В кадър е талашитена врата. Върху нея е нарисувана пирамида чийто връх се пада шпионката под формата на Всевиждащото око. На табелката на вратата е изписано “семейство Парашкевови & Хиперсенс Митко Парашкевов”. Отдясно , върху олющената стена, е залепен А4 лист на който е принтирано с 3D ефект от Word 97 – “Хиперцентър Хармония” и голяма стрелка надясно сочеща към тясното стълбище на стар комунистически блок.

Ръката на оператора влиза в кадър, за да звънне на звънеца, продълговат и бял, с кръгло копче и прозрачна пластмасова част, която свети в оранжево. От звънеца зазвучава гръмогласна и продължителна мелодия на електронни птички.

Отваря Митко Парашкевов облечен в бяла роба, с червени пискюли, милиарди пайети и финтифлюшки. На броя детайли в униформата му биха завидяли повечето африкански военни диктатори.

“Не ви очаквах” казва Митко Парашкевов гледайки единствено в камерата и прави движение, с което отключва пътя към дома си “Заповядайте, заповядайте добре сте ми дошли” приканва Митко гостите и в кадър се озовава антрето на Casa deu Parashkeuvoff.

То представлява тесен коридор пълен с масивни дървени мебели от периода на ранната перестройка. На етажерка има сложени 10 вида чехли, различни по цвят, форма, размер и ниво на разпад. Сцената завършва като оператора спуска камерата надолу, за да я изключи, но в кадър попадат стари кафяви официални мокасини, отпред с реснички и пискюлче, с премахната част зад петата и леко оцапани с вар. Чува се гласа на Митко Парашкевов “Ще ви помоля, да си сложите пантофки, че нали знаете …. мама”

Нов кадър

Митко Парашкевов седнал на голям диван, вижда се и дървена маса чиято горна част е покрита изцяло със стъкло, а под него стари снимки на инфантилно изглеждащи хора. На масичката има и дантелена покривка заедно с чаша пълна с лимонада и кръгли обикновенни бисквити. Глас зад  кадър:

Какво е хиперсенс?

 -          По-лесно ще ми е да ви обясня какво не е хиперсенс. Да започнем от там, че ние всички се намираме в едно информационно поле, аз, ти, оператора, целия свят е едно информационно поле. Представете си го сега значи това информационно поле, то е нещо като компютър и аз мога да … – вълнувайки се започна да прави резки движения във въздуха с ръцете все едно се опитва да награби нещо и поясни: –  Аз взимам, разбираш ли, от това информационно поле, от тоя компютър и чрез него и информацията вътре да правя неща, които за другите хора им се струват странни и нетипични

Какви са тези неща, които правите?

-          Ами на някой може да му се стори странно например, че аз променям събития в миналото и бъдещето, но за мен това е просто ежедневие. На друг човек пък може да му се стори необикновенно, че аз практикувам така нареченото безконтактно ММА или с други думи “САИ”. Това е съкратено от

Самоотбрана

Със

Интелект.

-          Май най-добре ще си дадете реална представа за силата на САИ ако ви покажа накой простичък трик да видите за какво става въпрос.

Митко Парашкевов се носочи към празно простраство в стаята.

-          Това което ще ви демонстирам сега е само малка част от стила САИ. Сега, искам всички да застанете там където сте и да се опитате да се концентрирате. Аз ще направя така че на всеки, който присъства в тази стая да му върви в живота повече от преди и да има повече късмет.

Митко си затворите очите, махна с ръка магически и лицето му грейна възхитено. Той възторжено продължи с монолога си:

-          Е? Чувствате разликата нали така? Но това е само една малка част от енергията на това информационно поле, на този компютър, от който, аз нали, взимам информацията и предавам информация.

Нов Кадър

Вратата на стаята се отваря и това кара Митко да замръзне по средата на изпълнението си на поредната ката от САИ. В стаята се материализира жена с формата на Джаба Хътянина и с почти същия тембър и артикулация каза

-          Димитре, аз колко пъти ще ти казвам да си оправяш леглото. На 40 години стана, едно нещо не се научи да направиш както трябва. И какви са тия хора с камерите? Колко пъти съм ти казвала, че докато се мотаеш с подобни типове – откачалки никое свестно момиче няма да те погледне!?

Милейди Парашкевова продължи да нарежда сина си, но този път пред камерата:

-          На всичките ми приятелки и комшийки синовете им се ожениха, че и внуци си имат. Погледни го нашия, обаче -  станал на 40 години на Хари Потър си играе

Митко Парашкевов с камено изражение на лцето се обърна към ТВ екипа:

-          Нека се преместим в център “Хармония”. Съвсем наблизо е. Там мога  да ви покажа още от феномена хиперсенс.

След което погледна със злобен поглед към родителя си. Майка му се смути и за да не изглежда като лош настойник извика към хиперсенса, който тъкмо затваряше външната врата:

-           Митенце искаш ли нещо за обяд, мама да ти сготви?

Митко Парашкевов погледна отегчен, замисли се и попита с  трепкащи вежди и стеснителен глас:

-          Мусакичка ако може?

Нов кадър

В кадър е сива паянтова врата до стена с изгнил цокъл. От етажната площадка се подразбира, че това е последния етаж на стар панелен блок. Непосредствено до вратата, на прясно боядисано място в стената са поставени три луксозни черни лачени плакета като на еврейски адвокати от американски филм. От тях се чете “Вестник Фънг-Шуи Хиперсенс – Главна редакция”, “Висша школа по САИ” и “Хиперцентър Хармония – кибернетига, енергизиране, биосканиране, астрология, фънгшуй, ирисодиагностика, природна хомеопатия”.

Интериора на въпросния епицънтър на вселенско познание представлява таванско помещение, в което са подредени дузина различни столове пред дървено бюро. По стената има закачени абсурдни рисунки, общото между които е че всички на пръв поглед изобразяват животинска диария в следствие на фатално стомашно растройство.

На бюрото има пергел, транспортир, библия, кръст, пирамида, броеница, жезел, златната ябълка от Assassin’s Creed.Зад бюрото има дъска за бележки на която са закачени снимки на Ванга, Лий Харви Озвалд, Джон Ф. Кенеди, египетския фараон Акунатн, Тони Стораро, Тодор Живков, Джон Ленън, Дж. Едгар Хувър, Тупак и Линдън Джонсън, всичките свързани в различни течения посредством множество стрелки. В средата на паното стоят снимките на Ванга, Акунтатн и Тони Стораро свързани с много отчетлив контур оформящ триъгълник, който е заграден в пентаграма. Зад стола на Митко в обкована рамка стои ликът на Исус Христос гледащ с типичния си овчи поглед, изрязан от страница на вестник, на която отдолу е имало календар с дати.

На тавана е закачен средно голям гоблен на Тайната Вечеря, напълно подходящо предвид, че помещението се намира на шестнайстия етаж. Sixteen-ската капела.

И ако имате още място в съзнанието си прибавете към интериора дузина китайско изглеждащи тръбички, абажури и плакети, с нарисувани дракони, китайски букви и хора жънещи ориз. В стаята се намира и малко сервизно помещение с полуоткрехната врата, в което са инсталирани една върху друга тоалетна и мивка – авантюристичен дизайнерски подход с цел оптимизиране на половината квадратен метър заделен за целта.

Митко дефилира пред камерата, настани се удобно на голям кожен стол, скръсти пръсти поучително пред себе си и рече поучително:

-          Нека ви запозная с дейността на нашата академия.

Пресегна се към чекмеджетата на бюрото и от там извади голям класьор за компакт дискове и го разгърна. Видимо се възбуди от гледката пред себе си, както Майкъл Джексън в детска урология, защото от класьора сияеха шест CD-та, на чиято лицева част бе щампована снимката на самия сансей Парашкевов и с мистично изглеждащ шрифт изписано по различните дискове  “Против Карък”, “Против Инсулт”, “Против Хемориди” и прочие.

Митко с най-сериозната си физиономия поясни пред камерата:

-          Това са световно известните компакт дискове с положително въздействие. Те са научно доказани и тествани в германски лаборатории.

Разгледа ги внимателно по отделно и вниманието му се спря на един:

-          Особено благоприятно е въздействието на компактдиска против инфаркт. Няма човек сред живите ми пациенти, който да се оплаче от липса на ефект от него!

Митко прелисти класьора по-напред, където стояха CD-та Verbatim, на които с маркер на ръка беше написано “За детски паралич”, “За настинка”, “За херния”. Митко леко притеснен поясни:

-          Печатницата за обложки се счупи и това е временно решение.

Продължи да разслиства и стигна до страница на която CD-тата Verbatim вече не бяха надписани. Видимо неспокоен Митко започна да разяснява сконфузната ситуация:

-          Въздействието на всяко CD е уникално и затова е много лесно да се диференциират едно от друго. Ето сега това CD например  –  каза Митко, взе ненадписан диск от класьора, сложи го в малката уредба наблизо и се заслуша.

В стаята бе тихо, като се изключат звуците от дузина съвокупляващи се гугудки идващи от непосредствена близост. Митко доволен сподели очевидното:

-          Това е CD с положително въздействие против болести по колената, може да почувствате ясно една спефицична топлина в тази област

Извади CD-то от уредбата и надраска с фулмастер върху него “Против Изсшияст”след което краднешком го върна обратно в класьора, който с бързо движение прибра в някое от чекмеджетата на бюрото и поясни

-          То този диск така се енергизира даже повече, защото аз предавам информация директно чрез фулмастера.

Измъкна изпод бюрото олющена стара дървена кутия. Извади четири “крачета” от дъното на кутията, които разпъна два пъти, така че кутията вече стоеше на един метър от земята на собствената си опора. Митко с оттренирано движение издърпа отстрани на кутията две дървени поставки, които разгърна три пъти и още два пъти прегърна различни други части с което оформи две дъски облицовани с червен плюш от двете страни на куфара. Митко отвори капака на куфара, от който разтвори две платформи, които разгъна на осем и след финалното усилие застана пред камерата в своя “Таа! – Даа!” момент, до бившия куфар в момента представляващ средно голяма външна витрина за дребни дранкулки обшита с винено червен велур и покрита с взевъзможни бели, сиви и жълти метални предмети. И ако не бе ясно осезаемата аура от позитивни енергии, вибрации и духовни фотони, човек би си помислил, че Митко изглежда като амбулантен търговец на обеци в Несебър.

-          Това са енергизирани чрез моята свръхестествена-хиперсензорна-езотерично-ирисодиагностико-позитивно-био-поле сила медальони, които са 100% научно доказани и са част от най-алтернативната форма на нетрадиционната медицина – поясни сенсей Парашкевов.

Взе от стенда метална дрънкулка в която са преплетени китайски букви, означаващи “Не паркирай! Викам паяк, пукам гуми!” и поясни:

-          Това е амулета “Богатсво и благополучие”. Той гарантира подобряване на резултатите в бизнеса,материално богатсво, духовно развитие, все неща, които този йероглиф символизира. Той е лично енергизиран от мен, струва 40 лева и за още 25 лева може да му се прикачат вълшебни арабски мъниста, които увеличават ефекта на медальона с 10%. Мънистата се продават отделно.

Митко се пресегна остави амулета и показа на камерата сребриста брошка.

-          Медальон “Хармония” – поясни  със сияещо лице – Това е древен символ на хармонията, който притежава същите енергийни вибрации като водата, което го прави благоприятен за хората с проблеми в био-полето или запушени енергийни точки – това дори и съвременната медицина не го отрича. Знаете ли например, че в Германия са проведени изследвания, които показват, че като умре човек тялото му олеква с 5242 грама, което е научно доказателство, че душата на човека съществува. И всичко това е този медальон “Хармония”, който благоарение на лъчение аз лично съм енергизирал. Ръчна изработка, чисто сребро, 100% каратов, 80 лева. Но това не е всичко. Към него прибавям напълно безплатно и филма-медитация “Деца на вселената”, който струва 3000 лева. За първите 100, които си поръчат добавям подарък – компакт диск с благоприятно въздействие против пърхут.”

