят какво всъщност е процент. Това е константна единица равна на една двадесета от усилията с които аз изполвам мозъка си. Защо 100% е недостижимо? По същата причина по която и 100000% е невъзможно. Процентите се изчисляват базирано на моя мозък, а аз съм най-умния.

Докато пиша това върху моя Мак правя кросфит упражнения натоварващи 20% повече мускулни групи отколкото съществуват.Но вие няма как да го осъзнаете това нещо. Вашия мозък не стига до 20 процента.

Питайте ме за кого да гласувате на изборите

Чудя се дали извънземните от другите планети си измерват хороскопите спрямо Земята.

Цивилизация която има космически кораби направени да местят планети и за пари да променят хороскопи.

Ако Земята е жертва на подобна машина и планетата седи на едно и също място и затова нашите хороскопи не винаги съвпадат?

Имате чувството, че понякога късмета ви е заключен, имам новина за вас – още не са намерили черната кутия от самолета в Малайзия. Родителите се чудят какво е станало. Самолета се е ударил в една от машините на извънземните, които държат Земята застопорена в космоса.

Аз като си купя такава машина, ще я настроя да връща един ден назад. Всеки ден.

Хороскопа ще ми е един и същи постоянно.

Какъв е смисъла всички да се чудят дали има извънземни, като никой не е сигурен дали другите реално съществуват или изчезват в момента, в който престават да ги виждат. Алф не ви се вижда толкова реален както преди.

Само ако можеше древните египетски видео игри да бяха запазени и до днес, колко много щеше да ни кажат за начина по който те са си представяли насилието и футбола.

Ванга е предсказала, че пирамидите са построени. Преди да умре последните и думи са, че ако беше млада би участвала във ВИП брадър.

Ако съществуват прекалено много безкрайни паралелни вселени и във всяка се случва нещо различно в доста от тях Ванга участва във ВИП Брадър, поне в една е заедно в къщата с Митко Парашкевов. Колко преебани сме в момента, че не сме там?

Ванга се проваля на всички изпитания – пребива се по надуваеми неща и пада.

Слагат ѝ превръзка на очите и я пускат да бяга по трасе с препятствия.

И хората пускат СМСи от съжаление и я спасяват. Някой хитрец дори си е включил машината за обръщане на планети и ѝ настройва хороскопа на пет звездички. Всеки ден.

Аз.

Нямам какво повече да кажа по въпроса, нямах и преди да започна.

Как станах Човека

Видях го в рекламната пауза на Телевизионен Справочник, година хиляда деветстотин 2 unlimited. Офертата беше, че ти им даваш пари, а те всеки месец ти дават 10 до 15 процента от първоначалната вноска.

Отидох на адреса – международно изглеждащ офис. С манекенки. Човека – усмихнато младо костюмарче. Гледката – служебния паркинг, само западни коли. Чува се сериозен бизнес разговор, споменават се хиляди долари. После жлъчен смях. Човека обеща 10% всеки месец от инвестиции над 10 000 долара, след което добави свирка от мъртвата си майка за всеки 1000 отгоре.

Докато той говореше, за това какво ще правя с моите предполагаеми спечелени пари в бъдеще, осъзнах, че Човека е напълно прав. Ако има пророк на Господ това е Агента от Фирмата с Офертата, защото той ми отвори очите към света и светлината проникна в душата ми.

Целта в живота ми след този ден стана да намеря $10К и да инвестирам в Офертата, защото Човека излъчваше позитивна аура на успял в живота мъж и не се притесняваше да го натрапи на всеки, който срещне.

Кой е единствения човек, който съществува и подозирам, че знае как се правят толкова пари – никой от семейството, никой от квартала, никой от училище, никой от кръчмата. Единствено Агента с офертата. От всички хора във Вселената, които съм срещнал, той е единствения, който мога да си го представя с $10К хиляди долара. Ще правя всичко което той прави и аз ще стана Човек.

Лачен костюм, лачени обувки, копринена риза, калкулатор, органайзър и визитки със собственото си име „Генади Гигов – Агент на Офертата“. Започнах да обикалям собствениците на магазинчета и хората със западни коли, за да ги посветя и те да погледнат на Вселената по-позитивно и да се почувстват избрани от съдбата.

Осъзнах, че трябва да изглеждам любезен толкова, че хората да ме заговарят и достатъчно зает с голям бизнес, че да си мислят, че ми губят времето. Защото едно нещо, което всички хора имат общ знаменател под е че обичат да губят времето на някой, който им се струва важен.

Първия месец продадох 3 сертификата. Въпросните финансови инструменти представляваха ксерокопия на формулярите от Фирмата от рекламата по ТВ Справочник. Парите сложих в раклата у нас, да се събират, за да може като станат точно 10 хиляди долара, аз да ги занеса на Човека.

След един месец изплатих дивидентите на хората, както си пишеше – по 10 процента. Разбира се – от техните си пари. Няколко дни след това телефона ми гръмна. Първите три клиента разказали на близки и приятели, че имам Оферта и всички напинят да се включат. Събрах повече от 10 хиляди долара – сакралното число на успеха според маите. Минах на следващото ниво без дори да дам живот.

Като успял бизнесмен почувствах, че трябва да се съсредоточа върху това, което най-много обичам – себе си. Но не можех. Имаше прекалено много хора, които желаеха да ми дадат парите си и да се включват в Офертата. Съдбата се бе преначертала пред мен стабилно, като някой който ти обеснява детските си спомени в 5 сутринта след парти.

Направих си втора среща с Агента. Вече разполагах с капитал, можех да инвестирам и да се включа в офертата. Човека само два пъти съм го срещал, а вече се държим като най-добри приятели.

Мило дневниче: най-добрия ми приятел Агента каза че, две от секретарките от неговия офис мислят, че съм страхотен

Човека каза , че ако намеря $100К хиляди долара щатска валута ще получа 20 процента от тях, всеки месец, ще живея в резиденция на Тодор Живков с хеликоптер, плюс собствена масонска ложа кръстена на мое име.

Почувствах се като наивен идиот в този момент. Аз и моите слепи мечти да стана богат с дивидента от $10K хиляди във валута щатски USD. Как може да съм толкова заблуден. Трябваха ми 100 000 долара USD, не 10К$.

Реших да не му давам тези, които съм събрал до тук за некфи мижави 10 процента. Задържах парите и продължих да вкарвам Офертата на други хора. Виждах как ме гледат все едно и аз съм Човека. Чувството е прекрасно.

На третия месец отново изплатих обещаните 10% на всички мой клиенти на Офертата и това раздвижи още повече нещата. До 2 месеца, вече имах над 300 клиента, всеки си получаваше десетте процента, а аз бях близко да събера стоте хиляди USD американски долара, както беше по план.

Един ден по новините съобщиха, че офисите на Фирмата нещо вече не приемат, пише Ревизия върху кашон на вратата, шефа на Фирмата е чао, парите „утре идват“ вече всеки ден от три месеца, хората чакат – никой не знае нищо.

Моите клиенти знаеха, че участват в същата Оферта като Фирмата дето тъкмо фалира. Телефона ми премина на режим „кажи им че ме няма“, докато осъзная какво се случва. Парите са при мен, но за какво са ми те, ако всъщност Офертата вече не съществува.

Да намеря тези пари не беше целта, това беше само първа стъпка от гениалния план. Бяха ми обещали да получа 20% от тях. Всеки месец! Как може да съм бил такъв глупак и да съм се вързал по този начин на открита мошеническа схема.

А какво направи държавата, докато всичко това се случваше пред очите им? Отидох пред офиса на Фирмата, да споделя мъката си с хората. Масово излъгани хора, един с 10%, друг с 15%, всички ми съчувстваха когато им разказах, че аз съм излъган с 100 хиляди американски US долара в чуждестранна валута за 20%!

Единственото, което ми оставаше бе да съобщя на моите клиенти, че шефа на Фирмата им е взел парите, да си ги търсят по банков, църковен и съдебен път. Аз също останах излъган, разберете ме. Дори повече от вас – бе моят слоган за следващите две седмици.

Постарах се да си купя с парите им всичко, което те са си мечтали и сънували. Когато сбъднеш мечтата им върху себе си, с техните пари, взимаш душата им и ставаш по-силен. Докато не превъртиш играта.

Как започна всичко

Бях в провинцията веднъж като малък.

Около голяма маса мъжете извадиха бутилка и я изпиха за здравето на едно агне вързано наблизо. Чичкото с най-малкия потник и най-големия корем взе един нож и го забоде във врата на агнето след което каза победоносно:

„За здравето на Васко, айдеее“ и завъртя ножа в гръкляна на животното. Чуха се стържещи звуци на гласни струни, и настана радост голяма за всички и бавна смърт за ярето.

„Защо агънцето се мъчи?“ – попитах аз с широко отворени мокри очи

„Колкото повече се мъчи, толкова повече здраве ще има за Васко“ каза човека и потупа въпросния Васко – мирно седящ сополанко с фланелка на „Гумените Мечета“.

Главата ми не можеше да побере, това което току що чух. В града като се разболееш отиваш в болница, на село просто взимаш нещо и го убиваш по мъчителен начин, след което го разделяш с приятелите си.  Васко започна да ми изглежда доста по-здрав от  преди малко, когато агънцето все още весело припкаше наоколо.

Приех целия феномен с увеличаването на здравето чрез жертвоприношение, като нещо което са учили в училище по природознание докато се преструвах на болен миналата седмица. Реших да наваксам.

Агънцето се казваше Мирко, между другото. Бяха му завързали венец от цветя на врата „за здраве“ и предишния ден една леличка ми каза, че то разбира какво му говоря. Аз цял ден стоях до него и му разказвах за най-важните неща в света – враждата между лего пиратите и пластмасовите войници за надмощие над секцията с играчки, за игрите на фунийки с приятели, за телевизионните игри включени в цветен телевизор.