Митко остави брошката и взе сребърна шайба на която бе ингравирано човече държащо китайска триъгълна шапка балансиращо топка на върха на шапката докато вали дъжд.

-          Това е top-of-the-range модел на енергизиран медальон – гордо издекламира пред камерата сенсей Парашкевов и продължи – Нека ви преставя световноизвестният енргиен медальон “Пълна Защита”. С този медальон ставате практически недосегаеми. Той гарантира дълголетие, информационно равновесие, поддържане на био поле, което  автоматично помага в трудни ситуации. Защитните му умения са – протекция срещу негативизъм и външна агресия. Освен това е доказано в лабораторни условия от учени в чужбина, че спомага за осъщестяването на човешките желания, дори на подъсзнателно ниво. Тоест, медальона знае от какво се нуждаете и ви го доставя, дори преди вие да разберете, че сте имали нужда от нещо, което вече притежавате – например документалния ми филм “Цвете на живота”, който се разпространява срещу 420 лева, но срещу него получавате още дълголетие. Събрано с медальона това е двойно повече дълголетие от нормално, тези неща досега са били реални само във видеоигрите – два и повече живота, но аз отключвам тази бариера между виртуалното и реалното.

Митко остави брошката с изключителна прецизност обратно на червения плюш и натисна голям червен бутон отстрани. В този момент стенда подскочи във въздуха, събра се обратно на куфар, тупна на земята и изчезна в анимационен облак размиващ се бавно във въздуха в средата на който пише “ПУУФ!”.

Две ясни почуквания се чуха от пода и заглушения глас на възрастна жена “Мите, мусакичката е готова, маме – й’елате да хапнете, па после ще продължите да си играете.”

Нов Кадър

Място – Хиперцентър “Хармония”. Глас зад кадър:

-          Кога за първи път осъзнахте, че притежавате по-различни способности от другите хора?

-          Когато бях в армията…- започна разказа Митко.

Камерата се приближи все по-близо до очите на Митко, от които се отразява сцена на ожесточена престелка в джунгла. На заден план се чуват  военни маршове и хора викащи от ужас. Звуци от куршуми и експлозии, след което очите на хиперсенса се оцветиха изцяло в бяло и продължителен и проглушителен монотонен звук „ААААААААА“ оттекна навсякъде

-          ААААААААААААА! – както крещеше Митко Парашкевов изведнъж спря и продължи със спокоен тембър – … бях офицер в Строителни Войски. Случи се инцидент, предначертан от звездите и съдбата, който промени живота ми и този на десетки хиляди хора. Един ден по време на обедната почивка аз бях притеглен от гравитационното поле на Земята от втория етаж на една незавършена сграда и когато се приземих по бузи върху стърчащи пръчки арматурно желязо, аз изпаднах в дълбок транс и се дематериализирах до ниво информация и станах част от този огромен информационен компютър, за който споменах по-рано. Започнах да черпя информация и способности и когато бях готов да слезна обратно на Земята като Месията душата ми се материализира в тялото ми, което се намираше в местната болница.

Митко Парашкевов скръсти ръце, въздъхна и продължи:

-          Когато ме изписаха аз вече усещах, че притежавам нови сили. Излъчвах био-поле, насочвах по въздуха информация избирателно, такива неща. За съжаление някой от новопридобитите си умения не можех все още да контролирам като това, че неволно превключвах честотата на радио-точките от “Хоризонт” на “Свободна Европа”, което привлече вниманието на Държавна Сигурност, а в последствие и на КГБ. Въпреки интереса от най-високо международно ниво аз останах в дирекция “Логистика на хранителната дейност” на Строителни войски до закриването им. Там до самия край продължих с моята развойна дейност над свръхестественото най-вече върху преките си началници и войници. В един случай чрез био-сканиране и продължителни сеанси успях да излекувам един от генералите от настинка и след като се разсчу за моите способности вече ходех на полу-частна практика по домовете на близки и приятелки на близките и приятелките на жената на генарала, което обърнато в гео-политически термини са си две общини. Висшия състав започнаха да ми казват Митко Чудото, а новобранците – старши-сержант Чудо.

Митко се облегна на дивана и продължи с хипнотичния си мъдър глас:

-          Превъртаме лентата 6-7 години напред – аз вече бях развил на невероятно ниво своите способности на хиперсенс и достигнал до заключението, че за да развивам тази си своя сила трябва да започна да обучавам други хора. Така се стигна и до създаването на САИ – безконтактно бойно изкуство и техника за оцеляване. САИ е съкращение от Самоотбрана С Интелект и представлява техники, които надграждат бойни стилове като крав-мага, винг-чун и дабъл драгън 2. В момента дори водя един курс по САИ за трето ниво, за напреднали. Групата ми е компактна, ако искате може да дойдете да снимате?

Нов Кадър

Място – неидентифицирана гориста местност

Митко Парашкевов стои гордо пред камерата, на заден план са наредени двама мъже и три жени застанали сред полянка в гората.

Митко Парашкевов посочи с пръст камерата:

-          Сега, това което ще видите е просто една демонстрация на Самоотбрана с интелект. Това зад мен са мои ученици, последователи от много време. С тях започнах първата си група от САИ, в момента вече имам всякакви групи – от деца и възрастни, до напреднали. Но тези пет човека показаха, че притежават най-силното желание да осъвършенстват напълно своите способности. Аз ги наричам националния отбор по САИ на България. Така! – плесна с ръце и продължи развълнувано – Нека да започнем с тренировката.

Митко Парашкевов отиде до най-възрастната жена  от националния отбор и й каза:

-          Ленке, сега искам от теб да минеш покрай тях и те ще се съберат около теб.

Жената изпълни командата сякаш я бе чувала и много пъти преди това и мина покрай останалите, те от своя страна се спогледаха и в тотален асинхрон пристъпиха към нея. Митко Парашкевов даде следващото оказание:

-          Добре, сега искам да си представиш, че те са убийци, искат да те наранят, убият, за да се предпазиш от тях трябва да се завъртиш на дясно. Сега завърти се на дясно и по този начин ще ги разпръснеш.

Ленка погледна объркано, погледна и другите членове на националния отбор, но по стреса изписан върху физиономиите им ясно си личеше, че и те не бяха чували за подобен сценарий досега. Ленка реши просто да последва оказанията на учителя-хиперсенс и се обърна надясно. Секунда по-късно био-полето на Ленка провокира реакция и в останалите и те един по един започнаха да се разпръскват, но тъй като подадената информация бе много силна за Данчо, той не издържа и се спъна, без да искайки нарушавайки баланса на Веска, която съвсем съзнателно, повлече и Юлияна със себе си. Тримата се строполиха на земята в конвулсиращо кълбо от крайници.

Единственият от “убийците” останали на краката си бе Стилиян, той осъзна неловкоста на ситуацията при която био енергийното поле не му повлия така както на останалите. Погледна своите съотборници от националния на земята как се гърчат на земята, изхили се инфантилно срещу камерата, прегъна си колената и се свлече надолу с движение на пияно мекотело.

Нов Кадър

Интервю със Стилян насред гората. Глас зад кадър:

Как се запознахте с Митко Парашкевов?

От дете го познавам понеже майката на Митко Парашкевов е комшийка и близка приятелка с моята майка, тоест сме съседи и до ден днешен.

Кога разбра за невероятните хиперсенс способности на Митко Парашкевов?

Още от малък помня как майка ми го викаше да й гледа на кафе, някъде по това време той спечели битката с Кашпировки. През телевизора!  Много пъти е помагал за дребни домашни потреби когато се е налагала намесата на хиперсенс. Например – като блокира домашния телефон и Митко Парашкевов от 20 минути до 12 часа, след като си му дал 10 лева, го отблокирва! А има хора с блокирани телефони от години дето така си седят – това ми го е казвал самия Митко Парашкевов! Получава се защото са ти блокирани енергийните центрове в тялото и в един момент самото тяло не издържа и блокира телефона. По този начин ми е блокирана фурната в момента.

Какво е нещото което ви убеди, че Митко Парашкевов е наистина феномен?

Историята  е малко лична, но все пак ще ви я разкажа. Митко Парашкевов възкреси моето куче Страхил.

Всичко започна когато Страхил, моят най-добър приятел и пекинез по това време, се разболя фатално. Докторите не даваха никаква надежда, че разбират какво се случва с него – казаха че е настинка. Същата вечер майка ми викна Митко Парашкевов, да оправи кабелната, че почваше много важен сериал по трета програма. След като Митко около десет минути се бореше с био-енергийното поле на кабелната телевизия усети, че има нещо което пречи на сигнала. Не само това, но и посочи че проблема идва от ъгъла, любимото място на Страхил. Точно там където бе седял именно допреди няколко часа – между вестниците, парното, розетката за кабелната и секцията. Обясних на Митко, че може би Страхил е жертва на враждебна черна магия. Митко Парашкевов веднага ме разпита за симптомите – колко обичам кучето, дали сме били при ветеринар и дали им вярвам на това, което са ми казали и след като подробно анализира ситуацията, и дори преди да е видял още Страхил, заключи, че моят приятел е бомбандиран от негативна енергия, която е насочена към мен, но Страхил, за да ме предпази я поема.

Митко каза, че единствения начин Страхил да се избави от магията е да носи медальон „Против черни магии“ и да слуша по 5 часа на ден „Диска за Разваляне на черни магии“. Представете си само колко бе силна и зла тази магия, след като накара Страхил да изяде медальона , който му бе закачен на врата, още същата вечер когато му го купих. И умря. Задави се с медальона. Митко Парашкевов видя колко съм съсипан и ми обясни, че това е спасило душата му. Аз всъщност съм му помогнал по този начин. И срещу това да съм задължен на Митко Парашкевов за цял живот, плюс отстъпка  от нормалната цена, Митко Парашкевов възкреси Страхил.

Много хора си представят, че възкресяването е като в Библията – ставаш и си тръгваш и това е. Всъщност душата на възкресения се вселява в друго тяло. Да. И то не кое да е тяло, а това на определено животно.  Един ден влезнахме в зоо магазина в трафопоста до блока и Митко Парашкевов започна да си комуникира с животните на телепатично ниво. Те му посочиха точно хамстерчето в което се бе преродил Страхил. В момента в който го взех от ръцете на Митко Парашкевов го погледнах в очите и разпознах същия усойно-миловиден поглед, който имаше Страхил като пекинез. Олисан в бездната на малките му очички не видях как Митко Парашкевов е платил цели 900 лева за него в магазина.  И понеже е изключителен човек, даде 50 лева от себе си и аз му платих само 850 лева.

Можеш ли да ни покажеш Страхил в сегашната му форма?

За съжаление не. Той си отиде и като хамстер. Оказа се жертва на обстоятелствата. За да го предпазя от лоши магии и клетви го сложих да живее в аквариум, който затворих плътно, с цел да не влиза въздуха от уайърлесите с хакерски програми, които ти влият негативно на биополето, за което ме е предупредил Митко Парашкевов. Поради тези обстоятелства на следващата сутрин го заварих да си почива до малкото му замъче и любимата му играчка – колело. И си остана така – починал. Аквариума бе блокирал кислорода заедно с враждебните уайърлес пакети от въздуха.

Митко Парашкевов не може ли да го възкреси обратно?

Може разбира се! Даже отначало поиска, но като му казах, че в момента нямам пари, той ми каза, че духа на Страхил се нуждае от малко време да навести любимите си места. Също така ми каза, че той е много стар дух – едно време  е бил крал във Франция, който е участвал дейно в революцията. Митко ми каза, да се подготвя психически, преосмисля нещата, да се помоля на Иисус Христос и приготвя 950 лева и когато съм готов ще прероди Страхил отново. От мен зависи. Митко има чувството, че духът на Страхил си търси подходяща малка рибка, в която да се пресели. Защото едно време е бил мореплавател. Страшен капитан, моряк, пират. По това време някъде сме се засекли със Страхил. Аз съм бил търговец, много богат търговец, лоялен и честен. Доблестен човек – за когото 950 лева, днешни пари, са нищо в сравнение с това да спасиш живота на най-добрия си приятел. Бил той и пират.

Нов Кадър

Митко Парашкевов кара колата си по Цариградско. С двете ръце е сграбчил волана, напълно съсредоточен в пътя. Глас зад кадър:

-          Какъв ефект може да има разпространението на САИ върху геополитическите взаимотношения?

-          Енергийните войни са вече част от реалността. И Щатите и Русия разработват психотропни оръжия с които облъчват цели градове от хора. Влиянието на психотропните оръжия е унищожително за всички организми, освен ако не използвате моят диск против психотропно въздействие.  Трябва да е някъде в жабката ако се поразровиш малко ще го намериш.

Вижда се ръката на оператора, която рови в жабката и изкарва албуми с Кени Джи, Фамилия Тоника, Диджей Бобо, докато не стига до един диск на който обложката е Митко Парашкевов държащ знака за радиация насред апокалиптичен бекграунд.

-          А същият. Я го подай тоз‘ диск да го видим – с ехидно доволна физиономия каза Парашкевов.

Пресегна се към стереото и пусна диска.

Колата на Митко Парашкевов е от онези коли среден клас от началото на 90те, които може да са всяка марка от Дайхатсу до Хюндай, но все пак някак си успяваше да се движи и тонколоните да работят едновременно. От стереото се чу гласа на Митко Парашкевов, с много по-величествен тембър от нормалния му пискливо-авторитарен:

„Аз съм Митко Парашкевов, а вие сте под влиянието на диска против Психотропно лъчение. Концентрирайте се върху тишината, която ще чуете и в зависимост от това колко са ви отворени енергийните пътища, ще почувствате благоприятно затопляне. Ако ефекта е слаб, тогава се нуждаете от Диска за Отпушване на Енергийните Пътища в Тялото . А сега се концентрирайте върху информацията, която ще ви предам.“

В първите няколко секунди не се чуваше нищо освен разминаващите се коли наоколо. Докато ритъм от мощен бас не се усети в далечината. Звукът ставаше все по-отчетлив и мощен, докато в един момент дори и на глухоням нобелов лаурет по математика би му станало ясно, че става въпрос за избичване на ултра скъпа звукова система с хита на Цветелина Янева „Какво правим сега“. Featиджийръинг Мария!

Парашкевов се концентрира върху огледалото за обратно виждане, но единственото което идентифицираше бе панчаревска регистрация с една и съща цифра в номера и огромна емблема  Мерцедес върху решетка на G55 AMG.

Чу се звук от сблъсък на немски вседеход брониран до ниво b6/b7, дънещ най-хитовата изпълнителка на Пайнер, и нещо средно между Киа и Исузу, от което се очакваше да излъчва аудио запис с благоприятно въздействие срещу психотропна атака.

Казано по тригонометрично удара предизвика хиперсенсмобила да подходи в траектория 180 градуса и няколко тангента вдясно и нагоре. Единствено силата на въздействието на компакдиска против психотропни оръжия и мантинелата задържаха азиатското МПС на сенсей Парашкевов на пътя.

Черния джип спря още докато Митко Парашкевов пищеше. Шофьорската седалка се отвори и на забавен кадър се подаде масивна ръка с бицепси като самолетоносачи и татуировки на множество латиноамерикански нарко-барони, сръбски фолк певачки и български революционери.

Хиперсенс Парашкевов бе измъкнат от МПС-то си и поставен в ситуация да се защитава срещу опонент с маркова чантичка през рамото LV, потник BOSS, анцунг MUSASHI и повече стероиди, кокаин и алкохол в организма си отколкото някой с много голямо въображение за тия неща може да си представи.

Битката беше кратка. Парашкевов използва древна САИ хватка като подложи скулите на лицето си право срещу юмруците на противника няколко пъти и накрая го довърши като блокира ъпъркъта му с носа си . Секунда по късно тялото на хиперсенса левитираше с низходящата парабула и към момента в който главата му удари асфалта очите му бяха изцяло оцветени в цвета на белото. Стероидния му опонент се доближи до безжизненото тяло на хиперсенса и галантно извади от чантичката си визитна картичка, която пъхна в джоба на ризата на Парашкевов. После се върна към бронирания си вседеход, но не и преди да направи знак с пръсти пред очите си еднозначещ, че наблюдава всички очевидци наоколо.

Нов Кадър

Митко Парашкевов се озова, облечен в любимата си бяла роба с бяла тиара на главата, в средата на оживено мероприятие на площад Батемберг. Навсякъде от сградите висяха негови портрети и логото на хиперсенс движението. Лично професор Стивън Хаукингс бе дошъл да почете сенсей Парашкевов.

Митко се доближи до професор Хаукингс и с едно движение премахна отрицателното въздействие над него и професора скочи рязко от инвалидната си количка, доближи се до микрофона и с дълбок басов глас на чист български каза:

-          Дами и господа,  имам удоволствието да ви представя научно доказано най-великия човек на света, единствения който има връзка с големия информационен компютър на Вселената – Митко Парашкевов.

Митко потупа учения по рамото докато се качваше към микрофона. Публиката полудя като видя своя лидер. Морето от хора започна да крещи и пляска възторжено, тинейджърки припадат из публиката, небето стана розово от женско бельо.  Един фотограф се приближи към него и го снима в лицето, което заслепи Парашкевов.

Когато ярко белята светлина се разсея Митко видя над себе си физиономията на Стилиян в притеснения ѝ вид. Митко прикри болката в неговото навсякъде с нелепа физиономия и се изправи.

-          Мисля, че някой наруши енергийния ми баланс. Хармонията между центровете в мозъка, слънчевия сплит и чакрата ми са дисбалансирани в момента.  Трябва бързо да отидем до колата и да намерим диска за балансиране. – каза Митко притеснен и с приведен тръст притича до колата си.

Изтърбуши жабката на автомобила си от дискове и с треперещи ръце сложи един в CD играча на колата. Мигновенно се почувства по-добре. Започна да се биосканира за по-сериозни натъртвания по тялото и не след дълго откри чужд обект в джоба на ризата си. Визитна картичка. Прочете я на глас:

Мария Асенова

                Най-добрата българска пророчица. Жената, която отмени Апокалипсиса, прорукуван от Нострадамус за цялото човечество.

Сл.тел: 02/ 875 98 66                                                                                    http://www.prophetsite.com

-          Трябваше да се сетя още от самото начало. – каза Парашкевов и нервно даде мръсна газ на газовата уредба.

Автомобила лежерно потегли и в купето се усети тягостна тишина. Диска против балансиране продължаваше да върви, но той въздействаше на биоенергийно ниво, което означаваше че не бе записан звук на него. Митко Парашкевов разцепи тишината:

-          Въпреки всичко не успяха да използват психотропни оръжия. Защитата от диска работеше напълно. Аз ви казах!

Нов Кадър

Митко Парашкевов се намира в офиса си в Хиперцентър Хармония (таванското помещение в блока), но вместо фънг шуй елементи и магически артифакти всичко е в камуфлаш, военни карти, дори може би торби с пясък.  На стената има снимка на Мария Асенова до мини олтар в който стоят различни колби и буркани съдържащи инвентара на Малария от „Приключенията на Хлорофил“. Очи и разни зелени балбукащи каши от които излиза пушек, пояснение за по-младите и по-старите от мен или изобщо за някой, който е имал нерви да стигне чак до тук в историята и не е гледал детските по БНТ по времето когато изгря звездата на Енгибар Енгибаров – Енджи. Митко  Парашкевов е напрегнат, с леко физически повредено лице и очевидно присъствие на грим и руж около все още посиненото му око. Глас зад кадър:

-          Защо бе тази атака срещу вас и от кого е?

-          Това бе откровенна провокация срещу обществото на хиперсенсите, бялата раса, и бе насочена да дестабилизира и унищожи единствения начин за спасяването на духовното съществуване на света – аз, т.е. мен.  Хората са изгубили  своята връзка с Бога, сега е момента да се обадят пак, да пробват отново да изберат този въображаем номер в духовния им тефтер на който пише GOSPOD. И да бъдат сигурни, че ако използват мен като оператор връзката им ще бъде безупречна и ясна.

-          Имате ли подозрения кой стои зад тази атака?

-          Разбира се. То е очевидно. И аз ще ви кажа защо. Преди години от БАН направиха проучване за КГБ на тема – кой, аджеба, разбираш ли е истинския наследник на Ванга.

-          От кой институт на БАН?

-          От института по интелекетуална собственост. Тъй като други 5 милиона българи твърдяха че и те са истинските наследници на баба Ванга, защото могат да лекуват с ръцете си срещу пари и се чувстват супер специални, защото баба им е била известна врачка в тесен кръг от хора. Аз бях извикан в института да бъда научно изследван. Веднага намерих официален документ където за първи път споменавах, че съм истинския наследник датиращ от 1988 година и отидох при учените. В БАН видях мъж на средна възраст, който с дрезгав глас се представи за Мария Асенова. Направи ми впечатление, че е леко странен в смисъл едно е да си мъж и да се представяш за жена, съвсем друго е да носиш тигрова поличка, цикламен чорапогащник, тигрово потниче и виолетово червило. Въпросния тип се държа отвратително нагло и разправяше някаква нелепа история, че Ванга лично я била посочила.

-          Какво реши БАН в крайна сметка?

-          Казаха, че това е един от онези случаи, които най-добре да останат неразрешени.*

-          Как ще отговорите на провокацията?

-          Те си мислят, че са видели всичко от Митко Парашкевов, но това е смехотворно. Те не знаят, че аз имам скрит коз в гардероба. – каза Митко с тих заговорнически глас и отиде до гардероба в ъгъла.

Щом Митко отвори дрешника грейна ужасяващо силна светлина в червения спектър. Посегна с две ръце и извади черен LCD монитор с изключен кабел. Светлината в стаята изчезна постепенно. Митко показа старателно уреда срещу камерата и обясни:

-          Това е психотропно енергийно оръжие, което съм разработил. То влияе на определен енергиен център в мозъка, който запушва другите енергийни центрове и по този начин, ако ме извините за жаргона, но ебава майката на езотериката на този срещу когото е насочено. И повярвайте ми. Тествал съм го. Върху нищо неподозиращи хора, даже и военни ветерани. Ефекта е покъртителен за жертвата. Защото покъртва на енергийно ниво.

Нов Кадър

Пред луксозна офис сграда се приближава гневна тълпа носеща факли и скандираща високо и нечленоразделно. Групата се състои от националната гарнитура по САИ на България и предвождана от хиперсенс Парашкевов в едната ръка носещ мегафон, а в другата популярната за Илиянци обемиста китайска торба с щампа на Бърбери. Сложи мегафона на устата си и от него се чу гръмогласния вик на Митко:

-          МАРИЯ АСЕНОВА, излез, покажи се педерстит такъв. Нека веднъж за винаги се разберем коя е истинската наследница на Ванга.

Свали мегафона от устата си доволен от силата на звука, но  момент по-късно се замисли. Извика още веднъж по мегафона, този път по-несигурно.

-          Или наследник.

Последва напрегната пауза от около 1 минута преди вратата на офис сградата да се отвори и от там излезе изключително грозен травестит. Стилиян прошепна на колегата си от националния отбор до него: „Значи това е Мария Асенова“. Колегата кимна без да сваля уплашената си физиономия.