В главата си върнах лентата със събитията на обратно – първоначално здравето дойде с венеца от врата на агнето, който то изяде, следователно здравето отиде в животното. После обаче хората изядоха животното за здраве на Васил и здравето в момента се намираше в …

„Васко, я ела да си играем“ провикнах се аз респектиран от масивната концентрация на здраве в него, но с нож в другата ръка и с пъклен план на ум.

Няколко стотин метра по напред в историята и Васко, подобно на агнето бе завързан с въже. Взех ножа и го забих във врата му, което напълно му заключи късмета.

Сега единствено трябваше да накарам роднините на Васко да го изядат за мое здраве и плана бе изпълнен.

Докато влачех безжизненото тяло на Васко за единия му крак, зъбките му се удряха в коравата земя като малка мотичка, а в далечината се чуваха виковете на родителите му. Осъзнах, че не мога да се появя пред тях и да им кажа, че току що взех здравето на сина им, защото после те щяха да искат да ме убият, и да ми вземат здравето идващо от венеца, който окачиха на агенцето, което то изяде и което хората в последствие убиха за здравето на трупа, който влачех.

Нов план – отрязвам част от Васко, оставям я на скарата, след което я смесвам с останалата част от храната и обявявам тост за мое здраве, те веднъж отхапят ли цялото това здраве се капсулира само за мен ще ме трансформира в робот, който може да се превръща в спортна кола когато си пожелае!

След известна борба с ножа успях да сваля част от месото на Васко – лицето. С уверена походка, кървави дрехи, блясък в очите и чисто съзнание се запътих към скарата, където сложих фейса на Васко между шишове и кебапчета.

Миризмата на опърлени вежди се понесе във въздуха и физиономията на Васко върху скарата премина от изненадана към сбръчкана чрез бълбукане на малки мехурчета човешка мас. Взех една пръчка от земята и закачих с нея челото на Васко, след което понесох филето към възрастните и го оставих в тенджерата с готовото месо.

Бащата на Васко се пресегна с вилицата и без да гледа забоде месото от сина си, докато обясняваше за политика на хората около него. Тръгна да го захапва  и ако не се бях намесил на време, щеше да го изяде без да посвети здравето на мен.

„Чичко, днес имам рожден ден“ – казах аз и го погледнах окорено

„За твое здраве тогава, мойто момче“ – каза чичкото и вдигна високо вилицата забодена в бузките на сина му, след което отхапа и се обърна към мен, предполагаемия рожденик:

„Как се казваш, не съм те виждал досега?“

Но, аз вече се бях превърнал в робот-количка и отпрашил обратно за София.

При Гената

Преди да се казва „При Гената“ заведението носеше името „Централ“.  Последния остров на нормалноста – сгушена пристройка на пристройка между столичните квартали Суходол и Карпузица.

Мястото където много трудови хора отсядат след поредния най-тежък ден от мизерния си живот, заедно с още повече други люде, които дори не са и близко до мисълта за работа, но са също толкова преебани в голямата схема на нещата. Този гръбнак на каймака на обществото киснеше от ранни зори до ранни зори с една цел – да забравят всичко.

Сопола например, таксиджия,  разведен два пъти за две сестри, с деца от всяка и цялата пасмина живеят в една къща заедно с родителите на сестрите. Преди някой да направи упрег  към въпросния джентълмен искам да си зададе следния  въпрос – „Ти ако си Сопола ше се прибереш ли след работа?“

Сопола успяваше да открадне необходимите 14 часа от времето си всеки ден, които използваше  да се отпусне, да забрави проблемите си или просто да бъде себе си – единственият човек способен да оправи тая шибана държава. А Сопола бе себе си навсякъде, прякора му дойде от предишните му псевдоними – Ръкава и Пердето.

Сопола, разбира се, имаше собствена маса в заведението, предвидливо послана с мушама. Често компания му правеше друга далечна и неясна връзка в еволюционното дърво на маймуните – Здравко Бизнеса. Той бе предишния собственик на заведението, икона в Овча Купел 1 и първия човек в квартала минал границата след Югославия.

Когато братовчед ми Неделчо купи от Здравко заведението за баничарка пълна с черна боя и обещание да плати сметката за ток, то тъкмо бе прекърстено от сладкарница „Душичка“ на СКАРА-БИРА  „ВЕСИ 94“, макар хората в квартала още да го знаеха като „Плод и зеленчука“, „Ръчките“, „Трафопоста“ и „Домашни Потреби“ в памет на дузината гениални идеи от страна на жената на тогавашния собственик.  Делчо реши да внесе ред в брандинг хаоса на въпросния обект  като го прекръсти на „Обединен Търговски Център за Половин Евро“ и около седмица продаваше абсолютно всичко изобретено на този свят, което можеше да се достави до София и продаде на крайния клиент за левче при сто процента печалба.

След седмица Делчо осъзна, че стои насред магазин пълен с неща, които никой никога не би могъл да използва при каквито и да е обстоятелства. Тогава братчеда реши да се обърне към единствения член на моето семейство, който има над 1000 (ХИЛЯДА) последователя в Туитър.

Когато се заех със задачата да направя кънтри клъб за местните хора си представях нещо по-Лас Вегас, затова и първоначалното име с което стартирахме се оказа малко нетрадиционно –  Aux`Vchaux Quepelle Paladium и се наложи да го сменим на Фламинго, а в последствие и на Jazza, Chill-Folk Café,  докато не се спряхме на Централ. Целия  този хаус със смяната на имената доведе до консенсус сред масовите посетители и те започнаха да го наричат така както в момента е познато на милиони по света – „При Гената“.

В заведението моята маса с по-чиста покривка  и с по-малко скъсани дивани бе директно насочена срещу плазмата. Това и табелката Reserve подсказваха на случайните посетители за присъствието на висшочайша особа.

Косьо Дебелия – много добро момче, за един месец жена му го напусна, теста за бащинство на трите му деца се оказа отрицателен, родителите му починаха в пожар пред очите му, накрая от банката му взеха къщата, макар и изгоряла. От всичкото това той получи диабет, язва, едра, средна и дребна шарка, плюс инфаркт на пет от миокардите си преди да навърши 40.

Такива като Косьо печелеха само в ситуация, когато  хората си окрасяват къщата в коледна украса и готвят в повече, след което се събират всички сгушени пред запотен прозорец да коментират кой човек от улицата им изглежда най-тъжен на Коледа.

Косьо винаги се радваше да ме види, напомнях му на някой, който не е бившата му жена, съответно – нямаше намерение да ме убие. Често сядаше на моята маса и коментираше проблемите си:

„По-добре, че така стана с тия деца Гена, да ти кажа, щото имах големи притеснения за едното – мъжко е, па се държи като госпожица. Нямаме ние такива хора в нашето семейство, трябваше от там да ми светне лампичката, че не може да е от мен“

В заведението често киснеше и съседката. С нея си имаме повече вземане-даване, предимно на моя член, и по-малко здравей/здрасти от 10ти клас. Забелязах, че от известно време съседката се пробва с всичките ми приятели и така ми стана ясно, че наистина е влюбена в мен. Започнах да си я прибирам в къщи понякога и лека полека се привързах към нея. Дадох старт на кариерата ѝ като я назначих за сервитьорка. Братовчеда отначало се инатеше – нагла била, със злобен характер и дразнещ кикот, затова се наложи да го обеждавам:

„Иконома на Батман е зает, братчед, за заведение в Овча Купел 1 ти трябва някой, който може да изгони маса пяни мъже и да ги накара да си платят сметката в повече,  не Michelin три звезди maître d’. “

„При Гената“ беше арена на сблъсъка на поколенията – мястото където алкохолиците на средна възраст се срещаха с наперените младежи от набор хиляда деветстотин деветдесетте. Ракия срещу амфети, мастика срещу екстази, Лепа Брена срещу Цветелина Янева , ню уейв срещу дъптеп.

Може би децата идват в заведението само , защото там се продават наркотици шано, но със сигурност на полицаите просто им е яко по време на смяна да пият на небрежен муабет.

Слона в стаята. Защо заведението е в Овча Купел 1, а не както всички очакват на стрипа в Обеля 2. Истината, е  че откакто отбора на Локомотив София се премести да играе на стадион Строителни Войски Овча Купел, депарцията на хай-лайфа в лицето на футболистите остави района на Северна София интелектуално осакатен и стадиона пустеещ.

Вчера обаче влизам в „При Гената“ и гледам хората омърлушени и сломени от ежедневни цифри и думи. Като видя човек дето няма настроение за курви, алкохол и наркотици ставам като Майка Тереза – започвам да оправям света. Веднага се звъни на дилара с амфетите,  на таксиджия с курвите, на циганите с барабанчето и йониката и 10 минути по-късно вече се случва нещо по-грандиозно от откриването на Олимпийските игри и закриването на Световното по Футбол в едно.

От гледката на забавляващи се овча купелци ми стана хубаво на егото, затова си позволих да го почеша през носа с пакетче ВИП бело. Всичко се избистри – аз наистина бях велик, но и другите не са за подценяване. Те имат своя си игра – може да са прости, може да са бедни, обаче сега е 10 вечерта – в следващите 12 часа нищо не могат да направят по въпроса, но пък могат да се надрусат и забавляват. Трябва да си глупав, за да не се възползваш от офертата.

Точен адрес:

улица Христо Стефчов, 1

до ЖП Гара Горна Баня.

Генади от Обеля 2 и Надежда от Надежда 2

Гръм разцепи небето като лична карта амфети. От близко се чу гръмотевица с децибелината на последния албум на Тони Стораро в моята кола. Капчици дъжд се спуснаха от небето като сълзи след току що изтупана линия.

Дъжда е изгонил туристите по хотелите им. Навън са останали само група роми. Същата група роми, които плашат туристите когато не вали дъжд. Затова и няма туристи в Обеля 2.

Поглеждам се от огледалото и се питам „Кой е този човек и защо ме гледа“. Аз съм огледалото, а срещу мен Генади. Сложил ме е на масата и смуче през тръбичка прахче. Когато си огледало само гледаш какво се случва.

И изведнъж те удря белото. Тръпчинките  на устата ти отиват до врата озвучени от скърцащ звук и придружени от поглед на човек, който разбира.