Гръм растърси небето и Мария Асенова заговори с дълбок мъжки глас:

-          Парашкевов! Пак се срещаме след толкова дълго време. Чух че си си измислил нова игра напоследък, играеш си на хиперсенс, но ми се струва че нещо ти е заключен късмета.

-          Асенова, ти транс сексуален, травераст, виждам че си си сложил гърди, но не приличаш на жена а на дебел пенсионер с увиснали гърди и руса перука. Знам, че си изпратила марионетките си мутри да елиминират САИ, но аз съм тук за да докажа, че ти си измамница.

Всички хора наоколо ахнаха и сложиха ръцете си на устите след като чуха последното изречение.  Мария Асенова се разтрепери. Митко Парашкевов продължи:

-          Точно така – казах го, ти нямаш магически сили, ти НЕ си предотвратила апокалипса, твоите лечебни билки са глухарчета, прогнозите ти са генерални изводи въз основа на реакция на случайни споменавания по време на сеанс. Ти разчиташ на наглост и третиране на „клиентите“ си като жертви на гимназиален побойник, което ти помага да държиш елементарен контрол върху тях. Ти говориш толкова много глупости, че когато дадеш някакво обяснение, с бегла логика, в което споменаваш колко си велика и разни духовни глупости хората ти вярват понеже са напълно объркани. Ти се представяш с фалшива биография и всичко, което правиш е да говориш глупости.

Останал без дъх Митко Парашкевов паузира, вдиша, вдигна мегафона и изкрещя в лицето на Мария Асенова, така че русите букли на перуката ѝ се раздухаха от вятър:

-          АЗ ПРЕДОТВРАТИХ АПОКАЛИПСИСА! НЕ ТИ. АЗ – ИСТИНСКИЯТ НАСЛЕДНИК НА ВАНГА!

Мария Асенова изглеждаше съсипана. С всяка дума на Митко Парашкевов нейните суперсили отслабваха и чакрите ѝ се изцедяваха. Грима ѝ се размаза и лицето ѝ се изкриви в нелицеприятна гримаса.  Мария викна през сълзи драматично:

-          Аз не съм спасила човечеството от Апокалипсиса. Но и ти, Митко Парашкевов, си лъжец. Оплаквали са ми се хора, че прераждаш близките им починали в енергизирани картини, буболечки, даже и хамстери.

Митко Парашкевов се притесни изключително много. Извади от торбата която носеше черния LCD монитора и го насочи към Мария Асенова, след което гневно и отвърна:

-Да, може и да не съм възкресявал никой, но пък мога да направя това !! – след което отчетлив звук „ЦЪК“ от натискане на копче се чу в тишината.

Огромен бял лъч от светлина  грейна от монитора в посока Мария Асенова, чието лице  се удължи и разтегли, след което изчезна в светлината. Митко Парашкевов издиша тежко и изключи уреда. Изведнъж усети как монитора му бе измъкнат и на притеснителна дистанция от него идентифицира Стилиян с насочен монитор и готов да вземе от упор хиперсенс Парашкевов. Стилиян попита с ледено спокоен тон:

-          Значи не си възкресил Страхил в хамстер, така ли да разбирам?

Митко Парашкевов усети, че нещата не се развиват надобре. Опита се до контролира ситуацията:

-          Стилияне, моля ти се сега. Успокой се, ще получиш два компактдиска против късогледство, ако оставиш оръжието и всички ще забравим за случилото се.

Стилян погледна Митко Парашкевов, очите му се напълниха със сълзи, дуалитета на избора му между това да последва учителя си или да потърси отплата за смъртта на най-добрия си приятел Страхил, бил той и пират в единия от животите си, го измъчваше. Той погледна Парашкевов за последен път и натисна копчето на монитора казвайки „Това е за Страхил“.

Митко Парашкевов се понесе във въздуха въвлечен в спираловидна мълния, която го отнесе към светлината. След като нямаше вече и помен от хиперсенса наоколо Стилян счупи монитора и светлината изчезна.

Стилян се обърна назад и видя стъписани останалите от отбора по САИ на България. Той им кимна и тръгна в другата посока – право срещу залеза по замръчената улица, без да дава признак, че забелязва множеството от хора дошли да го аплодират с огромен ентусиазъм.

THE END

Какво се случва с тях?

Снимка на Митко Парашкевов и надпис „Безследно изчезнал“

Снимка на Мария Асенова и надпис „Работи в уебсайт за mature travestite видео услуги“

Снимка на Стилиян до аквариум с риба и надпис „Напусна работата си като програмист и основа WEB PR компания“.

Изведнъж картината се раздвижва, рибата се обръща и в кадър се вижда ужасената физиономия на Митко Парашкевов върху рибешка глава. В далечина се откроява демоничната  усмивка на Стилян.

ПОСВЕТЕНО НА СЕБЕ СИ.

* реплика от велик филм

Крадецът, или накратко казано Иво Сиромахов, пък е известен с това, че работи с материали и идеи на народното творчество, което дефинира като всичко в Интернет, което още не го е преписал. Веднъж контент, който се намира в Интернет бъде копиран от антагониста, се превръща автоматично от народно творчество в негова лична интелектуална собственост, защитена от „Закона за авторското право и сродните му права”.

След тази кратка интродукция искам да ви представя и моя ТОП 10 на игрите посветени на епичния дуел между силите на Митко Парашкевов и Иво Сиромахов.

10 – Super Mitko

Super Mitko живее в царството на гъбите, което съществува и се намира малко след Говедарци. Въпреки че бачка като водопроводчик Супер Митко е женен за Принцеса Тоудстул (Princess Toadstool), за която повечето мъже биха казали, че става.

В един момент обаче перфектната двойка – каналджия и принцеса, бива разделена от Иво Сиромахов, който открадва принцесата. От тук насетне за Митко Парашкевов спасяването на неговата любима става фикс идея и той започва да използва САИ срещу силите на Сиромахов.

В крайна сметка, Митко Парашкевов успява да освободи принцесата от мазето с лава, в което я държи Сиромахов и тя се връща отново да живее с хиперсенса водопроводчик.

9 – Sonic The Hypersense 3 and Knuckles

Sonic The Hypersense е псевдонима на Митко Парашкевов, с който е известен в SEGA игрите. Той е по-могъщ супер герой от Супер Митко, защото благодарение на САИ, развива скорости непонятни за друг герой от игра през 90те години.

(кликнете върху снимката за по-голяма версия)

По принцип основния beef на Митко за SEGA е с д-р Роботник, който чрез традиционна медицина е затворил душите на горски животни в телата на роботи. В Sonic 3 обаче се появява и Иво Сиромахов, който в самото начало краде медальоните на Митко Парашкевов, след което Митко тръгва да го гони.

8 – Contra

Бившите командоси Митко Парашкевов и Иво Сиромахов са обединили силите си с една единствена цел – победа над терористичната извънземна организация Red Faction (аka Iron Brigades Ultras Union- I.B.U.U.), която планира да превземе целия свят.

Tози път различното в геймплея, е че Сиромахов и Парашкевов играят кооперативка. Уловката е че, Сиромахов КРАДЕ винаги оръжията, които пуска играта и Митко е принуден да цъка с първото оръжие през цялото време. За Митко това не е особен проблем тъй като владее САИ, но въпреки всичко хиенстването на Иво дразни адски много.  Иво не мисли че прави нещо лошо понеже според него когато играта пуска оръжия те са народно  творчество, на същия принцип играта пуска от време на време в Интернет готови текстове.

7 – SAI Soccer

Какво става като смесим “Самоотбрана с интелект” и футбол. Отговора е елементарен - Nekketsu Kōkō Dodgeball Bu: Soccer Hen. Говорим за най-добрия футболен симулатор, който някой някога е възможно да създаде!!!

На скрийншота: отбора на Иво Сиромахов е с белите екипи, а Митко Парашкевов е с червените.  Ясно се вижда как Иво Сиромахов ОТКРАДНА ДЖИЙЗЪСА ОТ ТРИ КОРНИ и сега той играе в неговия отбор.

Ето сега и фактите относно това как Сиромахов ОТКРАДНА ДЖИЙЗЪСА ОТ ТРИ КОРНИ. Според документите на играча Джийзъса, той не е бил собственост на ФК „ТРИ КОРНИ”, а само е играл под наем там. Реално правата му са се държали от ФК „Народно Творчество”, които го продават на отбора на Сиромахов – „ФК #SIROMAHOVFACTS” срещу всичките шест бройки от новата книга на Сиромахов. Цифрата е огромна за мащабите на Сиромахов, защото е шест пъти повече от общата бройка на продадените копия от предишните му няколко книги.

6 – Mortal Kombat

Mortal Kombat е основоположник на хубавите игри с бой на ръчките. В основата на Mortal Kombat е епичен турнир, организиран от Иво Сиромахов, който е взел Джийзъса за заложник.

Джийзъса, който Е ИЗВЕСТЕН КАТО ГЕРОЙ НА ТРИ КОРНИ, е отвлечен от Сиромахов и седем претенденти се опитват да го освободят. Митко Парашкевов е hidden character, който се отключва след като направиш Double Flawless на нивото с моста.

В Интернет досега можеше да намерите как се правят магиите на всички играчи без тези на Митко Парашкевов. За първи път тук публикувам неговите Special Moves.

Митко Парашкевов SPECIAL MOVES:

„Хвърляш пръчката и бягаш”: Back, Back, Low Punch

“НЕ МЕ ПРЕДИЗВИКВАЙ”:  Back, Down, Forward, High Punch

Finishing move/Fatality – „Оставям 50 лева тука и не искам никой от вас да може да ги вземе”: Down, Back, Back, Back, High Kick

Street Fighter II не фигурира в класацията само по една единствена причина – GUILE. Когато си на 10-12 години да разбереш как се произнася името на тоя тип е невъзможно. Всеки трафопост с ръчки си имаше собствена версия – Жули, Гуиле, Гуйл, всякакви вариации на темата съм чувал, но не и Гайл. Чак когато излезе филма разбрах как се казва, но въпреки това голяма част от хората продължиха да му казват Жули. Получи се така, защото обикновенно най-добрия на дадена игра има най-авторитетното мнение. А най-добър на Street Fighter не се става като седиш в час по английски, всъщност точно обратното. Колкото повече бягаш от часовете толкова повече време имаш да киснеш по ръчките.

5- Snow Bros

Отново класическа предистория – Митко Парашкевов и брат му са принцове и са женени за две супер путки. В един момент Иво Сиромахов се появява, замразява ги и им открадва девойките все едно са графит на Банкси или снимка на цици от корица на списание.

И докато Иво Сиромахов се надява никой да не е чувал за най-известния тип, който рисува графити, Митко Парашкевов си проправя пътя през 50 нива и пет боса, за да спаси момите.

4 – Monkey Island II

Тази игра ми причини първото отваряне на речник за чужди думи.

Митко Парашкевов е представен като момък на име Guybrush Threepwood – млад левент, финансово осигурен с амбиция да стане пират. Още в началото се сблъскваш с Иво Сиромахов – пират на име Ларго ЛаГранд, който припознава скъпоценностите ти за народно творчество.

Една от най-добрите игри в жанра „Вече не правят такива игри„. Всички локации имаха различна перспектива и това създаваше уникално чувство за пространственост за разлика от сегашните триизмерни лайна.

Това е една от онези игри, заради които ядеш тебешир, сурови картофи, спиш на отворена врата и отиваш при училищната лекарка на 10 литра кола и две кафета с кръвно долна граница около 1000, само и само да се докопаш до заветната зелена бележка с трите вълшебни букви – ОВИ.

3 – Cadillac and Dinosaurus

Още една кооперативна игра, в която Митко Парашкевов и Иво Сиромахов играят заедно.

Малцина от вас знаят, но всъщност играта е направена по действителен случай. Става въпрос за ГМО учен, който успява да клонира различни видове динозаври с хора.  Ефекта е поразяващ – армия от дебели, ножари, пънкове-джуджета и рокери, започват да се бият на страната на учения, вероятно защото той им е обещал, че също ще ги направи динозаври.