В момента в който дънките ме стягат достатъчно впито в гъза, че пречат на космите да растат, вече мога да се появя в дискотека. Съседката има готина приятелка, в която съм влюбен откакто я видях на живо – онлайн във фейсбук. Тя е на 16, някой от вас перверзници, които ме четат може да ѝ е баща, защото аудиторията ми е от хора на средна възраст. Очевидно.

Харесвам момичета, които имат психиатрични проблеми с баща си. Моето поведение на псевдо улегнал мъж им дава сигурност в живота за няколко дни и важен урок за цял живот – „Всички мъже са еднакви и вероятно Генади е най-близкото до идеалния мъж, който някога ще срещна“.

Ами малко или много сме еднакви, да. Жените не могат да ни разберат. Ако видиш жена да гледа 90 минути футбол заинтересована, да знаеш, че следи с колко е порастнала тревата на терена.

Да се върнем към 16 годишната Надежда от Надежда 2. Голфа спира пред блока и тя вече чака. С нея е и баща ѝ. И майка ѝ, и баба ѝ. Всички я изпращат все едно е първия ѝ 15ти септември.

Пожелават ѝ късмет – все пак момчето е от София. Има и кола. Аз махам на изпращачите и правя палец нагоре на бащата, докато тя се качва. Genadi likes this.

Надежда е от новото поколение софиянци, но изглежда на 35 годишна отракана кака. Точно това което търся. Задоволявам два комплекса наведнъж.

Още не я бях целунал, когато ѝ дадох да ми шмърка амфети от главичката на пениса докато карам, а тя попита дали мога да и помогна с домашното по математика.

Не. Спрях с математиката доста по-рано.

Отиваме на дискотека.  Когато тя е на шестнайсе , а се целува с горилите от  охраната на заведението, все едно са приятелки по споделяне на сериали, това не трябва да ви притеснява.Танцува около чатала ти с гъз, цици и уста по средата на дансинга – не е проблем. Червената лампичка ми светна, когато започна да обарва и целува напълно случайни непознати жени по средата на дансинга. На нейните години аз бях същия. Стана ми мило.

Таксито ни върна в къщи. Аз пиян и надрусан, тя ме гони по същите показатели.

Отидох директно да си легна върху нещо практично и удобно. И ето ме заспал върху  тоалетната. Кенефа ми е доста чист, защото знам че ще имам компания от женски род. Аз за сметка на това съм целия оповръщан, защото не съм могъл да стигна до тоалетната чиния навреме.

Тя мучи нещо на бавни обороти и ми дава да си шмръкна докато не започнах да разбирам какво крещи. Нещо за секс? И вече сме под душа, а тя ми сваля панталоните. Докато тече вода по мен царевичка и чушчица се залепват за челото ѝ.

Тя ми сваля боксерките и започва да лигави спихналия ми наркомански пенис. Много искам да ми стане и се опитвам да си представя нещо секси, но единственото което виждам е повърнати части от руска салата, върху напрегнатото ѝ лице.

Вече сме на леглото и се лижем. Дори клитора ѝ се мръщи от дъха в устата ми на алкохол и какво ли още не. Искам да пусна секси CD-то с Кафе Дел Мар, но когато се протягам уцелвам най-случайното копче на уредбата и започва да трещи нощната програма на радио „Христо Ботев“. Това я настърви още повече и тя се качи върху мен и започна да ме изнасилва и бие шамари, докато от уредбата продължава да дъни как старци коментират балетристиката от 60те.

В един момент всичко свърши с нейния писък и гърчове. Докато още се държеше за вагината си и трепереше, успях да изгася радиото и да припадна. След 1 минута си отворих очите за да проверя дали съм още реален и видях как тя праща SMS “Cunki tate, vsichko mina OK”.

Документален филм “Митко Парашкевов – Хиперсенс”

За да имат смисъл следващите няколко реда трябва да сте запознати поне на базисно ниво с творчеството на Митко Парашкевов и Мария Асенова.

В кадър е талашитена врата. Върху нея е нарисувана пирамида чийто връх се пада шпионката под формата на Всевиждащото око. На табелката на вратата е изписано “семейство Парашкевови & Хиперсенс Митко Парашкевов”. Отдясно , върху олющената стена, е залепен А4 лист на който е принтирано с 3D ефект от Word 97 – “Хиперцентър Хармония” и голяма стрелка надясно сочеща към тясното стълбище на стар комунистически блок.

Ръката на оператора влиза в кадър, за да звънне на звънеца, продълговат и бял, с кръгло копче и прозрачна пластмасова част, която свети в оранжево. От звънеца зазвучава гръмогласна и продължителна мелодия на електронни птички.

Отваря Митко Парашкевов облечен в бяла роба, с червени пискюли, милиарди пайети и финтифлюшки. На броя детайли в униформата му биха завидяли повечето африкански военни диктатори.

“Не ви очаквах” казва Митко Парашкевов гледайки единствено в камерата и прави движение, с което отключва пътя към дома си “Заповядайте, заповядайте добре сте ми дошли” приканва Митко гостите и в кадър се озовава антрето на Casa deu Parashkeuvoff.

То представлява тесен коридор пълен с масивни дървени мебели от периода на ранната перестройка. На етажерка има сложени 10 вида чехли, различни по цвят, форма, размер и ниво на разпад. Сцената завършва като оператора спуска камерата надолу, за да я изключи, но в кадър попадат стари кафяви официални мокасини, отпред с реснички и пискюлче, с премахната част зад петата и леко оцапани с вар. Чува се гласа на Митко Парашкевов “Ще ви помоля, да си сложите пантофки, че нали знаете …. мама”

Нов кадър

Митко Парашкевов седнал на голям диван, вижда се и дървена маса чиято горна част е покрита изцяло със стъкло, а под него стари снимки на инфантилно изглеждащи хора. На масичката има и дантелена покривка заедно с чаша пълна с лимонада и кръгли обикновенни бисквити. Глас зад  кадър:

Какво е хиперсенс?

 –          По-лесно ще ми е да ви обясня какво не е хиперсенс. Да започнем от там, че ние всички се намираме в едно информационно поле, аз, ти, оператора, целия свят е едно информационно поле. Представете си го сега значи това информационно поле, то е нещо като компютър и аз мога да … – вълнувайки се започна да прави резки движения във въздуха с ръцете все едно се опитва да награби нещо и поясни: –  Аз взимам, разбираш ли, от това информационно поле, от тоя компютър и чрез него и информацията вътре да правя неща, които за другите хора им се струват странни и нетипични

Какви са тези неща, които правите?

–          Ами на някой може да му се стори странно например, че аз променям събития в миналото и бъдещето, но за мен това е просто ежедневие. На друг човек пък може да му се стори необикновенно, че аз практикувам така нареченото безконтактно ММА или с други думи “САИ”. Това е съкратено от

Самоотбрана

Със

Интелект.

–          Май най-добре ще си дадете реална представа за силата на САИ ако ви покажа накой простичък трик да видите за какво става въпрос.

Митко Парашкевов се носочи към празно простраство в стаята.

–          Това което ще ви демонстирам сега е само малка част от стила САИ. Сега, искам всички да застанете там където сте и да се опитате да се концентрирате. Аз ще направя така че на всеки, който присъства в тази стая да му върви в живота повече от преди и да има повече късмет.

Митко си затворите очите, махна с ръка магически и лицето му грейна възхитено. Той възторжено продължи с монолога си:

–          Е? Чувствате разликата нали така? Но това е само една малка част от енергията на това информационно поле, на този компютър, от който, аз нали, взимам информацията и предавам информация.

Нов Кадър

Вратата на стаята се отваря и това кара Митко да замръзне по средата на изпълнението си на поредната ката от САИ. В стаята се материализира жена с формата на Джаба Хътянина и с почти същия тембър и артикулация каза

–          Димитре, аз колко пъти ще ти казвам да си оправяш леглото. На 40 години стана, едно нещо не се научи да направиш както трябва. И какви са тия хора с камерите? Колко пъти съм ти казвала, че докато се мотаеш с подобни типове – откачалки никое свестно момиче няма да те погледне!?

Милейди Парашкевова продължи да нарежда сина си, но този път пред камерата:

–          На всичките ми приятелки и комшийки синовете им се ожениха, че и внуци си имат. Погледни го нашия, обаче –  станал на 40 години на Хари Потър си играе

Митко Парашкевов с камено изражение на лцето се обърна към ТВ екипа:

–          Нека се преместим в център “Хармония”. Съвсем наблизо е. Там мога  да ви покажа още от феномена хиперсенс.

След което погледна със злобен поглед към родителя си. Майка му се смути и за да не изглежда като лош настойник извика към хиперсенса, който тъкмо затваряше външната врата:

–           Митенце искаш ли нещо за обяд, мама да ти сготви?

Митко Парашкевов погледна отегчен, замисли се и попита с  трепкащи вежди и стеснителен глас:

–          Мусакичка ако може?

Нов кадър

В кадър е сива паянтова врата до стена с изгнил цокъл. От етажната площадка се подразбира, че това е последния етаж на стар панелен блок. Непосредствено до вратата, на прясно боядисано място в стената са поставени три луксозни черни лачени плакета като на еврейски адвокати от американски филм. От тях се чете “Вестник Фънг-Шуи Хиперсенс – Главна редакция”, “Висша школа по САИ” и “Хиперцентър Хармония – кибернетига, енергизиране, биосканиране, астрология, фънгшуй, ирисодиагностика, природна хомеопатия”.

Интериора на въпросния епицънтър на вселенско познание представлява таванско помещение, в което са подредени дузина различни столове пред дървено бюро. По стената има закачени абсурдни рисунки, общото между които е че всички на пръв поглед изобразяват животинска диария в следствие на фатално стомашно растройство.

На бюрото има пергел, транспортир, библия, кръст, пирамида, броеница, жезел, златната ябълка от Assassin’s Creed.Зад бюрото има дъска за бележки на която са закачени снимки на Ванга, Лий Харви Озвалд, Джон Ф. Кенеди, египетския фараон Акунатн, Тони Стораро, Тодор Живков, Джон Ленън, Дж. Едгар Хувър, Тупак и Линдън Джонсън, всичките свързани в различни течения посредством множество стрелки. В средата на паното стоят снимките на Ванга, Акунтатн и Тони Стораро свързани с много отчетлив контур оформящ триъгълник, който е заграден в пентаграма. Зад стола на Митко в обкована рамка стои ликът на Исус Христос гледащ с типичния си овчи поглед, изрязан от страница на вестник, на която отдолу е имало календар с дати.

На тавана е закачен средно голям гоблен на Тайната Вечеря, напълно подходящо предвид, че помещението се намира на шестнайстия етаж. Sixteen-ската капела.

И ако имате още място в съзнанието си прибавете към интериора дузина китайско изглеждащи тръбички, абажури и плакети, с нарисувани дракони, китайски букви и хора жънещи ориз. В стаята се намира и малко сервизно помещение с полуоткрехната врата, в което са инсталирани една върху друга тоалетна и мивка – авантюристичен дизайнерски подход с цел оптимизиране на половината квадратен метър заделен за целта.

Митко дефилира пред камерата, настани се удобно на голям кожен стол, скръсти пръсти поучително пред себе си и рече поучително:

–          Нека ви запозная с дейността на нашата академия.

Пресегна се към чекмеджетата на бюрото и от там извади голям класьор за компакт дискове и го разгърна. Видимо се възбуди от гледката пред себе си, както Майкъл Джексън в детска урология, защото от класьора сияеха шест CD-та, на чиято лицева част бе щампована снимката на самия сансей Парашкевов и с мистично изглеждащ шрифт изписано по различните дискове  “Против Карък”, “Против Инсулт”, “Против Хемориди” и прочие.

Митко с най-сериозната си физиономия поясни пред камерата:

–          Това са световно известните компакт дискове с положително въздействие. Те са научно доказани и тествани в германски лаборатории.

Разгледа ги внимателно по отделно и вниманието му се спря на един:

–          Особено благоприятно е въздействието на компактдиска против инфаркт. Няма човек сред живите ми пациенти, който да се оплаче от липса на ефект от него!

Митко прелисти класьора по-напред, където стояха CD-та Verbatim, на които с маркер на ръка беше написано “За детски паралич”, “За настинка”, “За херния”. Митко леко притеснен поясни:

–          Печатницата за обложки се счупи и това е временно решение.

Продължи да разслиства и стигна до страница на която CD-тата Verbatim вече не бяха надписани. Видимо неспокоен Митко започна да разяснява сконфузната ситуация:

–          Въздействието на всяко CD е уникално и затова е много лесно да се диференциират едно от друго. Ето сега това CD например  –  каза Митко, взе ненадписан диск от класьора, сложи го в малката уредба наблизо и се заслуша.

В стаята бе тихо, като се изключат звуците от дузина съвокупляващи се гугудки идващи от непосредствена близост. Митко доволен сподели очевидното:

–          Това е CD с положително въздействие против болести по колената, може да почувствате ясно една спефицична топлина в тази област

Извади CD-то от уредбата и надраска с фулмастер върху него “Против Изсшияст”след което краднешком го върна обратно в класьора, който с бързо движение прибра в някое от чекмеджетата на бюрото и поясни

–          То този диск така се енергизира даже повече, защото аз предавам информация директно чрез фулмастера.

Измъкна изпод бюрото олющена стара дървена кутия. Извади четири “крачета” от дъното на кутията, които разпъна два пъти, така че кутията вече стоеше на един метър от земята на собствената си опора. Митко с оттренирано движение издърпа отстрани на кутията две дървени поставки, които разгърна три пъти и още два пъти прегърна различни други части с което оформи две дъски облицовани с червен плюш от двете страни на куфара. Митко отвори капака на куфара, от който разтвори две платформи, които разгъна на осем и след финалното усилие застана пред камерата в своя “Таа! – Даа!” момент, до бившия куфар в момента представляващ средно голяма външна витрина за дребни дранкулки обшита с винено червен велур и покрита с взевъзможни бели, сиви и жълти метални предмети. И ако не бе ясно осезаемата аура от позитивни енергии, вибрации и духовни фотони, човек би си помислил, че Митко изглежда като амбулантен търговец на обеци в Несебър.

–          Това са енергизирани чрез моята свръхестествена-хиперсензорна-езотерично-ирисодиагностико-позитивно-био-поле сила медальони, които са 100% научно доказани и са част от най-алтернативната форма на нетрадиционната медицина – поясни сенсей Парашкевов.

Взе от стенда метална дрънкулка в която са преплетени китайски букви, означаващи “Не паркирай! Викам паяк, пукам гуми!” и поясни:

–          Това е амулета “Богатсво и благополучие”. Той гарантира подобряване на резултатите в бизнеса,материално богатсво, духовно развитие, все неща, които този йероглиф символизира. Той е лично енергизиран от мен, струва 40 лева и за още 25 лева може да му се прикачат вълшебни арабски мъниста, които увеличават ефекта на медальона с 10%. Мънистата се продават отделно.

Митко се пресегна остави амулета и показа на камерата сребриста брошка.

–          Медальон “Хармония” – поясни  със сияещо лице – Това е древен символ на хармонията, който притежава същите енергийни вибрации като водата, което го прави благоприятен за хората с проблеми в био-полето или запушени енергийни точки – това дори и съвременната медицина не го отрича. Знаете ли например, че в Германия са проведени изследвания, които показват, че като умре човек тялото му олеква с 5242 грама, което е научно доказателство, че душата на човека съществува. И всичко това е този медальон “Хармония”, който благоарение на лъчение аз лично съм енергизирал. Ръчна изработка, чисто сребро, 100% каратов, 80 лева. Но това не е всичко. Към него прибавям напълно безплатно и филма-медитация “Деца на вселената”, който струва 3000 лева. За първите 100, които си поръчат добавям подарък – компакт диск с благоприятно въздействие против пърхут.”

Митко остави брошката и взе сребърна шайба на която бе ингравирано човече държащо китайска триъгълна шапка балансиращо топка на върха на шапката докато вали дъжд.

–          Това е top-of-the-range модел на енергизиран медальон – гордо издекламира пред камерата сенсей Парашкевов и продължи – Нека ви преставя световноизвестният енргиен медальон “Пълна Защита”. С този медальон ставате практически недосегаеми. Той гарантира дълголетие, информационно равновесие, поддържане на био поле, което  автоматично помага в трудни ситуации. Защитните му умения са – протекция срещу негативизъм и външна агресия. Освен това е доказано в лабораторни условия от учени в чужбина, че спомага за осъщестяването на човешките желания, дори на подъсзнателно ниво. Тоест, медальона знае от какво се нуждаете и ви го доставя, дори преди вие да разберете, че сте имали нужда от нещо, което вече притежавате – например документалния ми филм “Цвете на живота”, който се разпространява срещу 420 лева, но срещу него получавате още дълголетие. Събрано с медальона това е двойно повече дълголетие от нормално, тези неща досега са били реални само във видеоигрите – два и повече живота, но аз отключвам тази бариера между виртуалното и реалното.

Митко остави брошката с изключителна прецизност обратно на червения плюш и натисна голям червен бутон отстрани. В този момент стенда подскочи във въздуха, събра се обратно на куфар, тупна на земята и изчезна в анимационен облак размиващ се бавно във въздуха в средата на който пише “ПУУФ!”.

Две ясни почуквания се чуха от пода и заглушения глас на възрастна жена “Мите, мусакичката е готова, маме – й’елате да хапнете, па после ще продължите да си играете.”

Нов Кадър

Място – Хиперцентър “Хармония”. Глас зад кадър:

–          Кога за първи път осъзнахте, че притежавате по-различни способности от другите хора?

–          Когато бях в армията…- започна разказа Митко.

Камерата се приближи все по-близо до очите на Митко, от които се отразява сцена на ожесточена престелка в джунгла. На заден план се чуват  военни маршове и хора викащи от ужас. Звуци от куршуми и експлозии, след което очите на хиперсенса се оцветиха изцяло в бяло и продължителен и проглушителен монотонен звук „ААААААААА“ оттекна навсякъде

–          ААААААААААААА! – както крещеше Митко Парашкевов изведнъж спря и продължи със спокоен тембър – … бях офицер в Строителни Войски. Случи се инцидент, предначертан от звездите и съдбата, който промени живота ми и този на десетки хиляди хора. Един ден по време на обедната почивка аз бях притеглен от гравитационното поле на Земята от втория етаж на една незавършена сграда и когато се приземих по бузи върху стърчащи пръчки арматурно желязо, аз изпаднах в дълбок транс и се дематериализирах до ниво информация и станах част от този огромен информационен компютър, за който споменах по-рано. Започнах да черпя информация и способности и когато бях готов да слезна обратно на Земята като Месията душата ми се материализира в тялото ми, което се намираше в местната болница.

Митко Парашкевов скръсти ръце, въздъхна и продължи:

–          Когато ме изписаха аз вече усещах, че притежавам нови сили. Излъчвах био-поле, насочвах по въздуха информация избирателно, такива неща. За съжаление някой от новопридобитите си умения не можех все още да контролирам като това, че неволно превключвах честотата на радио-точките от “Хоризонт” на “Свободна Европа”, което привлече вниманието на Държавна Сигурност, а в последствие и на КГБ. Въпреки интереса от най-високо международно ниво аз останах в дирекция “Логистика на хранителната дейност” на Строителни войски до закриването им. Там до самия край продължих с моята развойна дейност над свръхестественото най-вече върху преките си началници и войници. В един случай чрез био-сканиране и продължителни сеанси успях да излекувам един от генералите от настинка и след като се разсчу за моите способности вече ходех на полу-частна практика по домовете на близки и приятелки на близките и приятелките на жената на генарала, което обърнато в гео-политически термини са си две общини. Висшия състав започнаха да ми казват Митко Чудото, а новобранците – старши-сержант Чудо.