В играта има 4 character-а – Митко Парашкевов, Иво Сиромахов, Жената и Дебелия. Аз играя с Митко Парашкевов, защото единствен може да прави подсечки.

Основния проблем за играчите е наличието на Иво Сиромахов, който непрекъснато КРАДЕ кръвта и оръжията и за Митко Парашкевов никога не оставя, шоколад или мелба, да не говорим за барбекю. Пицата оставена във варел или сандвича, който е между няколко гуми натрупани една върху друга, НЕ СА НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО – щом съществуват, значи някой все пак ги е оставил там.

2 – Final Fight

Тази игра е била замислена като продължение на Street Fighter I, но в един момент Capcom решават да я пуснат като самостоятелно заглавие. И ТО КАКВО!!! Играта е позната и под името Червения, Белия и Митко Парашкевов, защото това са и героите, с които си избираш да играеш.

Митко Парашкевов, разбира се, е най-силния character. Единствен той има способността да прави камбани, понеже Червения и Белия не владеят САИ.

Историята на играта е леко тривиална, но си заслужава. Митко Парашкевов е кмет на града и в един момент получава видео сигнал, че Иво Сиромахов му е ОТКРАДНАЛ дъщерята, която е и гадже на Червения, който от своя страна вика Белия да му помогне, да пребият разни шушляци, пънкари, Слаш, Аксел и няколко вида дебели преди да си я върнат.

SPOILER : Накрая пичката тръгва с Белия, вместо с Червения, деба и курвата.

1 – GOLDEN AXE

Лично за мен това си остава най-голямата класика, когато става въпрос за „Сиромахов VS Парашкевов“.

Имате право да си избирате измежду 4 играча – Мъжа, Жената, Джуджето и Митко Парашкевов. Митко е твърдо решен да намери Иво Сиромахов и с помощта на САИ да му обясни, че не е прав ДА КРАДЕ ОТ ТУИТЪР. За целта той трябва да премине през армия от орки, скелети, пички и хора използвайки само „Самоотбрана с интелект“.

Митко Парашкевов обаче е преследван през целия си път от Иво Сиромахов, който само го чака да заспи, за да започне да му краде нещата.

Но наглостта на Иво Сиромахов бива наказана веднага щом Митко Парашкевов се събуди и започне да го налага с пръчката подавайки информация чрез нея, че не е прав да краде от втората по популярност социална мрежа, понеже рано или късно ще се разбере и ще стане за смях на много повече хора отколкото си представя и в един момент всички ще асоциират неговото име с кражба и евентуално с ясновидец-шарлатанин-сенсей.

– THE END –

Credits…

Използвани са снимки от следните сайтове:

Снимки на Иво Сиромахов – тук, тук и тук .

Митко Парашкевов – тук и от канала му в Youtube.

Авторските права на показаните игри принадлежат на Capcom, SEGA, Midway, Toaplan, Nintendo и Technos.

Всички картинки в постинга, както и в сайта са с права Creative Commons. Може да ги използвате, но посочвайте този сайт като източник. Ако някой иска да слага линк към тази статия, бих препоръчал да го направи като сложи линк на словосъчетанието „Иво Сиромахов“, което ще покачи SEO-то при търсене в Google. ЗАЩОТО ИСКАМ ДА СТАНА ИЗВЕСТЕН НА ЧУЖД ГРЪБ.

Чувствайте се свободни да правите свои вариации на колажи на компютърни игри по темата #siromahovfacts или „Митко Парашкевов VS Иво Сиромахов“. С удоволствие бих промотирал и вашите усилия да станете известни на чужд гръб, само ми драснете мейл.

#siromahovfacts © 2010

Народно творчество:

Pacman – Сиромахов от vdiag /  “На Инат“-  TV7

SVEN от lammoth - тук вече говорим за изкуство!!!

Започнахме да не излизаме заедно и нещата станаха сериозни. Когато двама човека в днешно време не излизат заедно, означава че седят пред компютрите си по едно и също време. Тя ми пращаше линкове към модни списания и романтична поезия, аз й пращах вибокс клипчета от live изпълнения на Тони Стораро с указания на коя секунда точно да паузира и хората върху коя маса да гледа, за да може да ме види в далечината в гръб.

Аз натисках бутончето с палецa нагоре когато тя споделяше линкове с поезия на френски без да имам и най-малката идея какво пише там,а тя коментираше моите статуси относно престъпното съдийство на мача Литекс – Локо София без дори да е гледала един мач през живота си. Тя мe препращаше, с голям ентусиазъм, към Интернет страници, в които имаше странно изглеждащи скъпарски дрехи, аз я поздравявах с хитовете от Payner Hot Auto Summer Pop-Folk Hits Vol. 9.

Тя стоеше до сутринта, за да си говорим, аз влизах през деня в Интернет, за да разбера къде е и какво прави. Тя ми казваше колко са грозни и безвкусни останалите жени с които съм приятел във Фейсбук, аз пращах лични съобщения със заплахи за физическа саморазправа на всеки нещастник, който имаше наглостта да оставя коментари на нейната стена или да харесаше късметчето, което си бе изтеглила.

Аз коментирах под снимките на нейните приятелки, че са по-дебели и грозни от нея, тя каза за споделените ми линкове на химна на МВР от Веселин Маринов и песента за Икебаната от Някакъв Педераст, че за първи път ги вижда и че се чуди откъде ги намирам тези свежи неща.

И така мина половин година, докато не решихме да се видим на живо. Цяла седмица се подготвях за този изключителен момент. Не можех да пропусна шанса си, защото тя беше най-специалното момиче на света. Трябваше да изглеждам така, че тя да ме хареса. Подбрах тоалет, с който да приличам на хората от снимките в чуждестранните сайтове за мода, които тя четеше. Смених Демобаза/Енерджи гардероба си с облекло, което считах че отговаря на нейните очаквания за това как трябва да изглежда перфектния джентълмен. Отидох на срещата облечен в сива федора шапка, меланж блейзър, риза на карета, кашмирен елек, сиви панталони – всичко Brioni и обувки Church’s.

Тя бе възприела същата стратегия за срещата ни – бе се облякла с дрехи, които според нея би носила идеалната жена в моите очи – тигрова ластична рокличка, която едвам й покриваше задника и черни кожени ботуши над коляното, с много капси и катарами завършващи с козината на умряло бяло пухено животно.

Аз бях направил резервация за Къщата с часовника, тя бе запазила два стола на бара на дискотека в Студентски Град където вечерта гостуваше Тони Стораро. По време на вечерята аз говорих за Жерар дьо Нервал и Теофил Готие, а тя на висок глас се възмущаваше от това как може чернодрешко травестит като Ангел Ангелов да се подиграва с труда на момчетата в мача срещу Литекс.

В чалга дискотеката в Студентски Град тя знаеше текстовете на хитовете на Тони Стораро благодарение на моите статус съобщения, аз от своя страна бях съкрушен психически и въобще не ми беше до чалга. Дори се чувствах неудобно носейки обувки, които струват повече от дрехите и месечната издръжка на компанията студенти-маниаци от съседната маса.

Тя бе осъзнала, че иска да се забавлява без да я притесняват задръжките й, които сама си бе наложила от страх да не я помислят за повърхностна селянка. Аз разбрах, че не търся жена, която да изглежда като клонинг на 99% от посетителките на нощните заведения в Студентски Град. Всеки от нас бе променил другия и макар да не го осъзнавахме си бяхме полезни. Аз й помогнах да се отърси от комплексите си спрямо чалга заведенията и тя изглеждаше така все едно за първи път през живота си се забавлява истински.

Върнах се в къщи и я ИЗТРИХ от приятелите си.  Едно е да престанеш да се виждаш с някой, друго е да го ИЗТРИЕШ. Най-близко в емоционално отношение до това да изтриеш някой във Фейсбук е да му направиш аборт след като се е родил.

Сега отново си перкам бело в Червило и нося Демобаза. Пак може да ме видите върху масите в Студентски Град на лайвовете на Тони Стораро. Взех си поука, а именно – започнеш ли да се променяш заради друг човек, значи проблема е в теб.

Човека се извинява, че за 24 часа в рамките на които е изпратил първите две съобщения не е изтрезнял, абсолютно разбираемо, но това върху което искам да прикова вниманието ви е друго. Става въпрос за репликата „Това, разбира се, по-богат няма да те направи, но поне може да станеш още по-известен“ .

Следващия път когато ми се наложи да наемам хора задължително ще я използвам.  Да не говорим, че с темповете с които се продава въпросното списание Максим нищо чудно Олег Даневски да кандидатсва скоро за работа при мен. А той какво работи освен хедхънтинг ли? Ами прави разни неща на фотошоп. Предполагам, когато са решили в редакцията да се свържат с мен той е бил най-трезвения.

И докато сме на темата за въпросното списание, днес разбрах в туитър, че друг наш съвременник пише статии там -Иво Сиромахов. Тъй като Шматко е започнал кампания „Иво Сиромахов е (долен) крадец“ реших, че малко визуална помощ няма да е излишна, за да се разбере за какво точно става въпрос.

Олег и Иво, от това няма да станете по-богати, но поне може да станете още по-известни.

П.П. Познайте кой е откраднал идеята на Три Корни?

П.П.П. Как автора.ком ми открадна JPEG-a най-нагло. И после се поправиха, браво на тях.

П.П.П.П. #siromahovfacts е отговор на наглото посегателство над авторски материал на Три Корни.  Не съм аз инициатора, но подкрепям 100% инициативата. И ПРЕСТАНЕТЕ ДА МИ КРАДЕТЕ JPEG-А МАЛОУМНИ МЕДИИ, ДА ВИ ЕБА МАЙКАТА ПРОСТА!

П.П.П.П.П. Статия в Капитал относно #siromahovfacts

Хронология на #siromahovfacts – guide  за „журналисти“

1. Шматко a.k.a. @stoynoff пуска линк към фейсбука на Сиромахов, от който личи, че е преписал многократно ретуитвани туитове (ако си тъп журналист и не разбираш какво е това – ПРОСТО НЕ ПИШИ ПО ТЕМАТА)

2. Аз пускам в този постинг скриншоти от разговора си с арт директора на Максим, който прави впечатление на хумористичен неадекватник, и за да не е много къс постинга слагам и два скриншота от фейсбука на Сиромахов с отрязани парчета от източниците появили се в туитър по-рано, понеже и той пише в списание Максим, което е МНОГО ЗЛЕ и в него работят сдухани, безидейни и скучни палячовци.

3. Сиромахов казва във форума си, че това са вицове, които са народно творчество, аз се опитвам да стана известен на негов гръб и всичко е законно според закона за авторското право. На мен не ми пука за никакви закони, но все пак той си признава, че си „ИМА ИЗТОЧНИЦИ“ от които копира материал.

4. Нищо не се случва един-два дни.

5. ТРИ КОРНИ пуска ето тази статия от която ясно си личи, че Сиромахов е преписал ЦЕЛИЯ CHARACTER на Благо Джийзъса – ТОВА Е И ОСНОВНИЯ КАТАЛИЗАТОР за#siromahovfacts

6. Стартира се #siromahovfacts в следствие на кражбата на Джийзъса. Според 8biterotic хаштаг-а (който някой от вас кретени-журналисти наричат грешно канал) е започнат от @Dogan_Marketing.

7. Всякакви тъпаци от знайни и незнайни медии пишат по темата пълни глупости, които нямат нищо общо с реалността, но все пак е добре, че давате гласност на темата СИРОМАХОВ КРАДЕ.

8. Става ясно, че Сиромахов е ОТКРАДНАЛ и две от кориците на книгите си, едната от най-известния автор на графити, другата от известен фотограф в Англия. Освен това НАВРЪХ ТРЕТИ МАРТ е прочел под предлог, че е автентичен исторически документ Предсмъртното писмо на Васил Левски, което е художествена измислица на chergar.