Митко се облегна на дивана и продължи с хипнотичния си мъдър глас:

–          Превъртаме лентата 6-7 години напред – аз вече бях развил на невероятно ниво своите способности на хиперсенс и достигнал до заключението, че за да развивам тази си своя сила трябва да започна да обучавам други хора. Така се стигна и до създаването на САИ – безконтактно бойно изкуство и техника за оцеляване. САИ е съкращение от Самоотбрана С Интелект и представлява техники, които надграждат бойни стилове като крав-мага, винг-чун и дабъл драгън 2. В момента дори водя един курс по САИ за трето ниво, за напреднали. Групата ми е компактна, ако искате може да дойдете да снимате?

Нов Кадър

Място – неидентифицирана гориста местност

Митко Парашкевов стои гордо пред камерата, на заден план са наредени двама мъже и три жени застанали сред полянка в гората.

Митко Парашкевов посочи с пръст камерата:

–          Сега, това което ще видите е просто една демонстрация на Самоотбрана с интелект. Това зад мен са мои ученици, последователи от много време. С тях започнах първата си група от САИ, в момента вече имам всякакви групи – от деца и възрастни, до напреднали. Но тези пет човека показаха, че притежават най-силното желание да осъвършенстват напълно своите способности. Аз ги наричам националния отбор по САИ на България. Така! – плесна с ръце и продължи развълнувано – Нека да започнем с тренировката.

Митко Парашкевов отиде до най-възрастната жена  от националния отбор и й каза:

–          Ленке, сега искам от теб да минеш покрай тях и те ще се съберат около теб.

Жената изпълни командата сякаш я бе чувала и много пъти преди това и мина покрай останалите, те от своя страна се спогледаха и в тотален асинхрон пристъпиха към нея. Митко Парашкевов даде следващото оказание:

–          Добре, сега искам да си представиш, че те са убийци, искат да те наранят, убият, за да се предпазиш от тях трябва да се завъртиш на дясно. Сега завърти се на дясно и по този начин ще ги разпръснеш.

Ленка погледна объркано, погледна и другите членове на националния отбор, но по стреса изписан върху физиономиите им ясно си личеше, че и те не бяха чували за подобен сценарий досега. Ленка реши просто да последва оказанията на учителя-хиперсенс и се обърна надясно. Секунда по-късно био-полето на Ленка провокира реакция и в останалите и те един по един започнаха да се разпръскват, но тъй като подадената информация бе много силна за Данчо, той не издържа и се спъна, без да искайки нарушавайки баланса на Веска, която съвсем съзнателно, повлече и Юлияна със себе си. Тримата се строполиха на земята в конвулсиращо кълбо от крайници.

Единственият от “убийците” останали на краката си бе Стилиян, той осъзна неловкоста на ситуацията при която био енергийното поле не му повлия така както на останалите. Погледна своите съотборници от националния на земята как се гърчат на земята, изхили се инфантилно срещу камерата, прегъна си колената и се свлече надолу с движение на пияно мекотело.

Нов Кадър

Интервю със Стилян насред гората. Глас зад кадър:

Как се запознахте с Митко Парашкевов?

От дете го познавам понеже майката на Митко Парашкевов е комшийка и близка приятелка с моята майка, тоест сме съседи и до ден днешен.

Кога разбра за невероятните хиперсенс способности на Митко Парашкевов?

Още от малък помня как майка ми го викаше да й гледа на кафе, някъде по това време той спечели битката с Кашпировки. През телевизора!  Много пъти е помагал за дребни домашни потреби когато се е налагала намесата на хиперсенс. Например – като блокира домашния телефон и Митко Парашкевов от 20 минути до 12 часа, след като си му дал 10 лева, го отблокирва! А има хора с блокирани телефони от години дето така си седят – това ми го е казвал самия Митко Парашкевов! Получава се защото са ти блокирани енергийните центрове в тялото и в един момент самото тяло не издържа и блокира телефона. По този начин ми е блокирана фурната в момента.

Какво е нещото което ви убеди, че Митко Парашкевов е наистина феномен?

Историята  е малко лична, но все пак ще ви я разкажа. Митко Парашкевов възкреси моето куче Страхил.

Всичко започна когато Страхил, моят най-добър приятел и пекинез по това време, се разболя фатално. Докторите не даваха никаква надежда, че разбират какво се случва с него – казаха че е настинка. Същата вечер майка ми викна Митко Парашкевов, да оправи кабелната, че почваше много важен сериал по трета програма. След като Митко около десет минути се бореше с био-енергийното поле на кабелната телевизия усети, че има нещо което пречи на сигнала. Не само това, но и посочи че проблема идва от ъгъла, любимото място на Страхил. Точно там където бе седял именно допреди няколко часа – между вестниците, парното, розетката за кабелната и секцията. Обясних на Митко, че може би Страхил е жертва на враждебна черна магия. Митко Парашкевов веднага ме разпита за симптомите – колко обичам кучето, дали сме били при ветеринар и дали им вярвам на това, което са ми казали и след като подробно анализира ситуацията, и дори преди да е видял още Страхил, заключи, че моят приятел е бомбандиран от негативна енергия, която е насочена към мен, но Страхил, за да ме предпази я поема.

Митко каза, че единствения начин Страхил да се избави от магията е да носи медальон „Против черни магии“ и да слуша по 5 часа на ден „Диска за Разваляне на черни магии“. Представете си само колко бе силна и зла тази магия, след като накара Страхил да изяде медальона , който му бе закачен на врата, още същата вечер когато му го купих. И умря. Задави се с медальона. Митко Парашкевов видя колко съм съсипан и ми обясни, че това е спасило душата му. Аз всъщност съм му помогнал по този начин. И срещу това да съм задължен на Митко Парашкевов за цял живот, плюс отстъпка  от нормалната цена, Митко Парашкевов възкреси Страхил.

Много хора си представят, че възкресяването е като в Библията – ставаш и си тръгваш и това е. Всъщност душата на възкресения се вселява в друго тяло. Да. И то не кое да е тяло, а това на определено животно.  Един ден влезнахме в зоо магазина в трафопоста до блока и Митко Парашкевов започна да си комуникира с животните на телепатично ниво. Те му посочиха точно хамстерчето в което се бе преродил Страхил. В момента в който го взех от ръцете на Митко Парашкевов го погледнах в очите и разпознах същия усойно-миловиден поглед, който имаше Страхил като пекинез. Олисан в бездната на малките му очички не видях как Митко Парашкевов е платил цели 900 лева за него в магазина.  И понеже е изключителен човек, даде 50 лева от себе си и аз му платих само 850 лева.

Можеш ли да ни покажеш Страхил в сегашната му форма?

За съжаление не. Той си отиде и като хамстер. Оказа се жертва на обстоятелствата. За да го предпазя от лоши магии и клетви го сложих да живее в аквариум, който затворих плътно, с цел да не влиза въздуха от уайърлесите с хакерски програми, които ти влият негативно на биополето, за което ме е предупредил Митко Парашкевов. Поради тези обстоятелства на следващата сутрин го заварих да си почива до малкото му замъче и любимата му играчка – колело. И си остана така – починал. Аквариума бе блокирал кислорода заедно с враждебните уайърлес пакети от въздуха.

Митко Парашкевов не може ли да го възкреси обратно?

Може разбира се! Даже отначало поиска, но като му казах, че в момента нямам пари, той ми каза, че духа на Страхил се нуждае от малко време да навести любимите си места. Също така ми каза, че той е много стар дух – едно време  е бил крал във Франция, който е участвал дейно в революцията. Митко ми каза, да се подготвя психически, преосмисля нещата, да се помоля на Иисус Христос и приготвя 950 лева и когато съм готов ще прероди Страхил отново. От мен зависи. Митко има чувството, че духът на Страхил си търси подходяща малка рибка, в която да се пресели. Защото едно време е бил мореплавател. Страшен капитан, моряк, пират. По това време някъде сме се засекли със Страхил. Аз съм бил търговец, много богат търговец, лоялен и честен. Доблестен човек – за когото 950 лева, днешни пари, са нищо в сравнение с това да спасиш живота на най-добрия си приятел. Бил той и пират.

Нов Кадър

Митко Парашкевов кара колата си по Цариградско. С двете ръце е сграбчил волана, напълно съсредоточен в пътя. Глас зад кадър:

–          Какъв ефект може да има разпространението на САИ върху геополитическите взаимотношения?

–          Енергийните войни са вече част от реалността. И Щатите и Русия разработват психотропни оръжия с които облъчват цели градове от хора. Влиянието на психотропните оръжия е унищожително за всички организми, освен ако не използвате моят диск против психотропно въздействие.  Трябва да е някъде в жабката ако се поразровиш малко ще го намериш.

Вижда се ръката на оператора, която рови в жабката и изкарва албуми с Кени Джи, Фамилия Тоника, Диджей Бобо, докато не стига до един диск на който обложката е Митко Парашкевов държащ знака за радиация насред апокалиптичен бекграунд.

–          А същият. Я го подай тоз‘ диск да го видим – с ехидно доволна физиономия каза Парашкевов.

Пресегна се към стереото и пусна диска.

Колата на Митко Парашкевов е от онези коли среден клас от началото на 90те, които може да са всяка марка от Дайхатсу до Хюндай, но все пак някак си успяваше да се движи и тонколоните да работят едновременно. От стереото се чу гласа на Митко Парашкевов, с много по-величествен тембър от нормалния му пискливо-авторитарен:

„Аз съм Митко Парашкевов, а вие сте под влиянието на диска против Психотропно лъчение. Концентрирайте се върху тишината, която ще чуете и в зависимост от това колко са ви отворени енергийните пътища, ще почувствате благоприятно затопляне. Ако ефекта е слаб, тогава се нуждаете от Диска за Отпушване на Енергийните Пътища в Тялото . А сега се концентрирайте върху информацията, която ще ви предам.“

В първите няколко секунди не се чуваше нищо освен разминаващите се коли наоколо. Докато ритъм от мощен бас не се усети в далечината. Звукът ставаше все по-отчетлив и мощен, докато в един момент дори и на глухоням нобелов лаурет по математика би му станало ясно, че става въпрос за избичване на ултра скъпа звукова система с хита на Цветелина Янева „Какво правим сега“. Featиджийръинг Мария!

Парашкевов се концентрира върху огледалото за обратно виждане, но единственото което идентифицираше бе панчаревска регистрация с една и съща цифра в номера и огромна емблема  Мерцедес върху решетка на G55 AMG.

Чу се звук от сблъсък на немски вседеход брониран до ниво b6/b7, дънещ най-хитовата изпълнителка на Пайнер, и нещо средно между Киа и Исузу, от което се очакваше да излъчва аудио запис с благоприятно въздействие срещу психотропна атака.

Казано по тригонометрично удара предизвика хиперсенсмобила да подходи в траектория 180 градуса и няколко тангента вдясно и нагоре. Единствено силата на въздействието на компакдиска против психотропни оръжия и мантинелата задържаха азиатското МПС на сенсей Парашкевов на пътя.

Черния джип спря още докато Митко Парашкевов пищеше. Шофьорската седалка се отвори и на забавен кадър се подаде масивна ръка с бицепси като самолетоносачи и татуировки на множество латиноамерикански нарко-барони, сръбски фолк певачки и български революционери.

Хиперсенс Парашкевов бе измъкнат от МПС-то си и поставен в ситуация да се защитава срещу опонент с маркова чантичка през рамото LV, потник BOSS, анцунг MUSASHI и повече стероиди, кокаин и алкохол в организма си отколкото някой с много голямо въображение за тия неща може да си представи.

Битката беше кратка. Парашкевов използва древна САИ хватка като подложи скулите на лицето си право срещу юмруците на противника няколко пъти и накрая го довърши като блокира ъпъркъта му с носа си . Секунда по късно тялото на хиперсенса левитираше с низходящата парабула и към момента в който главата му удари асфалта очите му бяха изцяло оцветени в цвета на белото. Стероидния му опонент се доближи до безжизненото тяло на хиперсенса и галантно извади от чантичката си визитна картичка, която пъхна в джоба на ризата на Парашкевов. После се върна към бронирания си вседеход, но не и преди да направи знак с пръсти пред очите си еднозначещ, че наблюдава всички очевидци наоколо.

Нов Кадър

Митко Парашкевов се озова, облечен в любимата си бяла роба с бяла тиара на главата, в средата на оживено мероприятие на площад Батемберг. Навсякъде от сградите висяха негови портрети и логото на хиперсенс движението. Лично професор Стивън Хаукингс бе дошъл да почете сенсей Парашкевов.

Митко се доближи до професор Хаукингс и с едно движение премахна отрицателното въздействие над него и професора скочи рязко от инвалидната си количка, доближи се до микрофона и с дълбок басов глас на чист български каза:

–          Дами и господа,  имам удоволствието да ви представя научно доказано най-великия човек на света, единствения който има връзка с големия информационен компютър на Вселената – Митко Парашкевов.

Митко потупа учения по рамото докато се качваше към микрофона. Публиката полудя като видя своя лидер. Морето от хора започна да крещи и пляска възторжено, тинейджърки припадат из публиката, небето стана розово от женско бельо.  Един фотограф се приближи към него и го снима в лицето, което заслепи Парашкевов.

Когато ярко белята светлина се разсея Митко видя над себе си физиономията на Стилиян в притеснения ѝ вид. Митко прикри болката в неговото навсякъде с нелепа физиономия и се изправи.

–          Мисля, че някой наруши енергийния ми баланс. Хармонията между центровете в мозъка, слънчевия сплит и чакрата ми са дисбалансирани в момента.  Трябва бързо да отидем до колата и да намерим диска за балансиране. – каза Митко притеснен и с приведен тръст притича до колата си.

Изтърбуши жабката на автомобила си от дискове и с треперещи ръце сложи един в CD играча на колата. Мигновенно се почувства по-добре. Започна да се биосканира за по-сериозни натъртвания по тялото и не след дълго откри чужд обект в джоба на ризата си. Визитна картичка. Прочете я на глас:

Мария Асенова

                Най-добрата българска пророчица. Жената, която отмени Апокалипсиса, прорукуван от Нострадамус за цялото човечество.

Сл.тел: 02/ 875 98 66                                                                                    http://www.prophetsite.com

–          Трябваше да се сетя още от самото начало. – каза Парашкевов и нервно даде мръсна газ на газовата уредба.

Автомобила лежерно потегли и в купето се усети тягостна тишина. Диска против балансиране продължаваше да върви, но той въздействаше на биоенергийно ниво, което означаваше че не бе записан звук на него. Митко Парашкевов разцепи тишината:

–          Въпреки всичко не успяха да използват психотропни оръжия. Защитата от диска работеше напълно. Аз ви казах!

Нов Кадър

Митко Парашкевов се намира в офиса си в Хиперцентър Хармония (таванското помещение в блока), но вместо фънг шуй елементи и магически артифакти всичко е в камуфлаш, военни карти, дори може би торби с пясък.  На стената има снимка на Мария Асенова до мини олтар в който стоят различни колби и буркани съдържащи инвентара на Малария от „Приключенията на Хлорофил“. Очи и разни зелени балбукащи каши от които излиза пушек, пояснение за по-младите и по-старите от мен или изобщо за някой, който е имал нерви да стигне чак до тук в историята и не е гледал детските по БНТ по времето когато изгря звездата на Енгибар Енгибаров – Енджи. Митко  Парашкевов е напрегнат, с леко физически повредено лице и очевидно присъствие на грим и руж около все още посиненото му око. Глас зад кадър:

–          Защо бе тази атака срещу вас и от кого е?

–          Това бе откровенна провокация срещу обществото на хиперсенсите, бялата раса, и бе насочена да дестабилизира и унищожи единствения начин за спасяването на духовното съществуване на света – аз, т.е. мен.  Хората са изгубили  своята връзка с Бога, сега е момента да се обадят пак, да пробват отново да изберат този въображаем номер в духовния им тефтер на който пише GOSPOD. И да бъдат сигурни, че ако използват мен като оператор връзката им ще бъде безупречна и ясна.

–          Имате ли подозрения кой стои зад тази атака?

–          Разбира се. То е очевидно. И аз ще ви кажа защо. Преди години от БАН направиха проучване за КГБ на тема – кой, аджеба, разбираш ли е истинския наследник на Ванга.

–          От кой институт на БАН?

–          От института по интелекетуална собственост. Тъй като други 5 милиона българи твърдяха че и те са истинските наследници на баба Ванга, защото могат да лекуват с ръцете си срещу пари и се чувстват супер специални, защото баба им е била известна врачка в тесен кръг от хора. Аз бях извикан в института да бъда научно изследван. Веднага намерих официален документ където за първи път споменавах, че съм истинския наследник датиращ от 1988 година и отидох при учените. В БАН видях мъж на средна възраст, който с дрезгав глас се представи за Мария Асенова. Направи ми впечатление, че е леко странен в смисъл едно е да си мъж и да се представяш за жена, съвсем друго е да носиш тигрова поличка, цикламен чорапогащник, тигрово потниче и виолетово червило. Въпросния тип се държа отвратително нагло и разправяше някаква нелепа история, че Ванга лично я била посочила.

–          Какво реши БАН в крайна сметка?

–          Казаха, че това е един от онези случаи, които най-добре да останат неразрешени.*

–          Как ще отговорите на провокацията?

–          Те си мислят, че са видели всичко от Митко Парашкевов, но това е смехотворно. Те не знаят, че аз имам скрит коз в гардероба. – каза Митко с тих заговорнически глас и отиде до гардероба в ъгъла.

Щом Митко отвори дрешника грейна ужасяващо силна светлина в червения спектър. Посегна с две ръце и извади черен LCD монитор с изключен кабел. Светлината в стаята изчезна постепенно. Митко показа старателно уреда срещу камерата и обясни:

–          Това е психотропно енергийно оръжие, което съм разработил. То влияе на определен енергиен център в мозъка, който запушва другите енергийни центрове и по този начин, ако ме извините за жаргона, но ебава майката на езотериката на този срещу когото е насочено. И повярвайте ми. Тествал съм го. Върху нищо неподозиращи хора, даже и военни ветерани. Ефекта е покъртителен за жертвата. Защото покъртва на енергийно ниво.

Нов Кадър

Пред луксозна офис сграда се приближава гневна тълпа носеща факли и скандираща високо и нечленоразделно. Групата се състои от националната гарнитура по САИ на България и предвождана от хиперсенс Парашкевов в едната ръка носещ мегафон, а в другата популярната за Илиянци обемиста китайска торба с щампа на Бърбери. Сложи мегафона на устата си и от него се чу гръмогласния вик на Митко:

–          МАРИЯ АСЕНОВА, излез, покажи се педерстит такъв. Нека веднъж за винаги се разберем коя е истинската наследница на Ванга.

Свали мегафона от устата си доволен от силата на звука, но  момент по-късно се замисли. Извика още веднъж по мегафона, този път по-несигурно.

–          Или наследник.

Последва напрегната пауза от около 1 минута преди вратата на офис сградата да се отвори и от там излезе изключително грозен травестит. Стилиян прошепна на колегата си от националния отбор до него: „Значи това е Мария Асенова“. Колегата кимна без да сваля уплашената си физиономия.

Гръм растърси небето и Мария Асенова заговори с дълбок мъжки глас:

–          Парашкевов! Пак се срещаме след толкова дълго време. Чух че си си измислил нова игра напоследък, играеш си на хиперсенс, но ми се струва че нещо ти е заключен късмета.

–          Асенова, ти транс сексуален, травераст, виждам че си си сложил гърди, но не приличаш на жена а на дебел пенсионер с увиснали гърди и руса перука. Знам, че си изпратила марионетките си мутри да елиминират САИ, но аз съм тук за да докажа, че ти си измамница.