9. Проблема НЕ Е В АВТОРСКИТЕ ПРАВА на туитовете, а в това как един така наречен „автор“ на едно от най-популярните ТВ шоута у нас краде туитове и си ги пуска във фейсбука където събира адмирациите на селяни и отчаяни жени на средна възраст, плюс че ги говори същите ЧУЖДИ реплики от фейсбука си и в малоумното шоу на Слави. Става въпрос за това, че е жалък, не че нарушава закона за авторското право. И ПО-ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ Е ЧЕ Е ПРЕКОПИРАЛ ЕДНО КЪМ ЕДНО ГЕРОЯ НА ТРИ КОРНИ БЛАГО ДЖИЙЗЪСА.

Истината е, че не е чак толкова зле – преглъща се някак си. Пиеш си, пушиш си, викаш си по някоя курва от време на време, белото не е проблем – старая се да поддържам елементарния бизнес етикет. Част от тайната на успеха се крие в гривната ми „Пауър Баланс“.

Вярно – понякога има работа. В момента например. Хора се редят на опашка в катедрала Александър Невски над някакви случайни кокали открити при ремонт на църква на морето, за които най-логичното обяснение как са попаднали там е, че кучетата ги яли и после ги занесли на строежа на църквата.

Как се стигна до това положение ли?

Един месец по-рано ми клипва Бойко Борисов – застанал на колене сам в стаята пред икона на един от милиардите месии в монотеистичното Православие и ме притеснява-  „Моля ти се, Боже докарай Путин в София. В цялата държава има общо 12 лева оборот и той е само от кафета.”

За тези от вас, които не са чували за Бойко Борисов сега дойде момента да се запознаете с въпросното съществително от мъжки род, единствено число (кликай смело върху картинките):

Хвърлям бърз поглед на характеристиките му и пращам моя човек – Прасковата, познат и под артистичния си псевдоним Иван Пасков, да се направи на девета дрона и да ходи да го скаутне – да го анализира как играе. Сигурно се чудите защо цялата комуникация тече на английски език при положение, че Господ съм българин, Прасковата – и той. Отговора е логичен – ние сме международна компания.

На следващия ден едвам го гледам Прасковата как той едвам ме гледа. Мирише на кайсиева повече от на Малиция,  ама разправя че пил сливова. „Не ме интересува кой точно главен герой от анимационния филм„Плодчетата” си изпил, кажи ми какъв е тоя Бойко”

Пасков ми разправя:

„Ми не става, брато. Тоя за в бъдеще нема да се подобри, давам му половин звездичка и то защото ми е симпатичен. ”.

За мен това е крайно недостатъчна информация – „Кажи ми повече бе, Праскова, еби му майката и скаута си, копеле. Аз те пращам да го гледаш и разучиш как играе, ти се връщаш и смърдиш на джибри. Искам подробна информация.”

Прасковата вика:

„Виж са, Гена – Бат Бойко е модел професионалист – манекен. Играе на позиция striker, цял ден слуша стачки. Силната му страна, е че не е некъф льохман физически като Серго педалчето или мангала Костов. Може да счупи лицето на някой – арабиата в случай че се налага. Обаче  …”

Гледам го на Прасковата му стана тъпо и му задавам хипотезата на Поанкаре – „Кфо бе? Кфо обаче?”

„Тъп е, Гена. Малко мозък има. Бавен е в предвидимите ситуации”

Разправям му на Прасковата – „Е добре бе, кой бе братче? КОЙ?”

И Прасковата ми сочи Владо Манчев и добавя „Тоя тип Бойко нема да стане по-добър – да знаеш. Предвид, че на тия години нема много мозък, не мисля че ще е подходящо попълнение”

Обаче аз бях решил, че ще му помогна на център нападателя на ФК Витоша (Бистрица). Викнах и пресата да запишат, че Господ е казал, колко страхотен и невероятен е Бат’ Бойко – чудесен талант.

За да го демонстрирам докарах Путин в България. Викам му на руснака „Володя, я прийди сюда черний морей, давай, давай, сегодня, трицат сантиметрав ниво река Дунав. Нали? А, така!”  и той веднага пристига.

Обратно в наши дни, паметника на руската армия освободителка (по-късно окупаторка, още по-късно стратегически партньор) катедралата Александър Невски (крал на Русия между 1252 и  1263, но иначе и той пияница, вие кфо си мислите – това че е крал не значи, че не е алкохолик).

В 70% чест на Путин и 30% в моя чест докарват чудотворните реликви. Ръката, зъба и част от черепа – половината пиратско знаме.

Минават пенсионери, малоумници, селяни, психопати, като цяло – отчаяни хора покрай един малоумник в расо и му целуват ръката след което целуват стъклото под което гният кокалите на Пешо Заухавия – общ работник , роден през 909 година и загинал 935 година в следствие на работен инцидент по време на строителсвото на църква в Созопол – удар отвисоко с тухла, която разделила тялото му на малки парченца, повечето изчистени с изключение на част от черепа, ръката и единия му зъб. Едната версия е че е многократно ударен с тухла в зъбите, другата е че се е споминал след един удар, но с много тухли наведнъж.

И знаете ли за какво ми се молят хората в повечето случаи след като целунат кутийката с ръката, зъба и парченцето от черепа? За пари.

Хората се молят основно за пари. Друга популярна молба е да им давам здраве. Много ви здраве, пари – друг път.

Бе една от онези вечери в които залисан от игра на стражари и апаши бях просрочил визата си за излизане навън, която изтичаше с края на предаването „Телевизионен справочник“. Скрит зад един Варбург от стражарите усетих мощен захват на ухото си от сили право пропорционални на гравитацията. Чувството, че ухото ми всеки един момент ще се отдели от останалата част на това, което наричах „себе си” означаваше само едно – баща ми ме беше намерил.

Когато висиш две педи във въздуха държан от мощната ръка на дългогодишен работник в ЖП-то и по този начин прекосиш междублоковото пространство осъзнаваш, че е по-добре да загубиш достойството си в махалата отколкото ухото.

Едва когато бях пренесен обратно вкъщи забелязах, че се случваше нещо странно. Ехидната усмивка на баща ми не слизаше от лицето му дори след като аз бях заземен за пода и отново удостоен с правото на собствен ход.

За да разберете сложната социална обстановка в която израстнах е добре да направя няколко пояснения. Роднините на баща ми са антикомунисти до 9то коляно, неговия дядо е бил разстрелян от комунистите, неговия баща е лежал в Белене, неговия брат бе в затвора и макар да бе хванат да краде от Винпром-а в който работеше, версията за пред света, разбирай комшиите, е че е станал жертва на политическа репресия.

И докато баща ми ненавиждаше комунистите, при майка ми нещата стояха по друг начин. Тя е дете на активни борци против капитализма и фашизма, нейните баба и дядо са били разстреляни от царски офицери, самата тя бе партиен секретар, а най-голямата и гордост бе брат й, който по това време бе офицер от Държавна Сигурност. В този микрокосмос на студената война посрещнах оставката на другаря Живков.

Да гледа централната емисия Новини се бе събрало цялото семейство. От екрана на телевизора ни погледна за пореден път бай Тошо, но този път физиономията му не бе така безгрижно инфантилна както бях свикнал да го виждам. Инфантилността в излъчването на другаря Живков не можеше да се изкорени, но безгрижието бе заменено с изражение, което показваше че е осъзнал, че са го преебали. Лицето му невербално изказваше послание „Стига бе, копеле, верно ли ми го направихте тоя номер? “ докато гледаше към Петър Младенов и Андрей Луканов.

След новината за оттеглянето на Тодор Живков, баща ми стана и извади от хладилника три банана и един шоколад Тоблерон след което заяви „Отсега нататък ще живеем като хората на Запад”. В съзнанието ми веднага изкочи образа на западни хора, които закусват, обядват и вечерят само банани и корекомски шоколад. Представих си как бабите на Запад в градините си на село отглеждат единствено банани, а в магазините има само това, което им трябва на хората да живеят пълноценно – Тоблерон и шоколадови яйца. Във въображението ми се появиха мусака и кебапчета от банани и тоблерон, кюфтенца като шоколадови яйца – в средата с играчка. Опитвах се да се адаптирам към това, което асоциирах със западния лайфстайл.

През това време майка ми обясняваше нещо разпалено по телефона с колежка като спомена многократно словосъчетанието, което щеше да съпътства почти всеки неин разговор през следващите 20 години – „съкращение от института”. Баща ми триумфално излезе от вкъщи с намерението да се присъедини към тълпата от други интелектуално необременени, но за сметка на това емоционално заредени, труженици пред Народното Събрание. Неговата цел бе да вика „Долу БКП” пред камерите на БНТ, нетолкова воден от демократични принципи, колкото от факта, че когато го видят роднините на майка ми ще полудеят от яд.

Два часа по-късно бащата се върна. Ентусиазма му бе спаднал и въпреки, че мисията му бе изпълнена и той присъстваше в повечето кадри на утрешната емисия на „По света и у нас“, имаше смесени чувства от митинга. Голямото разочарование бе дошло от факта, че човека с мегафона, който най-силно е викал „Долу БКП” е бил брата на майка ми, моят вуйчо, за когото вече споменах, че бе действащ офицер от ДС по това време.

С времето, както повечето присъстващи на въпросния митинг, баща ми разви избирателна политическа амнезия особено когато ставаше въпрос за създаването и спонсорирането на Съюза на Демократичните Сили. Пусна си брада и закачи десетки икони из къщата – психична болест, която в България се нарича „християн-демократ”. Християнската религия е известна със своите демократични ценности – хората гласуват да убият Иисус, но Господ им го натриса пак. Нали се сещате и за онзи случай, в който хората се събрали и гласували десетте божи заповеди. Християн-демокрацията е оксиморон сравним с ислямски-феминизъм.

От демокрацията аз кюфтета по средата с играчка не видях. Това, което спечелих от промените бяха лепенки с лъвчето на СДС, които закачих върху училищната си раница, секцията, гардероба, хладилника и асансьора. Майка ми получи съкращение от института, в който е работила цял живот и понеже по Живково време единственото, което се е изисквало от нея е да ходи на работа, тя не притежаваше никакви умения и си остана безработна – типичния избирател на БСП.

Единствения, който спечели от 10ти ноември бе вуйчо. Той през годините стана собственик, по хронологичен ред, на финансова къща, охранителна фирма, чейндж бюро, акционер във фалирала банка, собственик на бензиностанция в близост до Югославската граница, частен фармацевтичен завод за производство на амфетамини, инвестиционен посредник на БФБ и строителна фирма специализирана първо в изграждането на хотелски комплекси по морето, а после и пътища.

Баща ми няколко години след десети се разочарова от СДС-то и с времето гласува за Жорж, НДСВ, Новото Време, ДСБ и ГЕРБ. Факта, че всеки път вуйчо ми участваше като ревностен привърженик и спонсор на въпросните политически формации тате определя като чиста случайност.

Митко Парашкевов Президент!

Най-важното нещо за един starтъп бизнес са хората – няма да се уморя да го повтарям. И идеите също така, най-важното нещо в Интернет бизнеса са идеите. Както и правилното им изпълнение, което е най-важното за един starтъп. Позиционирането на продукта и маркетинга е най-важното звено в подобна компания. Това просто правило трябва да запомните от мен и ви гарантирам 100% успех. Казва ви го един успял човек, за когото най-важното нещо в бизнеса е да си постоянен в това, което говориш и да си уверен в себе си.

След като наех офис в елитен софийски квартал, в който освен че няма манастир, няма и ливади, се заех с набирането на персонал. За да не използвам клишета, ще ви кажа че в България няма качествени кадри, но въпреки всичко аз бях готов да инвестирам в бъдещето на нацията своите средства и опит. Като начало идентифицирах три основни звена в бъдещата компания – маркетинг отдел, разработчици и секретарка.