Всички хора наоколо ахнаха и сложиха ръцете си на устите след като чуха последното изречение.  Мария Асенова се разтрепери. Митко Парашкевов продължи:

–          Точно така – казах го, ти нямаш магически сили, ти НЕ си предотвратила апокалипса, твоите лечебни билки са глухарчета, прогнозите ти са генерални изводи въз основа на реакция на случайни споменавания по време на сеанс. Ти разчиташ на наглост и третиране на „клиентите“ си като жертви на гимназиален побойник, което ти помага да държиш елементарен контрол върху тях. Ти говориш толкова много глупости, че когато дадеш някакво обяснение, с бегла логика, в което споменаваш колко си велика и разни духовни глупости хората ти вярват понеже са напълно объркани. Ти се представяш с фалшива биография и всичко, което правиш е да говориш глупости.

Останал без дъх Митко Парашкевов паузира, вдиша, вдигна мегафона и изкрещя в лицето на Мария Асенова, така че русите букли на перуката ѝ се раздухаха от вятър:

–          АЗ ПРЕДОТВРАТИХ АПОКАЛИПСИСА! НЕ ТИ. АЗ – ИСТИНСКИЯТ НАСЛЕДНИК НА ВАНГА!

Мария Асенова изглеждаше съсипана. С всяка дума на Митко Парашкевов нейните суперсили отслабваха и чакрите ѝ се изцедяваха. Грима ѝ се размаза и лицето ѝ се изкриви в нелицеприятна гримаса.  Мария викна през сълзи драматично:

–          Аз не съм спасила човечеството от Апокалипсиса. Но и ти, Митко Парашкевов, си лъжец. Оплаквали са ми се хора, че прераждаш близките им починали в енергизирани картини, буболечки, даже и хамстери.

Митко Парашкевов се притесни изключително много. Извади от торбата която носеше черния LCD монитора и го насочи към Мария Асенова, след което гневно и отвърна:

-Да, може и да не съм възкресявал никой, но пък мога да направя това !! – след което отчетлив звук „ЦЪК“ от натискане на копче се чу в тишината.

Огромен бял лъч от светлина  грейна от монитора в посока Мария Асенова, чието лице  се удължи и разтегли, след което изчезна в светлината. Митко Парашкевов издиша тежко и изключи уреда. Изведнъж усети как монитора му бе измъкнат и на притеснителна дистанция от него идентифицира Стилиян с насочен монитор и готов да вземе от упор хиперсенс Парашкевов. Стилиян попита с ледено спокоен тон:

–          Значи не си възкресил Страхил в хамстер, така ли да разбирам?

Митко Парашкевов усети, че нещата не се развиват надобре. Опита се до контролира ситуацията:

–          Стилияне, моля ти се сега. Успокой се, ще получиш два компактдиска против късогледство, ако оставиш оръжието и всички ще забравим за случилото се.

Стилян погледна Митко Парашкевов, очите му се напълниха със сълзи, дуалитета на избора му между това да последва учителя си или да потърси отплата за смъртта на най-добрия си приятел Страхил, бил той и пират в единия от животите си, го измъчваше. Той погледна Парашкевов за последен път и натисна копчето на монитора казвайки „Това е за Страхил“.

Митко Парашкевов се понесе във въздуха въвлечен в спираловидна мълния, която го отнесе към светлината. След като нямаше вече и помен от хиперсенса наоколо Стилян счупи монитора и светлината изчезна.

Стилян се обърна назад и видя стъписани останалите от отбора по САИ на България. Той им кимна и тръгна в другата посока – право срещу залеза по замръчената улица, без да дава признак, че забелязва множеството от хора дошли да го аплодират с огромен ентусиазъм.

THE END

Какво се случва с тях?

Снимка на Митко Парашкевов и надпис „Безследно изчезнал“

Снимка на Мария Асенова и надпис „Работи в уебсайт за mature travestite видео услуги“

Снимка на Стилиян до аквариум с риба и надпис „Напусна работата си като програмист и основа WEB PR компания“.

Изведнъж картината се раздвижва, рибата се обръща и в кадър се вижда ужасената физиономия на Митко Парашкевов върху рибешка глава. В далечина се откроява демоничната  усмивка на Стилян.

ПОСВЕТЕНО НА СЕБЕ СИ.

* реплика от велик филм

ТОП 10 – „Митко Парашкевов VS Иво Сиромахов“ игри

Повечето хубави игри се базират на враждата между добрия герой притежаващ свръхестествени способности­ и лошия герой, който се опитва да открадне нещо принадлежащо на протагониста . Разбира се, когато става въпрос за супер сили, никой не е по-напред в материята от Митко Парашкевов – хиперсенс, машина на времето, ясновидец, но най-вече известен с това, че е измислил бойното изкуство САИ – „Самоотбрана с интелект”.

Крадецът, или накратко казано Иво Сиромахов, пък е известен с това, че работи с материали и идеи на народното творчество, което дефинира като всичко в Интернет, което още не го е преписал. Веднъж контент, който се намира в Интернет бъде копиран от антагониста, се превръща автоматично от народно творчество в негова лична интелектуална собственост, защитена от „Закона за авторското право и сродните му права”.

След тази кратка интродукция искам да ви представя и моя ТОП 10 на игрите посветени на епичния дуел между силите на Митко Парашкевов и Иво Сиромахов.

10 – Super Mitko

Super Mitko живее в царството на гъбите, което съществува и се намира малко след Говедарци. Въпреки че бачка като водопроводчик Супер Митко е женен за Принцеса Тоудстул (Princess Toadstool), за която повечето мъже биха казали, че става.

В един момент обаче перфектната двойка – каналджия и принцеса, бива разделена от Иво Сиромахов, който открадва принцесата. От тук насетне за Митко Парашкевов спасяването на неговата любима става фикс идея и той започва да използва САИ срещу силите на Сиромахов.

В крайна сметка, Митко Парашкевов успява да освободи принцесата от мазето с лава, в което я държи Сиромахов и тя се връща отново да живее с хиперсенса водопроводчик.

9 – Sonic The Hypersense 3 and Knuckles

Sonic The Hypersense е псевдонима на Митко Парашкевов, с който е известен в SEGA игрите. Той е по-могъщ супер герой от Супер Митко, защото благодарение на САИ, развива скорости непонятни за друг герой от игра през 90те години.

(кликнете върху снимката за по-голяма версия)

По принцип основния beef на Митко за SEGA е с д-р Роботник, който чрез традиционна медицина е затворил душите на горски животни в телата на роботи. В Sonic 3 обаче се появява и Иво Сиромахов, който в самото начало краде медальоните на Митко Парашкевов, след което Митко тръгва да го гони.

8 – Contra

Бившите командоси Митко Парашкевов и Иво Сиромахов са обединили силите си с една единствена цел – победа над терористичната извънземна организация Red Faction (аka Iron Brigades Ultras Union- I.B.U.U.), която планира да превземе целия свят.

Tози път различното в геймплея, е че Сиромахов и Парашкевов играят кооперативка. Уловката е че, Сиромахов КРАДЕ винаги оръжията, които пуска играта и Митко е принуден да цъка с първото оръжие през цялото време. За Митко това не е особен проблем тъй като владее САИ, но въпреки всичко хиенстването на Иво дразни адски много.  Иво не мисли че прави нещо лошо понеже според него когато играта пуска оръжия те са народно  творчество, на същия принцип играта пуска от време на време в Интернет готови текстове.

7 – SAI Soccer

Какво става като смесим “Самоотбрана с интелект” и футбол. Отговора е елементарен – Nekketsu Kōkō Dodgeball Bu: Soccer Hen. Говорим за най-добрия футболен симулатор, който някой някога е възможно да създаде!!!

На скрийншота: отбора на Иво Сиромахов е с белите екипи, а Митко Парашкевов е с червените.  Ясно се вижда как Иво Сиромахов ОТКРАДНА ДЖИЙЗЪСА ОТ ТРИ КОРНИ и сега той играе в неговия отбор.

Ето сега и фактите относно това как Сиромахов ОТКРАДНА ДЖИЙЗЪСА ОТ ТРИ КОРНИ. Според документите на играча Джийзъса, той не е бил собственост на ФК „ТРИ КОРНИ”, а само е играл под наем там. Реално правата му са се държали от ФК „Народно Творчество”, които го продават на отбора на Сиромахов – „ФК #SIROMAHOVFACTS” срещу всичките шест бройки от новата книга на Сиромахов. Цифрата е огромна за мащабите на Сиромахов, защото е шест пъти повече от общата бройка на продадените копия от предишните му няколко книги.

6 – Mortal Kombat

Mortal Kombat е основоположник на хубавите игри с бой на ръчките. В основата на Mortal Kombat е епичен турнир, организиран от Иво Сиромахов, който е взел Джийзъса за заложник.

Джийзъса, който Е ИЗВЕСТЕН КАТО ГЕРОЙ НА ТРИ КОРНИ, е отвлечен от Сиромахов и седем претенденти се опитват да го освободят. Митко Парашкевов е hidden character, който се отключва след като направиш Double Flawless на нивото с моста.

В Интернет досега можеше да намерите как се правят магиите на всички играчи без тези на Митко Парашкевов. За първи път тук публикувам неговите Special Moves.

Митко Парашкевов SPECIAL MOVES:

„Хвърляш пръчката и бягаш”: Back, Back, Low Punch

“НЕ МЕ ПРЕДИЗВИКВАЙ”:  Back, Down, Forward, High Punch

Finishing move/Fatality – „Оставям 50 лева тука и не искам никой от вас да може да ги вземе”: Down, Back, Back, Back, High Kick

Street Fighter II не фигурира в класацията само по една единствена причина – GUILE. Когато си на 10-12 години да разбереш как се произнася името на тоя тип е невъзможно. Всеки трафопост с ръчки си имаше собствена версия – Жули, Гуиле, Гуйл, всякакви вариации на темата съм чувал, но не и Гайл. Чак когато излезе филма разбрах как се казва, но въпреки това голяма част от хората продължиха да му казват Жули. Получи се така, защото обикновенно най-добрия на дадена игра има най-авторитетното мнение. А най-добър на Street Fighter не се става като седиш в час по английски, всъщност точно обратното. Колкото повече бягаш от часовете толкова повече време имаш да киснеш по ръчките.