Пуснах следните обяви в сайтовете за работа – “Международна компания с голям опит търси да назначи СПЕЦИАЛИСТИ по маркетинг и програмиране за работа върху нова онлайн платформа” и “Голям шеф на международна компания търси секретарка с перфектно владеене на език, моля изпращайте само снимки на посочения имейл адрес”

И заваляха СиВита и снимки на потенциални секретарки. Висшисти и студенти от цяла България с невероятни познания по Интернет, социални мрежи и MS Word изпратиха автобиографиите си които напълно опровергаха първоначалните ми впечатления, че липсват квалифицирани кадри от специалисти в местния пазар на труда. В крайна сметка се спрях на три кандидатури.

За нуждите на компанията от човек, който да разбира от компютри наех социално неконтактен програмист от малко село, чиято цел в живота бе някой да му плаща, за да гледа в монитора и да практикува хобито си и единствено занимание в живота – програмиране. Като отговорник по маркетинг назначих млада дама специалистка по PR, маркетинг, комуникация и фотография току що завършила Софийския Университет, която ме впечатли с креативността в блога си, в който бе постнала реклами от youtube и снимки на чаши кафе. За секретарка подходих по традиционния начин при наемането на такъв тип служители и взех тази с най-големите цици. Предполага се че и тя е най-комуникативна тъй като всеки иска да си говори с жена с големи цици, а това че бе леко глупава бе допълнително предимство, което макар и да не съм търсил силно оценявам.

Програмистчето наех на минималната работна заплата, като му казах че до няколко месеца ще му я увелича, маркетинг момата отначало искаше пари, но аз и обясних прилежно, че в нейната професия не се плаща в реални пари, а в проценти и тя се съгласи. В зависимост от това колко проценти изкара в края на месеца ще получи процент от тях – логично е. Секретарката ми излезе по-скъпо тъй като трябваше да й плащам квартира, кола, парцалки и обувки, както и отделно да й давам кеш, когато се чувстваше пренебрегната и искаше да звъни на жена ми.

Тъй като моята мисия бе вече реализирана – поне трима човека ме наричаха с истинското ми име – “шефе”, аз си помислих, че работата ми се изчерпва с това. Наредих на всички да не стоят без работа и сами да си намерят начин да изкарват пари на компанията. За съжаление обаче неблагодарниците не ме разбраха и продължиха да лентяйстват още два дни като през това време на всички компютри в офиса се прожектираха сайтовете на туитър и фейсбук. Реших, че е време да стегна екипа по-сериозно и свиках среща – оперетивка, на която да планираме скеджула за следващата седмица. На въпросния мийтинг разкрих и гениалната си новаторска идея, с която ще стартираме ударно и ще разбием пазара. Нещо, което никой, никога досега не се бе сещал да направи – СОЦИАЛНА МРЕЖА – PRIATELI.BG

При вида на слайда и тримата ми подчинени останаха безкрайно изненадани. Видях “WOW” ефекта в очите им и продължих да ги мотивирам. Тъй като наистина не ми се вижда много сложно цялото това нещо дадох на програмиста една седмица да е готов със сайта, на маркетинг специалистката да е написала прес релийз и работеща маркетинг стратегия за въвеждането на микро пеймент, а на секретарката да остане след края на планьорката. Разбира се, помолих всички да не забравят, че е хубаво и да си намерят и нещо за вършене, което да е полезно за фирмата в случай че се окаже, че имат свободно време.

След една седмица се събрахме, за да видя готовия проект. Програмистчето показа една Интернет страница, която изглеждаше горе долу така – бял фон и един бутон на който пише “Upload”, а отдолу три реда текст – “Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. Test, test , 123, 123. “

“Кфо е т’фа бе?” питам го аз

“Ами това е интерактивна система за активност в социална мрежа. Чрез бутона Upload си избираш снимка от компютъра, а текста може да се редактира” отговаря програмистчето доста стеснително.

“Къде са пичките? Къде са коментарите на неуспели режисьори/сценаристи/журналисти? Ти май не осъзнаваш същината на проекта” дадох своята критика. Програмистчето се засрами и погледна надолу с тъжна физиономия, която подсказваше, че още една дума от мен или от него и той щеше да ревне, затова прехвърлих топката към маркетинг отдела.

Маркетинг специалистката, която тъкмо бе завършила с отлична оценка Факултета по журналистика и масови комуникации, специалност Връзки с общественноста, предостави на всички в залата 10 страници прес релийз, в който се описват предимствата на новия начин за общуване и как социалните мрежи ще променят начина по който хората мислят и комуникират. На всяка страница имаше поне по една снимка на чаша с кафе или природен пейзаж, плюс два линка към youtube от рекламни кампании на фирми за козметика.

Сблъсъка с реалността ме накара да се замисля дали наистина има смисъл да продължавам да се мъча, но бизнесмена в мен надделя над другите няколко самоличности и аз реших, че като всяко начало и това е трудно. Взех радикално решение – отменяме проекта. Видях в очите на моят екип от професионалисти разочарование поради факта, че това, което до вчера е било работата на техния живот от днес е нещо, с което ще се хвалят че са направили сами, но гадният им шеф не е разбрал гениалността им.

За да тръгне дейнсотта на моят starтъп се нуждаех от гениална и уникална идея, нещо което никой в България не е правил. Нещо което може да се направи от хора, които са некомпетентни в това което вършат, но въпреки всичко имат претенциите да са велики и идеята веднага дойде, щом вързах думите “некомпетентен” и “лесно за изпълнение” в едно изречение – НОВИНАРСКИ САЙТ. Трябваше ми половин час и вече имах в главата си ясна картинка как ще изглежда и функционира новия сайт. Събрах екипа си от професионалисти и им показах това:

И отново раздадох задачите на екипа – “Програмиста има пет дни да направи така, че дори и най-нисшите форми на живот, каквито са българите с претенции за журналисти, да могат да публикуват текст и той да се появява на екрана до снимка на Бойко Борисов. Маркетинг мацката има за цел да използва най-новия похват за привличане на клиенти в глобалната мрежа – изпращане на и-мейли с резюме на проекта и тарифите за реклама.” Забелязах, че секретарката от своя страна дъвчеше небрежно дъвка като от време на време си я издърпваше от устата и си я увиваше около пръстта. Стори ми се, че това е достатъчно сложно за нея, затова и не ѝ дадох допълнителни задачи.

Аз от своя страна организирах наемането на журналисти за нуждите на най-новия ми Интернет проект. Обявата ми в сайт за наемане на персонал гласеше: “Водеща онлайн медия търси да назначи редактор. Препоръчителни изисквания: владеене на български език (включително и писменно)”. От опита ми с реални събития и хора завършили факултета по журналистика знаех, че вдигнам летвата прекалено нависоко.

На обявата ми се отзоваха над 100 горди провинциалиста с амбиция за Пулицър и умения за помощник чистачи. Избрах единия от тримата, които можеха да боравят с мишка и компютър и единствения, който даваше признаци, че има шанс да се научи да работи със сложна програма каквато е Интернет браузър. Казах му – влизаш в сайта на агенция “Фокус” и започваш да преписваш всички новини.

Седмица по-късно на скеджулнатия мийтинг очаквах да видя крайния вид на новата ми медийна онлайн империя. Програмистчето застана пред монитора и показа с гордост две снимки на Бойко Борисов и няколко реда текст гласящ “test, test, 123 123”. На местата където трябваше да бъдат банерите излизаха съобщения за грешка, останалата част от страницата бе пълна с линкове на които пишеше едно и също “test, test 123, 123”. Където и да кликнеше по сайта браузъра забиваше, а потребителското име и паролата за влизането в административния панел бяха съответно “kur” и “kurkur”. Въпросния панел представляваше стандартна MySQL таблица с около 1500 записа и 40 категории. Попитах новоназначения журналист дали може да работи с този бекенд, а той ме погледна все едно току що се е самоубил. “Аз си мислех, че трябва само да преписвам новини” каза той и за да докаже, че ме е разбрал ми показа две тетрадки, в които бяха преписани новините от последната седмица от сайта на Фокус.

Очевидно не можеше да бъде по-зле казах си аз и думата взе Спаска, момичето което се занимаваше с маркетинга. Тя бе изпратила на над 1000000 имейла информация за новия грандиозен проект, но бе забравила да прикачи тарифите за реклама. Вместо тях бе приложила последните си шест снимки на пръстите си във формата на сърце над чаша с кафе и линк към статия от блога си в която има видео класация за реклами на дамски превръзки. Погледнах към секретарката, която до сега единствена вършеше някаква работа. Помолих другите да напуснат срещата и само тя да остане, тъй като бе време поне някой да свърши нещо в тая фирма и в случая това нещо бях аз. Два часа по-късно тя излезе от директорския ми кабинет елегантно забърсвайки остатъците от моето несъстояло се поколение от устата си, а аз имах още по-гениална идея.

Петнадесет минути по-напред във времето събрах колектива и им казах думите с които българските работодатели наддъхват подчинените си по подобие на Мел Гибсън в Смело Сърце – “ние сме като едно голямо семейство”. След което им показах най-новата си идея, която просто нямаше как да се провали – ONLINE ЕКОСИСТЕМА.

“Първото звено, това е SEO отдела” започнах да обяснявам “целта на този отдел е да изкарва сайтовете, които ще направим, най-напред в Гугъл при търсене на специфични ключови думи в зависимост от характера на сайта, както и при търсене на “секс”, “футбол” и “цици”. С това звено се заема програмиста. Второто звено, това си ти Спаске, е рекламна агенция, която подписва договори с големи рекламодатели, които искат да рекламират в Интернет, защото това е най-модерното нещо в момента. Основните ти плюсове са, че рекламите ще се показват само в профилирани Интернет страници, които ще бъдат на тематика тясно свързана с предлаганите от рекламодателя стоки и ще бъдат индексирани на първо място в Гугъл. Сайтовете от своя страна ще бъдат списвани от журналистчето, който ще ги преразказва от други подобни сайтове или в краен случай ще използва новаторски метод – да ги превежда от английски сайтове. До една седмица всичко трябва да е започнало да работи и да сме направили първите си стотина хиляди евро”

Този път наистина не виждах пробойна в плана. Всичко бе толкова просто, ясно визуализирах реализирания план в главата си – черен Мерцедес, на предната седалка е секретарката и заедно отиваме на вилата ми на морето, заради която НАП са си купили още един хеликоптер тъй като не може да се обходи само с един. Не можеше нищо да се издъни, не и този път.

Седмица по-късно на поредния скеджулнат мийтинг видях, че всички са страшно развълнувани да покажат какво са свършили през седмицата. Както винаги започнахме с програмистчето. Той отвори Интернет браузър на компютъра си и написа в Гугъл “test, test, 123, 123”, след което се появиха дузина сайтове, той натисна на 8ма страница от резултатите и гордо посочи с пръст единия от листнатите сайтове в края. След което кликна на него и се отвори test-test-123-123.com в който имаше написано “Test, test, 123, 123. 123Test, Tets, 132, Etst, sex, Test 123, teens, 123, amateur MILF, 123, 123 anal, test” в различни комбинации от шрифтове и размери. Попитах програмистчето какво е това, а той каза че благодарение на CSS техники и полу-легални методи за SEO е постигнал въпросния умопомрачителен успех в индексирането.

След това бе ред на Спаска да говори. Тя се бе свързала с множество клиенти, всичките рекламни агенции, които й предлагаха между 1 и 2 процента от половин долар на всеки два милиона импресии и двойно повече при същия брой кликове. Тя имаше план да използва присъствието си в социалните медии, за да промотира дейността на рекламната агенция, защото поне три от приятелките ѝ и двама анонимни бяха коментирали в блога й колко креативни са снимките на чаши с кафе и клипчетата с реклами на перилни препарати от youtube.