5- Snow Bros

Отново класическа предистория – Митко Парашкевов и брат му са принцове и са женени за две супер путки. В един момент Иво Сиромахов се появява, замразява ги и им открадва девойките все едно са графит на Банкси или снимка на цици от корица на списание.

И докато Иво Сиромахов се надява никой да не е чувал за най-известния тип, който рисува графити, Митко Парашкевов си проправя пътя през 50 нива и пет боса, за да спаси момите.

4 – Monkey Island II

Тази игра ми причини първото отваряне на речник за чужди думи.

Митко Парашкевов е представен като момък на име Guybrush Threepwood – млад левент, финансово осигурен с амбиция да стане пират. Още в началото се сблъскваш с Иво Сиромахов – пират на име Ларго ЛаГранд, който припознава скъпоценностите ти за народно творчество.

Една от най-добрите игри в жанра „Вече не правят такива игри„. Всички локации имаха различна перспектива и това създаваше уникално чувство за пространственост за разлика от сегашните триизмерни лайна.

Това е една от онези игри, заради които ядеш тебешир, сурови картофи, спиш на отворена врата и отиваш при училищната лекарка на 10 литра кола и две кафета с кръвно долна граница около 1000, само и само да се докопаш до заветната зелена бележка с трите вълшебни букви – ОВИ.

3 – Cadillac and Dinosaurus

Още една кооперативна игра, в която Митко Парашкевов и Иво Сиромахов играят заедно.

Малцина от вас знаят, но всъщност играта е направена по действителен случай. Става въпрос за ГМО учен, който успява да клонира различни видове динозаври с хора.  Ефекта е поразяващ – армия от дебели, ножари, пънкове-джуджета и рокери, започват да се бият на страната на учения, вероятно защото той им е обещал, че също ще ги направи динозаври.

В играта има 4 character-а – Митко Парашкевов, Иво Сиромахов, Жената и Дебелия. Аз играя с Митко Парашкевов, защото единствен може да прави подсечки.

Основния проблем за играчите е наличието на Иво Сиромахов, който непрекъснато КРАДЕ кръвта и оръжията и за Митко Парашкевов никога не оставя, шоколад или мелба, да не говорим за барбекю. Пицата оставена във варел или сандвича, който е между няколко гуми натрупани една върху друга, НЕ СА НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО – щом съществуват, значи някой все пак ги е оставил там.

2 – Final Fight

Тази игра е била замислена като продължение на Street Fighter I, но в един момент Capcom решават да я пуснат като самостоятелно заглавие. И ТО КАКВО!!! Играта е позната и под името Червения, Белия и Митко Парашкевов, защото това са и героите, с които си избираш да играеш.

Митко Парашкевов, разбира се, е най-силния character. Единствен той има способността да прави камбани, понеже Червения и Белия не владеят САИ.

Историята на играта е леко тривиална, но си заслужава. Митко Парашкевов е кмет на града и в един момент получава видео сигнал, че Иво Сиромахов му е ОТКРАДНАЛ дъщерята, която е и гадже на Червения, който от своя страна вика Белия да му помогне, да пребият разни шушляци, пънкари, Слаш, Аксел и няколко вида дебели преди да си я върнат.

SPOILER : Накрая пичката тръгва с Белия, вместо с Червения, деба и курвата.

1 – GOLDEN AXE

Лично за мен това си остава най-голямата класика, когато става въпрос за „Сиромахов VS Парашкевов“.

Имате право да си избирате измежду 4 играча – Мъжа, Жената, Джуджето и Митко Парашкевов. Митко е твърдо решен да намери Иво Сиромахов и с помощта на САИ да му обясни, че не е прав ДА КРАДЕ ОТ ТУИТЪР. За целта той трябва да премине през армия от орки, скелети, пички и хора използвайки само „Самоотбрана с интелект“.

Митко Парашкевов обаче е преследван през целия си път от Иво Сиромахов, който само го чака да заспи, за да започне да му краде нещата.

Но наглостта на Иво Сиромахов бива наказана веднага щом Митко Парашкевов се събуди и започне да го налага с пръчката подавайки информация чрез нея, че не е прав да краде от втората по популярност социална мрежа, понеже рано или късно ще се разбере и ще стане за смях на много повече хора отколкото си представя и в един момент всички ще асоциират неговото име с кражба и евентуално с ясновидец-шарлатанин-сенсей.

– THE END –

Credits…

Използвани са снимки от следните сайтове:

Снимки на Иво Сиромахов – тук, тук и тук .

Митко Парашкевов – тук и от канала му в Youtube.

Авторските права на показаните игри принадлежат на Capcom, SEGA, Midway, Toaplan, Nintendo и Technos.

Всички картинки в постинга, както и в сайта са с права Creative Commons. Може да ги използвате, но посочвайте този сайт като източник. Ако някой иска да слага линк към тази статия, бих препоръчал да го направи като сложи линк на словосъчетанието „Иво Сиромахов“, което ще покачи SEO-то при търсене в Google. ЗАЩОТО ИСКАМ ДА СТАНА ИЗВЕСТЕН НА ЧУЖД ГРЪБ.

Чувствайте се свободни да правите свои вариации на колажи на компютърни игри по темата #siromahovfacts или „Митко Парашкевов VS Иво Сиромахов“. С удоволствие бих промотирал и вашите усилия да станете известни на чужд гръб, само ми драснете мейл.

#siromahovfacts © 2010

Народно творчество:

Pacman – Сиромахов от vdiag /  „На Инат“-  TV7

SVEN от lammoth – тук вече говорим за изкуство!!!

All we need is Фейсбук

Запознахме се в Интернет. Тя – манекенка, писателка, художничка, фотографка и модна дизайнерка, аз – фен на Тони Стораро, Локо София и Митко Парашкевов.

Започнахме да не излизаме заедно и нещата станаха сериозни. Когато двама човека в днешно време не излизат заедно, означава че седят пред компютрите си по едно и също време. Тя ми пращаше линкове към модни списания и романтична поезия, аз й пращах вибокс клипчета от live изпълнения на Тони Стораро с указания на коя секунда точно да паузира и хората върху коя маса да гледа, за да може да ме види в далечината в гръб.

Аз натисках бутончето с палецa нагоре когато тя споделяше линкове с поезия на френски без да имам и най-малката идея какво пише там,а тя коментираше моите статуси относно престъпното съдийство на мача Литекс – Локо София без дори да е гледала един мач през живота си. Тя мe препращаше, с голям ентусиазъм, към Интернет страници, в които имаше странно изглеждащи скъпарски дрехи, аз я поздравявах с хитовете от Payner Hot Auto Summer Pop-Folk Hits Vol. 9.

Тя стоеше до сутринта, за да си говорим, аз влизах през деня в Интернет, за да разбера къде е и какво прави. Тя ми казваше колко са грозни и безвкусни останалите жени с които съм приятел във Фейсбук, аз пращах лични съобщения със заплахи за физическа саморазправа на всеки нещастник, който имаше наглостта да оставя коментари на нейната стена или да харесаше късметчето, което си бе изтеглила.

Аз коментирах под снимките на нейните приятелки, че са по-дебели и грозни от нея, тя каза за споделените ми линкове на химна на МВР от Веселин Маринов и песента за Икебаната от Някакъв Педераст, че за първи път ги вижда и че се чуди откъде ги намирам тези свежи неща.

И така мина половин година, докато не решихме да се видим на живо. Цяла седмица се подготвях за този изключителен момент. Не можех да пропусна шанса си, защото тя беше най-специалното момиче на света. Трябваше да изглеждам така, че тя да ме хареса. Подбрах тоалет, с който да приличам на хората от снимките в чуждестранните сайтове за мода, които тя четеше. Смених Демобаза/Енерджи гардероба си с облекло, което считах че отговаря на нейните очаквания за това как трябва да изглежда перфектния джентълмен. Отидох на срещата облечен в сива федора шапка, меланж блейзър, риза на карета, кашмирен елек, сиви панталони – всичко Brioni и обувки Church’s.

Тя бе възприела същата стратегия за срещата ни – бе се облякла с дрехи, които според нея би носила идеалната жена в моите очи – тигрова ластична рокличка, която едвам й покриваше задника и черни кожени ботуши над коляното, с много капси и катарами завършващи с козината на умряло бяло пухено животно.

Аз бях направил резервация за Къщата с часовника, тя бе запазила два стола на бара на дискотека в Студентски Град където вечерта гостуваше Тони Стораро. По време на вечерята аз говорих за Жерар дьо Нервал и Теофил Готие, а тя на висок глас се възмущаваше от това как може чернодрешко травестит като Ангел Ангелов да се подиграва с труда на момчетата в мача срещу Литекс.

В чалга дискотеката в Студентски Град тя знаеше текстовете на хитовете на Тони Стораро благодарение на моите статус съобщения, аз от своя страна бях съкрушен психически и въобще не ми беше до чалга. Дори се чувствах неудобно носейки обувки, които струват повече от дрехите и месечната издръжка на компанията студенти-маниаци от съседната маса.

Тя бе осъзнала, че иска да се забавлява без да я притесняват задръжките й, които сама си бе наложила от страх да не я помислят за повърхностна селянка. Аз разбрах, че не търся жена, която да изглежда като клонинг на 99% от посетителките на нощните заведения в Студентски Град. Всеки от нас бе променил другия и макар да не го осъзнавахме си бяхме полезни. Аз й помогнах да се отърси от комплексите си спрямо чалга заведенията и тя изглеждаше така все едно за първи път през живота си се забавлява истински.

Върнах се в къщи и я ИЗТРИХ от приятелите си.  Едно е да престанеш да се виждаш с някой, друго е да го ИЗТРИЕШ. Най-близко в емоционално отношение до това да изтриеш някой във Фейсбук е да му направиш аборт след като се е родил.

Сега отново си перкам бело в Червило и нося Демобаза. Пак може да ме видите върху масите в Студентски Град на лайвовете на Тони Стораро. Взех си поука, а именно – започнеш ли да се променяш заради друг човек, значи проблема е в теб.