Двама down, един to go, казах си аз и погледнах журналистчето. Мечтата ми сега се крепеше единствено на неговите умения да пише блогове, като промотира рекламираните продукти по деликатен, оригинален и ненатрапчив начин. Журналистчето погледна умно, примигна два пъти и каза “не знам дали сте чували, но има един сайт – Уикипедия…”. Направих му знак да спре.

Осъзнах, че не може да се работи с тези хора, аз генерирах свежи идеи постоянно, но не срещах никакво разбиране от другата страна. Имах толкова много уникални проекти в главата си, неща които никой друг не бе правил – сайт за клюки, спортен сайт, сайт за споделяне на линкове, портал, женски сайт, кулинарен сайт, тинейджърски сайт, сайт за запознанства и още куп новаторски проекти, които сами по себе си струваха милиони долари.

Пет минути по-късно уволних целия си персонал и се захванах с нещо по-малко и по-сигурно. Нещо което знаех, че няма как да не стане, макар и не толкова новаторско и оригинално, и определено не чак толкова доходоностно – изграждането на първата 4G мрежа в България.

Целта е да съберем мой снимки, за да може хората да знаят, а не непрекъснато да питат кой съм аз.

Тъй като знам, че повечето от вас са ме виждали,а някой имат и мой снимки бих ви помолил да ми ги изпратите чрез изброените горе в ляво на страницата средства за комуникация или като коментари на този пост.

Много е трудно да се обясни кой съм аз в детайли,но пък има достатъчно референции в Тъмблъра, а и в крайна сметка – всеки знае кой е Генади.

Първа страница на „Труд“

Водеща новина: „ГЕРБ ПОБЕДИ!
Дянков: „Изпълнихме си обещанието – кризата свършва утре.„
Подзаглавие: „От утре БВП се изравнява с този на Люксембург и проблема с болниците изчезва.„
Редакционен коментар: „Религия в училищата вместо биология, география, астрономия, химия и физика.„
В малко каре съпроводено със снимка на плажен чадър и библия пише: „Края на света – какво да си вземем, за да не ни свари неподготвени„

Първа страница на „24 часа“

Огромно заглавие върху снимка на гладни пенсионери, които се редят на опашка: „Край с покачването на цените от утре!„
В дъното на страницата надпис: „6 готини начина да прекарате края на света с роднините си. Четете на стр.42„

Първа страница на „Дума“

Голямо заглавие: „Сега е момента да изпробваме дали летящата чиния на Бузлуджа работи„
Цитат от текста: „Технология на група съветски учени спасява всички членове на младежката организация на БСП! Tе обаче няма да могат да продължат расата понеже и тримата са хомосексуалисти.“
Водеща статия: „Най-после смъртността при електоратите ще се изравни„
Анализ: „След края на света за първи път от 20 години има шанс да вземем повече от 10% на изборите в София„

Първа страница на „Дневник“

Водеща новина: „SMS революция“
част от статията: „…SMS потребителите, обаче, могат да бъдат ангажирани и по полезен за тях начин, от който наистина да спечелят. Срещу един SMS на номер 0420 може да участвате в промоционалната томбола по случай края на света за разпределянето на четири юргана от фирма „Супер Юргани“ град Сухоежбина.“
Други новини на първа страница: „Бойко Борисов открива края на света на тържествена церемония„, „Цветанов: Сименс се извиняват за проблемите с паспортите и края на света.“

Първа страница на „Капитал“

Голямо заглавие на фона на графиките отдолу (ше се увеличат ако ги удариш с бутона на мишката) : „Краят на света – обяснен„
Подзаглавие: „Една хаотична инфографика заблуждава повече от 1000 клиширани думи, но ние не ви ги спестяваме и тях. Даже две – две инфографики, два пъти повече безсмислен текст. „

Gong.bg

Извънредна новина в жълто: „Мнението на Венци Стефанов за съдийската комисия и далаверата с края на света„
Водеща новина: Венци Стефанов: „Като настъпи края на света, Лечков няма да може да се хвали, че е станал четвърти на място което не съществува.„
Водеща новина: „Прогнозите на феновете на червените се сбъднаха – след като паднаха от Славия настъпва края на света„
Заглавие на редакционен коментар на Ники Александров: „Клечка за зъби, сушени домати, стъкло …. стълб на уличното осветление, истината за ЦСКА„
Текста започва така: „Като малък чувах как баба ми пърди зверски силно от кенефа. Пърденето и имаше седем октави и можеше да се сравни само с гласа на вокалиста на Дийп Пърпъл. И понеже учените от НАСА използваха този звук за да озвучават совалките „Аполо“ аз станах от ЦСКА, което може да ви говори много за това, че Дийп Пърпъл, още няколко случайни думи и ще сложа край на това изречение, това не е ЦСКА в момента. Трябва интелектуалците от кръга ЦСКА да станат играчи. Пак ви напомням, че докато ЦСКА води с 3:0 Байерн Мюнхен баба ми пърдеше, Дийп Пърпъл, станах от ЦСКА, ама зверски пръдни ви казвам. Няма вече такива пръдни, не се раздават бабите като едно време, сега баба ти като пръдне излизат розови пеперудки, които миришат на цветенца.„

Donbalon.eu

Коментар на Ефрем Димитров: „Аз може и да съм циганин травестит, но ЦСКА са много зле в момента„

Afera.bg

В карето най-отгоре: „Към министър Цветанов: Знаем къде работиш! Никога не подценявай журналистическите способности на дузина алкохолици въоръжени с Интернет!!!!Всъщност е само една жена, но и тя не е сама!!! ЧУ ЛИ МЕ ЦВЕТАНОВ! Никога!!!! НИЕ НЕ ПИШEM ДОКАТО ПИЕМ! Ние пием докато пишем, ако не си го разбрал, по-добре ме чуй и прочети. Спрете с активните мероприятия! Не можеш да ни спреш с края на света, за нас това е тепърва началото!„

Водеща новина: „Яне Янев: От израелските ми партньори получавам непрекъснато информация за случващото се в Йерусалем. Официално потвърдено е че са го убили преди 2000 години, но и ако сега пак има наглостта да се върне специалисти от Мусад са готови с кръстта„

Dnes.bg

водеща новина: „Гаврата с кучето Мима продължава –  идва краят на света„
цитат от новината: „… и след като вътрешностите й експлоадират, ще й останат около 6 минути живот в които с пълното си съзнание тя ще разбере, че новите й крачета са я запушили в краищата и й пречат да умре мигновенно. Кучето Мима ще експлоадира от насъбралия се в нея метан чак след като се запали на близко горяща люлееща се люлка на детска площадка пълна с малки горящи трупчета като в Терминатор 2.“
второстепенна новина: „Задържаха трима наркоразпространители между 15 и 17 години с 10 опаковки дрога с общо тегло 1,5 грама суха листна маса реагирала на наркотика марихуана, който отскоро е хит сред младите по целия свят. Той е част от така наречените дизайнерски дроги и се произвежда от хероин. Употребява се чрез спринцовка във вените и може да възпроизведе наркотична зависимост дори и при визуален контакт. „

Блога на Иво Инджев

Мълчи Гоце, мълчанието е мълчание за мълчащите в мълчанието

част от текста : „Не ме разбирайте погрешно, не правя опит да преценявам юридическата стойност на това,че чрез края на света както виждате, най-после правосъдието се размърда с цялата строгост за това че, медиите в България не ме искат. Макар да ми казват, че е защото мога да отекча и останките на Йоан Кръстител, аз знам че е заради Гоце. Знам го много добре Гоцето – нали и двамата бяхме агенти на ДС. За всичко това може да прочетете в моята книга „Мълчанието: Края на света 1999-2010 през погледа на агент на ДС/демократ, който изглежда като каубой клошар„

Моля, не си правете труда да ми казвате, че не знам кога и как се използва пълния, или пълният, член на думите. Това е очевидно.

Последния хит на СУ е магистратурата по „Лайфстайл журналистика“ на проф. д-р Любомир Стойков. Професор доктора, може да си сложи още пет-шест титли пред името, но по-акуратно може да бъде описан с научната степен „няма такъв дебил“.

Няма такъв дебил Любомир Стойков е ангажирал за програмата си преподаватели, които са „много известни специалисти по начин на живеене“. Специалист по начин на живеене, може да бъде всеки, който знае как се използват трите основни елемента за живот – кислород, вода и храна. Не знам досега някой да е открил различен начин на живеене, но хубаво е че имаме специалисти и в тази област. Всъщност по-правилно е да се каже начин на живот, не живеене, но не е това проблема.

Действително аудиторията на „lajfstajl“ медиите са сериозно интелектуално осакатени индивиди, които вероятно имат нужда от напомняне как точно става начина на живот, но все пак се предполага, че стигнеш ли ниво бакалавър вече си усвоил основните умения за всички бозайници – вдишване/издишване, храносмиляне и поглъщане на течности.

„Всичко това ще позволи на магистрите по лайфстайл журналистика да се реализират в своята бъдеща практика като репортери и редактори в отделите по култура и по-специално като модни коментатори, рецензенти и светски хроникьори на различните прояви в сферата на шоу бизнеса, развлекателната индустрия, киното, спорта, модния дизайн, рекламата, модната фотография, авторското право, отдиха и въобще развлекателната сфера, в т.ч. и в областта на виртуалните занимания, маргиналните феномени, съществуващи в недрата на неформалната култура, както и ново отношение към темите от всекидневния живот, в т.ч. и към скандалната, жълта и сензационна журналистика.“

При положение, че човека написал горното изречение е преподавател по журналистика в магистърска програма, за какво изобщо се очудваме, че на страниците на медии като днес.бг, 24 часа, труд и прочие официози на чалгата и Бойко Борисов, не лъха, ами направо смърди зверски на тъпотия и кич.  Да вземеш магистратура, за да можеш да си подготвен за репортер за жълта журналистика, говори много за нивото на програмата.

Дисциплините, които се изучават повече напомнят на програмата за деня на телевизия Планета, отколкото curriculum на магистърска програма. Фрапантно е и повторението от теми. Има курс по Лайфстайл журналистика, както и три отделни курса по лайфстайл предавания в радио, телевизия и интернет. Точно така – за лайфстайл предавания по радиото има цял курс на който в края ще трябва да се явите на изпит. Първия семестър на магистратурата продължава в същия тон – има курс по Арт журналистика, както и три отделни курса по кино, театър и литература в медиите. За съжаление няма курс по „Начин на живеене“ и още три отделни курса по вдишване, храносмиляне и преглъщане на течности.

Във втория семестър има бисери като „Теория на масовата култура“ по време на който най-вероятно се прожектират DVD-та с най-доброто от турнетата на Пайнер за периода 96-2010. Не мога да си представя агонията през която трябва да мине човек с курса „Българска женска преса“. В курса по „Авторско право и лайфстайл“ двете засегнати теми имат толкова общо по между си колкото гума за трактор и международната космическа станция Мир.

Но, какво да кажем за перлата в короната – курса „Фешън журналистика“? Да, това е точнoто наименование на курса от последния семестър на магистърска програма по журналистика в най-елитния университет в България –  “Фешън журналистика“ . Такава гавра с българския език, при това идваща от факултета по журналистика, ми идва малко в повече. Думата която търсите е „мода“, г-н няма такъв дебил Любомир Стойков.

Фешън журналистика…. абееееееее шо си не еб************************* лелина в **************** и ********* отзад.

* Думите от заглавието са взети от малоумния адрес на страницата в Интернет на въпросната магистърска програма (http://uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_zhurnalistika_i_masova_komunikaciya
/specialnosti/magist_rski_programi/
fakultet_po_zhurnalistika_i_masova_komunikaciya/lajfstajl_zhurnalistika)